Здравейте приятели!

Днес ще ви споделя как да си направите домашен чипс за хрупкане от питки тортила. Кой е казал, че чипсовете и въобще снака задължително е нещо вредно, мазно и нездравословно.  Става много бързо, може да го разнообразите с различни подправки. Можете да го комбинирате с различни разядки и дипове или просто ей така да си го хрупате докато гледате филм.
Един начин да употребите останали ви в пакета питки.

Може да използвате всякакви питки - царевични, пълнозърнести, ръжени.

Надявам се да ви допадне идеята.

Продукти:

 няколко броя питки тортила. 

зехтин за намазване.

кимион,

 червен пипер, 

сух чесън, 

черен пипер,

сол

Фурната се загрява на 180 градуса, тава се покрива с хартия за печене. Тортилата се нарязва на триъгълничета всяко от което се намазва със зехтин или олио и от двете страни. 

Всички подправки се смесват в купичка и се наръсват парченцата. Пекат се за няколко минутки докато леко се зачервят и се обръщат обратно. Наръсват се и от тази страна и се пекат за още няколко минутки. Не ги препичайте, защото започват да горчат и от подправките. Стават готови за броени минути така, че ги следете. 

Може да добавите всякакви подправки, които обичате. И за около 10-15 минути общо имате цяла купичка с тези хрупкави красоти.

Вчера баба имаше рожден ден. Имах във фризера вишни и реших да направя някаква торта с тях. Двоумих се дълго дали да използвам тях и да направя шоколадова торта или да направя морковена. Но като си помислих за шоколад и вишни... за мен това е една от най-прекрасните комбинации. Аз обожавам вишни, а и всички вкъщи много обичат. Хубавото на замразените плодове е, че се замразяват когато са в сезон и са просто прекрасни. Всяка година си замразявам плодове, които използвам докато излязат отново пресни такива. Вишни се продават в кутии по 300 грама и в Билла. Доста са хубави. Купувам си една кутия и ги включвам към десерти или към овесените ни ядки. 

Снимките на тортата не са особено хубави. Вчера и днес е доста мрачно и макар да снимам на дневна светлина до прозореца не съм доволна. Но все пак се надявам поне малко да ви загатнат колко сочна и разкошна е тортата. 

Продукти:

за блата: 

2/3 ч.ч. захар (180 гр.),

2/3 ч.ч. кисело мляко (200 гр.),

1 яйце,

1/3 ч.ч. олио (100 гр.),

2/3 ч.ч. настъргана ябълка (130 гр.),

1 ч.ч. брашно (150 гр.),

50 гр какао,

ванилия,

1 ч.л. бакпулвер,

1/2 ч.л. сода бикарбонат 

за крема:

200 мл сладкарска сметана,

400 гр. заквасена сметана,

сокът от 1/2 лимон,

закар на вкус 

за вишните:

300 гр. вишни,

100 мл вода,

7-8 с.л. захар,

3 с.л. нишесте разтворено в малко вода

50 гр. черен шоколад за украса,

100 мл. подсладено слъжица мед прясно мляко за сиропиране

За блатовете:

Фурната се загрява на 200 градуса. В купа се разбиват яйцето и захарта, добавя се киселото мляко с угасената в него сода, олиото и ябълките. Към тях се прибавят сухите състави и се разбърква добре. 

Използвах ринг с диаметър 20 см, но може да използвате и по-голям. Блатовете ще станат по-тънки. 

Сместа разделих на 2 и изпекох 2 блата.
Първоначално се пече за 5 минути на 200 градуса след това се намалява на 180 и се доизпича до готовност. Това зависи от фурната ви. Забодена клечка за зъби в блата трябва да излезе суха, без полепнали трохи. Отнема около половин час. 

Блатовете се охлаждат.

През това време се приготвят вишните. В тиган или удобен съд се изсипват вишните, захарта и водата. Бихте могли да добавите и сокът от половин лимон за да стане по-киселичко, но според мен вишните са си достатъчно кисели. Когато поври няколко минути към тази смес се добавя разтворенето нишесте и се разбърква енергично докато се сгъсти.

Докато вишните изстиват се приготвя крема. Той е изключително лесен и бърз. Не обичам чиста сметана, идва ми леко тежичка, но с добавянето на заквасена сметана става доста свеж крем. Разбива се сладкарската сметана, към нея се добавят сока от лимон и заквасената сметана. Добавя се захар ако е необходимо и нека да е на вкус. При мен бяха няколко лъжички пудра захар.

