Здравейте, приятели!

Как се чувствате тези дни, когато излизането ни навън не е особено желателно? С какво разнообразявате ежедневието си? Аз в началото бях тотално сломена и то не от това, че ще съм затворена у дома. Аз обичам да съм си вкъщи. Плашеше ме (а и още де) това какви ще са последиците за всички ни. Малко по малко започнах да правя някакви неща, които да отнемат мислите ми.
Много неща се промениха за мен/нас вкъщи. Имахме много сериозни планове, но сега ще трябва малко да забавим нещата и да се нагодим дотогава според ситуацията. Искам да вярвам, че всичко ще бъде наред. Днес съм положително настроена. Може би е съвсем в реда на нещата в един момент да си песимистичен, в един момент на върха. Ще видим как ще я караме. 

Аз лично гледам да се занимавам с възможно най-много неща.
Вчера си заредих бая стотици книги на киндъла. Наложи ми се преди време да върна настройките и съответно останах без нито една книга. Не се усетих да си ги запазя. И вчера цяла вечер качвах ли качвах. Доволна съм. Мисля всяка вечер да чета по малко. 

Ще споделям още по темата.

Имам доста насъбрани снимки и рецепти, но изобщо не бях в състояние да пиша. Днес ще ви споделя тази лесна рецепта. Последната заснета от мен.

Моят опит с елдата не беше кой знае колко добър. Бях правила само веднъж каша със сирене от елда. Изобщо не ми допадна. Даже ми стана едно такова неприятно като усещане. В последствие обаче два пъти ядох елдени кюфтенца от Берьозка, които много ми харесаха.
От известно време съм член в една нова фейсук група за кулинарни ентусиасти... та там ми дадоха тази идея. За втори път я приготвям в рамките на седмица горе долу. Много ми хареса. Елдата е новата ми кулинарна любов. И най-якото е, че и половинката ми хареса това ястие.

Може да се измайстори буквално с каквото имате във фризер/хладилник... И ставамного бързо. Също може да използвате както за гарнитура, така и за основно ястие. И ако желаете да е постно просто заменяте маслото с някаква растителна алтернатива. 

*Продуктите са примерни и в примерни количества. Вие може да сложите с каквото разполагате и обичате.  Крайният резултат ще е великолепен при всички случаи.

Продукти*: сварена елда - 1 ч.ч. (60-70 г сурова), 2-3 нарязани гъбки, по една шепа нарязани морков и червена чушка, шепа зелен лук, шепа замразени зелен боб и грах. бучка масло и сол на вкус.

В тиганче се загрява половината мазнина и се задушават всички зеленчуци. Към тях се добавя сварената елда, малко сол на вкус и останалото масло. 

Ако като мен обичате грах можете да опитате това пюренце. Приготвя се много бързо и е много свежо.




Продукти:
400 г замразен грах,
1 добре узряло авокадо,
прясно изстискан лимонов вкус - 2-3 лъжици или на вкус,
сол,
черен пипер


Сгответе граха на пара или го сгответе в тиганче с малко вода до омекване. Намачква се заедно с авокадото. Подправя се с лимоновия сок и солта и черния пипер.

Това беше една част от менюто ни за Нова година. Не сме се престаравали много с храната, защото си бяхме у дома с брат ми и баба. Колко можем да изядем... А и като цяло много се дразня на прекалено многото храна. Направих капама. Сложих повечко месо за да имаме за следващия ден, а и аз да си взема за работа. Този път пропуснах сармите и въобще киселото зеле, защото имаше достатъчно на Бъдни вечер и след това и на Коледа. Вместо тях нарязах няколко картофа на едро. У дома обичат картофки. Сложих телешка наденица, телешки шол, свински котлети и пилешки пържоли. И винце разбира  се.

За десерт направих цедено кисело мляко разбъркано с лимонов сок и лимонови корички и отгоре от любимото ми сладко от вишни. Чудесен завършек беше на вечерта. То за нас не беше нищо особено самата вечер, защото Емо беше на работа (работи от вкъщи), а аз се подготвях за изпита си. Ххахаха легнах си в 3, защото бях на работа на другия ден и докато си цъках в Илюстратор пях с пълен глас. Добре, че живея в къща и няма как да досадя на някого. Имам лоша снимка на месото от капамата, но ще я споделя.

