Здравейте, приятели!

Аз отново се изгубих, на компютъра ми му има нещо и не знам кога ще мога да го занеса на диагностика. Започнах шофьорски курс и понеже го карам интензивно нямам време за нищо. След празниците ще е явно. Този пост с баничката си го имах подготвен в блогспот. Но за следващите ще окупирам лаптопа на половинката. 

Най-тъжното е, че така ми се забавя и новия блог. Но какво мога да направя. Понякога се случват непредвидени неща.   

Можете да ме последвате в инстаграм - @petkovagal. Там на сторита честичко споделям какво хапваме през деня. Особено сега като не можех да пиша в блога. А можете и да се порадвате на наш Минчо. Ще сложа снимчици в края на публикацията. Такъв е сладкиш! 

А рецептата за днес... Отдавна я приготвих и бяхме очаровани вкъщи.

Баницата си е класика. Правила съм какви ли не, по различни методи. С готови кори, с бутер тесто, сама съм точила или дърпала, постна, със сирене, извара, месо, картофи, какво ли не.
Тази прекрасна рецепта видях при Креми. Много исках да опитам баница, която не съм правила досега и попаднах на нейната рецепта. Малко си я пооправих като за мен, защото нямах толкова яйца 👀 а изобщо не ми се излизаше в студа. Разполагах само с 3... та това успях да сътворя с тях.

Снимките не са особено хубави, размазани, тъмни са..., но времето беше доста мрачно и това успях да сътворя набързо.
Става страшно ароматна и в зависимост дали ще я покриете с кърпа или не става хрупкава или мекичка. Брат ми искаше да го науча как се прави баница на тиган и някаква обикновена баничка на фурна. Мисля да му покажа тази защото става светкавично и е много пухкава и вкусна.

Продукти: 3 яйца, 100 г кисело мляко + 1-2 с.л. за намазване отгоре, 200 г краве сирене, 1 равна чаена лъжичка бакпулвер, 40 мл олио, малко масълце

Фурната се включва на 180 градуса. В тавичка се постила хартия за печене. Винаги слагам хартия за печене за почти всичко. Много ми е удобно.

В купа се смесват 100 г кисело мляко, яйцата като от едното се отделя жълтъка за намазване, сиренето, бакпулвера и олиото. Може да добавите и сол, но вече това е в зависимост от сиренето, което използвате. При мен не беше необходимо.

Взема се една кора, поръсва се с малко от яйчената смес, отгоре се покрива с втора кора, отново се наръсва, поставя се трета и тя се наръсва със смес. След  това се навива на пуричка и се слага в тавичка. В оригинал Креми използва по 4 кори за пуричка, но както вече споменах нямах достатъчно яйца и намалих сместа наполовина.

По същия начин се процедира и с останалите кори. От тази смес ми излязоха 4 пурички.
Разрязват се на парченца. Отделения жълтък се разбърква с малко кисело мляко и се намазва баницата. Отгоре се нареждат парченца масълце. Пече се до готовност. Около 30-40 минути, докато стане с приятен загар.

Ако желаете баничката да стане мекичка я покрийте с кърпа. 

Ей го и момченцето ни. Минчето. Ако си спомняте с приятеля ми го намерихме една късна лятна вечер след работа изгладнял, жаден и уплашен. Така и никой не си го потърси и си го задържахме. Прави доста пакости, но е голяма душичка. Много е обичлив и гальовен. Постоянно иска да се гушка и да целува.  И най-много обича да похапва варено пиле. 🤤😅😍

Здравейте, приятели!

Повече от седмица нямах компютър. Нещо се беше прецакал, но всичко е наред вече. Сега тъкмо седнах да си подредя всички файлове и да може утре да си преинсталирам уиндоуса. Такова мазало е. Аз по принцип съм толкова педантична в подредеността си на всичко в компютъра ми. Нещо, което не мога да кажа за себе си във всеки друг аспект. За всичко друго около мен цари пълен хаос. Да ама и компютъра ми страда напоследък от това, от нямане на време. Е, вече го имам цялото. Колкото ми душа желае. Фотошоп, Илюстратор, снимки, музика, филми, какво ли не... всичко набутано в 2-3 папки. Ужас. Настръхвам!
Реших обаче първо да споделя тази вкусотия с вас. От толкова време се каня.

