Здравейте, приятели! 

Успешна седмица ви желая! Моята започна с кормуване рано рано. Имах късмет и не ме хвана трафик. 

Днес искам да ви представя този разкошен мус. Вчера правих нахутени кюфтенца по тази рецепта. От много отдавна се каня да опитам да разбия водата от сварения нахут (аквафаба) на сняг и да я вложа в някаква рецепта. Беше ми наистина много любопитно, но така и не се престраших. Не знам защо при положение, че тази вода обикновено я изхвърляме. Сега обаче реших, че ще действам. 

При разбиването с миксер става на разкошен сняг. И даже бих казала, че се разбива по-бързо от белтъците. Ако ви е страх да правите шоколадов мус заради суровите яйца или имате проблеми с яйцата като цяло може да опитате тази рецепта.

Шоколадовият мус става страшно нежен, топящ се в устата. У дома на всички много ни допадна и определено приготвям ли нещо с нахут повече никога няма да изхвърля водата от него. 

За първи път видях тази рецепта при Бени от "Вкусно с Бени". Още тогава веднага ми грабна вниманието. 
Мисля да опитам и други кремчета с аквафабата, когато хапваме пак нахут. На мен рядко ми се полага, но пък вкъщи нямат проблеми като мен. 

Вижте го само колко е въздушен и пухкав. Не ви ли се приисква да го опитате на момента...😍

Продукти за двама: 200 мл аквафаба (водата от сварения нахут), 200 г черен шоколад, 1 ч.л. прясно изтискан лимонов сок, ванилия, 2 с.л. мед*

*Може да използвате да подслаждане и захар, агаве сироп, кленов сироп или някакъв подсладител. Аз където мога да си спестя захарта го правя. Предпочитам да сложа малко мед.
** За да украсите купичките може да използвате различни ядки, сушени плодове (избирайте без добавена захар), стърготини черен шоколад.
*** Може да ароматизирате муса си с различни есенции, според вкуса ви.


Първата стъпка за приготвяне на муса е да разтопите шоколада. Начупвате на малки парченца или го режете на ситно за да се разтопи по-бързо. В тенджерка поставяте на дъното малко вода. Тук може да сложите отгоре друга тенджерка. Просто е важно дъното да не докосва водата. Да се разтапя от парата.

Аз какво направих... Имам една метална решетка за готвене на пара (така си правя и перфектните рохки яйца!!!) Поставих я в тенджека с вода, отгоре сложих една порцеланова купа с шоколада. 

Оставете шоколада да се омекне, свалете от котлона и след това разбъркайте докато сместа стане хомогенна, добавете меда и ванилията и разбъркайте отново. Шоколада се оставя настрана за да изстине малко.

Докато шоколада се разтапя в суха купа поставете аквафабата. Започнете да разбивате на ниска степен с миксер докато стане лека пяна. Добавете лимоновия сок и започнете да разбивате на висока степен. Разбивайте докато стане хубав гъст сняг и се образуват връхчета. 

* Ако ще добавяте захар, а не мед то когато започнат да се образуват меки връхчета при разбиването на пяната добавяте 1-2 с.л. захар и разбивате докато захарта се разтопи.

Идва момента в който трябва да обедините двете смеси. Към шоколадовата смес започвате да добавяте лъжица по лъжица от разбития сняг като разбърквате добре и внимателно след всяка лъжица. Когато остане половината от разбития сняг започвате към него да добавяте на няколко пъти шоколадовата смес като разбърквате с лъжица с плавни и леки въртеливи движения. Така, че да не изкарате въздуха.

Насипвате готовия мус в купички и слагате в хладилник.

Лесен и икономичен десерт и най-важното много вкусен.

Ако желаете може да ме последвате в Инстаграм където споделям освен какво хапваме в моето семейство и ежедневни мои/наши радости :)

Благодаря ви, че толкова години ме четете. 

Здравейте, приятели!

