Шоколадова бисквитена торта с крема сирене

Май това ще е последната ми публикация за месеца макар да съм понасъбрала доста материал за споделяне, но не мога да си организирам времето все още, а и до онзи ден бях без компютър, защото се нуждаеше от малко освежаване. Но нищо, ще наваксам. И без това не бързам за никъде.

Тази торта я приготвих вчера за рождения ден на бабата на моя любим. Тя е родена на днешния ден. Да ни е много здрава и да слуша много. Тя има способността да унищожи огромни количества сладкиши. И има по-добри показатели на кръвната захар от мен :) Хахах. Радвам се, че й хареса много. Тя казва, че ако не хапнеш сладко след ядене (закуска, обяд, вечеря) все едно изобщо не си се хранил. :)

На този ден беше роден и моя дядо, който почина отдавна, бях тийнейджърка. Беше чудесен човек и много ме обичаше. Като бях мъничка постоянно ме водеше в парковете в София и ми пееше песни. Някои от тях помня и до ден днешен. Това е една от песните, които дядо ми ми пееше много като бях мъничка :) Вече съм на 34 години и още си спомням целия текст.

Посвещавам тортата на бабата на Митко, а за моят дядо ще си спомням винаги и има и парченце за него, защото той обичаше да си похапва :)

Въпреки, че тортата е със шоколад не е толкова тежка, защото другото  е заквасена сметана, която е чудесна за летни сладкиши и също и крема сирене.
Тази сутрин въпреки, че не мога да пия фрешове реших да си взема една чаша за да пробвам как ще ми действа... Е, не ми действа добре. Боли ме корем. И съвсем се довърших с едно парче от тортата, но си заслужаваше да го хапна. Браво на който е измислил пробиотиците за да може да ни успокояват коремчетата :)

Продукти: малък пакет обикновени бисквити (от онези най-обикновените - леко твърди) - около 100-120 грама, около 200 грама бисквити Орео

за крема: 600 г заквасена сметана, 200 г течен шоколад, 125 г крема сирене, ванилия, пудра захар  (ако не ви е достатъчно сладко)

1 голям банан, шоколад за украса

Тортата е супер лесна и няма нужда от топлинна обработка. Тавичката ми е 20 на 30 см.

Продуктите за крема се смесват добре.

Всъщност при желание може да се потопят обикновените бисквити за няколко секунди в прясно мляко, но не е задължително, защото кремът е по-рядък и ще си поемат влагата от него.

В тавичката се подреждат обикновените бисквити. Намазва се с 1/3 от крема. Отгоре се подреждат резенчетата банан и още 1/3 крем. Следват бисквитки Орео и останалия крем. Отгоре се поръсва с резенчета шоколад или украса по избор. Оставя се да престои няколко часа, най-добре за цяла нощ и е готова за похапване :)

Кюфтенца с доматен сос

Първият ми пост откакто се върнах в България. А имам още снимки и рецепти от времето, което изкарах при мама. Но с времето постепенно ще ги споделя.
Каймата за тези кюфтенца е приготвена по начин по който ме научи Пасхалис. Вътре в тях няма яйца и стават много сочни и меки.
Може да се използва и за кюфтенца на скара, за руло Стефани, за пържени или печени кюфтенца. Универсална. Има и още една рецепта с кисело мляко, но за нея друг път. И тя е подобна на тази.

Тези кюфтенца стават изключително вкусни и се приготвят много бързо. Чудесни са за лятото, защото са леки. Може да се използва кайма по избор - смес, агнешка, телешка, свинска, пилешка. Аз използвах за тази рецепта смес от телешка и свинска.

Продукти: за кюфтенцата: 500 г кайма смес (или друга по избор), 3 с.л. домати от консерва, 1/2 глава лук нарязана на ситно (или бялата част на 1-с стръка зелен лук), 2 с.л. галета (по възможност прясно смлени), черен пипер, пресни магданоз, босилек, мащерка, сол на вкус (плюс може и други любими подправки)

за соса: 800 г консерва белени домати на кубчета, 1/2 глава лук, 1-2 скилидки чесън, прясна мащерка, 2 бучки захар, сол на вкус, зехтин - 1-2 с.л.

