Грис халва

Отдавна не бях писала. Нещо напоследък у дома на никой не му се яде готвено. А аз пък не се и напъвам много да готвя и да правя разни сладкиши. Топло ми е... Сигурно не само при мен го има това нежелание.
Неее, не се оплаквам от горещината в никакъв случай (макар, че нещо си отива напоследък, все повече времето напомня, че идва есента). Но предпочитам да стоя далече от печката през това време.

Днес реших да се върна назад във времето с десертчето.

Като бях дете не обичах грис халва. Направо я ненавиждах! После какво ми стана... заобичах я. (така се случи и с тиквеника, като дете не го ядях). Не бях приготвяла никога досега. Все баба я прави и не съм се и опитвала. Но днес видях в шкафа половин пакет грис и реших да пробвам.
Стана добре макар, че ме притесни в първия момент като изсипах сиропа при препечената грис. Стреснах се, че стана едно такова рядко, но постепенно си се сгъсти и стана чудно. Само стана малко тъничко защото тавичката ми (около 20 на 30 см) се оказа малко големичка.

Продукти: 1 ч.ч.* грис, 1/2 ч.ч. олио, 1 ч.ч. кафява захар, кората от 1 лимон, сокът и кората от 1 голям портокал, 1 ванилия, 3 ч.ч. вода, пудра захар за поръсване.

Сварява се сироп от водата, захарта, ванилията, кората на лимона и портокала, сокът на портокала. Вари се 10-15 минути. В тенджерка или голям тиган с незалепващо дъно се загрява олиото и се прибавя гриса. Трябва да се препече до златисто кафяво. Бърка се непрекъснато за да не загори, защото ще стане горчиво. Започва да мирише много приятно.
След като гриса се е запекъл се прибавя захарния сироп. Може да го прецедите от портокаловите и лимоновите корички, може и да не го правите. Аз лично го прецедих. Сместа се бърка непрекъснато докато добие желаната гъстота. Трябва да се отделя от тигана. Изсипва се в тавичка и се заглажда с лъжица. Оставя се в хладилника да стегне и да се охлади и се поръсва с пудра захар преди сервиране.

* Чаената чаша, която използвах е с вместимост 250 мл.