free background photos from pngtree.com

Честита Нова Година, приятели!!!

Ето, че дойде време и за първата му публикация за 2019-та. Чака още от първи януари, но нямах никакво време покрай работа и подготовка на курсовата ми работа за изпита ми (която предадох вчера).

Искам да пожелая на всички ви тази година да ви донесе много положителни емоции и страхотни приключения, да бъдете много здрави и много щастливи и обичани. И да сбъдвате мечтите си. Пожелавам ви всички поставени цели за тази година да бъдат зачеркнати в края й като изпълнени.

Аз имам няколко запланувани неща, но като цяло няма да си поставям някакви далечни цели, защото човек не знае никога какво точно може да се случи. Животът ни прави какви ли не изненади. Приятни понякога.

•  Но това, което искам основно е да продължавам да научавам много нови неща. 

•  Искам да имам повече свободно време за себе си. Знам, че е трудно да се получи, когато си сложил няколко дини под мишница, но все пак се надявам да намеря малко време.

• Обещала съм си, че тази година ще чета повече за сметка на безсмисленото скролване на социалните мрежи. Даже сега като приключа с този пост и с инсталирането на InDesign изключвам компютъра и се залавям с четене.

• Искам да се запиша на шофьорски курс. Мисля, че вече е време. А и това е нещо наистина много необходимо понякога. Много е трудно да си зависим от таксита и автобуси. Първото излиза солено. Второто... понякога изпускам рейса за минутка и съм принудена или да чакам 20 минути и да закъснея или да се възползвам от това соленото. 

• Май искам да рисувам повече. Когато мога.
• Да продължа да спортувам активно.
• И да намирам повече време за приятелите си.
• Да публикувам по-често тук. Да изпробвам много нови вкусотии.  В този ред на мисли съм подготвила една изненада за по натам... може би като се стопли времето малко. Съвместно с една от най-близките ми приятелки, която е beauty blogger и обича да снима (бъдещ фотограф е), обича вкусната храна, вегетарианка е, обича котките като мен и е прекрасен човек. Слънце, обичам те!

Мисля да си направя планер. Когато всичко е на хартия... май е по-лесно. Поне миналата година като записах над какво исках да се съсредоточа и го виждах всеки ден написано се получи. Почти всичко беше отбелязно като изпълнено в края на годината. Което е страхотно. Защото обикновено тези списъци "Моите цели за годината" оставаха ей така... без да съм направила каквото и да било.

Сърдечни поздрави от мен,
Ваша Галя :)

П.П. Утре ще ви напиша рецепта за най-вкусното пюре от кестени, което мога да кажа, че беше най-добрият приятел на месото на нашата новогодишна трапеза.


O! Между другото имам инстаграм.
Ако някой желае, може да ме последва там. Трябва да го добавя към профила си тук като имам време. По-рядко споделям храна там, по скоро е за ежедневието ми.

Последна публикация за 2018 година. Време е да я изпратим подобаващо и да се подготвим за всичко ново, което ни очаква през следващата една година. Аз лично съм изпълнена с оптимизъм, макар от време на време да ме нападат черни мисли.Изпращам старата година с всички неща, на които ме научи... къде добри, къде лоши... Възползвах се от всички уроци. Приемам я по скоро като положителна макар, че беше изпълнена и с тъга. Човек трябва да се възползва от всичко, което му е предоставено и да черпи опит от всичко.
Благодарна съм за всеки един момент. Благодарна съм и на моите най-близки приятели, които бяха до мен в много тежки за мен моменти.

Днес няма да споделям с вас някоя шармантна рецепта за торта, нищо напудрено няма да има. Тази нова година ще посрещнем кротко у дома, семейно. Без преяждане. Всъщност дори ще поработим малко преди да хапнем.

Днес си поспах добре до почти 10 часа. Вчера чертах до 2... неусетно мина времето. Започнах деня си както винаги... с яйца. С грах, овче сирене и кашкавал. Бъркани. Истински разкош. Изобщо не усетих как през последните години станах почитател на яйцата. Никога не са били сред най-любимото ми. Но явно човек мени често вкусовете си.

Отметнах плащането на сметки, пазаруване... Ние вкъщи пазаруваме почти всеки ден, което днес беше доста неприятно. С брат ми чакахме поне половин час на опашка  за едни яйца и малко зеленчуци и плодове докато хората като за последно пазаруваха все едно ще се свършва света. Никога не съм го разбирала това макар през годините да съм била част от това затрупване с храна, която уж е за 1 ден, а после я ядеш още поне два...
Сложих капамата да се пече, чертах малко... реших, че е време за последния ми пост тук за тази година. Докато си отпочивам.

Тортата, която ще ви представя е римейк на бабината торта с кисело мляко. Писала съм за нея още в самото начало когато започнах да пиша в блога си. А сега мъничко я попромених. И бабините рецепти търпят интерпретации. Имах малко желатин и цедено кисело мляко вкъщи и исках да направя нещо свежо за десерт.

Пожелавам на всички ви весело и уютно посрещане на новата година и ще се видим догодина :)

Продукти за форма с 26 см диметър.

800 г цедено кисело мляко, сини сливи от компот - пюрирани, сокът и кората от 1 лимон, 8 с.л. захар (може и повече ако не ви е достатъчно сладко), 12 желатинови листа (20 г), 1 пакет обикновени бисквити, малко вода за желатина

250 мл фреш от мандарини и портокали, сокът от компота сини сливи, който също при мен беше около 250 мл
10 г желатин

Желатинът се накисва в мъничко вода докато набъбне, след това се разтваря на водна баня.

