Няколко поредни дни бях на работа по цял ден и съм насъбрала няколко неща за публикации и дълго се чудих от какво да започна днес. И ето... това ще е. Не си спомням дали съм споменавала, че си купихме мултикукър. Ей, който го е измислил... добър човек е бил. 😄😄😄Много полезна "джаджа", особено когато си много зает и нямаш възможност да стоиш по цял ден в кухнята. Прибираш се от работа уморен, само слагаш каквото искаш вътре и докато свършиш нещо полезно вкъщи или се приготвиш за лягане имаш вече сготвена вкусна манджа за другия ден.

Това телешко стана за има няма 40 минути заедно с приготвянето на продуктите и се топеше в устата. Беше разкошно! Чудна, сгряваща за зимата манджичка :)

Продукти: 1 кг телешки шол, 3-4 глави лук шалот, 400 г замразен грах, 5-6 големи гъби, 1 консерва (400 г) домати на кубчета,  1 голям морков, 2 с.л. сушени зеленчуци, черен пипер, сол, 1 с.л. захар, 50 мл червено вино, 2-3 с.л. зехтин


Включва се мултикукъра на загряване и се слага зехтина. Лукът се реже на дребно и се добавя в мултикукъра, разбърква се от време на време. Месото се реже на по едри парчета, гъбите и морковите на филийки. Всичко се изсипва при лука. Разбърква се и се затваря с капака.

Аз сложих на програма месо, която е 24 минути и добавих още 6 минути екстра, макар че брат ми като брави телешко си го оставя на 24 минути и е пак перфектно сготвено.

Пропуснах рождения ден на блога си тази година. Днес обаче рожден ден има съпругът на мама, моят втори баща който аз много обичам. Става на 60 години. Да ни е жив и здрав и много щастлив!


 Както всички, които ме познават знаят, че у дома винаги се гощаваме с нещо сладичко за всеки рожден ден макар да не живеем заедно. А и именно поради тази причина, ей така за здраве. Днес пак заложих на брауни. Мислех да направя морковена торта, защото имам доста моркови вкъщи, но като видях черешите в магазина тази сутрин веднага взех решението. Това е бърз, вкусен и ефектен сладкиш и винаги можеш да вкараш нещо ново като импровизация.
Ние с Емо и баба даже си хапнахме.

А ако времето  е с мен... утре преди работа ще снимам страхотната супа, която направих... от кестени и батат. Много екзотична и много вкусна. Стискайте палци! :) Защото много искам да ви я споделя. Импровизация е по една рецепта на Akis Petretzikis.

Продукти за 20/20 см тавичка:

за брауни пласта: 2 големи яйца, 125 г разтопено масло, 3/4 ч.ч. захар. ванилия, 1/2 ч.ч. какао, 1/2 ч.ч. брашно, 1/2 ч.л. бакпулвер

за чийз пласта: 250 г крема сирене, 2 яйца, сокът от половин лимон, кората от 1 лимон, ванилия, 1 с.л. кокосово брашно, захар на вкус (4-5 с.л.)

200 г изчистени череши (в моят случай бяха замразени)

Захарта се  разбива на гъст крем с яйцата. Добавят се маслото и останалите продукти.

Всички продукти за другият пласт се разбъркват с тел в купа.

В тавичка 20 на 20 см се постила хартия за печене. Изсипва се първо брауни сместа. Подреждат се черешите и се покрива с другата смес. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 25 минути. Забодена в браунито клечка не трябва да излиза напълно суха. Оставя се да изстине напълно и се разрязва на парчета.

 

Това беше една част от менюто ни за Нова година. Не сме се престаравали много с храната, защото си бяхме у дома с брат ми и баба. Колко можем да изядем... А и като цяло много се дразня на прекалено многото храна. Направих капама. Сложих повечко месо за да имаме за следващия ден, а и аз да си взема за работа. Този път пропуснах сармите и въобще киселото зеле, защото имаше достатъчно на Бъдни вечер и след това и на Коледа. Вместо тях нарязах няколко картофа на едро. У дома обичат картофки. Сложих телешка наденица, телешки шол, свински котлети и пилешки пържоли. И винце разбира  се.

За десерт направих цедено кисело мляко разбъркано с лимонов сок и лимонови корички и отгоре от любимото ми сладко от вишни. Чудесен завършек беше на вечерта. То за нас не беше нищо особено самата вечер, защото Емо беше на работа (работи от вкъщи), а аз се подготвях за изпита си. Ххахаха легнах си в 3, защото бях на работа на другия ден и докато си цъках в Илюстратор пях с пълен глас. Добре, че живея в къща и няма как да досадя на някого. Имам лоша снимка на месото от капамата, но ще я споделя.

