Пропуснах рождения ден на блога си тази година. Днес обаче рожден ден има съпругът на мама, моят втори баща който аз много обичам. Става на 60 години. Да ни е жив и здрав и много щастлив!


 Както всички, които ме познават знаят, че у дома винаги се гощаваме с нещо сладичко за всеки рожден ден макар да не живеем заедно. А и именно поради тази причина, ей така за здраве. Днес пак заложих на брауни. Мислех да направя морковена торта, защото имам доста моркови вкъщи, но като видях черешите в магазина тази сутрин веднага взех решението. Това е бърз, вкусен и ефектен сладкиш и винаги можеш да вкараш нещо ново като импровизация.
Ние с Емо и баба даже си хапнахме.

А ако времето  е с мен... утре преди работа ще снимам страхотната супа, която направих... от кестени и батат. Много екзотична и много вкусна. Стискайте палци! :) Защото много искам да ви я споделя. Импровизация е по една рецепта на Akis Petretzikis.





Продукти за 20/20 см тавичка:

за брауни пласта: 2 големи яйца, 125 г разтопено масло, 3/4 ч.ч. захар. ванилия, 1/2 ч.ч. какао, 1/2 ч.ч. брашно, 1/2 ч.л. бакпулвер

за чийз пласта: 250 г крема сирене, 2 яйца, сокът от половин лимон, кората от 1 лимон, ванилия, 1 с.л. кокосово брашно, захар на вкус (4-5 с.л.)

200 г изчистени череши (в моят случай бяха замразени)

Захарта се  разбива на гъст крем с яйцата. Добавят се маслото и останалите продукти.

Всички продукти за другият пласт се разбъркват с тел в купа.

В тавичка 20 на 20 см се постила хартия за печене. Изсипва се първо брауни сместа. Подреждат се черешите и се покрива с другата смес. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 25 минути. Забодена в браунито клечка не трябва да излиза напълно суха. Оставя се да изстине напълно и се разрязва на парчета.











Това беше една част от менюто ни за Нова година. Не сме се престаравали много с храната, защото си бяхме у дома с брат ми и баба. Колко можем да изядем... А и като цяло много се дразня на прекалено многото храна. Направих капама. Сложих повечко месо за да имаме за следващия ден, а и аз да си взема за работа. Този път пропуснах сармите и въобще киселото зеле, защото имаше достатъчно на Бъдни вечер и след това и на Коледа. Вместо тях нарязах няколко картофа на едро. У дома обичат картофки. Сложих телешка наденица, телешки шол, свински котлети и пилешки пържоли. И винце разбира  се.

За десерт направих цедено кисело мляко разбъркано с лимонов сок и лимонови корички и отгоре от любимото ми сладко от вишни. Чудесен завършек беше на вечерта. То за нас не беше нищо особено самата вечер, защото Емо беше на работа (работи от вкъщи), а аз се подготвях за изпита си. Ххахаха легнах си в 3, защото бях на работа на другия ден и докато си цъках в Илюстратор пях с пълен глас. Добре, че живея в къща и няма как да досадя на някого. Имам лоша снимка на месото от капамата, но ще я споделя.



Иначе главният герой в този пост е пюрето от кестени, което направих като гарнитура. Каквото и да кажа за него ще е малко. Който ме познава знае, че не просто обичам кестени.... аз ги обожавам. Зимата я изтърпявам само заради тях и тиквата. Беше невероятно вкусно. Колкото ида го възхвалявам никога няма да  му стигнат хвалбите. И е елементарно. Единственото досадно нещо както знаете е чистенето на кестените.

За пюрето да поговорим.
Продукти:
1 малка глава лук,
 500 г сварени и изчистени кестени нарязани на дребно,
500 г сварени картофи,
сол на вкус,
70 г масло,
150 мл готварска сметана,
1-2 с.л. лимонов сок,
1-2 с.л. заквасена сметана


В тиган се загрява 1 лъжица от маслото и се запържва лука докато стане прозрачен. Добавят се кестените и сметаната и се оставят да се загреят. Пасират се с пасатор. Добавя се останалото масло. След това се добавят намачканите картофи и сокът от лимон и сметаната, също и сол на вкус. Аз сложих малко защото исках да се усеща тази прекрасна сладост, която имат кестените.

