Последна публикация за 2018 година. Време е да я изпратим подобаващо и да се подготвим за всичко ново, което ни очаква през следващата една година. Аз лично съм изпълнена с оптимизъм, макар от време на време да ме нападат черни мисли.Изпращам старата година с всички неща, на които ме научи... къде добри, къде лоши... Възползвах се от всички уроци. Приемам я по скоро като положителна макар, че беше изпълнена и с тъга. Човек трябва да се възползва от всичко, което му е предоставено и да черпи опит от всичко.
Благодарна съм за всеки един момент. Благодарна съм и на моите най-близки приятели, които бяха до мен в много тежки за мен моменти.

Днес няма да споделям с вас някоя шармантна рецепта за торта, нищо напудрено няма да има. Тази нова година ще посрещнем кротко у дома, семейно. Без преяждане. Всъщност дори ще поработим малко преди да хапнем.

Днес си поспах добре до почти 10 часа. Вчера чертах до 2... неусетно мина времето. Започнах деня си както винаги... с яйца. С грах, овче сирене и кашкавал. Бъркани. Истински разкош. Изобщо не усетих как през последните години станах почитател на яйцата. Никога не са били сред най-любимото ми. Но явно човек мени често вкусовете си.

Отметнах плащането на сметки, пазаруване... Ние вкъщи пазаруваме почти всеки ден, което днес беше доста неприятно. С брат ми чакахме поне половин час на опашка  за едни яйца и малко зеленчуци и плодове докато хората като за последно пазаруваха все едно ще се свършва света. Никога не съм го разбирала това макар през годините да съм била част от това затрупване с храна, която уж е за 1 ден, а после я ядеш още поне два...
Сложих капамата да се пече, чертах малко... реших, че е време за последния ми пост тук за тази година. Докато си отпочивам.

Тортата, която ще ви представя е римейк на бабината торта с кисело мляко. Писала съм за нея още в самото начало когато започнах да пиша в блога си. А сега мъничко я попромених. И бабините рецепти търпят интерпретации. Имах малко желатин и цедено кисело мляко вкъщи и исках да направя нещо свежо за десерт.

Пожелавам на всички ви весело и уютно посрещане на новата година и ще се видим догодина :)

Продукти за форма с 26 см диметър.

800 г цедено кисело мляко, сини сливи от компот - пюрирани, сокът и кората от 1 лимон, 8 с.л. захар (може и повече ако не ви е достатъчно сладко), 12 желатинови листа (20 г), 1 пакет обикновени бисквити, малко вода за желатина

250 мл фреш от мандарини и портокали, сокът от компота сини сливи, който също при мен беше около 250 мл
10 г желатин

Желатинът се накисва в мъничко вода докато набъбне, след това се разтваря на водна баня.

Цеденото кисело мляко се разбърква със захарта, лимоновия сок, кората и пюрираните сливи. Когато желатиновата смес вече не е гореща се добавя на тънка струя към млякото като се разбърква непрекъснато. В купата се изсипват натрошените на едро бисквити и се разбърква добре.
Тази смес се изсипва във форма за торта с диаметър 26 см и се заглажда. Покрива се с фолио и се прибира да стегне в хладилника.

След това се приготвя желето. В сокът от сини сливи се накисва желатина и след това на водна баня се разтваря. Добавя се към цитрусовия сок и се оставя да се охлади. След което се излива върху тортата. Прибира се отново да стегне. Може да се украси по желание.

Супер елементарна и приятна тортичка.

Днес не успях да хвана хубавата светлина за снимки. Ноооо все ще го преживея някак. Толкова ми е изпушила главата напоследък, че нямам време да правя нищо по-завъртяно в кухнята. Всичко е или набързо ако аз съм готвила или брат ми или баба са се вихрили.

