Първият ми пост откакто се върнах в България. А имам още снимки и рецепти от времето, което изкарах при мама. Но с времето постепенно ще ги споделя.
Каймата за тези кюфтенца е приготвена по начин по който ме научи Пасхалис. Вътре в тях няма яйца и стават много сочни и меки.
Може да се използва и за кюфтенца на скара, за руло Стефани, за пържени или печени кюфтенца. Универсална. Има и още една рецепта с кисело мляко, но за нея друг път. И тя е подобна на тази.

Тези кюфтенца стават изключително вкусни и се приготвят много бързо. Чудесни са за лятото, защото са леки. Може да се използва кайма по избор - смес, агнешка, телешка, свинска, пилешка. Аз използвах за тази рецепта смес от телешка и свинска.

Продукти: за кюфтенцата: 500 г кайма смес (или друга по избор), 3 с.л. домати от консерва, 1/2 глава лук нарязана на ситно (или бялата част на 1-с стръка зелен лук), 2 с.л. галета (по възможност прясно смлени), черен пипер, пресни магданоз, босилек, мащерка, сол на вкус (плюс може и други любими подправки)

за соса: 800 г консерва белени домати на кубчета, 1/2 глава лук, 1-2 скилидки чесън, прясна мащерка, 2 бучки захар, сол на вкус, зехтин - 1-2 с.л.

магданоз за поръсване

Каймата може да се омеси още от предната вечер. Хубаво е да престои поне няколко часа в хладилника за да може да поеме ароматите, но може и веднага да се използва. Всички продукти се смесват и каймата се омесва много добре.
Оформят се 15-16 малки кюфтенца.

През това време фурната се оставя да се загрее на 220 градуса. Кюфтенцата се подреждат върху постлана с хартия за печене. Пекат се за около 20-тина минути.

Докато кюфтенцата се пекат се приготвя и доматения сос. В малко зехтин се запържват нарязаните на ситно лук и чесън докато за кратко. Добавят се доматите и захарта. Оставя се да ври на средна температура докато соса се редуцира. Прибавят се сол на вкус и мащерка.

След като кюфтенцата са се изпекли се прибавят към соса и се оставят да къкрят около 5-10 минути. Поръсват се с нарязан магданоз и се свалят от печката. Чудесни са с топъл и ароматен хляб.

Може направо да се сервира с тигана върху дъска.

Като се замисля май ще ми е за първи път да пиша такъв огромен пост.
Вчера денят ни започна с тези разкошни хлебчета за закуска след което по женски с мама, двете ми сестри и племенникът ми обиколихме колкото успяхме от двореца в Лудвигсбург. Т.е. от градината. За 6 часа не успяхме да разгледаме цялата градина, какво остава за самия дворец. Но нищо.

Беше вълнуващ ден поради много причини. Първо това беше последният ми уикенд тук в Германия за тази година. След два месеца и половина тук - ще ми липсва много. Обичам Германия със своята подреденост, чистота, ред и усмихнати и възпитани хора, които те поздравяват само защото са те срещнали в парка, по пътя, дори в магазина (?!). Липсваха от цялата картинка само моят брат и мъжа ми. Надявам се при следващото ми посещение тук и те да са с нас. А аз съм си обещала, че малко по-малко като се върна в България ще започна да уча немски. Езиковата бариера не е приятно нещо. Дори някакви елементарни познания да добия ще е добре.

Втората причина е, че си изкарахме един чудесен женски ден в смях, разходки и добро настроение сред красиви цветя, дървета, слънце и жега (да, жега! И тук ни удари за кратко обаче... от утре пак дъжд).

Племенникът ми вчера стана на 2 месеца... Изобщо щастие отвсякъде!

Сутринта докато се приготвяхме мама се усети, че нямаме хляб за закуска и набързо забърках тези питчици, които станаха много ароматни и вкусни. Даже взех в хартиена торбичка и за разходката.

Пасхалис и двамата ми зетьове бяха на игрищата във Вайблинген докато ние се разходжахме и като отидохме там ни чакаше вкусно барбекю.

Да започна с хлебчетата?!