Повече от седмица нямах компютър. Нещо се беше прецакал, но всичко е наред вече. Сега тъкмо седнах да си подредя всички файлове и да може утре да си преинсталирам уиндоуса. Такова мазало е. Аз по принцип съм толкова педантична в подредеността си на всичко в компютъра ми. Нещо, което не мога да кажа за себе си във всеки друг аспект. За всичко друго около мен цари пълен хаос. Да ама и компютъра ми страда напоследък от това, от нямане на време. Е, вече го имам цялото. Колкото ми душа желае. Фотошоп, Илюстратор, снимки, музика, филми, какво ли не... всичко набутано в 2-3 папки. Ужас. Настръхвам!
Реших обаче първо да споделя тази вкусотия с вас. От толкова време се каня.

Имам и да ви се хваля. Първо - от понеделник ми започва шофьорския курс. Леко ми е напрегнато. Малка топчица усещам в стомаха си. Но не е като да не искам да се науча, а и е много важно човек и да може да кара. Най-малкото не се знае дали няма да ти притрябва в живота. Освен това ми/ни предстои и една промяна за която ще споделям някой ден по нататък. Нека да наближи. А за тази промяна ще е нужно и да мога да карам. 

Другото нещо е, че вече не работя това, което работех. За кратко ще е. Два месеца може би. Или мъничко повече. Свързано е и с горното. Дотогава ще си почина малко. И без това напоследък съм тотално прегоряла от стреса на бившата ми работа.
Не ми липсва говоренето със стотици хора, половината от които все кисели и изкарващи си го на нас в офиса. А и е толкова приятно да не нагласяш аларма за другия ден или да не се прибираш след 23 часа от смяна. Чувствам се по-спокойна. На 30 ноември ми беше последната смяна. 

Ще си карам шофьорския курс, ще си припомня някои неща от курса ми по графичен дизайн, имам и разни други задачи. Ще видим. Ще ми се и да отделя малко повече време и за рисуване. Вдъхновено ми е. Онзи ден си взех един скечбук във формат достатъчен за да се побере в чанта. Все се каня да започна да си рисувам така в тефтер и ме обзема страх от белия лист. Нещо, което не ми се е случвало от години.

За жалост малко позабавих нещата с прехвърлянето на този блог в "новата му къщурка", но ще наваксам. Как ми се иска за Нова година да съм попреместила повечето неща.

Днес искам да споделя с вас този вкусен крем. Това е вкус от моето детство. На практика почти няма рецепта и е изключително лесен. Ухае на есен, на уют, на детство, на безгрижие... каквото хубаво се сетите. И имате нужда само от 3 съставки.

Помня когато живеехме на село... отглеждахме си какво ли не в градината. Естествено имаше винаги много тикви. Този крем винаги мама и баба го правеха в огромна тенджера на котлона. Ако обичате тиква ще ви хареса със сигурност.

Имате нужда от тиква, прясно мляко, захар и канела ако желаете. Може да се остави и натурално без подправки. Тиквата се почиства и нарязва на кубчета. Слага се в тенджера с малко захар и вода. Вари се докато поомекне и водата изкипи след което се долива малко количество прясно мляко и продължава да се вари в млякото. Ако е необходимо впоследствие ще доовкусявате със захар. Но не  е необходимо голямо количество тъй като тиквата си е естествено сладка. Когато тиквата е напълно сварена и млякото се е редуцирало леко се пасира. Ако желаете добавете канела. Насипва се в десертни купички или чашки и се прибира в хладилника за няколко часа.

Споделете ако сте го опитали дали ви е харесал.

Може да ме последвате в Инстаграм. - @petkovagal @petkovaart
Първият профил е личния ми в който споделям всякакви неща свързани с мен и блога. Вторият е свързан с изкуството ми. :) 
Също можете да харесате страничката ми във Фейсбук. Galka's Kitchen 

Здравейте!
Намерих наскоро суров кадаиф в един магазин в Делта Планет Мол за турски вкусотии. Много се зарадвах. Преди си поръчвах да ми пращат от Гърция по няколко пакета и си ги замразявах. Обаче ми излизаше доста скъпичко. После пък до Медицинския във Варна имаше турски магазин в който продаваха суров. Явно не им вървеше много, защото спряха да го зареждат. После и магазина изчезна. Дано не го сполети и този същото нещо. За всеки случай си взех два пакета да си имам във фризера.

