Здравейте, приятели!
От няколко дни се каня да ви споделя тази рецепта, но все не ми остава време, а и ми е толкова стресирано, че и желание за каквото и да било липсваше. Колкото по-малко часове ми остават да карам толкова по-неспокойна ставам. Остават ми точно 3 часа, които ще изгърмя другата седмица и после вече ще имам изпит. От около седмица обаче не мога да спя като хората. Заспивам рано, спя си половината нощ и после до сутринта се въртя като пумпал. Събуждам се с тежест. А знам, че колкото съм по-паникьосана... толкова повече грешки ще правя. Просто съм такава, когато ми предстои нещо важно ми е адски притеснено. Трябва да си намеря начин да релаксирам, да се отпускам и да не мисля за това, защото за мен е важно да взема изпита възможно най-скоро. А със стрес... Не знам, на толкова години станах и все съм си такава в това отношение. Тепърва едва ли ще успея да се променя.
Та... стискайте ми палци. Много е важно за мен! Много!
От няколко дни започнах да рисувам пак, ей така за успокоение. Поне за това съм доволна.
Желая ви един хубав петъчен ден. Ето и рецептата за зелето. У дома е много тачено. А да знаете само колко бързо си заминава... Моят мъж много обича кисело зеле и направо си облизва пръстите. Вчера докато вървеше мача на Лудогорец с Интер му сложих последната порция и докато занеса салатата на масата вече си беше омел всичко. 😂😂😂
Продукти: 1 кг кисело зеле, 1 кг свинско вратно месо, нарязано на пържоли и начукано с чукче, 1 глава лук, 3 цели скилидки чесън, олио, 2 домата, 50 мл бяло вино, около 200 мл сок от кисело зеле, червен пипер, черен пипер, червен лют пипер, дафинов лист, бахар (понякога слагам малко куркума и карамфил - с подправките може да действате на вкус)
Това кисело зеленце става превъзходно. Приготвям го по два начина в зависимост от това с какво време разполагам. Ако нямам много време го приготвям в мултикукъра и после само запичам на макс във фурната за 15-тина минути. Другият начин е да се пече в глинен или друг съд за няколко часа на средна температура.
При всички случаи започвам с месото... Осолявам го със сол и черен пипер и го запечатвам за кратко в подходящ съд на котлона за да запази соковете си.
В мултикукъра: Включвам на програма "загряване" и слагам малко олио. Прибавям нарязания на ситно лук. Запържвам докато се карамелизира и добавям нарязаното на ситно зеле. Оставям за кратко да се задуши, добавям настърганите домати и всички подправки плс виното и сокът от зеле. Разбърквам и отгоре подреждам пържолките. Затварям капака и включвам на програма "месо" за 25 минути.
След като е сготвено в тавичка изсипвам зелето и подреждам пържолките. Запичам за кратко на максимални градуси.
В глинен съд: След като съм извадила пържолите в чиния слагам в същия съд в който съм ги запечатала нарязания на дребно лук. Да се карамелизира и добавям зелето. Оставям да се задуши малко. Прибавям доматите, чесъна, подправките и сокът от зеле и виното. Разбърквам добре. Изсипвам зелето в глинен съд с капак (или ако нямате в йенска тенджера или в обикновена тавичка, кояо покривате с фолио), отгоре подреждам пържолките и пека за няколко часа (2-3) на 180 градуса. Може да махнете капака за кратко когато ястието е сготвено и да печете така. :) У дома се харесва страшно много. Обикновено не остава за другия ден.
Ако желаете можете да ме последвате в инстаграм - @petkovagal
Там споделям лични снимки, също какво хапваме ежедневно и всякакви неща. :) Понякога и предстоящи публикации.
Също може да се присъедините и към фейсбук страничката ми.
Публикации
Изгони го този стрес, Галче. Не ти е необходим. Ще се справиш прекрасно и без него, вярвам в теб!
ОтговорИзтриванеА зелето ти е чудесно! Не съм го готвила с вино, трябва да опитам някой път. Благодаря за идеята.
Прегръдки!
Ил, благодаря ти! Наистина ще опитам. Хич не ми трябва излишен стрес. А и като знам какви неща ме очакват просто трява да се съсредоточа за да могат по-бързо да се случват малко по малко.
ИзтриванеА за зелето... аз да ти кажа доскоро не бях готвила никога кисело зеле. Обикновено баба или мама са го готвили вкъщи. И един ден реших да пробвам... наизвадих каквито подправки имам вкъщи, сетих се, че имам и доста бяло вино (много обичам да слагам на каквото мога) и стана вкусно.
Прегръдки!
Галя <3
Ох, този стрес, мисля, че е един от големите проблеми в днешно време. Прекалено много задачи имаме, ангажименти отделно мрежи, компютри, телефони. Съзнанието ни непрекъснато е ангажирано и се натоварваме с излишни неща. Ето например да влезеш във Фейсбук само, да скролнеш в новините и си видял толкова неща, които не те вълнуват. Влизаш в магазин, пък вместо хляб започваш да разглеждаш и други неща, кое на промоция, кое на акция. Четеш нещо, пък линк към друго, ами що да не го видя и него. Всичките тези неща натоварват главите ни и се усещам на моменти как се чувствам като че ли нямам място за повече информация. Най-лошото е, че точно за важната информация. Опитвам се да се освобождавам от всичко това и да не обръщам внимание на дребни неща. Засега най-добре ми се получава сред природата, особено когато е в зелено. Чувала съм и за йога, но все още не съм опитвала. Успех ти желая и да намериш твоя си начин за справяне със стреса. Поздрави!
ОтговорИзтриванеOh, да! Наистина ни дебне от всякакви посоки. Опитвам се и аз да не обмислям много нещата, но понякога просто не се получава. Иначе сред природата... та дори на една обикновена разхдка в парка ми е най-приятно.
ИзтриванеЕто сега... не съм излизала от една седмица и направо се чувствам като затворник. Нямам търпение да оздравея и да си пощъкаме с половинката. Обаче още ми е едно такова уморено.
С йога не съм опитвала и аз. Чувала съм, че действа добре. На мен и да кръста може би би ми подействало добре. Трябва да опитам.
Поздравиииии и хубава петъчка вечер. Аз с огромно закъснение отговарям, но не бях отваряла блога.
Ех, Гале, по отношение на стреса съм същата. работата ми е отгоорна и натоварена и непрекъснато съм под напрежение, не мога да спя и аз като теб, на периоди съм, но най-малкото нещо в повече ме събаря и ми се отразява така. И също единствения начин да се заредя е пътуване, да съм извън София. Сега с тия вируси, дето също ни стресират не смеем и някъде да тръгнем.
ОтговорИзтриванеДано някак съумеем да се отърсваме, аз не успявам, уви, предстои ли ми нещо важно, съм като теб.
Зелето ти изглежда чудесно, не съм приготвяла по този начин кисело зеле.
Днес този мой стрес ми изяде главата както се казва. След боледуването ми си карах последния час от кормуването. Добре беше и накрая попитах дали мога вече да се явя на изпит. И инструктора ми каза, че да. Обаче не очаквах, че ще е веднага. А то какво... и се паникьосах и направих освен малките грешки една доста сериозна. Нещо, което по принцип не правя... да тръгвам без да съм сигурна. И не го издържах. Почувствах се толкова отчаяна от това, че не се справих. Имам такова огромно желание. В същото време цяла нощ се въртях като пумпал без да знам, че днес ми предстои изпит.
ИзтриванеПонякога се чудя как хората съумяват да вършат всичко без премисляне, без излишни драми...