Здравейте, приятели!

Днес мислех да публикувам едни сармички, но явно ще е друг ден. Бързам да ви споделя този опит, защото може да ви допадне и да решите да си направите вкусна неделна закуска.

Все още болна и изморена от недоспиване... се впускам в бързо готвене тези дни. Ровейки се в интернет попаднах днес на рецептата за алевропита в блога на Йоана. Признавам си за първи път чувам за такава пита. Много ме заинтригува, защото е с малко продукти, лесно достъпна и лесна. През повечето време закусваме с яйца приготвени по различни начини, плодове, мюсли, скир, извара... такива неща. Днес ми се щеше да направя нещо различно. И да похапнем нещо тестено. Рядко се случва вече. И речено сторено... захванах се с майсторенето.
На вид много ми заприлича на печена палачинка, но е някак по-хрупкава. Може би бих пекла малко по-малко като времетраене.
Получи се иначе нещо много хрупкаво, леко и вкусно. С чаша айрян беше перфектно. И си признавам, че малко попреядох. :) Препоръчвам ви я тази вкусна алевропита. А аз мисля като имам повече време и да разуча повече за нея. При положение, че съм доста запозната с гръцката кухня е цяло чудо, че нямах идея за тази вкусотия. И мама даже не знаеше.

Продукти: 150 г брашно, щипка сол, 1 яйце, 250 мл прясно мляко
бучка козе  или друго саламурено сирене, малко студено масло нарязано на кубченца, зехтин за намазване на тавата.

Фурната се загрява на 200 градуса. Тава с диаметър около 30 сантиметра се намазва обилно със зехтин и се слага на най-долното ниво на фурната да се загрее добре. През това време се забърква тестото за питата. В купа се смесват брашото, солта, яйцето и прясното мляко с тел или дървена лъжица. Сместа е подобна на палачинкова, но малко по-гъста.

Изважда се загрятата добре тава и се изсипва тестото. Когато покрие цялото дъно отгоре се поръсва обилно с натрошеното козе сирене и се подреждат нколко парченца масло. Оставя се да се запече около 40-45 минути. Трябва да се изпече добре.

Може да сервирате с чаша айрян :) Добър апетит!

Здравейте, приятели!

Колко съм отвеяна... от 3-4 дни съм доста болна. Пипна ме някакъв вирус, всички екстри. Главата ми тежи като от олово. И влизам аз сега... видях, че имам няколко коментара към постове. Даже не успях да ги прочета целите. Така да ме доядя. Ама много! Вместо да дам "Публикувай" без да искам щракнах "Изтрий"... сега ще ходя да ги търся в имейла. Там би трябвало да са останали. Извинявам се много, момичета!... само видях, че са на Веси и на Катето от май кенди китчън. Пфффф бива ли такава заплесия...  

Днес трябваше да ми е вътрешния изпит по теория и другата седмица ако го бях издържала трябваше да се явя на външен. Нооооо съдбата не пожела. Първо не ми се искаше да ходя там и да сея вируси насам натам и второ... не спя добре, не мога да се съсредоточа, не мога да дишам като хората... реших, че няма да е проблем да го отложа за следващата или по следващата седмица.
Имам и още 11 часа по кормуване. Но и там казах, че ще пропусна тази седмица. Няма смисъл да си губя часовете и да правя елементарни грешки само защото не мога да се съсродоточа и не съм в кондиция.

Стискайте палци всичко да върви гладко. 

А сега за тези кифлички...
 


Рецептата, която ще ви покажа днес е адаптирана от една стара книжка "Празнични десерти". Нямам идея от коя година е, никъде не пише. Правих ги за Коледа. Не са лоши. С 2 основни продукта се правят само. По рецепта са с извара, но аз имах рикота в момента. Добавих и пълнеж, който да е подходящ.

Продукти: 250 г рикота, 250 г брашно, ванилия, щипка сол, 3-4 с.л. захар

за пълнежа: няколко супени лъжици захар, канела, портокалови корички, дюлево желе за намазване.