магданоз за поръсване

Каймата може да се омеси още от предната вечер. Хубаво е да престои поне няколко часа в хладилника за да може да поеме ароматите, но може и веднага да се използва. Всички продукти се смесват и каймата се омесва много добре.
Оформят се 15-16 малки кюфтенца.

През това време фурната се оставя да се загрее на 220 градуса. Кюфтенцата се подреждат върху постлана с хартия за печене. Пекат се за около 20-тина минути.

Докато кюфтенцата се пекат се приготвя и доматения сос. В малко зехтин се запържват нарязаните на ситно лук и чесън докато за кратко. Добавят се доматите и захарта. Оставя се да ври на средна температура докато соса се редуцира. Прибавят се сол на вкус и мащерка.

След като кюфтенцата са се изпекли се прибавят към соса и се оставят да къкрят около 5-10 минути. Поръсват се с нарязан магданоз и се свалят от печката. Чудесни са с топъл и ароматен хляб.

Може направо да се сервира с тигана върху дъска.

Хлебчета със сирене, гауда и мортадела и един вълнуващ ден в Лудвигсбург

Като се замисля май ще ми е за първи път да пиша такъв огромен пост.
Вчера денят ни започна с тези разкошни хлебчета за закуска след което по женски с мама, двете ми сестри и племенникът ми обиколихме колкото успяхме от двореца в Лудвигсбург. Т.е. от градината. За 6 часа не успяхме да разгледаме цялата градина, какво остава за самия дворец. Но нищо.

Беше вълнуващ ден поради много причини. Първо това беше последният ми уикенд тук в Германия за тази година. След два месеца и половина тук - ще ми липсва много. Обичам Германия със своята подреденост, чистота, ред и усмихнати и възпитани хора, които те поздравяват само защото са те срещнали в парка, по пътя, дори в магазина (?!). Липсваха от цялата картинка само моят брат и мъжа ми. Надявам се при следващото ми посещение тук и те да са с нас. А аз съм си обещала, че малко по-малко като се върна в България ще започна да уча немски. Езиковата бариера не е приятно нещо. Дори някакви елементарни познания да добия ще е добре.

Втората причина е, че си изкарахме един чудесен женски ден в смях, разходки и добро настроение сред красиви цветя, дървета, слънце и жега (да, жега! И тук ни удари за кратко обаче... от утре пак дъжд).

Племенникът ми вчера стана на 2 месеца... Изобщо щастие отвсякъде!

Сутринта докато се приготвяхме мама се усети, че нямаме хляб за закуска и набързо забърках тези питчици, които станаха много ароматни и вкусни. Даже взех в хартиена торбичка и за разходката.

Пасхалис и двамата ми зетьове бяха на игрищата във Вайблинген докато ние се разходжахме и като отидохме там ни чакаше вкусно барбекю.

Да започна с хлебчетата?!

* Използвам чаени чаши с вместимост от 250 мл

Продукти: 150 г краве сирене, 500 г кисело мляко, 1 ч.л. сода за хляб, 1 ч.л. бакпулвер, 5-6 резена салам мортадела. Аз използвах микс (имаше с гъби, с шамфъстък, маслини, с чушки), около 50 г гауда (може и кашкавал) + малко настъргана за поръсване на хлебчетата, 2 и 1/2 до 3 ч.ч. брашно + 2-3 с.л. за овалване на нарязаните салам, кашкавал и сирене, по мъничко парченце масло за всяка питка, олио или зехтин за навлажняване на ръцете, защото тестото е лепкаво, сусам, тиквено семе, любима подправка (използвах микс от италиански подправки, който много харесвам)

Сиренето се натрошава, гаудата и саламът се нарязват на дребно и всичко се овалва в 2-3 с.л. брашно.

