Показват се публикациите с етикет гръцка кухня. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет гръцка кухня. Показване на всички публикации

Здравейте, приятели!

Днес мислех да публикувам едни сармички, но явно ще е друг ден. Бързам да ви споделя този опит, защото може да ви допадне и да решите да си направите вкусна неделна закуска.

Все още болна и изморена от недоспиване... се впускам в бързо готвене тези дни. Ровейки се в интернет попаднах днес на рецептата за алевропита в блога на Йоана. Признавам си за първи път чувам за такава пита. Много ме заинтригува, защото е с малко продукти, лесно достъпна и лесна. През повечето време закусваме с яйца приготвени по различни начини, плодове, мюсли, скир, извара... такива неща. Днес ми се щеше да направя нещо различно. И да похапнем нещо тестено. Рядко се случва вече. И речено сторено... захванах се с майсторенето.
На вид много ми заприлича на печена палачинка, но е някак по-хрупкава. Може би бих пекла малко по-малко като времетраене.
Получи се иначе нещо много хрупкаво, леко и вкусно. С чаша айрян беше перфектно. И си признавам, че малко попреядох. :) Препоръчвам ви я тази вкусна алевропита. А аз мисля като имам повече време и да разуча повече за нея. При положение, че съм доста запозната с гръцката кухня е цяло чудо, че нямах идея за тази вкусотия. И мама даже не знаеше.


Продукти: 150 г брашно, щипка сол, 1 яйце, 250 мл прясно мляко
бучка козе  или друго саламурено сирене, малко студено масло нарязано на кубченца, зехтин за намазване на тавата.

Фурната се загрява на 200 градуса. Тава с диаметър около 30 сантиметра се намазва обилно със зехтин и се слага на най-долното ниво на фурната да се загрее добре. През това време се забърква тестото за питата. В купа се смесват брашото, солта, яйцето и прясното мляко с тел или дървена лъжица. Сместа е подобна на палачинкова, но малко по-гъста.

Изважда се загрятата добре тава и се изсипва тестото. Когато покрие цялото дъно отгоре се поръсва обилно с натрошеното козе сирене и се подреждат нколко парченца масло. Оставя се да се запече около 40-45 минути. Трябва да се изпече добре.

Може да сервирате с чаша айрян :) Добър апетит!














От една седмица се каним да направим едно барбекю на балкона на брат ми. Има чуден изглед към моренцето... разкошно. Та денят беше вчерашния. Забавното е, че не можа да мине без  да ни се покаже, че не всичко върви по план. Тъкмо пристигнахме в квартирата му и разтоварихме всичко... той и Станислав се заеха да поподготвят скарата, а ние салатите...
Обаче неееееееее... като се разфуча един вятър, притъмни се и заваля яко. Като тропическа буря беше. Даже се пукна едното стъкло на вратата на един от балконите.
Решихме, че ако не премине до 20-30 минути план Б ще е да изпечем месото във фурната.
За щастие като всяка лятна буря премина точно след половин час. 
Беше чудесна вечер с вкусотии, разговори :) Много съм доволна. За мен този ден имаше и друго значение. И ми беше много щастливо.

Малко снимки и после ще напиша рецептата за тази гръцка разядка. Снимките са непретенциозни, но пък всичко беше много вкусно.



Малко ми е тъжно, че лятото си отива почти. Аз не съм ходила дори веднъж на плаж. Все нещо се случва и в почивните ми дни не успявам. Но се надявам, че другата седмица ще сефтосаме и това. Това лято го усещам някак тежко. По принцип винаги съм издържала на жеги, но тази не се получават нещата. Все гледам да си полежа в почивните дни, а имам адски много задачи. Които явно все ще си отлагам във времето когато стане някак по прохладно. 










Да ви споделя и бързата рецепта за тази гръцка салата/разядка. Знам я от мама.

Продукти: 2 големи патладжана, 3-4 скилидки чесън, зехтин, сол и оцет на вкус.

Патладжаните се измиват и се изпичат. Може на скара, но може и във фурната. В моят случай бяха изпечени на скаричка на дървени въглища.


След това се разрязват и се изважда месото на патладжана. Накълцва се на много ситно. Добавят се солта, зехтина и оцета, настърганите на ситно скилидки чесън. Всичко се обърква добре.

Чудесно върви с прясно изпечен хляб. Аз не обичам патладжан, но по този начин ми харесва. А и се опитвам да пречупя себе си за някои неща и да започна да им давам шанс повече. 