Сиропират се двата блата с подсладеното мляко. В ринг се поставя първият блат. Върху него се разпределя 1/3 от вишните със соса. Намазва се с крем и се разпределя другата 1/3 от вишните. Отгоре се поставя втория блат. Намазва се с крем (оставете малко за измазване на тортата отстрани) и в средата се разпределя останалата част от вишните. Украсява се с нарязан на люспи черен шоколад.
Можете да я украсите и по ваш вкус, аз в момента разполагах с тези продукти.

Тортата се оставя да престои в хладилника, най-добре за през нощта.

Здравейте!

Днес беше един прекрасен съботен ден. Бързам да го споделя с вас преди да отида да правя вечерята. Навън беше почти лятно време. Само един неприятен вятър подухваше, но се преживява.

Ходихме да напазаруваме за близките ни, а през цялото време слънцето ме зареждаше положително. Като тръгнахме да се прибираме видях храсти с люляк. За мен това е един от най-прекрасните аромати. Даже кога беше... наскоро се оплаквах, че едва ли ще има къде да намеря храсти за да си откъсна. И сега като ги видях буквално се вдетиних. Като дете в сладкарница се зарадвах.

Друго положително нещо беше, че с мама се видяхме на камера, звънна ми през Уатсап. Показа ми градината им, видях сестра ми и племенниците, които видях последно през октомври месец миналата година. Малката беше новородено бебче, а сега е толкова порастнала. А баткото има рожден ден след около две седмици. Става на 4 години. Мама ме разходи из градинката им. Много се заредих. Красиво, зелено... разкош. Нямам търпение да отида при тях и да я видя наживо.

Сега съм в един от онези женски дни,  в които имам желание да изям целия свят. От седмица обаче не сме яли, не съм правила нищо сладко. Като се прибрах обаче реших, че така или иначе трябва да се подсиля с нещо сладко, защо пък да не си направя нещо здравословно. Брат ми ми даде едни презрели банани, а Ани от Healthylicious прави лайв в Инстаграм и приготви точно нещо с банани. Тези бананови мъфини. Мен ме знаете, че имам ли презрели банани ги превръщам в нещо сладичко. Аз пропуснах готвенето онлайн защото бях навън по задачи, но реших че мога да ги направя след това. Аз импровизирах с каквото имам вкъщи използвайки за основа нейната рецепта. Получиха се прекрасни, ароматни и вкусни мъфини, които излапахме с такова удоволствие вкъщи. Аз използвах ръжено брашно, мед вместо захар. Много съм доволна. И здравословното наистина е вкусно! Гаранция ви давам. Не знам защо много хора смятат, че здравословното е блудкаво и неприятно. За всичко може да бъде измислена здравословна алтернатива.

Продукти: 

4 бр. презрели банана (единият е за украса)

50 гр. краве масло

2 яйца

150 гр. пълнозърнесто ръжено брашно

100 гр. пълнозърнесто пшенично брашно

6 с.л. мед

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. канела

ванилия

щипка карамфил,

1 ч.л. портокалова кора

 50 гр. стафиди

50 гр черен шоколад

Фурната се загрява на 180 градуса. Във форма за кексчета се поставят хартиени кошнички.

Маслото се разтапя. В купа се намачкват 3 броя от бананите. Към тях се добавят разбитите яйца, разтопеното масло и меда. В друга купа се смесват брашната, бакпулвера, подправките. Сухите съставки се прибавят към мокрите. Разбърква се добре и се добавят стафидите и шоколада. Разбърква се отново.

Сместа се насипва в кошничките. Не се пълнят до горе!

Отгоре се украсява с резени банан. Пекат се около 40 минути или докато се зачервят и забита в средата клечка за зъби излезе чиста, без полепнали трохички. Изваждат се от формата и се оставят да изстинат върху решетка.

Консумирайте с удоволствие!

Здравейте!

Днес ви представям този страхотен, ароматен и вкусен патладжан. Приготвя се много бързо, трябват ви само 30-40 минути свободно време и малко на брой продукти, леснодостъпни. Обещавам, че ще ви допадне много. 

Рецептата е адаптирана от тук. 