За поръсване: пудра захар с канела

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавички се постилат с хартия за печене.

От продуктите за тестото се замесва тесто, което се оставя за час-два да почине. Разточва се кора. Намазва се с дюлевото желе и отгоре се поръсва обилно със захарта смесена с канелата и портокаловите корички. Реже се на триъгълници и се навиват малки кифлички. Пекат се до зачервяване. Още топли се овалват в канелената пудра захар.

Здравейте, приятели!

Днес ще ви изкуша с тези палачинки с извара. Чудя се дали има човек, който да не обича палачинки... Аз не познавам.
Мама снощи ми прати рецептата от един инстаграм профил - @pp_nata_fit. И днес докато крачех към срещата ми с инструктора се зачетох в съставките. От доста време насам обикновено сутрин закусваме с яйца... обикновено варени. Искаше ми се така петъчно да разнообразя. И воала, имах всички съставки.
Тя тази закуска се получи малко ранен обяд, но нищо.
Не са лоши тези палачинки, малко странни са, но ни допаднаха. Може да гарнирате с каквито плодове желаете, с кисело мляко, скир, цедено мляко, заквасена сметана. Аз използвах скир, мед, банани, боровинки и ягоди.

Продукти: 2 яйца, 180 г извара, 120 мл кефир*, 2 с.л. мед, щипка сол, кората и сокът от половин голям или 1 малък портокал, 50 г брашно, 30 г оризово брашно, 1/4 ч.л. бакпулвер

за гарниране за 2 порции - около 200 г скир, 1 банан, 3 ягоди, шепа боровинки, малко мед.

*Вместо кефир може да използвате айрян

В купа се разбиват яйцата със солта и меда. В друга купя се разбъркват изварата и кефира. Към тях се добавя яйчената смес. Разбърква се добре. Добавят се сокът и кората от портокал. Брашната и бакпулвера. Всичко се разбърква добре. Получава се сравнително гъста смес.

Загрява се тиган. Маже се с малко масло. Палачинките се изпичат от двете страни. Гарнират се по желание.

Ако желаете може да ме последвате във Фейсбук или инстаграм. @petkovagal. Там споделям  какво си похапваме всекидневно у дома.

Здравейте! 

Днес ще ви покажа рецептата за този бърз сладкиш. Въпреки, че от 8 януари у дома сме на нещо като режим и сме отрязали яденето на подобни сладкиши. Замразили сме го във времето. Или поне да се случва изключително рядко. Имаме нужда и двамата от разтоварване покрай празници и т.н. 

И вече няколко дни не сме яли бяло брашно, сладкиши, шоколад и подобни неща. Със сигурност ако не ми се наложи пак заради здравословни причини не бих спряла напълно сладкото, но е добре да се редуцира. Засега вървим добре. Чувстваме се по-добре от преди. Ще видим как ще продължим. Междувременно измислям някакви варианти ако ни прискърца за сладко... да е доста по-щадящо и с по-здравословни неща. 
Скоро ще ви споделя рецепта за едни много вкусни и пухкави шоколадови палачинки, които може да хапнете без капка угризение. 

Продукти за 6 пастички: 12 броя бишкоти

за крема: 30 г масло, 1 с.л. какао, 50 г шоколад с ром (или 50 г черен шоколад и есенция ром), ванилия
за сиропа: 150 г захар, 250 мл прясно мляко, 3 с.л. какао, ванилия
за поръсване: кокосови стърготини /или ядки, шоколад/

В тенджерка се поставят продуктите за сиропа. Вари се на бавен огън докато се получи гъст сироп. 
Половината масло се разтапя с шоколада, добавя се какаото и когато сместа поизстине се добавя останалото меко масло и ванилията. Оставя се в хладилник да стегне.

Бишкотите се слепват по две с шоколадовия крем и се потапят в гъстия почти колкото боза сироп. Овалват се в кокосови стърготини и се поставят в кутия с капак в хладилника да престоят една нощ. 

