Това брауни го правих вчера за колегите на половинката ми. Беше ми интересно да изпробвам рецепта за брауни в която се използва оризово брашно. Стана доста приятно. Ако трябваше пак да го правя сигурно бих добавила и някаква глазура за разкош.
Използвах уиски за ароматизиране. Прочетох, че въпреки, че уискито се прави от житни култури то е безглутеново заради дестилацията при, която се унищожават протеините от житото. Но бихте могли да го пропуснете.
Също ако имате проблеми с глутена внимавайте какъв бакпулвер използвате. Четете внимателно съставките. Специално за бакпулвера на Dr. Oetker пише, че сгъстителя е царевично нишесте, но ако му нямате доверие потърсете в био магазин такъв на който изрично пише, че е безглутенов.
У дома няма никой, който да е с непоносимост към глутена, но аз просто реших да опитам нещо различно.

Това брауни не е много сладко.

Статия за глутена за хората, които не са запознати.


Адаптирано от тук.


Продукти: 125 г краве масло, 100 г черен шоколад или шоколадов кувертюр, около 1 ч.ч. пюре от банани (това са два големи намачкани банани), ванилия, 20 мл уиски, 3/4 ч.ч. кристална захар (може да използвате и бяла и кафява - въпрос на вкус), 1 пак. бакпулвер, 50 г хубаво тъмно какао, 1 и 1/4 ч.ч. оризово брашно (бихте могли да го замените и с друго безглутеново брашно или ако нямате проблем с глутена да използвате пшенично), 1 голямо яйце
пудра захар за поръсване


Шоколадът и маслото се разтапят или на водна баня или в микровълновата на най-ниска мощност като през 15-тина секунди се разбърква. Оставя се настрани за да се охлади.
Фурната се загрява на 180 градуса. В тавичка 20 на 35 см се постила хартия за печене (ако искате да е по-тънко браунито използвайте малко по-голяма тавичка).
Намачканите банани се разбиват с тел заедно с уискито, захарта и ванилията. Добавя се яйцето и отново се разбърква добре. Прибавя се шоколадовата смес. И накрая сухите съставки.
Сместа се изсипва в тавичката и се заглажда. Пече се около 20-30 минути или докато забита клечка в средата излезне с няколко трохички полепнали по нея. Не препичайте защото ще стане твърдо и неприятно.

Оставя се да изстине върху решетка. След като изстине се наръсва с пудра захар и се разрязва на парчета.













Вече ви показах малките ми зелничета от Бъдни вечер, а днес ще ви покажа друг постен вариант за всички любители на лука. У дома не са много, само брат ми, което значеше повече за него.
Както казах тестото е разкошно и се работи много лесно с него. Може да опитате и с плънка по ваш вкус и избор.

Адаптирано от баничките на Инчето.


Продукти за 8 банички: за тестото: 1 ч.ч. брашно*, 1 ч.ч. фино царевично брашно (внимавайте да не вземете царевичен грис погрешка), 1/4 ч.ч. олио, 1/3 ч.ч. топла вода, 2 щипки сол
за пълнежа: 4 големи глави кромид лук, сол на вкус, червен пипер, шарен пипер, риган, малко олио
брашно за разточване


Лукът почиства и се нарязва на полумесеци след което се карамелизира в малко олио и след това се подправя с подправките. Оставя се да изстине.



Брашната и солта се пресяват. От всички продукти се замесва меко и нелепнещо тесто, което се завива в свежо фолио и се оставя настрана за половин час.
Разделя се на 8 части и от всяка част се разточва много тънка кора. Наръсва се с около 2 с.л. от мекия карамелизиран лук и се навива на рулце, което се навива на охлювче. Притиска се леко с длан и се поставя в постлана с хартия за печене тава. Така се процедира и с останалите кори. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 20-25 минути. След като се изпекат се завиват в кърпа.








Едно чудесно предложение за Бъдни вечер за всички любители на киселото зеле и по-специално на зелника.
Много съм благодарна на баба и мама, че ме научиха да точа и тегля и мога да се справям доста добре с това.

Рецептата за тестото е на Инчето. Нейните банички с праз може да видите тук. Мама сподели вчера като се чухме преди да седнем на трапезата, че и тя ги е направила, но не като мен, а така в оригинал с праз и моркови.
Тестото е разкошно. Баничките стават хрупкави(но не твърди) и топящи се в устата. Не бях правила банично тесто с царевично брашно. Получи се много добре. Работи се много лесно с тестото, разточва се лесно на много фин лист и не се къса. Имам само едно прокъсване за две дози тесто и то защото се беше залепил листа на място на което не бях поръсила брашно.

Можете да си ги спретнете както с постен пълнеж така и с нещо друго... със сирене примерно, с месо и т.н. Утре ще ви напиша и вариант с карамелизиран кромид лук.




