Здраейте! Днес ще ви говоря пак за брауни. И за фитнес.

Историята с моята любов към фитнеса е от около две години. Мой колега ме зариби ако мога така да се изразя. Преди това кракът ми не беше стъпвал в зала. Много ме беше срам да си помисля, че ще се "чекна" пред хората. И си казвах: "Ама той фитнеса е за яки мацки, не за такива като мен."
Е, не било така.

Тази година април месец имах сериозна контузия. Бях на инжекции и прочие неприятни екстри. От години имам болки в кръста, но винаги съм ги приемала като нещо..., което просто си имам. Никога не бях ходила на лекар за това. Но след като в една зала благодарение на вещ треньор се довърших... нямах избор. И така освен екстрата от претренирането разбрах, че имам дископатия. Един от носещите ми прешлени е попремазан ако мога така да кажа. Много се стресирах от факта макар да подозирах, че на нещо подобно ще се дължат всекидневните ми дългогодишни болки. И колкото и да съм си мислила, че това може да е причината... човек като го чуе вече и го види с очите си на снимка... Друго е. Някак по-неприятно като чувство.
Помислих си, че след това ме чака дебелеене и да не мога да правя нищичко. Обаче... започнах отново да тренирам. По-сериозно от преди. И оттогава не съм имала тези болки в кръста. От време на време си ме придърпва. Няма как. Диагноза за цял живот. Нооооо всъщност нещата могат да бъдат и подобрени. Спортът е здраве. Стига да не се презорваш, когато знаеш че не можеш. Но да не се отказваш в никакъв случай. И да си търпелив. Защото когато имаш здравословен проблем, особено такъв... ами нещата се случват много по-бавно отколкото при другите. И... да го правиш за себе си. Не защото ще си в някакви общоприети рамки за добре изглеждащ човек, а защото ще си добре. Физически, психически. Защото ще знаеш, че това е време което подаряваш на себе си. За да си здрав.


Започнах да пия протеин след тренировка лятото. Когато се реших да си купя обаче една от онези огромни "кофи" бях сигурна, че половината поне ще отиде за разни експерименти. 😂😂😂 Така се и случи. Не казвам, че с тези опити за по-полезни сладкиши ще се откажа да си правя и от другите. Но си търся някакви алтернативи за моменти в, които ми се яде нещо уж много грешно... Това е един от сполучливите сладкиши. Пробвала съм и други. Едни страхотни кексчета правих по рецепта на Анелия Терзиева (Голямо вдъхновение за всички дами). Ще споделя снимки и рецепта като ги повторя, защото ги изядохме преди да си помисля даже да извадя фотоапарата.

Имам и плачевен опит с едно брауни пак с протеин. Стана много сухо. Интересното е, че брат ми, който не яде сладко пък хареса точно него. Въпрос на вкус.

Стига вече отклонения, да споделя и сладкиша. Влажен, сочен е. Не е сладък. Има лека сладост от бананите и протеина, но е по-скоро като горчив шоколад. На мен ми допадна. Хаха интересното е, че баба го хареса много.

А вие може да погледнете канала в ютюб на Ани :)




Продукти за тавичка с размер 20/20 см:

2 пюрирани добре узрели банана - около 200 г,
1 бурканче бебешко ябълково пюре (понякога в Лидл пускат ябълков мус без подсладители 1/4 ч.ч. от него),
60 г качествено какао,
1 доза суроватъчен протеин с вкус на шоколад- това са около 40 г
50 г черен шоколад нарязан на дребно, или пък шоколадов чипс.

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичката се покрива с хартия за печене. Всичко без шоколада се разбива добре. Аз пуснах бананите и пюрето през нутрибулета и след това добавих какаото и протеина.

Сместа се изсипва в тавичката и се разпределя добре. Отгоре се наръсва с нарязания шоколад. Пече се около 20 минути. Клечка забита в сместа трябва да излезне с леко полепнала смес. Оставя се да изстине напълно и се поднася.

Може да се добавят и някакви ядки по желание, различни аромати.

Адаптирано от тук.

Етоооо ме отново :)

Използвам докато си почивам малко от Photoshop да споделя една супер бърза рецепта за шоколадови бисквитки, която видях в клипче във Фейсбук в страницата на Tastemade. Ето тук може да видите оригиналната рецепта. Аз малко я промених.
Като бройка ми излязоха 11, но ако са по-мънички може и повечко бройки да изкарате. Много ароматни, хрупкави... и най-хубавото е, че не е нужно да си някакъв виртуоз в кухнята за да си ги направиш. Отнема под 10 минути да си ги забърка човек и още толкова да ги изпече.

Скоро ще ви споделя и рецепта за един разкошен бананов сладкиш, абсолютно постен, който също се прави лесно и бързо и вече го приготвях няколко пъти. Може да се импровизира с него и напомня на брауни. С тези бисквитки също може като се добавят различни ядки, аромати и т.н.

Продукти:
200 г течен шоколад Нутела (или друг вид),
1 голямо яйце,
60 г нарязани ядки (шамфъстък и орех при мен),
60 г нарязан на дребно бял шоколад,
кората от 1 портокал,
80 г брашно,
2 с.л. с връх кокосово брашно


Фурната се загрява на 180 градуса с вентилатор или 160 без. Голяма тава се покрива с хартия за печене.
Всички продукти се смесват в купа до хомогенност. Достатъчно е да се разбъркат с лъжица. С намазнени ръце се оформят топчета с размер 3-3/5 см. Подреждат се в тавата на разстояние около 5 см една от друга и леко се приплескват отгоре. Увеличават размера си и се разливат малко. Пекат се 10 минути. Оставят се да изстинат и се преместват в подходящ съд.