Днес искам да ви споделя една бърза рецепта. Сподели ми я половинката. Става бързо и дори когато сте се прибрали уморени от работа, а ви се хапва нещо вкусно можете да си я спретнете за нула време. Буквално за под 10 минути я забърквате и ви трябват около 40 за да се изпече. Освен това е с малко съставки, няма как да объркаш нещо. По мъжки простичко и вкусно.

Продукти: 600 г пилешки гърди нарязани на кубчета, 400 г замразени броколи, 200 г синьо сирене, 200 мл животинска готварска смметана, малка бучица масло.

Можете да приготвите по два начина. И в двата варианта намазвате тавичката с малко масло. Фурната се загрява на 200 градуса.

Вариант 1. Ред месо, ред броколи, ред синьо сирене и така докато свърши. Като между тях изсипвате сметаната. Отгоре слагате малко масло на бучици. Печете до готовност.

Вариант 2. Малко по мързелив начин. В една купа  обърквате всички съставки без маслото. Изсипвате, малко масълце отгоре и печете до готовност.

Лоши снимки (вчера цял ден сме на изкуствена светлина, навън е мрачно от сутринта), но нямаше как да не отбележа това върховно ястие. А и ще го готвя още десетки пъти, в това съм сигурна... ще подменя с по-ясни.

Здравейтеееее!

Първо честит Данчовден! Бъдете здрав и благословени. И аз днес си имам именик. Ще се гощаваме с пиле в сладко кисел сос и едни много вкусни пастички от бишкоти.


Днес искам да лея суперлативи за тази вкусотия. Каквото и да кажа ще е малко. Наистина! Рецептата е от поредицата Джейми и приятели. Промених съвсем малко според вкусовете ни. Ястието е перфектно за студените дни, ухае на уют и спокойствие, топло одеалце...

По предната вечер решихме, че ще излезем малко на разходка вечерта и когато се прибрахме ястието беше готово и както бяхме поизмръзнали ни посгря. Винаги съм обичала бавно готвените ястия. Особено в гърненце. 

Продукти: 1 кг телешко месо по избор, 2 шепи арпаджик (ако нямате може да сложите и нормален лук), 2 скилидки чесън нарязани на ситно, 5 моркова, 2 стръка целина, 2 шепи чери домати и 2 големи домата нарязани на кубчета, малко зехтин, 2-3 с.л. брашно, 150 мл червено вино, 500 мл вода (бульон), сол, черен пипер, прясна мащерка, червен пипер, 3-4 дафинови листа, малко сос Уорчестър.

Телешкото месо се нарязва на дребни парченца по 2 см. Овалва се в брашното. В подходящ съд се  загрява зехтина и месото се пържи до златисто. Отделя се в чиния. Добавя се още малко зехтин. Към загрелия зехтин се добавят чесъна, арпаджика - половината нарязан наполовина, другият цял, морковите нарязани на колелца, нарязаната целина, листенца прясна мащерка. Бърка се около 5-10 минути. Месото се връща в съда, добавя се виното. Оставя се да покъкри 10-тина минути след което се добавят доматите, дафиновия лист, сол, черен пипер, червен пипер и соса уорчестър. Прибавя се водата/бульона. Разбърква се добре и се прехвърля в глинен съд. (може да използвате и йенска тенджера или друг съд с капак.) Пече се за 4 часа на 160 градуса.

Може да сервирате с пухкаво картофено пюре.

Споделете ми ако опитате това ястие дали ви е допаднало. На мен ми е вече на първа позиция. Точно мой тип е.

Ако желаете може да ме последвате в инстаграм - @petkovagal
Или да харесате страницата ми във Фейсбук.

Ще се радвам ако споделите снимка с мен на опитано ястие или десерт от блога ми. Може да ми пратите снимка на имейла - trelikardia07@gmail.com или в някоя от социалните мрежи :)

Прекрасен ден от мен!