Фурната се загрява на 190 градуса.
Содата се смесва в купа с киселото мляко. Прибавят се набрашнените сирене, гауда и салам, добавя се брашното в което е сложен бакпулвера и се разбърква добре. Тестото се получава леко лепкаво, но все пак такова, че с намаслени ръце могат да се оформят топчици. Поставя се хартия за печене върху тавата от фурната. И се оформят топчици с намаслени ръце. В средата се прави дупчица с палец и се поставя малко парченце масло. Наръсва се с настъргана гауда, подправки, семената.

Пече се 20-тина минути или докато станат златисти на цвят. Оставят се да изстинат леко и се преместват върху поднос.

И няколко кадъра от вчерашната ни разходка. Навън беше 32-33 градуса. Доста горещо на фона на предните дни когато температурата едвам достигаше 22 максимално. Аз слава Богу не изгорях, защото наплесках половин опаковка слънцезащитен по себе си. :D
Ето мъничко информация за двореца.

Какво ли е било да живееш на такова място?!

Тези сините тенти отзад бяха част от един цирк, който бяха поместили в средата точно пред предната част на двореца, затова и нямам хубава снимка оттам. Но в линка по-горе има. Градините са просто невероятни. Беше пълно с хора, които бяха налягали под дебелите сенки на дърветата с желание за прохлада. Имаше и доста чужденци, но основните посетители този ден си бяха германци.

Завършихме деня с този сладкиш, който направих за да се почерпим за мъника :) Утре може би ще споделя как го направих :)

Киш с домати и моцарела

Днес направих този страхотен киш. Преди седмица, седмица и малко се наложи да отидем направо в ателието в, което работи мама без да имаме възможност да се приберем за обяд. Имаше седмица на френските печива във фурните Мауер и с мама си взехме по едно парче киш с домати и моцарела. Много ми хареса. Не бях опитвала преди това. Вкъщи погрешка бяхме взели един блат за киш/тарта и се чудех какво да направя с него. След като опитах този киш реших, че ще направя такъв у дома. Честно казано... моят беше по вкусен. :) По-богат... абе с две думи го изядохме целия на обяд :)

Мисля, че е перфектно нещо за хапване през лятото, защото е лека храна. А е и толкова красив :) Естествено като ме попита моя мъж по телефона какво ще обядвам и му казах и каза веднага "Аааа такова не искам да ям"... даже не го е видял, но веднага го отхвърля заради моцарелата и доматите вътре :D Много ме разсмя.

Продукти: 1 лист неизпечено тесто за киш
250 г моцарела, 50 г гауда, 50 г настърган на едро пармезан, 2 средни по големина домата, пресни босилек и мащерка
за яйчената смес: 1 и 1/2 ч.ч. прясно мляко, 4 яйца, 1 пълна с.л. царевично брашно, щипка сол, щипка черен пипер
1 парче масло (около 1 с.л.)

Фурната се загрява на 180-190 градуса. Тук няма форма за тарта или киш и затова използвах обикновена тавичка с диаметър 24 см. Поставя се тестото заедно с хартията за печене и се оформя по ръба.

Доматите се измиват и нарязват на филийки, гаудата се настъргва, пармезанът се настъргва, моцарелата се реже на филийки също. Мащерката и босилекът се измиват. Листенцата на мащерката се отделят от клончетата, босилекът се нарязва.

Върху блата се нареждат половината настъргана гауда, подреждат се половината резени моцарела, половината пармезан и половината от пресните подправки. Отгоре се подреждат доматите и след това отново се слагат моцарела, пармезан, кашкавал, подправки.

Яйцата се разбиват с прясното мляко, царевичното брашно, солта и черния пипер и се изсипва върху сирената и доматите. Отгоре се подреждат малки парченца масло.

