Казан диби ( и оризов пудинг)

Отдавна го гледам този сладкиш и се чудя дали да го направя. Двоумях се най-вече заради определението на някои опитали го, че на вкус е като мляко с ориз, а това за мен е най-ужасяващия сладкиш. Само като си помисля за сладък ориз и косата ми настръхва. Някакво изкривяване от времето в което ни го даваха задължително в детската градина. Оттогава не тая хубави чувства. Странното е, че всички казват, че го приготвям чудесно.

Тааа видях рецептата в "Супичка" и даже отидох специално да си купя оризово брашно. Разликата от оригиналната рецепта в линка е, че използвах кафява захар защото имах само такава и затова и моя сладкиш не е "искрящо" бял. Другата разлика е, че не сложих обикновено брашно, а само оризово.

През цялото време докато го приготвях се чудех дали изобщо ще стане нещо. То стана... но нямаше да изглежда така "начупено" ако имах тефлонова правоъгълна тавичка. За жалост разполагам само с кръгла от тефлон. И понеже не е много голяма (около 28 см в диаметър) счетох, че сместа ще е твърде много за тавичката, та отсипах една купичка. Оттам и оризовия пудинг. Сложих малко сладко от сливи за украса.

Добре, че отделих тази купичка защото щеше да стане много дебел слой и нямаше да мога изобщо да го навия на руло.

Друг проблем, който срещнах е, че тавичката ми е от тъничък метал и като сипах горещия крем тя се изду отдолу и ми беше много трудно да направя карамела.

И последно... за вкуса. Честно казано явно бях с много големи очаквания от всички коментари за този сладкиш. Вкусен беше, сочен, достатъчно сладък, приятен, но нищо кой знае колко специално за мен. Наподобяваше ми като вкус на грис с мляко. Може би бих пробвала да го направя пак в по-подходяща тавичка.
Ааа да и в средата заради издутата отдолу част на дъното беше станала доста приятна карамелена коричка. Това вече беше невероятно вкусно.
Понеже нямам явно подходяща тавичка се чудя нещо друго... дали не би станало добре в големия ми тиган, който е от дебел метал... и после вместо да се навива да се обърне в чиния и да се реже на парчета... Може да пробвам така.

Ето и рецептата:

Продукти: 1 литър прясно мляко, 1 ванилия, 1 ч.ч. кафява захар*, 2 с.л. царевично или пшенично натурално нишесте, 4-5 с.л. оризово брашно (можете да си вземете такова брашно от всеки био магазин или да си смелите сами от ориз, който да пресеете след това), масло за намазване на тавичката, пудра захар за наръсване на тавичката.

Тавичката, която сте си избрали се намазва хубаво с масло. Моята както казах беше около 28 см, кръгла, и затова се наложи да отделя една купичка от сместа за да не стане много дебел слой. Най-добре ще е да използвате правоъгълна тавичка. Размерите, които Гисчо от Супичка препоръчва са 24 на 38 см. Би било добре да е тефлонова или с незалепващо покритие.
След като се намаже тавичката се поръсва обилно с пудра захар (около 3 с.л.).

Оризовото брашно, ванилията и нишестето се смесват с 200 мл студено мляко на кашичка. Останалите 800 мл се смесват със захарта и се кипват. След като млякото заври се добавя оризовата смес и се бърка непрекъснато докато се сгъсти достатъчно.

Сместа се изсипва в приготвената с пудра захар и масло тавичка и след това се поставя на котлона. Целта е тази захар отдолу да стане на карамел, което значи, че ще трябва да се върти тавата от всички страни на котлона за да стане равномерен котлон. Докато трае този процес се образуват балончета, това да не ви притеснява.

Сладкишът се оставя да изстине напълно след което с помощта на шпатула се навива на руло. Може да се наръси с канела, пудра захар, някакъв сироп или ядки.






* Чаената чаша, която използвам е с вместимост 250 мл.