Етит: Смених името на тортата в заглавието и описанието, тъй като оказа се... не е особено коректно. Винаги съм си мислила, че френска селска торта и торта Медовик са различни торти. И всъщност навсякъде където съм хапвала такава (а е било само в България) е била с това име - френска селска торта - не съм се усъмнила, че става дума за една и съща торта с истинско име Медовик. Тук явно си даваме имена на нещата както ни дойде... като руската салата, която изобщо не е руска.

Направо ще цитирам дамата, която ми разказа за произхода на тази моя любима торта.

Анна Савенко:
"Ако позволите, ще направя едно уточнение. Френска селска торта НЕ съществува. Тази торта е Медовик. Името “френска селска” е измислено на маса преди доста години от покойния собственик на някогашния ресторант Пчела и е даден на тази торта за по-интересно. Щото защо да е Медовик, като може да е френскаселска? 🙂 Такава торта не съществува във френското сладкарство. А рецептата е била докарана от семейни приятели на господина от Русия, които са живяли там, в последствие е била разпространена от техен цех, който е правил и за Пчела (не бъркайте със сегашните сладкарници).
Да добавя и още нещо - дори в Париж, в знаменитата сладкарница Пушкин се казва Медовик. Дори световно известния шоколатиер Мартин Шиферс (бях при него на курс) е публикувал наскоро тази торта и се е похвалил, че руските ученици са му дали рецепта, но само тук е френска селска! 😀"

Благодаря много за информацията и за уточнението. :)

Здравейте, приятели!

Днес блогът ми има рожден ден. Цели 11 години стават откакто написах първия си пост. Всяка година  се удивявам от себе си как успявам все пак да го поддържам. Защото това си е наистина дълго време. А през годините си ми остана любимото ми хоби. Действа ми разтоварващо и много приятно. Прави ме щастлива. Не винаги е било така де. Сещам се още в началото като бях зелена в блогването... и по-малка, по-чувствителна... много неща ме впечатляваха, нараняваха... Появяваха се регулярно тролове, които пускаха по някой отвратителен коментар от който аз много страдах. Беше ми непонятно как може някой изобщо да се занимава с това да ходи по блоговете за да трови хората без причина, само защото няма явно какво да прави с живота си. Бая рев съм му удряла. А и бях на косъм да затрия блога. Хубаво, че станах от компютъра тогава. Пръста ми почти беше на "изтрий блога" образно казано. После порастнах, израстнах и спряха да ме тревожат такива глупости. Та нали той си е  за мен. Блога. Все тая, че някой отровен човек може да каже някоя тъпотия... В крайна сметка не можеш да превъзпиташ някой да бъде добър с хората като той просто не става за това. Предполагам, че всеки един човек, който се е сблъсквал с подобни лоши хора в един момент е реагирал твърде емоционално и след това го е преодолял.

Имам доста идеи за тази година. Да си го доразвия. Да стане по-подреден. По - улеснен за четене и всичко. А и искам да пиша повече. Миналата година не успях много. Но това наистина ми действа много разтварващо и антистрес и искам да се случва по-често. И ще стане. Сигурна съм.

С половинката ми мислим от другата седмица да започнем да се храним и малко по-изчистено. И двамата имаме доста малко движение напоследък. Ходим много, но не е достатъчно. А и попрекалявахме с някои неща. Говорихме си вчера, че няма да изхвърляме напълно всичко от менюто си. Просто ще намалим приема на десертите, на тестото. Ще си хапваме, но от време на време. До някаква степен е лесно да не ти е скучна храната дори да ядеш по-еднообразни неща като продукти когато можеш да готвиш. Голям плюс е.

Разглеждам си старите рецепти и със смях се сещам с каква сапунерка правех снимките. В крайна сметка снимката не е важна чак толкова. По-важно е, че ми е било вкусно или някоя история свързана с нещото, което съм сготвила, но все пак си е друго да можеш да покажеш на хората, че освен вкусно е и красиво. В никакъв случай не смятам, че правя кой знае какви снимки на храната си, но и този процес ми носи истинско вълнение.