Продукти (за 8 банички): за тестото: 1 ч.ч. брашно*, 1 ч.ч. фино царевично брашно (внимавайте да не вземете царевичен грис погрешка), 1/4 ч.ч. олио, 1/3 ч.ч. топла вода, 2 щипки сол
за пълнежа: 2 ч.ч. нарязано кисело зеле, олио
брашно за разточване


Зелето се задушава в малко олио до омекване.
Замесва се меко и нелепнещо тесто от продуктите. Завива се в свежо фолио и се оставя да почине половин час.
Разрязва се на 8 парчета и от всяко се разточва много тънка кора. Отгоре се разпределят по 2 с.л. от задушеното кисело зеле. Завива се руло и то се навива на охлювче, което леко се притиска с длан. Баничките се редят в постлана с хратия за печене тава и се пекат около 20-25 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна. След като се извадят от фурната се завиват в кърпа.









* 1 ч.ч. = 250 мл




Светли и весели празници! Бъдете много здрави, щастливи, обичани и заобиколени от прекрасни хора!



Тази година исках да направя някакъв тиквеник, който не съм опитвала досега. По принцип от известно време го правя сиропиран. Попаднах на една много интересна публикация на Йоли. Много ми хареса как изглежда тиквеника, който е показала, а и технологията ми се стори интересна защото е леко сиропиран. Довечера ще го опитаме, но на вид и ухание е невероятен. Аз го направих в постен вариант - с олио вместо масло и използвах само тиква, без сушени плодове и ядки (и двете ни баби нямат зъби и реших да им спестя мъката да чоплят).

Голямо благодаря на Йоли, че е споделила тази чудесна рецепта. Тиквеникът изглежда изключително сочен.

Адаптирано от тук.


Продукти: 5 ч.ч. настъргана тиква, 1 и 2/3 ч.ч. кристална захар, 150 мл вода, кората и сокът от 4 мандарини, ванилия, 1 ч.л. канела, около 50 мл олио + малко за намазване на баницата.
12 кори за баница (или 6 ако са по-дебели)
пудра захар за поръсване





В тавичка (22 см при мен) се постила хартия за печене. В дълбок тиган или тенджерка се изсипват тиквата, олиото, водата, захарта, мандаринените сок и корички, канелата и ванилията и се оставят да се задушат за няколко минути.
След това тиквата се изцежда и се заделя настрани останалия от задушаването сироп (него ще го използваме по-късно).



Фурната се загрява на 180 градуса. След като сместа е поизстинала се разпределя на 6 части като всяка се разпределя равномерно в края на корите и се завива на рулце след което на охлювче. Моите кори бяха фини и използвах по 2 за рулце.

Намазва се с олио и се пъхва във фурната. Пече се докато добие златисто карамелен загар. Изважда се от фурната и се залива със сиропа от задушаването на тиквата. Връща се отново във фурната за няколко минути.




Става приятно хрупкав отгоре и много сочен, но аз веднага след това го загърнах с дебела кърпа за да се задуши за да може бабите ни да хапнат без да се налага да отстраняват горната кора.

Преди сервиране се поръсва с пудра захар.









Един изключително лесен и икономичен кекс, който може да се поднесе като десерт за Коледа. Без да е претенциозен съчетава две много обичащи се помежду си съставки - мандарини и черен шоколад. Ароматен кекс, който аз направих за колегите на моята половинка. Много съм доволна, че им хареса и долколкото разбрах доста бързо са го унищожили.

Ако искате да го поднесете като закуска с мляко, чай или кафе може да го опростите като го поръсите само с пудра захар както е в оригиналната рецепта.

Аз реших да му придам повече празничност и го залях с глазура от черен шоколад и наръсих с парченца бял шоколад и цветна сребриста захар (нещо, което много рядко си позволявам от доста време насам, но исках да е бляскав и да сияе).

Адаптирано от тук. Добре, че има гугъл преводач, защото аз испански не говоря, а като видях снимката на този сияещ в оранжево кекс в pinterest веднага ме спечели.


Продукти: 4 яйца - разделени жълтъци от белтъци, 150 г кристална захар (по принцип за почти всички сладкиши използвам кафява захар, но тук реших да сложа бяла за да остане светъл кекса), 80 г разтопено масло, 120 г брашно, 1 пак. бакпулвер, 2 прахчета ванилия, щипка сол, 115 мл прясно изцеден сок от мандарини и настърганите кори от тях.
масло и брашно за намасляване и поръсване на формата за печене.
за заливката: 100-120 г черен шоколад, 1 с.л. краве масло, 2 с.л. прясно мляко
за поръска: по избор - захаросани мандаринови корички, бял шоколад, сушени плодове, ядки, цветна захар и т.н.