* Изобщо нямам идея дали снимките ми са хубави. Мониторът ми предава фронта, но се надявам поне мъничко да се вижда колко е красив патладжана :)

Продукти:

3 патладжана,

1 и 1/2 ч.ч. сварена киноа*

около 150 грама пресни гъби печурки,

1 глава лук,

1 консерва нарязани домати (отцедени от сока),

3 скилидки чесън,

10 едри маслини,

1 ч.л. кимион,

черен пипер,

нарязани няколко стръка магданоз,

сол на вкус,

малко мазнина за тигана и за поръсване на патладжана

за тахановия сос:

2 с.л. сусамов тахан,

сокът от половин малък лимон (или на вкус),

сол,

черен пипер,

малко вода за желаната гъстота

Аз лично оставих за няколко часа нарязаните на половинки патладжани да пуснат горчивата си вода, но може и да не се прави. Въпрос на избор. 

Фурната се загрява на 220 градуса. С помощта на лъжица се отнема малко от месото на патладжана и се заделя настрани. Подреждат се в тавичка, осоляват се и се намазват с малко зехтин или олио. Пекат се за около 20 минути.

През това време се загрява малко олио или зехтин в тиган. Задушава се лука. Към него се прибавят нарязаните на ситно гъби. Когато поомекнат (след около 5 минути) се добавят киноата, доматите, настърганите скилидки чесън, маслините и подправките. Оставя се да къкри до готовност на лука и гъбите и докато течността се редуцира. Накрая се добавя магданоза.

Градусите на фурната се намаляват на 170. Тавичката се изважда и се разпределя пълнежа върху патладжаните. Пече се още 10-15 минути.

Сервира се полято със соса, който приготвяте като просто смесвате продуктите и разбърквате добре до хомогенност. Бъдете щедри със соса, много си подхожда с патладжаните. 

 

*Аз използвам микс от три вида киноа. Някак ми е по-вкусна, но може да сложите и само бяла.

Здравейте, приятели!

Желая ви светли и спокойни празници! Бъдете здрави и се пазете! Ще бъдат малко по-различни празници за всички ни, някои от нас разделени от близките си заради ситуацията. Но пък вярвам, че е важно, че в душата сме заедно. 

Тази година боядисах много малко яйчица. Реших, че няма нужда да прекалявам. От месеци приготвям яйцата си на пара, когато ни се ядат варени. Реших, че и тези за боядисване ще приготвя така. И от 17 яйца нямам нито едно пукнато. Този път грабнах първите бои, които видях в магазина. бяха от най-евтините, а се оказаха много хубави. Вижте какви са ми ярки яйцата, а не бяха бели.

Искам да ви призная, че се влюбих в това оформяне на козунака от снимките. То даже си имало и тренд миналата година. Аз тогава по Великден бях на работа и съм го пропуснала. Тогава даже не месих май... нямам спомени вече. В този пост няма да пиша рецепта.

Първо направих кулич кръфин с шафран и портокалов сок, с пълнеж от шоколад, портокалови корички, микс от стафиди и печени орехи. Направих го за брат ми. Ухаеше вълшебно. Вдъхнових се от на Катето рецептата, нямах обаче вино и веднага го замених с каквото имах под ръка - портокалов сок (прясно изтискан). Брат ми още не е ял от него, но съм сигурна, че ще му хареса щом е пълен със стафиди. Аз да си призная попрекалих с плънката. Шафранът придава един прекрасен фин аромат. Задължително ако имате под ръка опитайте тази рецепта от линка, който съм споделила.

Двете снимки, които следват са на този със шафрана. Не са особено хубави, защото са от телефона ми.

Много ми допадна това оформяне, защото аз най-много обичам кората на козунака. Обичам я с много захар и да е хрупкавка. А тук става просто вълшебно. За съжаление не заснех етапите на оформлението. Мноиго е лесно обаче и може да надникнете в оригиналната рецепта, Катето го е илюстрирала прекрасно. 

Днес правих козунак за нас и замесих ей това тесто със заквасена сметана, което съм използвала за козуначения венец. Разделих го на две. Едната част си я направих на обикновена плитка без даслагам пълнеж, защото моят мъж обича без нищо. И другата част я оформих като кулич крафина. И уж щяхме да го ядем утре, но го изядохме половината. Много вкусно. Пълнежът отново беше с прясно изпечени орехи, шоколад и микс от стафиди и червени боровинки, отново поръсих щедро със захар.
След Великден ще пазя диета 😅😅😅 Защото реших, че ще си похапна доволно козунак. 