Това е един разкошен и ароматен сочен сладкиш. Аз направих лека грешка, че малко преварих сиропа, защото както винаги правех сто неща наведнъж и стана малко по-сладко отколкото трябва, но въпреки това беше върховно вкусен. Отдавна му бях хвърлила око. Имах един пакет суров кадаиф във фризера и реших да го спретна. Носих малко от него и на работа и колегите, които го опитаха казаха, че им харесва. Даже Митко яде, което си е победа за мен. 😍😅😅

Рецептата е адаптирана от тук.


Продукти: около 400 г суров кадаиф, 150 г масло - разтопено

за крема: 250 г крема сирене, 250 г рикота (или извара, кварк), 1 голямо яйце, ванилия, 50 г стафиди, 50 г червени боровинки, 4-5 с.л. пудра захар, кората от 1 лимон

за сиропа: 2 ч.ч. захар, 2 и 1/2 ч.ч. вода, сокът и кората от 1 голям лимон, ванилия


В купа се разбърква суровия кадаиф с маслото. В тавичка се разпределя половината от кадаифа.

В купа се разбъркват всички продукти за крема. Той се разпределя върху кадаифа в тавичката и отгоре се наръсва с останалия кадаиф. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за час и 10 минути.

Малко преди да стане готов сладкиша се приготвя сиропа от продуктите, като се оставя да поври 5 минутки. Сладкиша се залива със сиропа и се оставя да изстине след което се оставя в хладилник за няколко часа.













Или просто казано "портокалопита" или "пацавуропита". Преди доста време писах за една такава сладка сиропирана млечна баница - тук. Тогава мама ми каза рецептата за нея. Този път ще ви споделя един мързелив начин да направите такава баница. Общо взето бъркаш, печеш, сиропираш и ядеш 😂😂😂😂😂😂😂

Името на този вид "пити" означава нещо като парцалива баница, идва от думата "пацавура", което означава точно парцал, който се използва з чистене, "разръфан" парцал (стирка по нашенски 😁). Вероятно заради начина по който се прави, така набързо, с надиплените кори за баница, са я кръстили така.
Това няма значение, защото е много сочна и вкусна, а както виждате и много красива. Тази особено е много слънчева. Продуктите са много достъпни и няма нужда от някаква предварителна подготовка или нещо по-специално.
Рецептата е адаптирана от тук.




Продукти:малко повече от половин пакет кори за баница - около 300-350 г

за крема: 1/2 ч.ч. олио, 3 яйца, 1/2 ч.ч. захар, 300 г цедено кисело мляко (всъщност може да използвате и обикновено, аз просто имах само цедено в момента), кората от 2-3 портокала, 1 пак бакпулвер, ванилия

за сиропа: 2.5 ч.ч. прясно изстискан сок от портокал (или  вода, или смес от двете)
1/5-2 ч.ч. захар




От корите за баница се отделят 2, които се оставят загърнати в пакета за да не изсъхват. Другите се изкарват навън и се оставят около половин час за да изсъхнат и да станат трошливи.

Включва се фурната на 180. Тавичка (при мен 20 на 35) се намазва с олио и се покрива с двете отделени кори.

В купа се разбиват захарта с яйцата на гъст крем, добавя се олиото, портокаловата кора , киселото мляко и бакпулвера.
Изсушените кори се начупват с ръце вътре в сместа с млякото и яйцата. Обърква се добре и се изсипва в тавичката. Отгоре може да се подредят нарязани филийки портокал.

Пече се около час или докато стане приятно карамелено кафеникаво на цвят.

Докато се пече сладкиша се сварява сиропа от сока и захарта.

Сладкиша се полива с горещия сироп и се оставя да го поеме и да изстине.












Отдавна искам да ви представя този разкош. Но все не оставаше време. За тази баклава брат ми ми звъня специално да ми каже колко е вкусна, а той не е по десертите. Никак дори! Всеки, който я опита я хареса страшно много. Идеална за любителите на по-сладките десерти с присъствие на шоколад.

Правих я отдавна, преди 3 седмици може би?! Но споменът за вкуса остава.

Рецептата видях в сайта на Акис Петредзикис. Той е победителя от последния Мастършеф в Гърция. Много ми харесват рецептите, които прави.

Адаптирана от тук.