От там си взехме някаква супер странна баклава с още по странно име, което така и не запомних. Беше направена само и изцяло от шам фъстък. Най-вкусното нещо, което съм яла. Трябва да мина да взема пак и да си запиша и името на сладкиша.

Днешната рецепта всъщност направих доста отдавна. Отлежаваше си. Много голяма вкусотия.

А и да се похваля с нещо... снощи си инсталирах блога (новия) и започвам да го разучавам. Страхотен е. До седмица би трябвало да мога да започна да си го оформям, да си попълвам старата информация от този. Дано до края на годината наистина да успея да го завърша. Много съм развълнувана.

Продукти: 250 г суров кадаиф

за крема: 600 мл прясно мляко, 1 пудинг ванилия, 1 пак ванилия, 2 жълтъка, 60 г масло, 400 г цедено кисело мляко, 16 с.л. захар

за черешите: 200 г череши (пресни или замразени), 2 с.л. нишесте, 5-6 с.л. захар, сокът от 1/2 лимон, 100 мл вода

за сиропа: 1 ч.ч. захар, 1 и 1/2 ч.ч. вода, сокът от 1 лимон


В тавичка (при мен 40 на 25 см) се накъсва суровият кадаиф. Запича се до златисто. През това време се приготвя сиропа. Вари се десетина минути. Запечения кадаиф се залива с горещия сироп и се оставя настрани да поизстине.

За крема се разбиват двата жълтъка с около 100 мл прясно мляко и пудинга. Останалото мляко се слага в тенджерка със захарта и ванилията и се оставя да заври като постепенно се налива на тънка струя жълтъчената смес. Разбърква се непрекъснато около минута. Сваля се от огъня и се добавя маслото. Разбърква се до пълното разтапяне. Кремът се оставя настрани да изстине като от време на време се разбърква за да не се образува коричка. След като е изстинал достатъчно се добавя постепенно цеденото кисело мляко и се разбърква добре.

В дълбок тиган се слагат черешите, захарта, лимоновия сок и водата. Оставят се 10 - тина минути на огъня и се добавя нишестето разтворено с мъничко вода. Разбърква се докато се сгъсти леко.

Кремът се разпределя върху кадаифа след като са изстинали и двете. Отгоре се разпределя черешовата смес. Оставя се да престои в хладилник за няколко часа.

Здравейте, приятели! 💓

Ще започна малко отзад напред с рецептите. Този крем карамел е последния сладкиш който правих. Но преди да премина към него да споделя някои нещица около мен.

Не съм писала от сто години. Купих си домейн! От толкова години се каня да преселя блога си на друго лично мое си място, но все не идваше този момент. И ето го! Надявам се до края на октомври да мога да ви го покажа. Много се вълнувам. С брат ми работим по него. Той ми помагаше и за крайния вид на този. Но знаете идва един момент в който не ти е вече удовлетворяващо да ползваш безплатните платформи, защото не предлагат цялата функционалност, която желаеш. А и друго си  е да си е твое, нали?!

Новото местенце ще бъде цветно, свежо, красиво... Ще го видите!

Та защо не пишех... Рецепти, снимки... събрани бол. Но мислех първоначално директно в новия блог да си ги пиша. Обачеее ще отнеме малко повече време. Та така...

Вече есента се развихря с пълна сила, а който ме познава знае... есента за мен е тиква и кестени. Не се повтарям ами за хиляден път го споделям. 💓💓💓 Правила съм крем карамел с тиква, но не така на парченца. Стана великолепен, у дома се удобри много. Есенно слънчице в чинията. 😍🌞🌞🌞
Половинът изяде 6 парчета 😂😂😂с доволно примляскване. Аз пък останах с доволна физиономия, че се хареса.

Имам един сладък картоф в хладилника... дойде ми идея да пробвам този сладкиш и с него. Вероятно ще стане вкусно... Ще видим.