Картофите са за плътност по скоро. Не се усещат като вкус по никакъв начин. Следващ път бих добавила червени боровинки. Според мен ще се вържат прекрасно. Аз преди често правех пълнено пиле с кестени и червени боровинки. И беше разкошно.

Ако опитате ми кажете дали ви е допаднало. Давайте смело докато все още има кестени. Аз съвсем скоро смятам да направя една супа от сладък картоф и кестени по рецепта на Акис. :)










 free background photos from pngtree.com

Честита Нова Година, приятели!!!

Ето, че дойде време и за първата му публикация за 2019-та. Чака още от първи януари, но нямах никакво време покрай работа и подготовка на курсовата ми работа за изпита ми (която предадох вчера).

Искам да пожелая на всички ви тази година да ви донесе много положителни емоции и страхотни приключения, да бъдете много здрави и много щастливи и обичани. И да сбъдвате мечтите си. Пожелавам ви всички поставени цели за тази година да бъдат зачеркнати в края й като изпълнени.

Аз имам няколко запланувани неща, но като цяло няма да си поставям някакви далечни цели, защото човек не знае никога какво точно може да се случи. Животът ни прави какви ли не изненади. Приятни понякога.

  •  Но това, което искам основно е да продължавам да научавам много нови неща. 
  •  Искам да имам повече свободно време за себе си. Знам, че е трудно да се получи, когато си сложил няколко дини под мишница, но все пак се надявам да намеря малко време.
  • Обещала съм си, че тази година ще чета повече за сметка на безсмисленото скролване на социалните мрежи. Даже сега като приключа с този пост и с инсталирането на InDesign изключвам компютъра и се залавям с четене.
  • Искам да се запиша на шофьорски курс. Мисля, че вече е време. А и това е нещо наистина много необходимо понякога. Много е трудно да си зависим от таксита и автобуси. Първото излиза солено. Второто... понякога изпускам рейса за минутка и съм принудена или да чакам 20 минути и да закъснея или да се възползвам от това соленото. 
  • Май искам да рисувам повече. Когато мога.
  • Да продължа да спортувам активно.
  • И да намирам повече време за приятелите си.
  • Да публикувам по-често тук. Да изпробвам много нови вкусотии.  В този ред на мисли съм подготвила една изненада за по натам... може би като се стопли времето малко. Съвместно с една от най-близките ми приятелки, която е beauty blogger и обича да снима (бъдещ фотограф е), обича вкусната храна, вегетарианка е, обича котките като мен и е прекрасен човек. Слънце, обичам те!
Мисля да си направя планер. Когато всичко е на хартия... май е по-лесно. Поне миналата година като записах над какво исках да се съсредоточа и го виждах всеки ден написано се получи. Почти всичко беше отбелязно като изпълнено в края на годината. Което е страхотно. Защото обикновено тези списъци "Моите цели за годината" оставаха ей така... без да съм направила каквото и да било.

Сърдечни поздрави от мен,
Ваша Галя :)

П.П. Утре ще ви напиша рецепта за най-вкусното пюре от кестени, което мога да кажа, че беше най-добрият приятел на месото на нашата новогодишна трапеза.


O! Между другото имам инстаграм.
Ако някой желае, може да ме последва там. Трябва да го добавя към профила си тук като имам време. По-рядко споделям храна там, по скоро е за ежедневието ми.


Последна публикация за 2018 година. Време е да я изпратим подобаващо и да се подготвим за всичко ново, което ни очаква през следващата една година. Аз лично съм изпълнена с оптимизъм, макар от време на време да ме нападат черни мисли.Изпращам старата година с всички неща, на които ме научи... къде добри, къде лоши... Възползвах се от всички уроци. Приемам я по скоро като положителна макар, че беше изпълнена и с тъга. Човек трябва да се възползва от всичко, което му е предоставено и да черпи опит от всичко.
Благодарна съм за всеки един момент. Благодарна съм и на моите най-близки приятели, които бяха до мен в много тежки за мен моменти.