Фурната се загрява на 180 градуса. Форма за кекс с диаметър 22 см се намаслява добре с масло и се поръсва с брашно като излишното се изтупва.

Белтъците се разбиват на сняг, но не твърд, а до меки върхове. Оставят се в хладилника докато се приготви останалата смес.
Жълтъците се разбиват със захарта докато удвоят обема си и станат на гъст крем. Добавя се маслото и се обединява добре.

Сухите съставки (брашно, сол, ванилия, бакпулвер) се смесват и при тях се изсипват мандаринените настъргани корички като се разбъркват добре. Целта е да се обере влагата и те да не потънат на дъното на кекса.

Обединяват се сухите съставки с яйчената смес като се редуват с мандаринения сок. Малко брашнена смес -> малко сок от мандарини.

Накрая с помощта на дървена или силиконова шпатула се добавят и разбитите белтъци като се разбърква много внимателно за да остане сместа въздушна.

Изсипва се във формата и се пече около 30-40 минути или докато забита клечка в средата на кекса излезне суха без полепнали по нея трохички.

Изважда се от фурната и се оставя за десетина минути във формата след което се обръща върху чиния.

Когато вече е изстинал се приготвя заливката като се разтапят на най-ниската степен в микровълновата. Кексът се полива и се украсява.

* Може да се добавят шоколадови парченца към тестото








Историята покрай създаването на този сладкиш е доста забавна.
Понеже съм на течно-кашава диета (все още :( )реших един ден да си купя няколко бебешки пюрета с които малко да си разнообразя храненето, защото е скучно само на супа.
Избрах си пюрета, които нямат затягащо действие на стомаха от сини сливи и от круша.
Прибрах си се вкъщи и веднага изгълтах сливовото (лелеее страхотно беше! :D ) и започнах да разглеждам крушовото... Оказа се, че е сгъстено с оризово нишесте, а аз не мога да консумирам оризови неща в момента.
Предпожих го на една приятелка, която има бебче и го захранва, но се оказа, че и тя не го дава точно този вид на детето. Чудих се... и реших да го използвам за някой сладкиш :D

Адаптирах сладкиша от рецептата моята приятелка Спаси за Ябълков сладкиш като замених млякото с пюрето. Не съм го опитвала защото не мога да ям такъв тип сладкиши сега. Но половината го оставих за вкъщи за бабата на половинката ми, половината го пратих за колегите му.
В събота ми казаха, че много им е харесал и даже искат пак да им направя. :D

Използвах правоъгълна форма за хляб с размер 32 / 13. Може да си използвате и кръгла форма с 20-22 см диаметър.
Пюрето, което използвах беше от круши на Ганчев.



Продукти: за тестото: 100 мл пюре от круши на Ганчев(аз използвах бебешко пюре от круши, но бихте могли да използвате и сварена или сурова и пюрирана круша), 2 яйца, 130 г кристална захар захар, 60 мл олио, 2 - 3 круши по избор, 150 г брашно, щипка сол, 1 пак. бакпулвер, ванилия, канела
за крема: 1 яйце, 100 г кристална захар захар, 80 г разтопено масло
пудра захар за поръсване


Фурната се загрява на 180 градуса. Форма за торта/тарта (20-22 см диаметър) или за хляб (30-32 на 10-13 см) се постила с хартия за печене.
Брашното баклулветър, ванилията и солта се пресяват в купа. Към тях се добавят яйцата и захарта, пюрето от круши и олиото и се разбърква с лъжица докато се получи кексово тесто.

Тестото се изсипва в застланата с хартия форма. Крушите се почистват от семенниците и обелките и се нарязват на едри парчета, които се подреждат върху сладкиша като лекичко се натискат. Сладкишът се поръсва с канела и се слага да се пече.


Сладкишът се пече около 30-40 минути или докато клечка забита в тестото излезне суха без полепнали трохички по нея.

Докато сладкиша се пече се приготвя крема. Всички съставки се разбъркват добре докато стане еднородна смес. Аз лично първоначално разбих с тел яйцето със захарта за да стане по кремообразно и добавих разтопеното, но поизстинало вече масло.

След като сладкишът е изпечен се изважда и залива хубаво с крема. Пече се още десетина минути. Отгоре се получава една много приятна коричка. Ако се пече повечко може да се изсуши.
Изважда се от формата (хартията се оставя по-дълга отстрани за да е удобно да се извади като се хване в двата края) и се оставя да се охлади върху решетка. Поръсва се с малко пудра захар след като е изстинал.

* И тук като при ябълковия сладкиш може да се добавят различни продукти, които да го разнообразят - нарязани ядки, шоколад, сушени плодове в тестото.