Сега ви оставям още малко снимки на тези красоти, а аз отивам да сложа агнешкото да се пече. С картофи и бяло вино. По поръчка на брат ми. Даже тази вечер като се чухме ме попита дали съм сложила много картофи. Естествено, че съм сложила. Утре ще му занеса една кутия пълна с малко агнешко и много картофи. За картофения човек в нашето семейство.

Знаете ли какво се замислих... тази година няма да ядем торта от изостанал козунак 😆😆😆

Хубава вечер от мен!

Здравейте, приятели!
Знам, че предвеликденско по-скоро върви да пусна публикация за козунак, агнешко или някакви великденски курабийки, но реших да споделя опита си с тези меденки. Обещавам скоро да напиша публикация за един много вкусен козунак. Не е казано, че козунаци трябва да се ядат само на Великден, нали така?!

Тези меденки са най-вкусните, които някога съм яла. Честно ви казвам. Видях рецептата в блога My Cooking blog. Първоначално направих половин доза за да видя дали ще се харесат. Оооо! Харесаха се и още как! Аз лично не можех да спра да ям от тях. После ги правих още няколко пъти и никога не оставаха за повече от два дни в кутията. Точно такъв тип меденки съм търсила винаги, мекички.

Бях болна още и много ми се дояде нещо сладко и си купих едно пакетче меденки от магазина до вкъщи. Струваше 2.70 за нямаше и 200 грама. Не бяха лоши, но аз винаги съм предпочитала да си направя вкъщи. Още повече, че в купените имаше цяла менделеева таблица.

Тези станаха 200 пъти по-вкусни и като цена сигурно излязоха и доста по-евтини. Ароматни, вълшебни. Да не ви казвам баба колко много омете. 😁😁😁

Не съм променяла нищо в рецептата. Единствено всъщност замених содата с бакпулвер, защото само това имах. После правих и със сода, но без да я гася в оцет. И добавих малко карамфил. Съветвам ви да запретнете ръкави и да си ги направите. Най-хубавото е, че не ви трябват коооой знае какви умения за месене. Буквално всичко се бърка.

Аз не съм слагала орехи, защото нямах никой от пътите в които ги правих. Но съм сигурна, че ще станат много вкусни и с орехи.

Продукти:

2 яйца,

180 гр. захар,

150 гр олио,

110 гр мед,

14 гр канела,

щипка карамфил,

470 гр брашно,

1 пак бакпулвер (или 12 гр. сода бикарбонат)

Яйцата се разбиват със захарта, добавят се меда, олиото. Към тази смес се добавят сухите съставки и се оформя тесто. Хубаво е да оставите тестото да почине малко за да поеме всички аромати.

Фурната се загрява на 170. Тавичка се постила с хартия за печене. От тестото се откъсват парченца по около 20-22 грама и се оформят на топчици, които се приплескват малко. Редят се на разстояние една от друга. Пекат се за 10-15 минути. Не ги препичайте за да не станат твърди. Трябва да са приятно запечен. Сладките се напукват при печенето.

След като изстинат може да ги натопите в разтопен шоколад. 

Добър вечер от мен!

Цял ден се каня да запиша тази рецепта. Любовта ми към патладжаните е скорошна. Преди ги ненавиждах, а сега имам чувството, че мога само това да ям. Рецептата днес е подходяща за постите и е голяма вкусотия. Също предвид ситуацията в момента е и подходяща, защото е нискобюджетна.

Аз по принцип изключително рядко ям пържено. Ако не консумирате изобщо пържена храна можете да изпечете патладжаните на грил тиган. Също ще стане вкусно.

Продукти:

3 патладжана,

брашно,

сол,

олио запържене

за соса: 1 консерва домати,

настъргани 4 бр пресни домати,

1 л. захар,

сол на вкус,

2 скилидки чесън - настърган,

половин връзка магданоз

Първо измийте и нарежете патладжаните на колелца. Осоляват се и се поставят в гевгир за да се отцеди горчилката. Аз ги сложих предната нощ. В тиганче се загрява олио.

Патладжаните се измиват добре от солта. Те са поели от нея и не е нужно да се осоляват допълнително. Всяко парченце се потапя в брашното и се изтръсква добре от излишното брашно преди да се сложи в тигана.