Имам и да ви се хваля. Първо - от понеделник ми започва шофьорския курс. Леко ми е напрегнато. Малка топчица усещам в стомаха си. Но не е като да не искам да се науча, а и е много важно човек и да може да кара. Най-малкото не се знае дали няма да ти притрябва в живота. Освен това ми/ни предстои и една промяна за която ще споделям някой ден по нататък. Нека да наближи. А за тази промяна ще е нужно и да мога да карам. 

Другото нещо е, че вече не работя това, което работех. За кратко ще е. Два месеца може би. Или мъничко повече. Свързано е и с горното. Дотогава ще си почина малко. И без това напоследък съм тотално прегоряла от стреса на бившата ми работа.
Не ми липсва говоренето със стотици хора, половината от които все кисели и изкарващи си го на нас в офиса. А и е толкова приятно да не нагласяш аларма за другия ден или да не се прибираш след 23 часа от смяна. Чувствам се по-спокойна. На 30 ноември ми беше последната смяна. 

Ще си карам шофьорския курс, ще си припомня някои неща от курса ми по графичен дизайн, имам и разни други задачи. Ще видим. Ще ми се и да отделя малко повече време и за рисуване. Вдъхновено ми е. Онзи ден си взех един скечбук във формат достатъчен за да се побере в чанта. Все се каня да започна да си рисувам така в тефтер и ме обзема страх от белия лист. Нещо, което не ми се е случвало от години.

За жалост малко позабавих нещата с прехвърлянето на този блог в "новата му къщурка", но ще наваксам. Как ми се иска за Нова година да съм попреместила повечето неща.

Днес искам да споделя с вас този вкусен крем. Това е вкус от моето детство. На практика почти няма рецепта и е изключително лесен. Ухае на есен, на уют, на детство, на безгрижие... каквото хубаво се сетите. И имате нужда само от 3 съставки.

Помня когато живеехме на село... отглеждахме си какво ли не в градината. Естествено имаше винаги много тикви. Този крем винаги мама и баба го правеха в огромна тенджера на котлона. Ако обичате тиква ще ви хареса със сигурност.

Имате нужда от тиква, прясно мляко, захар и канела ако желаете. Може да се остави и натурално без подправки. Тиквата се почиства и нарязва на кубчета. Слага се в тенджера с малко захар и вода. Вари се докато поомекне и водата изкипи след което се долива малко количество прясно мляко и продължава да се вари в млякото. Ако е необходимо впоследствие ще доовкусявате със захар. Но не  е необходимо голямо количество тъй като тиквата си е естествено сладка. Когато тиквата е напълно сварена и млякото се е редуцирало леко се пасира. Ако желаете добавете канела. Насипва се в десертни купички или чашки и се прибира в хладилника за няколко часа.

Споделете ако сте го опитали дали ви е харесал.

Може да ме последвате в Инстаграм. - @petkovagal @petkovaart
Първият профил е личния ми в който споделям всякакви неща свързани с мен и блога. Вторият е свързан с изкуството ми. :) 
Също можете да харесате страничката ми във Фейсбук. Galka's Kitchen 

Мислех още вчера да ви споделя тази рецепта, но ми изгоря разклонителя. Надявам се само той и да не е пострадал компютъра. Тази вечер ще разбера. Използвах докато няма много работа в офиса да я набера набързо. Стискайте палци за компютъра, защото нямам бекъп на абсолютно нищо. Днес ми пристигна външния хард... малко ще ми е тъпо ако нещо се е прецакало.

Тези питчици видях ето тук. Много лека промяна направих. Почти незабележима. Супер вкусни са. От тази доза излизат достатъчно за закуска за двама човека. Ще опитам по нататък и да им добавя разни екстри за да видя как ще станат. Това може да го пишем за базова рецепта.

Продукти: 150 г кашкавал, 2 яйца,  2 с.л. кокосово брашно, 1 с.л. оризово брашно, шарена сол.

Кашкавалът се настъргва. Към него се добавят и останалите продукти. Фурната се загрява на 200 градуса. Тавичка се покрива с хартия за печене.