Тези сърчица стават за нула време. Не бях яла пилешки сърца от години да си призная. А много обичам. Пиша набързо рецептата докато ми съхнат ноктите от лака и отново се впускам в света на Илюстратор 😂😂😂 На 6 януари е крайният срок за качване на курсовата работа, а аз даже този ден съм и на работа... Както винаги всичко се върши в последния момент. Едно време не ми беше толкова трудно и да работя и да уча. Но като се замисля и тогава имах хубави оценки. Стискайте палци. Имам хубава идея, въпросът е как ще я осъществя 😅😅😅



Продукти:
250 г пилешки сърчица,
2 с.л. зехтин,
1/2 глава лук,
1 голяма скилидка чесън,
сол,
червен пушен пипер

Лукът и чесъна се нарязват на ситно. Всичко се изсипва в купа и се обърква. Купата се оставя за минимум  половин час в хладилника с маринатата. Колкото повече, толкова по-добре по принцип. В тиган се загрява малко зехтин и сърцата се готвят до готовност.

Снимките ми не са най-прекрасните, но не разполагам с други. Беше малко мрачно и... ами не се получиха. Но се вижда що годе, че е една чудесна тортичка. Идеята взех от ябълковото руло на Йоли. Ще опитам и рулото някой ден. Този път си направих интерпретация и се получи чудесна, лека и не много сладка тортичка ухаеща на есен/зима.
Канелата е главен герой, заедно с ябълките и пресни червени боровинки.
Който ме познава знае, че обожавам канела.

Направих тортичката за мама.  Беше ни на гости за 2 седмици покрай операцията на брат ми и реших да й направя нещо вкусно и сладко.

Продукти:

за блата:
4 яйца,
60 мл прясно мляко,
80 г захар,
40 мл олио,
75 г брашно,
1 пак. канелена захар, или 1 ч.л. канела

за плодовия пълнеж: 
1 голяма ябълка,
200 г пресни червени боровинки,
1/2 ч.ч. вода,
1 с.л. нишесте,
4-5 с.л. захар,
2-3 с.л. прясно изтискан сок от лимон

за крема:
800 г заквасена сметана,
4 печени и пюрирани ябълки,
1 пак канелена захар или 1 ч.л. канела,
сокът и кората от половин лимон,
захар - 100 г или на вкус (в зависимост от това колко сладко обичате да ви е),
желатин - 20 г (аз използвам на листи защото ми е по-удобен),
малко вода за накисване на желатиновите листа.

Първо си приготвяме блата. Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка или форма за торта с диаметър 26 см се покрива с хартия за печене.

Белтъците се отделят от жълтъците. Белтъците се разбиват на сняг с 60 г от захарта. Белтъците се разбиват с бъркалка с останалата захар докато удвоят обема си. Към тях се добавят млякото и олиото, канелата и брашното. На няколко пъти се добавя и белтъчната смес като се разбърква много внимателно с бъркалка. Трябва да остане възможно най-въздушно.

Пече се около 20-тина минути. Оставя се да се охлади напълно.

В тиганче се изсипват измитите червени боровинки и нарязаната на кубчета обелена и изчистена яълка. Добавят се захарта и водата, както и лимоновия сок. Оставя се да се редуцира течността и се добавя нишестето. Трябва да остане без течност почти. Оставя се да се охлади.

Желатинът се накисва в малко вода и се разтапя на водна баня до пълно разтваряне.

В купа се смесват заквасената сметана, пюрираните ябълки, захарта, лимоновия сок и кора и канелата. Когато желатиновата смес е поизстинала леко се изсипва на тънка струя в сметановата смес и се бърка непрекъснато.

Във форма с падащо дъно се поставя блата. Отгоре се изсипва половината сметанова смес. С лъжица се разпределя плодовия пълнеж и се покрива с останалата сметанова смес. Заглажда се и се оставя да престои за няколко часа в хладилник. Най-добре за една нощ.

 

Повечето хора вероятно асоциират просото с храна за папагалчета и птички, но то далеч не е само това. Откакто го опитах за първи път ми е сред любимите неща за хапване. Хапвам си го на закуска обикновено.
Хубавото е, че е безглутеново и може да се консумира без проблем от хора с такава непоносимост.

Няма да описвам ползите на просото. Ако не сте запознати можете да потърсите информация в Гугъл и ще останете изненадани колко полезно е всъщност.


Днес няма да пиша рецепта с точни мерки и продукти, просто искам да споделя как хапвам напоследък просото за закуска.