Продукти: една малка тиква (аз предпочитам цигулка), 500 г. захар, 2 ванилии, 8 яйца, 1 литър прясно мляко.

Тиквата се почиства и нарязва на кубчета. Поставя се в тава (тавичката ми е около 40 на 30 см) и се покрива с половината захар. Пече се на 200 градуса около час. В купа се разбиват яйцата със захарта, ванилията и млякото. Изсипват се в тавата при тиквата. Пече се на около 140-150 градуса около час - час и малко.

Оставя се да се охлади и се прибира в хладилника за няколко часа.

Истински разкош е повярвайте ми!!! 💓
Ако желаете можете да ме последвате в инстаграм :) 🌞 @petkovagal

Там ще може да видите щурото ми куче. И за него ще ви разкажа скоро. Съвсем неочаквано в живота ми се появи един пакостник.

 Отдавна не ми е оставало време за писане. Днес ще ви представя този пудинг. Отдавна се каня да опитам дали ще ми харесат кремовете със семена от чия. Използвам я когато си правя смутита или в овесените ядки, но по този начин не бях.  Бих опитала и с други плодове. Най-малкото е един вид разнообразие, когато търсиш някаква алтернатива за десерт. Вкусно беше, изядохме го. Носих даже на едната ми колежка от работа и й допадна. Леко е, засищащо, ненатрапчиво. Мисля, че е перфектен десерт за топлото време. Може би ми беше малко странно като усещане, защото беше нещо ново за мен.

Едно обаче не може да им се отрече на тези пудинги... феноменално красиви се получават.

Продукти за 4 купички/бурканчета: за чия слоевете: 1/2 ч.ч. кокосово мляко, 170 г кисело мляко, 4-5 с.л. кленов сироп*, 7 с.л. чия семена, 200 г ягоди.

за белия слой: 250 - 300 г цедено кисело мляко, кленов сироп за подслаждане на вкус

250 г ягоди нарязани на дребни кубчета

Ягодите се минават през блендера заедно с кокосовото мляко. В купа се изсипват ягодовата смес, киселото мляко и кленовия сироп, накрая се добавят и семената чия. Купата се покрива със свежо фолио и се оставя за поне час.

Цеденото кисело мляко се смесва с кленовия сироп.

В приготвени купички или бурканчета се подреждат ред чия пудинг, ред кисело мляко, плодове, чия пудинг. Всяка купичка се покрива със свежо фолио и се съхранява в хладилник. Преди сервиране отгоре може да се украси с още плодове.

* Вместо кленов сироп може да използвате мед, сироп от агаве или друг естествен и ваш любим подсладител. 

Освен този красив десерт искам да споделя с вас нещо много вълнуващо за мен. Тази година кулинарният портал Блоговодител отново ще раздаде награди и призове на българските кулинарни блогъри. Щастлива съм, че съм сред номинираните. Можете да ме подкрепите в категорията "С аромат на ванилия". Не забравяйте да гласувате във всички категории.

А ето тук може да прочетете малко повече за мен. В секцията можете да прочетете интервюта с всички номинирани дами :) Много ми е драго, че Блоговодител измислиха тази инициатива тази година. Много е приятно човек да разбере малко повече за човекът стоящ зад някой блог. 

Един изключително вкусен шоколадов сладкиш, истински шедьовър! Пиршество за небцето и за всички шокохолици! Правих го за първи път преди няколко месеца, но нямах време за снимки.

Адаптиран е от шоколадовият сладкиш с кестени на моята дружка и вдъхновител Инчето от Ossigeno.
От себе си добавих богат шоколадов крем с маскарпоне и кестени.

Този сладкиш направих специално за моите колеги и без да се срамя си признавам, че получих много добри отзиви. Хареса им много. Първоначално скрих това, че вътре има кестени, защото не всеки е склонен да опита.

