Тази супичка я направих без застройка защото сега ме е страх да консумирам яйца. Реших да й сложа от останалия ми пармезан от тези соленки. Хареса се у дома въпреки, че предпочитат да са застроени супите.
Реших за да я направя по-плътна да мина няколко пъти с пасатора за да се пасират малка част от зеленчуците. Чудесна за студените дни.
Ето я и нея!

Продукти: 5 пилешки бутчета (само долната част) или друго пилешко месо, което обичате, сол на вкус, 2 картофа, 1 морков, 1 малка глава кромид лук, 1 с.л. сухи зеленчуци, една шепа фиде, 1 ч.ч. настърган пармезан

Бутчетата се измиват и се заливат с вода и се посолява малко. Варят се до готовност и се изваждат в чиния да поизстинат. Зеленчуците се нарязват и се добавят към бульона заедно с 1 с.л. сухи зеленчуци. Когато са почти готови се слага и фидето. Добавят се пилешкото месо, накъсано на късчета и се вари до готовност.
Накрая се прибавя пармезана. Сваля се от котлона и се минава няколко пъти с пасатора за да се пасират малко от зеленчуците.

Сервира се с настърган пармезан и/или крутончета.

Да напиша и аз за една най- рецепта. Отдавна си ги бях харесала тези соленки и понеже имах едно парче пармезан на, което му изтича срока на годност през февруари реших да изненадам любимия си мъж с тях. Както и друг път съм споделяла той не обича сладко, но много обича да си похава соленички неща.
На мен не ми е много позволено да ям такива соленки, но бяха толкова вкусни, че не се сдържах и освен "манекенката" от снимката ометох още няколко.
Много хрупкави и крехки, топящи се в устата и много ароматни заради маслото и пармезанът в тях.

С другата част от сиренето пармезан направих пилешка супичка без застройка, която ще споделя сигурно утре. И в този ред на мисли се сетих за една много забавна статия, която беше пусната в кулинарната групичка в която членувам във Фейсбук. Сега ще ви я споделя и сигурно много хора ще се разпознаят в нея.

Винаги е по-добре да изпиеш сокът от ананас.

Много се разсмях като я прочетох защото е едно към едно с мен. И в петък ми се случи за пореден път. Правих соленките с пармезан и понеже ми остана още направих и супата. Правих ябълковия пай, но направих и захаринките за да не изхвърлям парчетата бутер тесто и орехите, които ми останаха. Ако не бях изморена много сигурно щях да направя и салата с останалия пармезан :D Така е, никой не обича да изхвърля храна.

Но стига празни приказки, да споделя рецептата най-накрая. Адаптирана е от тук.

Продукти: 125 г краве масло (на стайна температура), 1 ч.ч. настърган пармезан, 1 ч.ч. брашно, 1/2 ч.л. сол, прясно смлян шарен пипер (или черен)
за поръсване сушен риган и фино смлени орехи


Маслото се разбърква с вилица със смления пипер и солта, след това му се добавя настърганото сирене и се обърква пак. След това се прибавя брашното и се омесва тесто. Завива се в свежо фолио и се поставя в хладилник за половин час.

Разточва се на кора с дебелина около 1.5 см и се поръсва с риган и орехи и се доразточва до 1 см дебелина. Режат се формички по избор и се подреждат върху постлана с хартия за печене тава.

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 10-15 минути (зависи от това как ви пече фурната) или докато добият приятен златист загар. Охлаждат се и се преместват в кутия с капак. На другия ден стават още по-хубави.

* чаената чаша, която използвам е от 250 мл.

Днес прекрасния съпруг на мама – Пасхалис, има рожден ден! Специално за да почерпя за празника му направих този апетитен ябълков пай. Не можем да отпразнуваме празника му заедно защото те живеят далече от нас - в Германия. Но пък по традиция приготвям нещо сладичко.
Желаем му да е много здрав, щастлив и все такъв прекрасен човек! Весел празник!