Моят блог е от много години, но не е особено известен сред хората. Знам, че много мои приятели ме четат. Но за други не знаех. Преди няколко дни като се чух с брат ми по телефона ме изненада приятно като ми каза, че един наш общ приятел редовно ми четял блога. По скоро винаги съм си била с идеята, че го списвам главно за себе си. Приятно ми стана. Благодаря ви приятели, че ме следвате и ме подкрепяте. Ако желаете можете да ме последвате и в Инстаграм. @petkovagal

Искрено се надявам да успея с преместването му възможно най-бързо. Неприятното е, че моят компютър се развали и още не съм имала възможност да го закарам на диагностика. Надявам се все пак да се размина с нещо по-малко. Слава Богу, че имам и план Б засега. Но пък докато не взема книжка все пак не мога да му отделя много време. Или по скоро докато не си мина изпита по теория. Времето ми е заето главно с това. Даже като излизаме на разходка е вечер.

За днешната публикация избрах точно тази торта, защото с ръка на сърцето мога да кажа, че това е една от любимите ми. Да, аз обожавам чийзкейкове, браунита, но тази торта е голяма наслада за небцето. Правила съм я няколко пъти. Имам чувството, че мога да изям адски много парчета. 😂 Преди да я направя за първи път винаги съм я хапвала в заведения. Рядко ям десерти някъде навън. Предпочитам моите си. Но тази торта много ми допадаше. А имах един страх да направя аз. Изглеждала ми е доста трудоемка и времеемка. Но не! Тя е изключително лесна.
За рецепта досега винаги съм използвала само една. На Ани от Вкуснотека. Като съм правила някакви съвсем минимални промени.
В тази торта от снимките днес не съм използвала орехи, но ви съветвам да не ги пропускате. Предишните пъти винаги съм слагала. Просто сега трябваше да я направя така за да може и бабите да хапнат.
Аз използвах прясно направено сладко от вишни този път. Предишни пъти съм правила с мармалад от сливи. Беше домашно и го предпочетох пред друг вид купено.
Но стига локуми, ето я и нея: Френска селска торта. 💝💝💝

Продукти: за блатовете: 1 яйце, 150 г кристална захар, 200 мл прясно мляко, 2 с.л. мед, 2 ч.л. сода бикарбонат, 50 г охладено, разтопено масло, 400 г брашно

за крема: 1 кг цедено кисело мляко, 1/2 ч.ч. захар, кората и сокът от 1 лимон, ванилия, 200 мл сладкарска сметана.

бурканче сладко от вишни и прясно изпечени орехи за украса. Не ги пропускайте, но ако не обичате не са задължителни. А и можете да ги замените  с други ядки.

Аз украсих отгоре с малко мед. Това също е идея. Имах идея да използвам изрезките от блатовете за украса, да ги пусна през чопъра, но ги изядохме.

С крема можете повечко да импровизирате. Може да комбинирате цеденото мляко със заквасена сметана, или да е само заквасена сметана. Но спазвайте точно продуктите за блатовете.

В тенджерка разбийте яйцето, захарта, млякото, меда, содата и маслото. На слаб котлон оставете да си ври около 20-30 минутки като бъркате непрекъснато. Сместа трябва да придобие красив карамелен цвят. Сваля се от котлона. Добавя се пресятото брашно докато сместа е още топла и се разбърква добре. Получава се тесто, което е доста еластично. Преместете на леко набрашнен плот и размесете леко тестото. Трябва да се раздели на 8 части. Всяко парченце трябва да е около 110 грама.
За тортата ви трябват 5 блата. Останалото тесто може да използвате за нещо друго. Аз лично разточих и останалите топчици тесто и ги изпекох, след това нарязах на парчета. Получиха се като бисквитки. Тестото е ароматно и вкусно.