Иначе главният герой в този пост е пюрето от кестени, което направих като гарнитура. Каквото и да кажа за него ще е малко. Който ме познава знае, че не просто обичам кестени.... аз ги обожавам. Зимата я изтърпявам само заради тях и тиквата. Беше невероятно вкусно. Колкото ида го възхвалявам никога няма да  му стигнат хвалбите. И е елементарно. Единственото досадно нещо както знаете е чистенето на кестените.

За пюрето да поговорим.
Продукти:
1 малка глава лук,
 500 г сварени и изчистени кестени нарязани на дребно,
500 г сварени картофи,
сол на вкус,
70 г масло,
150 мл готварска сметана,
1-2 с.л. лимонов сок,
1-2 с.л. заквасена сметана


В тиган се загрява 1 лъжица от маслото и се запържва лука докато стане прозрачен. Добавят се кестените и сметаната и се оставят да се загреят. Пасират се с пасатор. Добавя се останалото масло. След това се добавят намачканите картофи и сокът от лимон и сметаната, също и сол на вкус. Аз сложих малко защото исках да се усеща тази прекрасна сладост, която имат кестените.

Картофите са за плътност по скоро. Не се усещат като вкус по никакъв начин. Следващ път бих добавила червени боровинки. Според мен ще се вържат прекрасно. Аз преди често правех пълнено пиле с кестени и червени боровинки. И беше разкошно.

Ако опитате ми кажете дали ви е допаднало. Давайте смело докато все още има кестени. Аз съвсем скоро смятам да направя една супа от сладък картоф и кестени по рецепта на Акис. :)

Последната ми публикация за месец ноември и първа среща с киноата :)

Киноата е нещо ново за мен и моята кухня. Макар, че доста дълго време притежавах един буркан пълен с нея. Все не ми идваше куража да опитам да сготвя нещо, защото дори не знаех дали ще ми допадне вкусово.

Докато не дойде деня в който реших да опитам киноата с пиле в ресторанта в който работя и не се влюбих във вкуса. И "О, небеса!" от киноата за разлика от разните варива, които изключих толкова отдавна от менюто си и понякога прегрешавам с някое зрънце, за което горчиво съжалявам... киноата не прави проблеми на коремчето ми. Мога да я хапвам и се чувствам чудесно.

Макар киноата да е семе, а не зърно... усещането е все едно съм спечелила битка, защото ми напомня именно на зърно. 😆😆😆💖💖💖
И като нещо ново и вече станало любимо просто реших, че е време да бъде разгадано и в моята кухня. Първият ми опит ми допадна страшно много. Използвах бяла киноа.

Киноата се сварява сравнително бързо, нужно е около 15тина минутки. След като се свари напомня на спиралки, много приятни като усещане в устата докато се хапват. 1 към 2 е е съотношението киноа - течност.

Продукти: за 1 порция като основно или 2 като гарнитура

1/2 ч.ч. киноа, 1 ч.ч. зеленчуков или пилешки бульон (най-добре домашно приготвен, аз използвах пилешки), 1 - 2 скилидки чесън, 1 с.л. зехтин, 1/4 ч.ч. настърган пармезан.



Киноата се измива под студена течаща вода много добре.
В дълбок съд с незалепващо покритие се загрява зехтина. Чесънът се запържва до златисто след което се добавя киноата. Обръща се за 1 минута и се налива бульона. Оставя се да заври, след това се оставя на средна температура да омекне около 15-18 минути.
Накрая когато семенцата са се разпукали и са поели течността се добавя пармезана.

Аз лично си го хапнах като основно ястие с чери доматки. Много добре засища. Но спокойно може да се използва и като гарнитура към  някакво месо, риба.

Адаптирано от тук.

Тези разкошни гъбки правих онзи ден за мама. Аз също изядох една. Не бях яла гъби от много месеци. След като ми поставиха диагноза СРЧ логично спрях да консумирам много храни. Гъбите бяха от тях, защото са тежка храна, трудносмилаема. Постепенно обаче опитвам неща, които по принцип не би трябвало да ми се отразяват добре за да видя мога ли вече да ги консумирам. Нямах никакъв проблем от една гъба. Надявам се и в бъдеще да мога понякога да си хапвам. Знам, че в тях няма нищо полезно и са тежки като храна, но толкова ги обичам...

