Честит Април, Честита Пролет! Много да ви е топло, ароматно и пролетно в душите. За мен пролетта настъпва точно след първи април и е в разгара си през май. :)
Реших да започна месеца с публикация посветена на Великден. Макар да има доста време дотогава всеки започва да се замисля в един момент какво да приготви за Великденската трапеза. Днес ще ви споделя тези вкусни и ароматни великденски курабийки, които присъстват на трапезата във всеки дом в Гърция под различен вид. Тези, които ще ви покажа днес са с аромат и вкус на мандарини и са постни, така, че са и по-трайни.

Рецептата адаптирах от тук. Нямах портокали и се възползвах от останалите и неизползвани мандарини в купата за плодове.
*Първото изображение е от тук.

Продукти: 60 г зехтин или олио, 70 г пудра захар, 60 г сок от мандарини, кората от 1-2 мандарини, 200 г брашно, 1 ч.л. бакпулвер, 1 ванилия, 1/2 ч.л. сода и малко пудра захар за поръсване

Олиото/зехтинът, пудрата захар, сокът от мандарини, ванилията и кората от мандарини се разбъркват добре. Смесват се брашното, бакпулверът и содата в отделна купа. Омесва се меко маслено тесто, което се увива във свежо фолио и се прибира в хладилника за половин-един час.

Фурната се загрява на 180 градуса (или 170 с вентилатор). Тавичка се постила с хартия за печене. Тестото се разделя на равни части - при мен 24 парченца. Всяко парченце тесто се оформя на топчица и след това на фитилче, което се пресуква на две като мартеничка. За да ви е по-лесно да ги оформите може да си намажете ръцете с олио или зехтин. Подреждат се в тавичката, на разстояние обаче, защото се надуват.

Пекат се за около 20 минути в предварително загрятата фурна. Внимавайте да не ги препечете!
Изваждат се от фурната и след като поизстинат малко се наръсват с пудра захар с ванилия по желание.
Съхраняват се плътно затворени в кутия. Издържат дълго защото са постни както казах. Можете да експериментирате с различни любими аромати или да ги направите в други формички, примерно както в оригиналната рецепта на гевречета.

Отдавна не съм писала. Малко сме болни вкъщи... Вирус ли е, какво е - не знам, НО направо ме сцепва главата оттогава, гърлото ме болеше, някаква фина хрема ми дразни носа. Абе ужас направо!. Моят мъж пък няколко дни беше с 39 градуса температура и има ужасна кашлица и въобще всички екстри И какво по-хубаво за хапване от едно горещо и вкусно телешко варено?!
Не бях правила от много време, а той пък все ми повтаряше колко му се хапва.
Ходих да си плащам осигуровките и се отбих до месарницата на пазара и взех едно джоланче, че да стане по-хубав бульона от костта.

Продукти: 800-900 г телешко джуланче с костта (може да си изберете и други части от телето, но с кости се получава по-богат бульона), 2 големи моркова, 4-5 средни картофа, 1 с.л. сушени зеленчуци, сол на вкус

Телешкото джоланче се залива с вода и се оставя на среден огън да се вари около 1.5-2 часа. През това време се отпенва. А може да го свалите от огъня като кипне, да го измиете и да покриете с вода отново и така да го варите това време. Може също месото да се накисне предварително.
През това време се долива водичка като започне да намалява. Аз лично слагам повече вода, защото у дома обичаме да има много бульон.
Изважда се месото в чиния. Направо се разпадаше от кокъла, толкова хубаво се беше сварило. Поставят се нарязаните зеленчуци на едро и сушените зеленчуци и сол на вкус. Месото се накъсва или нарязва на парченца и се връща обратно. Вари се още около час.
Аз лично оставям костта да се вари вътре и през този час.

Може да се сервира поръсено с магданоз. Малко бавно става, но пък е много вкусно и питателно.

Сезона на зеленийките :) От тях обичам само коприва, но вкъщи всички ги обичат всичките :) Затова макар да не обичам с удоволствие им готвя.

Тази яхнийка е перфектна за пролетта със своите продукти, лекичка и е постна.

Продукти: една купа изчистен лапад (все още нямам везна - кой ли ще се учуди)... около 300-400 г, 4-5 средни картофи, 1 връзка пресен лук, 2 домата, малко олио, 1 ч.л. червен пипер, сол на вкус, 1 с.л. сушени зеленчуци (толкова ги обичам), 1 връзка магданоз

Почистения лапад се нарязва на едро. Като го почистите не забравяйте да махнете средната жила. Зеленият лук се нарязва на дребно.
Обелените и измити картофи се нарязват на едри кубчета. В дълбока тенджера се поставят олиото, лука, нарязания лапар и мъничко вода и се оставят да се задушат докато променят цвета си. Добавят се червения пипер, картофите и настърганите домати, сушените зеленчуци. Сипва се вода за да покрие картофите. Добавя се сол на вкус и се вари на тих огън до омекване на картофите. Около 40-тина минути.
Може да намачкате няколко от картофчетата.
Изключва се котлона. Към яхнията се добавя нарязания на ситно магданоз и се захлупва.