Всяка топчица се разточва на много тънко. На практика трябва да са почти прозрачни. Аз лично си разточих всички блатове предварително, защото се пекат за много кратко. Трябват ви блатове с диаметър около 27-28 см за да може в готов изпечен вид да ги изрежете с диаметър около 25-26 см. Разточените блатове поставете всеки върху лист хартия за печене.

Загрявате фурната на 170 градуса. Печете всеки блат за около 3 минути. Не препичайте. Блатовете трябва да са мекички. Ако се препекат ще са чупливи. С помощта на ринга или чиния с подходящ диаметър отрязвате перфектни кръгове.

Кремът се приготвя много лесно. В една купа се разбива сладкарската сметана. В друга се разбърква цеденото мляко, захарта, ванилията, сокът и кората от лимон. Към цеденото мляко се добавя постепенно разбитата сметана. Кремът става много свеж и пухкав. И заради цеденото мляко не е тежък.

Ринг се поставя в чиния/поднос. Подреждат се блат, крем, малко сладко, смлени орехи (ако сте решили, че ще сложите орехи). Така се процедира и с останалите. Заделете си малко крем за измазване на тортата отстрани. 

Може да сложите измито фолио от това с балончетата ако няма да покривате с орехи. Прилича на пчелни кутийки. Много е красиво. Може да украсите след това с мед отгоре.

Тортата е добре да престои за цяла нощ.

Здравейте, приятели!

Това е първият ми пост за новата година. Честита  да ви е! Бъдете много здрави, щастливи, изпълнени с много надежда, гонещи мечтите си! Обичайте и бъдете обичани, вдъхновявайте и се вдъхновявайте от всичко! Желая ви от сърце всичко най-хубаво през новата година!

Не знам за вас, но аз за поредна година посрещнах празника вкъщи. Бяхме по домашно облекло, беше ни вкусно, беше ни приятно. Единствено след полунощ малко се изнервих на всичката дъндания от пиратки и всякакви такива глупости. Винаги съм ги ненавиждала. Сега още повече. Кучето ми беше толкова уплашено, че аз дори се уплаших да не му стане нещо. Целият се тресеше. Ние го взехме между нас, гушнахме го и го галехме. Той дълго време не успя да се успокои. Представям си ако беше навън какво щеше да се случи. Не знам каква е тази мания да се гърми. Мен лично ме отвращава.

Като изключим този епизод всичко си беше добре. Хапнахме си вкусно. Бях направила капама, питка, снежанка с кисели краставички и тирамису за десерт. Баницата я направих чак днес за вечеря. Обаче забравих да й сложа късметчета. Да приемем, че всички са ни се паднали, а? 😂😂😂😂😂😂

След това си пуснахме филм. А днес половината ден го проспахме. Вечерта си направихме една хубава разходка. Да съберем апетит за вечеря. 😇😅

Друг път ще ви разказвам за плановете ми за тази година. Сега бързам да ви разкажа за тирамисуто от снощи. Бързично ометохме цяла тава. Аз го преоткривам. Преди не обичах изобщо. Не е класическо, нямах марсала, не ми се използваха и яйца. А освен това и маскарпонето ми беше само 250 грама та импровизирах. Ще ме прощавате за ужасните снимки. 💓

Продукти: около 30 броя бишкоти, чаша подсладено кафе

за крема: 250 г маскарпоне, 250 г рикота, 200 мл сладкарска сметана, ванилия, захар на вкус

какао за поръсване

Сладкарската сметана се разбива на пяна. В купа се смесват маскарпонето, рикотата, ванилията и захарта. Към тази смес се добавя на части разбитата сметана. Трябва кремът да остане пухкав.

В тавичка (моята е с размер 30 на 30 см) се подреждат бишкоти, които са потопени за кратко в подсладеното кафе. Отгоре се изсипва половината крем. Заглажда се и се подреждат и останалите бишкоти отново потопени в кафе.
Добавя се останалия крем. Сладкишът се заглажда и се прибира в хладилника за няколко часа. Най-добре за през нощта. Преди сервиране се поръсва обилно с какао на прах.