Пече се в предварително загрятата фурна за около 40 минути или докато стане златисто кафяв на цвят. Оставя се да изстине за 15-тина минути и може да се сервира :)

Постен сладолед с диня и ванилия

Ох, днес така съм се смяла. Връщам се аз от магазина и минавам както винаги покрай едно фонтанче в центъра на Виненден. Много го обичам. около него има няколко статуйки от метал. Ще ги снимам като ходя пак и ще ги покажа. И гледам вътре във фонтанчето някаква нова статуя на чапла. И се замислих... не съм ходила 2 дни... кога са я поставили. И както си размишлявам гледайки я изведнъж "статуята" се помръдва... А тя истинска чапла.
Мама после ми каза, че наблизо има езерце в което има доста чапли. Та тази явно е долетяла от там. :D Толкова се смях. Жалко, че телефонът не беше в мен. Като се зарових да го търся в чантата... и тя отлетя.

За сладоледа...

Чудесен десерт за горещите летни дни. Подходящ за хората, които имат непоносимост към лактоза или, които просто не консумират животински продукти.

Вместо захар може да се използва за подслаждане и нещо друго - например мед, кленов сироп, сушени фурми.
А ако решите да използвате пудра захар като мен може да добавите и повече. На мен това ми беше достатъчно. Динята и ябълковото пюре са достатъчно сладки.

Може да се използват и други плодове вместо динята... череши, ягоди, малини, банани, праскови и т.н.

Продукти: 400 мл кокосово мляко, 1 и 1/2 ч.ч. нарязана, хубава и зряла диня, изчистена от семките, 1 шушулка ванилия, 5 с.л. ябълково пюре (опция), 2 с.л. пудра захар (опция), 1 с.л. фъстъчено масло (опция)

Динята се пюрира. Добавят се всички останали продукти докато сместа стане гладка. Вътрешността на ваниловата шушулка се остъргва и се прибавя към сместа.
Поставя се в подходяща купа с капак и се оставя във фризер/камера. Разбърква се през час - 3-4 пъти и след това се минава през блендера както е замръзнала и отново се връща във фризера. Преди сервиране се изважда по-раничко за да се отпусне.

Баница с кайма и сирене

Вчера ходихме на гости у едната ми сестра. Нейният мъж беше именик в петък и вместо сладкиш реших да направя една баница с кайма. Стана много вкусна и се изяде много бързо. Снимките не са кой знае колко хубави, но толкова ми беше времето между нарязването и слагането в чинията :D

Продукти: 10 кори за баница (може и по-плътни)
за пълнежа: 400 г телешка кайма (може и смес, или само свинска, пилешка, агнешка), 1 глава лук, 150 г краве сирене, 200 г сирене "котидж", 1 с.л. доматено пюре, 1 с.л. брашно, босилек, риган, мащерка, сух чесън (с такъв разполагах в момента, но може да го замените с 1-2 скилидки), малко червено вино, сол на вкус, 1-2 с.л. мазнина за тигана
за намазване: 1 яйце, 100 г кисело мляко, 4-5 с.л. олио/зехтин, сол
за поръсване: сусам и любима подправка

Мазнината се загрява в дълбок тиган. Лукът се реже на ситно и се запържва, добавя се каймата и малко вода и се задушава докато промени цвета си. Прибавят се доматеното пюре, брашното и виното и се оставя да се готви за кратко. Когато каймата е готова се прибавят подправките и краве сиренето. След като изстине се добавя и сиренето котидж.

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка се застила с хартия за печене.

Вземат се две кори за баница и в единия им край се поставят 3-4 с.л. от сместа. Навива се рулце и се поставя в тавичката. Така се процедира и с останалите кори. Получават се 5 рулца. Разбиват се яйцето, мазнината, киселото мляко и солта и се намазват добре рулцата. Останалата смес се разпределя върху тях. Поръсват се със сусам и подправки и се пекат докато станат приятно златисто кафяви на цвят. Отнема около 30-40 минути.