Днес няма да споделям с вас някоя шармантна рецепта за торта, нищо напудрено няма да има. Тази нова година ще посрещнем кротко у дома, семейно. Без преяждане. Всъщност дори ще поработим малко преди да хапнем.

Днес си поспах добре до почти 10 часа. Вчера чертах до 2... неусетно мина времето. Започнах деня си както винаги... с яйца. С грах, овче сирене и кашкавал. Бъркани. Истински разкош. Изобщо не усетих как през последните години станах почитател на яйцата. Никога не са били сред най-любимото ми. Но явно човек мени често вкусовете си.

Отметнах плащането на сметки, пазаруване... Ние вкъщи пазаруваме почти всеки ден, което днес беше доста неприятно. С брат ми чакахме поне половин час на опашка  за едни яйца и малко зеленчуци и плодове докато хората като за последно пазаруваха все едно ще се свършва света. Никога не съм го разбирала това макар през годините да съм била част от това затрупване с храна, която уж е за 1 ден, а после я ядеш още поне два...
Сложих капамата да се пече, чертах малко... реших, че е време за последния ми пост тук за тази година. Докато си отпочивам.

Тортата, която ще ви представя е римейк на бабината торта с кисело мляко. Писала съм за нея още в самото начало когато започнах да пиша в блога си. А сега мъничко я попромених. И бабините рецепти търпят интерпретации. Имах малко желатин и цедено кисело мляко вкъщи и исках да направя нещо свежо за десерт.

Пожелавам на всички ви весело и уютно посрещане на новата година и ще се видим догодина :)


Продукти за форма с 26 см диметър.

800 г цедено кисело мляко, сини сливи от компот - пюрирани, сокът и кората от 1 лимон, 8 с.л. захар (може и повече ако не ви е достатъчно сладко), 12 желатинови листа (20 г), 1 пакет обикновени бисквити, малко вода за желатина

250 мл фреш от мандарини и портокали, сокът от компота сини сливи, който също при мен беше около 250 мл
10 г желатин

Желатинът се накисва в мъничко вода докато набъбне, след това се разтваря на водна баня.

Цеденото кисело мляко се разбърква със захарта, лимоновия сок, кората и пюрираните сливи. Когато желатиновата смес вече не е гореща се добавя на тънка струя към млякото като се разбърква непрекъснато. В купата се изсипват натрошените на едро бисквити и се разбърква добре.
Тази смес се изсипва във форма за торта с диаметър 26 см и се заглажда. Покрива се с фолио и се прибира да стегне в хладилника.

След това се приготвя желето. В сокът от сини сливи се накисва желатина и след това на водна баня се разтваря. Добавя се към цитрусовия сок и се оставя да се охлади. След което се излива върху тортата. Прибира се отново да стегне. Може да се украси по желание.

Супер елементарна и приятна тортичка.









Днес не успях да хвана хубавата светлина за снимки. Ноооо все ще го преживея някак. Толкова ми е изпушила главата напоследък, че нямам време да правя нищо по-завъртяно в кухнята. Всичко е или набързо ако аз съм готвила или брат ми или баба са се вихрили.

Тези сърчица стават за нула време. Не бях яла пилешки сърца от години да си призная. А много обичам. Пиша набързо рецептата докато ми съхнат ноктите от лака и отново се впускам в света на Илюстратор 😂😂😂 На 6 януари е крайният срок за качване на курсовата работа, а аз даже този ден съм и на работа... Както винаги всичко се върши в последния момент. Едно време не ми беше толкова трудно и да работя и да уча. Но като се замисля и тогава имах хубави оценки. Стискайте палци. Имам хубава идея, въпросът е как ще я осъществя 😅😅😅



Продукти:
250 г пилешки сърчица,
2 с.л. зехтин,
1/2 глава лук,
1 голяма скилидка чесън,
сол,
червен пушен пипер

Лукът и чесъна се нарязват на ситно. Всичко се изсипва в купа и се обърква. Купата се оставя за минимум  половин час в хладилника с маринатата. Колкото повече, толкова по-добре по принцип. В тиган се загрява малко зехтин и сърцата се готвят до готовност.