С този пълнеж могат да се напълнят и чушки и да се запекат по същия начин за кратко. Може да се използва и суров - например за пълнеж на рулца от гриловани тиквички, или да се издълбаят пънчета от прясна краставица и да се напълнят с този пълнеж. Идеи много :).


Пълнежът ми стигна за 9 гъби с диаметър около 5 см. Не погледнах грамажа на кутията.

Продукти: 9-10 гъби печурки с диаметър 5 см, 250 г крема сирене, 2 резена ементал/гауда/кашкавал/или друго жълто сирене, 3 резена качествена шунка, на 2 стръка зелен лук само бялата част, подправка по избор + малко настърган кашкавал за отгоре.

Гъбките се измиват, отстраняват им се пънчетата и се подсушават. Кашкавалът, бялата част на зеления лук и шунката се нарязват на ситно и се смесват с крема сиренето и подправките, които сте избрали. Гъбите се пълнят, поръсват се с подправки и кашкавал.

Пекат се в предварително загрята фурна на 180-190 градуса за около 15-20 минути

Този ориз го приготвих доста отдавна. Моят свекър доста често ни носи пресен лапад, който е набрал. Аз не обичам изобщо, но въпреки това не лишавам никого вкъщи от него.

Продукти: около 300-400 г изчистен, измит и нарязан на едро лапад, 1 ч.ч. ориз*, 1 връзка зелен лук, 1 ч.л. червен пипер, 1 с.л. сушени зеленчуци, сол на вкус, олио, магданоз за гарниране

Олиото се загрява в съд с незалепващо покритие. Зеленият лук се нарязва на дребно. Задушават се с лапада в олиото докато омекнат и променят цвета си. Добавя се измития ориз и подправките и се разбърква добре. Добавят се 2 и 1/2 ч.ч. вода и се оставя да се вари на слаб котлон до готовност. Може да се добави още половин чаена чаша вода ако е необходимо.

Сервира се поръсен с нарязан магданоз. Може да се използва и като гарнитура и като основно ястие.





* чаените чаши, които използвам са с вместимост 250 мл.

Вече се чудя как да приготвям картофите защото малко ми писнаха и вчера докато си ровех в Пинтерест попаднах на тази идея.
Имах 6 картофа и веднага се залових да ги правя.
Правят се с масло, но за постен вариант то може да се замени с растителна мазнина (зехтин, олио и т.н.)
Базовата рецепта е супер елементарна... трябват ви само картофи, масло и сол, но може да бъде разнообразена по много начини с различни подправки. Опитайте ги и няма да сбъркате. Аз вчера за обяд ги ометох почти всички. Изобщо не усетих, че накрая останаха само две половинки :D
Отвън стават с приятна коричка, а вътре мекички като душички :)

Продукти: 6 картофа, 2 с.л. масло, сол на вкус

Фурната се загрява на 220 градуса. Картофите се измиват, обелват и срязват на половинки. В тавичка се поставя мазнината и се разтапя във фурната.
Солта се наръсва върху разтопената мазнина. Отгоре се нареждат половинките картофи с плоската част надолу. С четка се взема от мазнината в тавичката и се намазват и гръбчетата им след което се наръсват със сол.
Пекат се около 40 минути или докато станат приятни златисти отвън и меки отвътре. Може да се провери с клечка или вилица дали са сготвени.
Оставят се за няколко минути да изстинат и се сервират. Аз си ги хапнах като основно, но са перфектна топла гарнитура за риба или месо.

*Вариант е да добавите освен солта любимите си подправки и/или настърган пармезан.

Продукти: 6 големи картофа
за маринатата: 1/2 ч.ч. зехтин, 1 равна ч.л. стрит риган, сокът от половин лимон, 1 ч.л. червен пипер, щипка-две черен пипер, 1 ч.л. сол (или на вкус), 1 голяма скилидка чесън нарязана на дребно, 1 с.л. горчица по избор (аз използвах една горчица с балсамов оцет, риган и мащерка)

Картофите се обелват, измиват и режат на осминки. Всички продукти за маринатата се смесват добре в купа и към тях се добавят нарязаните картофи. Объркват се добре така, че маринатата да обвхване добре картофите.
Картофите се подреждат в тавичка и се заливат с останалата марината. В тавичката се налива малко вода, но не много. Да покриват 1/3 от тях.