Продукти: 250-300 г фини кори за баница

за пълнежа: 300 г орехи, 100 г бял шоколад, 100 г млечен шоколад, 2 ч.л. канела

за сиропа: 350 мл вода, 1 ч.ч. захар, 2 ванилии, пръчка канела /или 1/2 ч.л. канела на прах/

125 г разтопено масло за баклавата

за заливката: 60 г млечен шоколад, 1 с.л. масло


Първо се приготвя сиропа от продуктите. Оставя се да кипне и след като покипи 5 минути и захарта се е разтопила напълно се сваля от огъня. Оставя се настрани.

Фурната се загрява на 150 градуса.

Орехите се пускат в блендера/чопъра заедно с канелата за кратко, колкото да се натрошат, но да не са фино смлени. Към тях се добавят нарязания на дребно шоколад и ванилията.

Тавичка (моята беше 20/30 см) се намазва хубаво с масло. Отгоре се поставя една кора за баница така, че краищата й да останат отвън. Наръсва се с малко масло и така се процедира и с втората и третата кора. Върху тях се поставя шепа от орехово-шоколадовата смес, покрива се с кора, която се наръсва с масло и отново се поръсва с орехово-шоколадова смес. Така се процедира с всички кори. Отделят се само 3, които ще са за най-отгоре.

Когато сместа свърши, краищата, които са останали отвън на корите се прибират внимателно навътре и се притискат леко.  Отгоре се покрива с една кора. Поръсва се с масло. След това се покрива с втора и отново се наръсва. Накрая се покрива с последната. Наръсва се с останалото масло.

Баклавата се прибира в камерата/хладилника за няколко минути за да може да се нареже по-лесно преди да се сложи във фурната.

Реже се на квадратчета. Пече се около час и половина - два или докато корите станат хрупкави и златисти.

Горещата баклава се полива със студения сироп.

Оставя се да попие добре. Най-добре за цяла нощ.
Преди сервиране се прави заливката от маслото и шоколада, като се разтопяват на ниска степен в микровълновата фурна или на водна баня и се поръсва със шоколадовия сос.

И сте готови да се насладите на тази красота :)




 

Това пиленце направих вчера за обяд. По рецепта, която видях при Пепи от "Храна за мойте канибали". Много ароматно и приятно!


Продукти: за 2 порции: 2 цели пилешки бутчета, 1 ч.л. червен пипер, 1/4 ч.л. чесън на прах, риган, 1/2 кубче пилешки бульон, черен пипер, 2-3 с.л. зехтин, сокът от 1/2 лимон, нарязан на филийки 1/2 лимон/лайм, шепа маслини, 200 мл бира, 100 мл вода

Пилето се измива добре. Червеният пипер, чесънът, риганът, черният пипер и стритото кубче бульон се смесват, към тях се добавя лимоновия сок и зехтина и се обърква добре. Пилешките бутчета се намазват добре с тази смес. Нареждат се около тях лимоновите резенчета, завиват се със свежо фолио и се оставят да престоят в хладилника няколко часа. Може да си подготвите месото преди лягане и да си го изпечете на другия ден за обяд или вечеря.

Преди печене се слагат маслините и за сипват водата и бирата. Но не върху бутчетата за да не се отмият подправките.



Фурната се загрява предварително на 250 градуса. Тавичката се завива с алуминиево фолио. Пече се 10 минути на 250 градуса, 30 на 180 градуса, фолиото се отстранява и се допича за още 10 минути.

Гарнитурата е по избор :) Бързо и вкусно пиленце :)


Дойде ред и на разходката. Днес с мама решихме да се поразходим из Щутгарт. Аз не бях стъпвала там от 4 години. Като изключим пристигането ми на летището края на април де. Много весело си изкарахме, много се забавлявахме и смяхме и въпреки това си оставам на мнението, че Щутгарт не е от любимите ми градове тук. Някак повече са на сърцето ми мъничките градчета и селата. По-уютни, по-спокойни, от всичко по- :D

Като се замисля май най-голямата ми мечта е да видя зоопарка Wilhelma, но не знам дали и този път ще успея. Тази година е много дъждовно пролетта, а май и лятото ще е такова. А на мен ми остава още месец тук. Днес като тръгнахме сутринта такъв дъжд се изля, че не вярвах, че ще стигнем до там. Но времето се смили над нас и спря :D Заваля отново като си хванахме есбана. Стига съм бърборила ами да споделя няколко снимки.







А ей тук се качихме до най-високата част, над часовника, при камбаната :D