От сместа се правят топчици  и се подреждат в тавичката на разстояние една от друга.

Отгоре се наръсват с още шарена сол и се пекат около 20 минути или докато се позачервят.

Хапвайте ги още топлички. Толкова са вкусни и ароматни, топят се в устата. Гаранция, че ще ви станат любими още от първата хапка.

Здравейтееееее!

От една седмица се каня да споделя тази вкусна рецепта. Ето, че сама си намери деня. Рождения ден на мама. Да ни е много здрава, щастлива, все така креативна, усмихната. 💓💓💓 Съвсем скоро ще й го направя и наживо. Сигурна съм, че ще й хареса.

Посвещавам тази вкусотия на нея. А това е един много вкусен и ароматен ябълков пай по рецепта на Гордън Рамзи, която може да направите за нула време. (съвсем малко съм променила)
Ухае на топла есен. Топлия пай се връзва чудесно с топка ванилов сладолед. Не  е най-красивият сладкиш на външен вид, но уверявам ви, че е разкошен. За нула време изчезна вкъщи.


Той го направи в две формички, аз нямах и използвах една керамична квадратна форма. 20 на 20 см.

Продукти: 3 ябълки, 6 обезкостени фурми,  1 и 1.2 ч.л. канела, 2 с.л. мед, 1 с.л. кафява захар.

за тестото: 1 яйце, 100 мл прясно мляко, 150 г масло, кората на 2 портокала, 125 г брашно, 2-3 с.л. кафява захар, 1 бакпулвер, ванилия, щипка сол, бадеми

ванилов сладолед за сервиране.


Ябълките се почистват и нарязват на кубчета. В тиган се загряват 50 г от маслото. Ябълките се добавят, към тях се добавя канелата, меда, захарта и нарязаните на дребно фурми. Оставят се за няколко минути в тигана и се слагат в тавичка.

В купа се смесват захарта, брашното, солта и бакпулвера. Добавя се мекото масло и се претрива с пръсти докто стане на пясък. Добавят се яйцето, млякото и ванилията, също и портокаловите корички. Всичко се разбърква много добре до хомогенност. Залива се върху ябълките. Поръсва се с бадеми и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса до готовност. Около 20 минути. До красив златист загар. Сервира се с топка ванилов сладолед.

Насладете се на този прекрасен и семпъл десерт.

Здравейте, приятели!

Вече ми е едно такова уютно и коледно в душата. И тиквено също. Много студено, но тиквено. 😂😂😂
Остават ми още около две седмици на работа и вече нямам търпение да приключа защото веднага след това ще се запиша на шофьорски курс. Даже онзи ден се обадих да поразпитам. Нещо, което едновременно ме стресира и ме кара да се чувствам развълнувана. Нали знаете онова неизвестното как едновременно те привлича и плаши. И в главата ми плуват мисли дали ще се справя. Но защо пък да не се справя. И такива неща.

За рецептата: 12 кори за баница, около 200-300 грама настъргана на едро тиква, 1 пакетче канела, 3 с.л. захар.
150 грама краве масло.

За сиропа: 2 ч.ч. захар, 2 ч.ч. вода


Тиквата се смесва с 3 с.л. захар и пакетче канела. Маслото се разтопява.

Слагат се две кори една върху друга. Най-горната се намазва хубаво с масло. Поръсва се малко от тиквената смес. Не трябва да е много, тя е по скоро за вкус. Разпределете си я на 6 порцийки. Навива се върху шиш, дръжката на дървена лъжица, дебела кука за плетене откъм късата страна на стегнато рулце. След което с помощта на леко придърпване се накъдря леко и зе избутва от шиша в тавичката. Така се процедира и с останалите кори.

Залива се с останалото масло. С помощта на четка се намазва навсякъде. Пече се в предварително загрята фурна на 180-200 градуса докато придобие красив златист цвят.

Оставя се да изстине. През това време се приготвя сиропа. Сварява се от водата и захарта, вари се 5-10 мин. Саралията се залива с топъл сироп и се оставя за една нощ да почине и да попие всичкия сироп.

Такава вкусотия, че не мога да ви опиша.