Пекат се в предварително загрята на 200-220 градуса фурна около час - час и малко - докато картофките се запекат и омекнат, водата трябва да се изпари.

Стават леко киселички от лимоновия сок, може да се пропусне ако не обичате. Аз си ги хапнах като основно, но са идеални за гарнитура.

Картофите може и да се подварят за 10-15 минути преди да се нарежат и сложат да се пекат.

Адаптирано от IcookGreek.

Много обичам пастет от маслини, но никога не бях си правила докато не потърсих неволята :) Бях намислила днес да правя едни питчици с маслини, но водата спря и няма как да меся тесто. Затова ми хрумна да си направя пастет от маслини. Използвах каквото имах в хладилника и се получи много вкусен. Даже довечера ще се пробвам да привлека половинчо към фен клуба :)

Продукти: 200 г черни обезкостени маслини (аз използвах безсолни, но ако вашите са солени ги накиснете във вода докато се обезсолят), 1 с.л. каперси, 3 сушени доматчета в зехтин и 2 големи супени лъжици чеснов зехтин (може да сложите обикновен плюс скилидки чесън на вкус). Всичко се смила до желаната консистенция в чопъра/блендер/с пасатор. Сервира се с филийки хляб по избор. Голяяяяяяма вкусотия!

Тази рецепта е подходяща за ден "въглехидратен" от 90-дневната диета.

Страхотен пастет. Никога не бях правила преди това. Рецептата е на Йоана. Хапнах върху черен хляб за обяд и беше много вкусно :)



Продукти: 1 консерва измит и отцеден бял боб (240 г), 1 скилидка чесън, 6-7 сушени домати в зехтин и 2 с.л. от зехтина от бурканчето, ако е необходимо сол на вкус

Чесънът се нарязва на дребно, доматите се нарязват на едро. Всичко се слага в чопъра (блендер) и се смила. Може да се използва и като основно хапване - намазано върху филийка или като предястие, гарнитура.

Това беше първата ми среща с аспержите. Не беше никак лошо на вкус, но все пак не бях пък и чаааак толкова очарована. Някак бях прочела твърде много суперлативи преди да реша да ги опитам на вкус, а след това ми се сториха доста как да кажа обикновени и дори малко безвкусни. Може би и аз съм виновна защото може да не съм ги приготвила добре. Не знам дали бих повторила. Просто не е моят зеленчук. Аз и без това съм скарана с доста зеленчуци.

обелих ги (аз си правих само за мен порция за обяд), нарязах ги на 3 и ги овкусих със сол и зехтин. Увих около снопчетата (по 3 в снопче) бекон и ги сложих в загрят тиган с малко масло вътре. Под похлупак. няколко минути докато се зачерви бекона. А да сложих и отстрани каквото ми остана от аспержите без бекон.
После поръсих с пармезан и мед и воала. За около 15тина минути станаха.

Тези картофки си ги хареса брат ми по снимка, която бяха публикували в страницата на списание GoodFood миналата седмица. Не бях правила никога и реших да импровизирам. Могат да се получат много интересни варианти и според мен са перфектни както гювечетата за "изчистване" на останали продукти из хладилника.



Продукти: 8-10 по едри и еднакви пресни картофа и останалите продукти не знам какви бяха като грамаж... просто това имах в хладилника - пушен кашкавал, свинско пушено филе, самардала, черен пипер, зехтин, пресни мащерка и розмарин, чесън на прах и 1 пак. моцарела - 125 г.

Картофките се режат на филийки на около половин см, но не трябва да се режат до край. Между филийките се слагат парченца от кашкавала и филето и отгоре се поръсват с всички подправки. Част от картофите направих постни само с пресни подправки.
Заливат се обилно със зехтин.

Пекат се около 20-30 минути на 240 градуса. След това се изваждат и огторе се поставя по парче моцарела. Връщат се във фурната за още малко докато се разтопи сиренето.