На 1 част просо се добавят 2 и 1/2 - 3 части вода. Измива се добре. След като заври се намалява котлона на слабо и се оставя да къкри около 25-30 минути. След като течността се усвои и просото се свари се добавя бучка масло, сирене, малко крема сирене и кашкавал. И това е цялата философия.

 Здраейте! Днес ще ви говоря пак за брауни. И за фитнес.

Историята с моята любов към фитнеса е от около две години. Мой колега ме зариби ако мога така да се изразя. Преди това кракът ми не беше стъпвал в зала. Много ме беше срам да си помисля, че ще се "чекна" пред хората. И си казвах: "Ама той фитнеса е за яки мацки, не за такива като мен."
Е, не било така.

Тази година април месец имах сериозна контузия. Бях на инжекции и прочие неприятни екстри. От години имам болки в кръста, но винаги съм ги приемала като нещо..., което просто си имам. Никога не бях ходила на лекар за това. Но след като в една зала благодарение на вещ треньор се довърших... нямах избор. И така освен екстрата от претренирането разбрах, че имам дископатия. Един от носещите ми прешлени е попремазан ако мога така да кажа. Много се стресирах от факта макар да подозирах, че на нещо подобно ще се дължат всекидневните ми дългогодишни болки. И колкото и да съм си мислила, че това може да е причината... човек като го чуе вече и го види с очите си на снимка... Друго е. Някак по-неприятно като чувство.
Помислих си, че след това ме чака дебелеене и да не мога да правя нищичко. Обаче... започнах отново да тренирам. По-сериозно от преди. И оттогава не съм имала тези болки в кръста. От време на време си ме придърпва. Няма как. Диагноза за цял живот. Нооооо всъщност нещата могат да бъдат и подобрени. Спортът е здраве. Стига да не се презорваш, когато знаеш че не можеш. Но да не се отказваш в никакъв случай. И да си търпелив. Защото когато имаш здравословен проблем, особено такъв... ами нещата се случват много по-бавно отколкото при другите. И... да го правиш за себе си. Не защото ще си в някакви общоприети рамки за добре изглеждащ човек, а защото ще си добре. Физически, психически. Защото ще знаеш, че това е време което подаряваш на себе си. За да си здрав.


Започнах да пия протеин след тренировка лятото. Когато се реших да си купя обаче една от онези огромни "кофи" бях сигурна, че половината поне ще отиде за разни експерименти. 😂😂😂 Така се и случи. Не казвам, че с тези опити за по-полезни сладкиши ще се откажа да си правя и от другите. Но си търся някакви алтернативи за моменти в, които ми се яде нещо уж много грешно... Това е един от сполучливите сладкиши. Пробвала съм и други. Едни страхотни кексчета правих по рецепта на Анелия Терзиева (Голямо вдъхновение за всички дами). Ще споделя снимки и рецепта като ги повторя, защото ги изядохме преди да си помисля даже да извадя фотоапарата.

Имам и плачевен опит с едно брауни пак с протеин. Стана много сухо. Интересното е, че брат ми, който не яде сладко пък хареса точно него. Въпрос на вкус.

Стига вече отклонения, да споделя и сладкиша. Влажен, сочен е. Не е сладък. Има лека сладост от бананите и протеина, но е по-скоро като горчив шоколад. На мен ми допадна. Хаха интересното е, че баба го хареса много.

А вие може да погледнете канала в ютюб на Ани :)




Продукти за тавичка с размер 20/20 см:

2 пюрирани добре узрели банана - около 200 г,
1 бурканче бебешко ябълково пюре (понякога в Лидл пускат ябълков мус без подсладители 1/4 ч.ч. от него),
60 г качествено какао,
1 доза суроватъчен протеин с вкус на шоколад- това са около 40 г
50 г черен шоколад нарязан на дребно, или пък шоколадов чипс.

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичката се покрива с хартия за печене. Всичко без шоколада се разбива добре. Аз пуснах бананите и пюрето през нутрибулета и след това добавих какаото и протеина.

Сместа се изсипва в тавичката и се разпределя добре. Отгоре се наръсва с нарязания шоколад. Пече се около 20 минути. Клечка забита в сместа трябва да излезне с леко полепнала смес. Оставя се да изстине напълно и се поднася.

Може да се добавят и някакви ядки по желание, различни аромати.

Адаптирано от тук.