Цеденото кисело мляко се разбърква със захарта, лимоновия сок, кората и пюрираните сливи. Когато желатиновата смес вече не е гореща се добавя на тънка струя към млякото като се разбърква непрекъснато. В купата се изсипват натрошените на едро бисквити и се разбърква добре.
Тази смес се изсипва във форма за торта с диаметър 26 см и се заглажда. Покрива се с фолио и се прибира да стегне в хладилника.

След това се приготвя желето. В сокът от сини сливи се накисва желатина и след това на водна баня се разтваря. Добавя се към цитрусовия сок и се оставя да се охлади. След което се излива върху тортата. Прибира се отново да стегне. Може да се украси по желание.

Супер елементарна и приятна тортичка.

Днес не успях да хвана хубавата светлина за снимки. Ноооо все ще го преживея някак. Толкова ми е изпушила главата напоследък, че нямам време да правя нищо по-завъртяно в кухнята. Всичко е или набързо ако аз съм готвила или брат ми или баба са се вихрили.

Тези сърчица стават за нула време. Не бях яла пилешки сърца от години да си призная. А много обичам. Пиша набързо рецептата докато ми съхнат ноктите от лака и отново се впускам в света на Илюстратор 😂😂😂 На 6 януари е крайният срок за качване на курсовата работа, а аз даже този ден съм и на работа... Както винаги всичко се върши в последния момент. Едно време не ми беше толкова трудно и да работя и да уча. Но като се замисля и тогава имах хубави оценки. Стискайте палци. Имам хубава идея, въпросът е как ще я осъществя 😅😅😅



Продукти:
250 г пилешки сърчица,
2 с.л. зехтин,
1/2 глава лук,
1 голяма скилидка чесън,
сол,
червен пушен пипер

Лукът и чесъна се нарязват на ситно. Всичко се изсипва в купа и се обърква. Купата се оставя за минимум  половин час в хладилника с маринатата. Колкото повече, толкова по-добре по принцип. В тиган се загрява малко зехтин и сърцата се готвят до готовност.

Снимките ми не са най-прекрасните, но не разполагам с други. Беше малко мрачно и... ами не се получиха. Но се вижда що годе, че е една чудесна тортичка. Идеята взех от ябълковото руло на Йоли. Ще опитам и рулото някой ден. Този път си направих интерпретация и се получи чудесна, лека и не много сладка тортичка ухаеща на есен/зима.
Канелата е главен герой, заедно с ябълките и пресни червени боровинки.
Който ме познава знае, че обожавам канела.

Направих тортичката за мама.  Беше ни на гости за 2 седмици покрай операцията на брат ми и реших да й направя нещо вкусно и сладко.

Продукти:

за блата:
4 яйца,
60 мл прясно мляко,
80 г захар,
40 мл олио,
75 г брашно,
1 пак. канелена захар, или 1 ч.л. канела

за плодовия пълнеж: 
1 голяма ябълка,
200 г пресни червени боровинки,
1/2 ч.ч. вода,
1 с.л. нишесте,
4-5 с.л. захар,
2-3 с.л. прясно изтискан сок от лимон

за крема:
800 г заквасена сметана,
4 печени и пюрирани ябълки,
1 пак канелена захар или 1 ч.л. канела,
сокът и кората от половин лимон,
захар - 100 г или на вкус (в зависимост от това колко сладко обичате да ви е),
желатин - 20 г (аз използвам на листи защото ми е по-удобен),
малко вода за накисване на желатиновите листа.

Първо си приготвяме блата. Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка или форма за торта с диаметър 26 см се покрива с хартия за печене.

Белтъците се отделят от жълтъците. Белтъците се разбиват на сняг с 60 г от захарта. Белтъците се разбиват с бъркалка с останалата захар докато удвоят обема си. Към тях се добавят млякото и олиото, канелата и брашното. На няколко пъти се добавя и белтъчната смес като се разбърква много внимателно с бъркалка. Трябва да остане възможно най-въздушно.

Пече се около 20-тина минути. Оставя се да се охлади напълно.

В тиганче се изсипват измитите червени боровинки и нарязаната на кубчета обелена и изчистена яълка. Добавят се захарта и водата, както и лимоновия сок. Оставя се да се редуцира течността и се добавя нишестето. Трябва да остане без течност почти. Оставя се да се охлади.

Желатинът се накисва в малко вода и се разтапя на водна баня до пълно разтваряне.

В купа се смесват заквасената сметана, пюрираните ябълки, захарта, лимоновия сок и кора и канелата. Когато желатиновата смес е поизстинала леко се изсипва на тънка струя в сметановата смес и се бърка непрекъснато.

Във форма с падащо дъно се поставя блата. Отгоре се изсипва половината сметанова смес. С лъжица се разпределя плодовия пълнеж и се покрива с останалата сметанова смес. Заглажда се и се оставя да престои за няколко часа в хладилник. Най-добре за една нощ.

 

Повечето хора вероятно асоциират просото с храна за папагалчета и птички, но то далеч не е само това. Откакто го опитах за първи път ми е сред любимите неща за хапване. Хапвам си го на закуска обикновено.
Хубавото е, че е безглутеново и може да се консумира без проблем от хора с такава непоносимост.

Няма да описвам ползите на просото. Ако не сте запознати можете да потърсите информация в Гугъл и ще останете изненадани колко полезно е всъщност.


Днес няма да пиша рецепта с точни мерки и продукти, просто искам да споделя как хапвам напоследък просото за закуска.



На 1 част просо се добавят 2 и 1/2 - 3 части вода. Измива се добре. След като заври се намалява котлона на слабо и се оставя да къкри около 25-30 минути. След като течността се усвои и просото се свари се добавя бучка масло, сирене, малко крема сирене и кашкавал. И това е цялата философия.