Може да се сервират и като гарнитура и като основно или топло предястие.

Ето тук в блога Сладко и солено има много хубаво описание как да се нарежат картофките по лесно без да се среже картофа докрай. Сега го открих след като търсих снимка за начина на рязане. Следващия път като правя ще се възползвам от този начин на рязане. Аз без да искам резнах два от картофите в средата докрай.

Ето и снимката, която брат ми си хареса.

Рецептата знам от една приятелка (Маги, както се досещате). Благодаря сърдечно :* Голяма вкусотия.



Рецепта почти няма. На всеки 150 г кашкавал се слага по 1 яйце с размер L, подправки на вкус и 2-3 с.л. брашно. Сместа трябва да е гъста като за кюфтета от кайма. Оставя се в хладилник за половин час. Загрява се мазнината и се оформят кюфтенца с влажни ръце. Пържат се от двете страни до златисто.

Избора за моите кюфтенца беше 50 г обикновен кашкавал, 100 г. пушен кашкавал, бялата част на пресен чесън нарязан на ситно, червен и черен пипер.

Ето видео с рецептата за трите варианта на тези картофки. Станаха много вкусни :) И моите картофчовци ги одобриха. Смятам да опитам и другите два варианта с различна мазнина и дресинг. В момента имах само зехтин и пресен роозмарин и затова се спрях на този вариант.



Продукти: 1.5 кг картофи, зехтин, сол и черен пипер на вкус, 1 глава чесън, няколко стръка розмарин, 3 с.л. ябълков оцет

Картофите (еднакви по големина) се обелват, нарязват на половинки и се сваряват в подсолена вода за 10 минути. В тавичка се полива със зехтин. Нареждат се картофите и отгоре се поръсват със сол и черен пепер. Пекат се в предварително загрята фурна на 190 градуса за половин час. през това време се приготвя дресинга. Главата чесън се разделя на скилидки, но не се обелват. Изсипват се при зехтина, оцета и накъсания розмарин.
Картофките се изваждат и се притискат с решетъчна лъжица или подходящ прибор така, че да не се смачкат, а само да се спукат. Отгоре се разпределя дресинга и се пекат още 25 минути.

Онзи ден бях сварила около килограм картофи, исках да направя картофени кюфтенца, но заедно с тях направих и оргомна тенджера с боб понеже взех един от пазара и исках веднага да проверя дали се разварява добре и сварените картофи си останаха в хладилника. И вчера вместо да направя тези исторически кюфтенца от картофи реших да ги направя задушени.




Продукти: килограм сварени и нарязани на по-едри парчета картофи, масло или маргарин, няколко стръка нарязан див лук, едни стръкче нарязан пресен розмарин, половин връзка ситно нарязан копър, соев сос на вкус.

Загрява се мазнината и се прибавят картофите. Оставят се докато леко се зачервят и поемат маснината. Добавят се и зелените подправки и се оставят на огъня няколко минути. Прибавя се соев сос на вкус и това е :) Станаха много ароматни и вкусни. Могат да си се хапват самостоятелно или като гарнитура към нещо.

Картофено пюренце, което е много вкусно по Гордън Рамзи. Тук го гледах


Ето и рецептата:

Килограм и половина картофи, 200 мл готварска сметана, 100 мл прясно мляко, 50 г краве масло, около 20 г (или на вкус) див лук, сол и черен пипер на вкус.

Картофите се нарязват на по дребни парчета за да се сварят по бързо. Сваряват се в леко подсолена вода. Сметаната и млякото се загряват. Картофите се отцеждат добре, намачкват се хубаво. Добавят се маслото и млечната гореща смес. Объркват се добре. прибавя се нарязаният на ситно див лук и ако е необходимо сол и черен пипер.

В рецептата той използва зелен лук, но аз имах само див. Никога не бях използвала такъв и предния ден ходихме да пазаруваме в Метро и като го видях реших да взема и да опитам. Опитам е малко образно казано... понеже аз не ям лук. Но на всички им хареса като добавка към пюрето. Аз естествено си отделих чисто пюре.

И направих по-голяма доза защото вкъщи си имам двама картофчовци както си ги наричам на които дай им нещо направено от картофи. Никога не отказват и винаги искат допълнително :)