Този път публикацията ми ще е малко по-различна. Малко като изповед, но отдавна обмислям този пост. И отдавна обмислям създаването на една "табелка" за "СРЧ".

Не знам откъде да започна... защото в главата ми все още е каша. Но ще се опитам да синтезирам нещата.

На 12 февруари ми беше поставена диагноза СРЧ - Синдром на раздразненото черво след редица изследвания. Нещо съвсем ново за мен. Още повече, че аз никога не съм имала проблеми със стомаха или червата си. Обясниха ми, че причината е в това, че аз съм изключително емоционален човек и преживявам и приемам всичко много навътре. С една дума - стрес.
Като се замисля всичко щеше да си е наред ако не се беше наложило да ми правят операция през декември, от която дойде целият този стрес, но така ми било писано явно. Сега ще се борим :)

Оттогава насам съм в непрекъснато ровене за информация, в проучвания и опити.

Не намерих хубава информация на български език, която да ми свърши работа в моите търсения специално за храненето и точно заради това започнах да се замислям да добавя такава секция в блога си, който няма да промени идеята си и ще си е моят кулинарен блог. Но в който да споделям борбата си с това състояние и ще е супер ако мога да съм полезна на някого.

Много е стресиращо когато ти кажат, че вече няма да се храниш нормално както преди и когато разбереш, че много от любимите ти неща за ядене са ти забранени. Но с времето някак започваш лека полека да свикваш с идеята и да търсиш начини да правиш вкусни неща и с малкото неща, които можеш да ядеш.

Смятам, че диетата за СРЧ си е строго индивидуална, но все пак има и някои основни неща, които ако се спазват би трябвало човек да се чувства доста по-добре.

В блога ще продължавам да си публикувам това, което си готвя за всички вкъщи, просто ще споделям и кои ястия са подходящи за хора с този проблем. Като не обвързвам никого с тази информация. Аз не съм лекар, не съм медицинско лице. Аз страдам от това и ще споделям моите търсения и опити, грешки и т.н. Нямам намерение да го превръщам в блог за болежки.


Прекрасен ден от мен! Ще споделя скоро повече за СРЧ и имам и няколко подготвени рецептички, които си чакат да бъдат записани. За едно кремче с банани и целувки и лапад с ориз.

Първо искам да честитя днешния празник на всички дами! Желая ви най-много здраве! Бъдете обичани, обгрижвани и да получите много сладки целувки :)

Другото нещо, което искам да споделя е, че съм много щастлива, че тази година Блоговодител са ме номинирали за Годишните им награди в категорията Бързо и вкусно. Изключителна чест е за мен и съм много благодарна, тъй като блогът ми макар и доста старичък не е от най-известните.
Можете да ме подкрепите тук.
Ето я моята категория.
Можете да гласувате с профила си във Фейсбук или да се регистрирате в Блоговодител ако нямате регистрация.
Не забравяйте да гласувате и в останалите категории. Има страхотни блогове. А освен това ще има и томбола накрая с награда за някой от гласувалите във всички категории.
Аз ви благодаря предварително за подкрепата! :) За мен е чест!

А сега за рошавите целувки! Станаха чудни! Точно както баба ги правеше едно време. Хрупкави отвън и мекички и дъвчащи отвътре. Имах си даже и дегустатор - една приятелка, която много, ама мноооого обича сладичко и много ги хареса. Рошави... ами просто нямам пош, нямам и шприц.
Не бях правила целувки от много години между другото. А сега ми останаха 2 белтъка и вместо да стоят в хладилника и накрая да ги изхвърля реших да ги разбия на целувки.

Продукти: (При мен станаха 18 целувки, но зависи много от размера) 2 белтъка, 130 г кристална захар, 1 ванилена захар, няколко капки прясно изтискан сок от лимон

Белтъците се разбиват на хубав сняг с меки връхчета след което се добавя лимоновият сок и се разбива още малко. Добавя се захарта и ванилията на два пъти като се разбива добре на бърза скорост докато сместа стане лъскава и захарта се усвои.

Фурната се загрява на 120-30 градуса. Целувките се оформят върху тавичка покрита с пекарска хартия и се пекат около час- час и малко. Фурната се изключва и целувките се оставят до пълното й изстиване. Те си се доизсушават :)

Можете също да ги сушите и още по-дълго на по-ниски градуси. Примерно за цяла нощ на 60 градуса. Но аз лично ги правя така.