Продукти: за тестото: 3 големи яйца, 200 г натурален шоколад, 160 г краве масло, 250 г крем от кестени (аз си вземам от Лидл, от френската седмица. Има и във фризерите в пакетче, но него не съм ползвала и не знам дали е хубав), 5 с.л. кафява захар, 1 с.л. с връх брашно, ванилия

за крема: 200 мл готварска сметана, 250 г натурален шоколад, 150-200 г крем от кестени, 250 г маскарпоне, 60 г масло
*Може да добавите захар към крема ако не ви е достатъчно сладко. Аз не съм слагала. Кремът от кестени е подсладен и ми беше напълно достатъчно. Но ако обичате да е по-сладко се чувствайте свободни да добавите на вкус.

Шоколадът и маслото се разтопяват на водна баня или на ниска степен в микровълновата и се оставя настрани да се охлади малко.
През това време се разбиват яйцата със захарта докато станат на гъст крем. Прибавят се шоколада, брашното и ванилията.


Сместа се изсипва в застлана с хартия за печене тавичка с размери 20/20 см. (може и кръгла форма - около 18-20 см диаметър)

Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 35 минути. Оставя се да изстине напълно за час - два и след това се изважда от формата. Поставя се в подходящ поднос.

За крема: в купа се поставят сметаната, маслото и шоколадът. Загряват се на ниска степен в микровълновата и се разбърква добре докато стане гладък крем. Оставя се в хладилник да изстине.
Прибавят се маскарпонето и кремът от кестени. Покрива се сладкиша с крем и се оставя да почине в хладилника.

Първи пост за месец Юни и честит празник на всички дечица и дечица по душа :) 

💖💖💖💖💖

Брашно от тапиока ползвам отдавна за сгъстяване на ядене и за разни други нещица, но не бях използвала перли. А ги имам от доста месеци. Получава се много интересна консистенция, перличките са мекички и се "пукат" между зъбите. На мен лично ми допадна, но мисля, че не би се харесало на всеки. Малко е по-особено.
Хубавото е, че тапиоката е без глутен и може да е една чудесна алтернатива на пшеничните нишестета.

Аз мисля да експериментирам с останалите перли, които имам.
Рецептата е адаптирана от тук. При Ина прочетох, че тапиоката не бива да се консумира от хора с непоносимост към латекс и също, че перлите трябва да се сварят много добре, до пълна прозрачност.

Към нейната рецепта добавих само една "тайна" съставка - прах от червено цвекло. Преди време си поръчах два вида дехидратирани плодове и един пакет прах от червено цвекло. В сайта имаше прах и от малини, ягоди, сини боровинки... Според мен дават доста приятна нотка на някои рецепти... добавени към смутита, овесени ядки и пр.

Този пудинг може да приготвите и за пикник като го сложите в подходящи съдове - примерно бурканчета с капачки.

Продукти: 800 мл кокосово мляко (или 400 кокосово и 400 мл животинска сметана), ванилия, 1/2 ч.ч. кафява захар, 200 г малини, 1/3 ч.ч. перли тапиока, 1 равна с.л. червено цвекло на прах.

Тапиоката се накисва за поне 2 часа във вода. Водата трябва да я покрива напълно и да е 2-3 пръста над нея. След това водата се изхвърля.

В тенджера се поставят кокосовото мляко, захарта, ванилията и перлите. Добре е да се бърка постоянно за да не загори пудинга и да се залепят перлите за дъното на тенджерката. Вари се на умерен огън докато перличките станат напълно прозрачни.

Малините се минават през блендер/чопър и след това се претриват през цедка за да се отстранят семенцата. У дома май вече всички трябва да избягваме семенцата.

Аз разделих сместа на две и към едната добавих малиновото пюре и цвеклото на прах, а другата част си оставих кокосово-ванилова.

Разпределя се в чашки и се украсява с каквото разполагате или ви харесва. Аз имах едри люспи кокос.

Оставя се да се охлади добре.

Много го харесаха у дома. Много лек крем е, и не е много сладък. разбира се ако желаете може да добавите и повече захар за да ви е по-сладко. но на нас ни беше перфектно.