Една изостанала рецепта от един от броевете на So Into FOOD. Пропуснала съм да я запиша. Да попълним този пропуск. Един много приятен, лек и непретенциозен сладкиш. Можете да откриете тази рецепта заедно с интервю с мен в рубриката "Отблизо" ако все още не сте го прочели.

Скоро ще има и един нов, бляскав, красив и вкусен брой на списанието. Очаквайте го :) Ще опитам и аз да се включа с някоя рецепта. Темите и предизвикателствата към българските блогъри са много интересни.

Продукти: за карамела: 1/2 ч.ч. кафява захар,
за пудинга: 150/180 г стар хляб, нарязан на кубчета
397 мл подсладено кондензирано мляко, 400 мл кокосово мляко, ванилия, 4 яйца

Приготвя се карамела и се разлива във формата. Аз използвах две малки огнеопорни купи около 13 см диаметър.
В дълбока купа се разбиват яйцата, добавят се двете млека и ванилията и се разбъркват добре докато сместта стане хомогенна. Прибавя се хляба и се оставя за няколко минути за да попие добре. Изсипва се върху карамела в приготвената форма.

Пече се в предварително загрята фурна на 200 градуса за 15 минути след което се допича на 150 градуса за около 30 - 40 минути. Оставя се да се охлади след което се прибира в хладилника за няколко часа. Внимателно се обръща в чиния.

Здравейте, приятели мои!

От толкова време се каня да го започна този пост. От седмици.
Блудната дъщеря се завръща след няколко месечно отсъствие. За всичкото това време ми се случиха какви ли не неща. И хубави, и лоши. Доволна съм от всички. В крайна сметка всяко нещо можем да го приемем като опит.

Доста дълго време ми липсваше муза за готвене. Даже за себе си мятах една пържола в тигана и нищо по-завъртяно не се случваше в моята кухня. Но не се и насилвах. То няма и смисъл. Като нещо не ти върви за момент по-добре да отлежи малко. Новинките около мен са много, но ще споделя по основните.

Първото нещо, което ще споделя... а и най-новото около мен е, че си имам нова печкаааа. И дааааа! Аз отново ще мога да пека курабийки и всичко онова дето преди ми ставаше на въглен, защото старата печка печеше винаги на 250 градуса 😂😂😂

Иначе... изкарах едно приятно лято, бях на сватба на сестра ми в Гърция. Видях моренце цели 2 пъти, за разлика от предното лято когато се размазах да плажувам с мой приятел. 😂😂😂😂😂😂

Направих си 5 татуировки от началото на годината 😂😂😂 Да, пет! Лудост, а?! Но ги почувствах част от мен. Като нещо, което е трябвало да бъде направено.

Отслабнах с 10 кг и започнах да тренирам супер редовно... изключвайки последната седмица, защото не се чувствах много добре.

Записах се на курс по графичен дизайн. Реших, че е време да променя много неща... да се преориентирам малко. Брат ми ми направи този подарък. Малко ми е трудно, защото съм свикнала с четка. А това тук е различно.

Рисувах. Добре си порисувах цяло лято.

Сдобих се с настолен компютър. И сега ще ми е много по-удобно да пиша тук. И се надявам да мога да пиша и по-честичко.

И блогът ужасно ми залипсва. Вдъхновение започна да се появява, имам дори някои наснимани и готови за публикуване вкусотии. С две думи - Галя се завръща. :) И ще ми бъде много приятно отново да вписвам преживяванията си в кухнята. Някак това място си остава пристан за мен.

Това е второто рецепта, която представих на страниците на So Into FOOD. Един опит да скрия нещо полезно, което не ям в нещо, което обичам. Получиха се добре. А интересното е, че дори ми харесаха. А аз наистина ненавиждам спанак. Даже си носих два поредни дни на работа. Та да ви кажа... стават и за храна за офиса.
А цвета... разкошно зелен и пролетен, като всичко наоколо в момента.
С тях беше и първият ми опит с брашното от лимец.

Продукти: за палачинките: 1 яйце, 60-70 г пресен спанак, 250-300 мл прясно мляко, 125 г брашно от лимец , сол, масло за намазване на тигана

за пълнежа: 400 г обезкостено пилешко пушено бутче, 200 г черни маслини, 2 с.л. майонеза, 2-3 с.л. заквасена сметана, сол ако е необходимо

кашкавал за запичане

Спанака се измива и се смила заедно с 250 мл мляко в блендера. Яйцето се разбива в купа, към него се добавя спаначеното мляко, солта и брашното. Ако е необходимо се прибавя още малко мляко. От тази смес се правят палачинки.

Пилето и маслините се режат на дребно. Смесват се с майонезата и заквасената сметана. Завиват се палачинките и има два варианта. Или да се хапват студени или да се запекат за няколко минути във фурната поръсени с кашкавал. На мен повече ми харесаха студени. Пушеното пиле може да се замени от сварено пилешко месо.