Докато се пържат се приготвя соса. Като цяло можете да използвате и 2 консерви домати или да направите соса само с пресни. Аз разполагах с това в момента, затова и направих така соса. Ние не ядем много солено затова и в соса не съм и слагала сол. От захарта за намаляване на киселинността стана приятно сладникав сос, който перфектно се върза с патладжаните.

 В тиганче се поставят консервата домати, настърганите пресни домати, настъргания чесън и захарта на тих огън да се редуцира до желаната гъстота. Минута преди да се свали от огъня се слага в соса нарязания магданоз.

Патладжаните се сервират заляти с доматения сос.

Здравейте, хора!

Първо честит празник на всички прекрасни цветя! Носете с гордост красивите си имена и бъдете много здравии щастливи!

Еклерът е едно от най-любимите ми сладки неща за хапване. Честно ви казвам има ли една купа с еклери, хапна ли един просто не мога да се спра докато вече не ми стане лошо. Колкото и да обичам сладко не се случва с друг сладкиш да имаме такива взаимоотношения. Ноооооо аз досега не бях приготвяла. Обикновено баба ги правеше, аз само се наслаждавах. Преди няколко дни обаче реших, че е време и аз да се пробвам. В една кулинарна група "Сол и пипер" във Фейсбук пуснаха нещо като предизвикателство и аз реших да предизвикам себе си. Винаги ми се е струвала много трудна и пипкава работа. Не било точно така обаче.

Снимките ми не са нищо кой знае какво, даже са в графа лоши, но не разполагам с други. не разполагах и с нищо за глазура, а избягвам да ходя за всяко нещо в магазина в момента. Затова и просто ги поръсих с малко пудра захар. Някой ден ще показвам по-хубави кадри.

Реших да се доверя на рецептата от един огробен и дебел учебник* по сладкарство и пекарство който имам. преди няколко години си го поръчах от Амазон и мога да кажа, че за мен е като пръстена за Амгъл... спокойно бих изсъскала "Май преееешшъсссссссс агггггрррррр" 👀😆😆😆 Тя е над 1000 страници и е на английски, та само 1 час я издирвах... ахахха, но намерих я и е меко казано сполучлива. Еклерите оцеляха около 20 минути след като ги напълних. 

В книгата имаше рецепта за доза за цял отряд и аз си я преизчислих. Също в оригинал се използва два видабрашно, такова за кекс и за хляб. Аз разполагах само с обикновено. Не мисля, че има кой знае какво значение. Също към рецептата имаше добавка - амониев бикарбонат. Ами пропуснах го. Такова чудо в нас почти никога няма. А и не помня баба някога да е слагала. Станаха си чудни и без него. 

И грешката, която си отчитам е, че така без да искам направих креа по-рядък. исках да е с този крем, но използвах нишесте, което не бях ползвала досега. И уж го приготвих по указаните количества пък стана леко рядък. Но това не беше болка за умиране.

Трудната част беше пълненето. Имах перфектни кухи еклери и шприц от 200 години, на който му липсваха накрайниците. Използвах каквото намерих занай-подходящо и се омазах до ушите. От всички процепи на шприца излизаше крем... Понеже искам да правя още и още еклери мисля за рождения си ден да сиподаря един хубав шприц. И да правя много еклери с различни кремчета и т.н. :) Зарибих се яко както се казва.

Казвам си аз да преминавам към рецептата вече, а?! 😃 Не е толкова трудно да кажа. Да не се отказвате при дългия текст. нямаше начин да не разтегна няколко локума днес.

Хубав ден ви пожелавам да имате. Не съм излизала още на двора, но е доста слънчево. :) Спокойна неделя от мен!

Продукти:

за тестото:

135 гр. брашно,

240 мл. вода

85 гр. краве масло,

240 мл. яйца (броят зависи от големината им, при мен бяха 5)

1/4 ч.л. сол

за крема:

1 бр. нишесте ванилия,

прясно мляко - количеството е според указанията на опаковката, но със 100 мл. по малко-за да не стане рядко,

15 с.л. захар,

50 гр. краве масло,

200 мл. заквасена сметана,

ванилия

Първо се приготвя крема за да може да изстине.  Нишестето се приготвя според указанията на опаковката. Намалете количеството със 100 мл. за да не стане твърде рядък. След като кремът се свари добавете бучката масло и разбъркайте докато се усвои. Оставете крема настрани и разбърквайте периодично за да не се образува коричка. След като изстине се добавя заквасената сметана и се разбърква добре докато стане хомогенна смес. 