Това е един много вкусен и ароматен сладкиш, който приготвих за рождения ден на баба в началото на този месец (много, много й хареса) и също рецептата с, която участвам в новия ягодов брой на електронното блогърско списание So Into Food
Списанието можете да разгледате онлайн или да си го свалите напълно безплатно. Броят е много интересен и много розов и ароматен. Предизвикателството на броя са ягодите :)

Продукти: 20 бишкоти

около 200 г пресни ягоди, сокът от половин лимон, малко вода и пудра захар на вкус за напояване на бишкотите

за крема: 600-700 г пресни ягоди, 600 г заквасена сметана, 200 г сладкарска сметана за разбиване, сокът от 1 лимон, 20 г желатин на листа , пудра захар на вкус ако е необходимо

100-200 г пресни ягоди

Сладкарската сметана се разбива до меки върхове. Ягодите (600-700 г) се смилат в чопъра с милоновия сок. Желатина се накисва в малко вода. Ягодовата смес се загрява и в нея се разтваря желатина напълно. Оставя се леко да изстине след което се добавя постепенно към заквасената сметана. Прибавя се и захар ако е необходимо. Ягодовата смес се добавя постепенно към разбитата сладкарска сметана и се разбива с миксер.

Сместа за напояване на бишкотите се смила в чопър. В подходяща форма се подреждат - ред напоени бишкоти, ред крем, нарязани на дребно пресни ягоди - ред бишкоти - крем. Аз използвах форма за хляб. Може да се използва и кръгла, правоъгълна, каквато прецените, че ще ви е най-удобна.

Може да се украси с разбита сметана и пресни ягоди.

Сладкиша се оставя за поне 5-6 часа в хладилника. При мен подреждането на сладкиша започна с крем и накрая завърших само с бишкоти напоени от едната страна тъй като го обръщах наобратно.

Една лека и приятна закуска, която може да си занесете дори в офиса.

Продукти за 1 купичка: 1 банан, 1/2 ч.ч. сини боровинки, 150 мл кокосово кисело мляко, 1 с.л. чия семена, 1-2 с.л. кокосови стърготини или чипс, канела на вкус

за гарниране: плодове по избор, семена, ядки - при мен ананас, сини боровинки, кокос, чия семена, банан, ягоди, череши

Бананът, боровинките, кокосовото мляко, чия семената, кокоса и канелата се смилат в блендера. Изсипват се в купичка или буркан ако ще пренасяте за офиса и отгоре се посипва с избраните от вас плодове и семена.

рецептата е адаптирана от една книжка Superfood smoothie bowls

Много обичам овесени ядки. Обикновено си ги хапвам с кисело мляко. Така са ми най-вкусни. Отдавна се каня обаче да ги оставя да "пренощуват" в хладилника и на другия ден да си ги направя за закуска с разни вкусни добавки. И понеже имах шепа ягоди и боровинки вкъщи реших да го направя. Много съм доволна.
Тази рецепта е с истинско кисело и прясно мляко. Вчера обаче минах през един магазин и открих кокосово кисело "мляко", което обявявам за едно от най-вкусните и ароматни неща, които съм опитвала. Затова мисля да опитам да направя и такъв вариант без лактоза.С този наситен кокосов вкус ще стане божествено, сигурна съм. Много, много обичам кокос!

От това количество получих 2 порции след като го обогатих с плодовете и още мляко.

Продукти за базисната рецепта: 1/3 ч.ч. овесени ядки, 1 с.л. чия семена, 2 с.л. кленов сироп, 1/2 ч.ч. кисело мляко, 1/3 ч.ч.прясно мляко.

Всичко се смесва в купа и се оставя да пренощува в хладилника.

На сутринта може да добавите каквото ви е по вкуса. Аз подредих в 2 бурканчета (може и в купички ако ще се консумира веднага, в бурканче е перфектно да си го вземеш за закуска или обяд в работа) ред от пренощувалата овесена смес, ред плодове - боровинки и ягоди, ред кисело мляко. Между пластовете добавих и кокосов чипс.

Може да добавите и други хрупкави неща като семена и каквото ви е на душа.