Иначе главният герой в този пост е пюрето от кестени, което направих като гарнитура. Каквото и да кажа за него ще е малко. Който ме познава знае, че не просто обичам кестени.... аз ги обожавам. Зимата я изтърпявам само заради тях и тиквата. Беше невероятно вкусно. Колкото ида го възхвалявам никога няма да  му стигнат хвалбите. И е елементарно. Единственото досадно нещо както знаете е чистенето на кестените.

За пюрето да поговорим.
Продукти:
1 малка глава лук,
 500 г сварени и изчистени кестени нарязани на дребно,
500 г сварени картофи,
сол на вкус,
70 г масло,
150 мл готварска сметана,
1-2 с.л. лимонов сок,
1-2 с.л. заквасена сметана


В тиган се загрява 1 лъжица от маслото и се запържва лука докато стане прозрачен. Добавят се кестените и сметаната и се оставят да се загреят. Пасират се с пасатор. Добавя се останалото масло. След това се добавят намачканите картофи и сокът от лимон и сметаната, също и сол на вкус. Аз сложих малко защото исках да се усеща тази прекрасна сладост, която имат кестените.

Картофите са за плътност по скоро. Не се усещат като вкус по никакъв начин. Следващ път бих добавила червени боровинки. Според мен ще се вържат прекрасно. Аз преди често правех пълнено пиле с кестени и червени боровинки. И беше разкошно.

Ако опитате ми кажете дали ви е допаднало. Давайте смело докато все още има кестени. Аз съвсем скоро смятам да направя една супа от сладък картоф и кестени по рецепта на Акис. :)

 free background photos from pngtree.com

Честита Нова Година, приятели!!!

Ето, че дойде време и за първата му публикация за 2019-та. Чака още от първи януари, но нямах никакво време покрай работа и подготовка на курсовата ми работа за изпита ми (която предадох вчера).

Искам да пожелая на всички ви тази година да ви донесе много положителни емоции и страхотни приключения, да бъдете много здрави и много щастливи и обичани. И да сбъдвате мечтите си. Пожелавам ви всички поставени цели за тази година да бъдат зачеркнати в края й като изпълнени.

Аз имам няколко запланувани неща, но като цяло няма да си поставям някакви далечни цели, защото човек не знае никога какво точно може да се случи. Животът ни прави какви ли не изненади. Приятни понякога.

•  Но това, което искам основно е да продължавам да научавам много нови неща. 

•  Искам да имам повече свободно време за себе си. Знам, че е трудно да се получи, когато си сложил няколко дини под мишница, но все пак се надявам да намеря малко време.

• Обещала съм си, че тази година ще чета повече за сметка на безсмисленото скролване на социалните мрежи. Даже сега като приключа с този пост и с инсталирането на InDesign изключвам компютъра и се залавям с четене.

• Искам да се запиша на шофьорски курс. Мисля, че вече е време. А и това е нещо наистина много необходимо понякога. Много е трудно да си зависим от таксита и автобуси. Първото излиза солено. Второто... понякога изпускам рейса за минутка и съм принудена или да чакам 20 минути и да закъснея или да се възползвам от това соленото. 

• Май искам да рисувам повече. Когато мога.
• Да продължа да спортувам активно.
• И да намирам повече време за приятелите си.
• Да публикувам по-често тук. Да изпробвам много нови вкусотии.  В този ред на мисли съм подготвила една изненада за по натам... може би като се стопли времето малко. Съвместно с една от най-близките ми приятелки, която е beauty blogger и обича да снима (бъдещ фотограф е), обича вкусната храна, вегетарианка е, обича котките като мен и е прекрасен човек. Слънце, обичам те!

Мисля да си направя планер. Когато всичко е на хартия... май е по-лесно. Поне миналата година като записах над какво исках да се съсредоточа и го виждах всеки ден написано се получи. Почти всичко беше отбелязно като изпълнено в края на годината. Което е страхотно. Защото обикновено тези списъци "Моите цели за годината" оставаха ей така... без да съм направила каквото и да било.

Сърдечни поздрави от мен,
Ваша Галя :)

П.П. Утре ще ви напиша рецепта за най-вкусното пюре от кестени, което мога да кажа, че беше най-добрият приятел на месото на нашата новогодишна трапеза.


O! Между другото имам инстаграм.
Ако някой желае, може да ме последва там. Трябва да го добавя към профила си тук като имам време. По-рядко споделям храна там, по скоро е за ежедневието ми.