* Използвам чаени чаши с вместимост от 250 мл

Продукти: 150 г краве сирене, 500 г кисело мляко, 1 ч.л. сода за хляб, 1 ч.л. бакпулвер, 5-6 резена салам мортадела. Аз използвах микс (имаше с гъби, с шамфъстък, маслини, с чушки), около 50 г гауда (може и кашкавал) + малко настъргана за поръсване на хлебчетата, 2 и 1/2 до 3 ч.ч. брашно + 2-3 с.л. за овалване на нарязаните салам, кашкавал и сирене, по мъничко парченце масло за всяка питка, олио или зехтин за навлажняване на ръцете, защото тестото е лепкаво, сусам, тиквено семе, любима подправка (използвах микс от италиански подправки, който много харесвам)

Сиренето се натрошава, гаудата и саламът се нарязват на дребно и всичко се овалва в 2-3 с.л. брашно.

Фурната се загрява на 190 градуса.
Содата се смесва в купа с киселото мляко. Прибавят се набрашнените сирене, гауда и салам, добавя се брашното в което е сложен бакпулвера и се разбърква добре. Тестото се получава леко лепкаво, но все пак такова, че с намаслени ръце могат да се оформят топчици. Поставя се хартия за печене върху тавата от фурната. И се оформят топчици с намаслени ръце. В средата се прави дупчица с палец и се поставя малко парченце масло. Наръсва се с настъргана гауда, подправки, семената.

Пече се 20-тина минути или докато станат златисти на цвят. Оставят се да изстинат леко и се преместват върху поднос.

И няколко кадъра от вчерашната ни разходка. Навън беше 32-33 градуса. Доста горещо на фона на предните дни когато температурата едвам достигаше 22 максимално. Аз слава Богу не изгорях, защото наплесках половин опаковка слънцезащитен по себе си. :D
Ето мъничко информация за двореца.

Какво ли е било да живееш на такова място?!

Тези сините тенти отзад бяха част от един цирк, който бяха поместили в средата точно пред предната част на двореца, затова и нямам хубава снимка оттам. Но в линка по-горе има. Градините са просто невероятни. Беше пълно с хора, които бяха налягали под дебелите сенки на дърветата с желание за прохлада. Имаше и доста чужденци, но основните посетители този ден си бяха германци.

Завършихме деня с този сладкиш, който направих за да се почерпим за мъника :) Утре може би ще споделя как го направих :)

Днес направих този страхотен киш. Преди седмица, седмица и малко се наложи да отидем направо в ателието в, което работи мама без да имаме възможност да се приберем за обяд. Имаше седмица на френските печива във фурните Мауер и с мама си взехме по едно парче киш с домати и моцарела. Много ми хареса. Не бях опитвала преди това. Вкъщи погрешка бяхме взели един блат за киш/тарта и се чудех какво да направя с него. След като опитах този киш реших, че ще направя такъв у дома. Честно казано... моят беше по вкусен. :) По-богат... абе с две думи го изядохме целия на обяд :)

Мисля, че е перфектно нещо за хапване през лятото, защото е лека храна. А е и толкова красив :) Естествено като ме попита моя мъж по телефона какво ще обядвам и му казах и каза веднага "Аааа такова не искам да ям"... даже не го е видял, но веднага го отхвърля заради моцарелата и доматите вътре :D Много ме разсмя.

Продукти: 1 лист неизпечено тесто за киш
250 г моцарела, 50 г гауда, 50 г настърган на едро пармезан, 2 средни по големина домата, пресни босилек и мащерка
за яйчената смес: 1 и 1/2 ч.ч. прясно мляко, 4 яйца, 1 пълна с.л. царевично брашно, щипка сол, щипка черен пипер
1 парче масло (около 1 с.л.)

Фурната се загрява на 180-190 градуса. Тук няма форма за тарта или киш и затова използвах обикновена тавичка с диаметър 24 см. Поставя се тестото заедно с хартията за печене и се оформя по ръба.

Доматите се измиват и нарязват на филийки, гаудата се настъргва, пармезанът се настъргва, моцарелата се реже на филийки също. Мащерката и босилекът се измиват. Листенцата на мащерката се отделят от клончетата, босилекът се нарязва.