Χρόνια πολλά και να τα εκατοστήσεις! Πολλά φιλιά από εμάς! :)

Рецептата е адаптирана от ICookGreek.

Продукти: 1 лист бутер тесто (400 г - използвам Фамилия)
за крема: 2 големи яйца, 200 мл готварска сметана, 1 ванилия, 4-5 с.л. карамелен сироп (може да използвате и готов сос от магазина, но според мен домашно направен е по-вкусен, а и се прави много бързо), 50 г разтопено краве масло
2-3 ябълки (зависи от големината им), 50 г фино смлени орехи
канела и карамелен сироп за заливка (няколко супени лъжици)

Яйцата се разбиват със сметаната, ванилията, маслото и карамеления сироп на вкус. Кремът се заделя настрани докато се подготви тестото.

Във форма за торта с падащи стени с размер 22 см в диаметър се постила размразеното бутер тесто. Надупчва се с вилица и се изрязват излишните части.

Поръсва се отгоре със смлените орехи. Ябълките се измиват, почистват от кората и семките и се нарязват на филийки като се подреждат върху орехите.

Отгоре се залива със сметановия крем така, че да покрие добре. Пече се около 40 минути или докато добие златисто кафяв цвят в предварително загрята фурна на 200 градуса. След това се изважда и се оставя да се охлади малко - около 10-тина минути. Освобождава се от стените и се премества в поднос. Поръсва се обилно с канела и се залива с карамелен сос.
Може да се консумира и топъл и студен.

А от останалото тесто събрах една топка и я разточих малко, поръсих с орехи, канела и кафява захар и разточих още малко. Разрязах на ленти и ги осуках една с друга. Направих захаринки. Пекат се до зачервяване в предварително загрята на 200 фурна.

Гъст карамелен сироп, който може да се използва за гарниране на сладкиши, сладолед или за подслаждане на шейкове и т.н.

Продукти: 1 ч.ч. кафява захар (може и бяла), 1 ч.ч. вода

Захарта се изсипва в незалепващ дълбок съд и се разтопява на слаб огън докато стане карамелена на цвят. Водата се загрява в микровълновата докато се сгорещи добре и се изсипва при захарта като се разбърква добре. Оставя се да къкри около 10тина минути (или до желаната гъстота). Съхранява се в сухо и чисто бурканче.

Както споменах, купих си бадемово мляко, което не ми хареса на вкус и се чудех как да употребя. В крайна сметка освен картофеното пюре реших да сваря и грис. Аз не успях да намажа от него защото не мога да ям сладко (леле колко трудно се издържа без него!) и хапнах само една лъжица за да го опитам как е.
Мммм всъщност се оказах права, че бадемовото мляко е перфектно за сладкиши, защото леко сладни от бадемите. Млякото с грис се оказа чудесно и никой дори не разбра, че е постно. Със сигурност ще го приготвям. Може да се използва и друго ядково мляко.
Аз използвах някакъв грис на който пишеше, че е с вкус на ягода. Видях до в ДМ и реших да опитам да видя дали е хубаво. Сега на второ четене бих си го направила натурално без аромати. Не беше кой знае каква разликата освен, че бяха сложили оцветител.

Продукти (за 3 порции): 500 мл бадемово мляко (или друго ядково мляко), 6 с.л. кафява захар (или на вкус), 50 г грис, 1 голяма супена лъжица кокосово масло, ванилия, домашно сладко от сини сливи (или друго любимо) за гарниране.

Млякото се подслажда, добавя се ванилията и се загрява. Като започне да ври се добавя грисът и се разбърква непрекъснато. Вари се на бавен огън няколко минути докато се сгъсти. Сваля се от огъня и се добавя кокосовото масло. Разбърква се докато маслото се разтопи и се разпределя в 3 купички. Гарнира се със сладкото преди сервиране.