В тенджерка се поставят водата, солта и маслото. Когато тази смес започне да ври се добавя пресятото брашно и се бърка 1-2 минути докато тестото започне да се отделя от дъното. Тенджерката се дърпа настрани и тестото се премества в купа. Добавят се яйцата едно по едно като след всяко се разбърква добре докато се усвои напълно. Сместа трябва да е достатъчно гъста за да може да си стои както я оставите.

Премествате готовото тесто в пош. Аз нямам и трябвае да използвам торбичка и да й срежа върха. Малко в полеви условия беше моето приготвяне, но въпреки всичко не се отрази.

Всичко при еклерите за мен е в печенето. Загрявате фурната на 210 градуса. Постилате тавичка с хартия за печене и шприцовате еклерите. Трябва да оставите разстояние между тях защото се надуват. Аз лично направих един пробен еклер за да видя как да ги шприцовам и достатъчно добър отворли съм направила в импровизирания ми пош. Можете да ги направите и кръгли и малки катопрофитероли. изборът си е ваш.

Еклерите се пекат 10 минути на 210 градуса, след това температурата се намалява на 190 и се пекат още 10-15 минути. Не отваряйте фурната преди да сте ги изпекли, защото рискувате да спаднат и да не се изпекат добре. Оставете ги да изстинат и след това с помощта на шприц и подходящ накрайник ги напълнете със студения крем. Ако нямате шприц или пош можете да ги разрежете в средата и така да ги напълните.

Както споделих нямах нищо подходящо за украса и ги поръсих с пудра захар. Но вие можете да ги залеете с разтопен шоколад или да направите някаква захарна глазура, карамелена. Да поръсите с кокос, ядки... Оставям го на въображението ви.

Ако ги приготвите ще се радвам да споделите как са се получили. 

Може да ме последвате в Инстаграм - @petkovagal, там често споделям неща, които не качвам в блога. Може да видите и кучето ми :) Добрякът Минчо.

 

* Слагам линк към "май прешъс", можете да си я поръчате ако ви допадне. Преди две години новами излезе около 120 лева заедно с доставката и пристигна за под месец от Щатите. Наистина си заслужава парите. Аз тогава си я подарих за рождения ден.

Здравейтееееееее!

Снощи заспах много рано и днес станах с кокошките. Бях много продуктивна през целия ден и сутринта като напече едно хубаво в двора. Като гущер се препичах на слънце два часа. Много добре ми подейства това. 

За днешната рецепта нямам кой знае какво да кажа. До съвсем скоро неядях особено много тиквички. Но реших, че е време да им дам шанс. На тях и на патладжаните. Интересното е, чепреди ядях тиквичките повече от патладжаните. Тиквичките на кюфтенца от тиквички и пържени с чеснов сос. От пълнените изяждах само пълнежа. А патладжаните ядях само пържени. Сега обаче патладжана ми харесва повече. 

За тези тиквички мога да кажа само, че се правят лесно, доста бюджетно ястие са и някак напомнят за топлина, за слънчево време. 

С идването на пролетта всичко някак става по цветно в чиниите. Абсолютна красота и свежест. Не можеш да спреш да се любуваш на всички тези цветове. Не, че не обичам есенната и зимна храна. Всяка си има своето настроение, но някак пролетта и лятото е различно... 

Продукти: 

3 тиквички,

3 яйца,

около 200 гр. краве сирене,

пресни магданоз и копър на вкус,

около 100 гр.  настърган кашкавал

Тиквичките се измиват, обелват и разполовяват. Издълбават се като лодчици. Ако са твърде големи може всяка тиквичка да се разреже на две и така ще излязат по 4 лодчици от една.

Вътрешността на тиквичките се настъргва и се смесва в купа заедно с яйцата, сиренето и зелените подправки. В тавичка се подреждат лодчиците и се пълнят със сместа за пълнежа. Налива се малко водичка в тавата. Колкото да покрие леко дъното.

Тиквичките се пекат на 200 градуса до готовност. Поръсват се с настъргания кашкавал и се пекат за още десетина минути докато кашкавалът се разтопи и зачерви.