Върху блата се нареждат половината настъргана гауда, подреждат се половината резени моцарела, половината пармезан и половината от пресните подправки. Отгоре се подреждат доматите и след това отново се слагат моцарела, пармезан, кашкавал, подправки.

Яйцата се разбиват с прясното мляко, царевичното брашно, солта и черния пипер и се изсипва върху сирената и доматите. Отгоре се подреждат малки парченца масло.

Пече се в предварително загрятата фурна за около 40 минути или докато стане златисто кафяв на цвят. Оставя се да изстине за 15-тина минути и може да се сервира :)

Ох, днес така съм се смяла. Връщам се аз от магазина и минавам както винаги покрай едно фонтанче в центъра на Виненден. Много го обичам. около него има няколко статуйки от метал. Ще ги снимам като ходя пак и ще ги покажа. И гледам вътре във фонтанчето някаква нова статуя на чапла. И се замислих... не съм ходила 2 дни... кога са я поставили. И както си размишлявам гледайки я изведнъж "статуята" се помръдва... А тя истинска чапла.
Мама после ми каза, че наблизо има езерце в което има доста чапли. Та тази явно е долетяла от там. :D Толкова се смях. Жалко, че телефонът не беше в мен. Като се зарових да го търся в чантата... и тя отлетя.

За сладоледа...

Чудесен десерт за горещите летни дни. Подходящ за хората, които имат непоносимост към лактоза или, които просто не консумират животински продукти.

Вместо захар може да се използва за подслаждане и нещо друго - например мед, кленов сироп, сушени фурми.
А ако решите да използвате пудра захар като мен може да добавите и повече. На мен това ми беше достатъчно. Динята и ябълковото пюре са достатъчно сладки.

Може да се използват и други плодове вместо динята... череши, ягоди, малини, банани, праскови и т.н.

Продукти: 400 мл кокосово мляко, 1 и 1/2 ч.ч. нарязана, хубава и зряла диня, изчистена от семките, 1 шушулка ванилия, 5 с.л. ябълково пюре (опция), 2 с.л. пудра захар (опция), 1 с.л. фъстъчено масло (опция)

Динята се пюрира. Добавят се всички останали продукти докато сместа стане гладка. Вътрешността на ваниловата шушулка се остъргва и се прибавя към сместа.
Поставя се в подходяща купа с капак и се оставя във фризер/камера. Разбърква се през час - 3-4 пъти и след това се минава през блендера както е замръзнала и отново се връща във фризера. Преди сервиране се изважда по-раничко за да се отпусне.

Вчера ходихме на гости у едната ми сестра. Нейният мъж беше именик в петък и вместо сладкиш реших да направя една баница с кайма. Стана много вкусна и се изяде много бързо. Снимките не са кой знае колко хубави, но толкова ми беше времето между нарязването и слагането в чинията :D

Продукти: 10 кори за баница (може и по-плътни)
за пълнежа: 400 г телешка кайма (може и смес, или само свинска, пилешка, агнешка), 1 глава лук, 150 г краве сирене, 200 г сирене "котидж", 1 с.л. доматено пюре, 1 с.л. брашно, босилек, риган, мащерка, сух чесън (с такъв разполагах в момента, но може да го замените с 1-2 скилидки), малко червено вино, сол на вкус, 1-2 с.л. мазнина за тигана
за намазване: 1 яйце, 100 г кисело мляко, 4-5 с.л. олио/зехтин, сол
за поръсване: сусам и любима подправка

Мазнината се загрява в дълбок тиган. Лукът се реже на ситно и се запържва, добавя се каймата и малко вода и се задушава докато промени цвета си. Прибавят се доматеното пюре, брашното и виното и се оставя да се готви за кратко. Когато каймата е готова се прибавят подправките и краве сиренето. След като изстине се добавя и сиренето котидж.

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка се застила с хартия за печене.

Вземат се две кори за баница и в единия им край се поставят 3-4 с.л. от сместа. Навива се рулце и се поставя в тавичката. Така се процедира и с останалите кори. Получават се 5 рулца. Разбиват се яйцето, мазнината, киселото мляко и солта и се намазват добре рулцата. Останалата смес се разпределя върху тях. Поръсват се със сусам и подправки и се пекат докато станат приятно златисто кафяви на цвят. Отнема около 30-40 минути.