Етит: Смених името на тортата в заглавието и описанието, тъй като оказа се... не е особено коректно. Винаги съм си мислила, че френска селска торта и торта Медовик са различни торти. И всъщност навсякъде където съм хапвала такава (а е било само в България) е била с това име - френска селска торта - не съм се усъмнила, че става дума за една и съща торта с истинско име Медовик. Тук явно си даваме имена на нещата както ни дойде... като руската салата, която изобщо не е руска.

Направо ще цитирам дамата, която ми разказа за произхода на тази моя любима торта.

Анна Савенко:
"Ако позволите, ще направя едно уточнение. Френска селска торта НЕ съществува. Тази торта е Медовик. Името “френска селска” е измислено на маса преди доста години от покойния собственик на някогашния ресторант Пчела и е даден на тази торта за по-интересно. Щото защо да е Медовик, като може да е френскаселска? 🙂 Такава торта не съществува във френското сладкарство. А рецептата е била докарана от семейни приятели на господина от Русия, които са живяли там, в последствие е била разпространена от техен цех, който е правил и за Пчела (не бъркайте със сегашните сладкарници).
Да добавя и още нещо - дори в Париж, в знаменитата сладкарница Пушкин се казва Медовик. Дори световно известния шоколатиер Мартин Шиферс (бях при него на курс) е публикувал наскоро тази торта и се е похвалил, че руските ученици са му дали рецепта, но само тук е френска селска! 😀"

Благодаря много за информацията и за уточнението. :)

Здравейте, приятели!

Днес блогът ми има рожден ден. Цели 11 години стават откакто написах първия си пост. Всяка година  се удивявам от себе си как успявам все пак да го поддържам. Защото това си е наистина дълго време. А през годините си ми остана любимото ми хоби. Действа ми разтоварващо и много приятно. Прави ме щастлива. Не винаги е било така де. Сещам се още в началото като бях зелена в блогването... и по-малка, по-чувствителна... много неща ме впечатляваха, нараняваха... Появяваха се регулярно тролове, които пускаха по някой отвратителен коментар от който аз много страдах. Беше ми непонятно как може някой изобщо да се занимава с това да ходи по блоговете за да трови хората без причина, само защото няма явно какво да прави с живота си. Бая рев съм му удряла. А и бях на косъм да затрия блога. Хубаво, че станах от компютъра тогава. Пръста ми почти беше на "изтрий блога" образно казано. После порастнах, израстнах и спряха да ме тревожат такива глупости. Та нали той си е  за мен. Блога. Все тая, че някой отровен човек може да каже някоя тъпотия... В крайна сметка не можеш да превъзпиташ някой да бъде добър с хората като той просто не става за това. Предполагам, че всеки един човек, който се е сблъсквал с подобни лоши хора в един момент е реагирал твърде емоционално и след това го е преодолял.

Имам доста идеи за тази година. Да си го доразвия. Да стане по-подреден. По - улеснен за четене и всичко. А и искам да пиша повече. Миналата година не успях много. Но това наистина ми действа много разтварващо и антистрес и искам да се случва по-често. И ще стане. Сигурна съм.

С половинката ми мислим от другата седмица да започнем да се храним и малко по-изчистено. И двамата имаме доста малко движение напоследък. Ходим много, но не е достатъчно. А и попрекалявахме с някои неща. Говорихме си вчера, че няма да изхвърляме напълно всичко от менюто си. Просто ще намалим приема на десертите, на тестото. Ще си хапваме, но от време на време. До някаква степен е лесно да не ти е скучна храната дори да ядеш по-еднообразни неща като продукти когато можеш да готвиш. Голям плюс е.

Разглеждам си старите рецепти и със смях се сещам с каква сапунерка правех снимките. В крайна сметка снимката не е важна чак толкова. По-важно е, че ми е било вкусно или някоя история свързана с нещото, което съм сготвила, но все пак си е друго да можеш да покажеш на хората, че освен вкусно е и красиво. В никакъв случай не смятам, че правя кой знае какви снимки на храната си, но и този процес ми носи истинско вълнение.

Моят блог е от много години, но не е особено известен сред хората. Знам, че много мои приятели ме четат. Но за други не знаех. Преди няколко дни като се чух с брат ми по телефона ме изненада приятно като ми каза, че един наш общ приятел редовно ми четял блога. По скоро винаги съм си била с идеята, че го списвам главно за себе си. Приятно ми стана. Благодаря ви приятели, че ме следвате и ме подкрепяте. Ако желаете можете да ме последвате и в Инстаграм. @petkovagal

Искрено се надявам да успея с преместването му възможно най-бързо. Неприятното е, че моят компютър се развали и още не съм имала възможност да го закарам на диагностика. Надявам се все пак да се размина с нещо по-малко. Слава Богу, че имам и план Б засега. Но пък докато не взема книжка все пак не мога да му отделя много време. Или по скоро докато не си мина изпита по теория. Времето ми е заето главно с това. Даже като излизаме на разходка е вечер.

За днешната публикация избрах точно тази торта, защото с ръка на сърцето мога да кажа, че това е една от любимите ми. Да, аз обожавам чийзкейкове, браунита, но тази торта е голяма наслада за небцето. Правила съм я няколко пъти. Имам чувството, че мога да изям адски много парчета. 😂 Преди да я направя за първи път винаги съм я хапвала в заведения. Рядко ям десерти някъде навън. Предпочитам моите си. Но тази торта много ми допадаше. А имах един страх да направя аз. Изглеждала ми е доста трудоемка и времеемка. Но не! Тя е изключително лесна.
За рецепта досега винаги съм използвала само една. На Ани от Вкуснотека. Като съм правила някакви съвсем минимални промени.
В тази торта от снимките днес не съм използвала орехи, но ви съветвам да не ги пропускате. Предишните пъти винаги съм слагала. Просто сега трябваше да я направя така за да може и бабите да хапнат.
Аз използвах прясно направено сладко от вишни този път. Предишни пъти съм правила с мармалад от сливи. Беше домашно и го предпочетох пред друг вид купено.
Но стига локуми, ето я и нея: Френска селска торта. 💝💝💝

Продукти: за блатовете: 1 яйце, 150 г кристална захар, 200 мл прясно мляко, 2 с.л. мед, 2 ч.л. сода бикарбонат, 50 г охладено, разтопено масло, 400 г брашно

за крема: 1 кг цедено кисело мляко, 1/2 ч.ч. захар, кората и сокът от 1 лимон, ванилия, 200 мл сладкарска сметана.

бурканче сладко от вишни и прясно изпечени орехи за украса. Не ги пропускайте, но ако не обичате не са задължителни. А и можете да ги замените  с други ядки.

Аз украсих отгоре с малко мед. Това също е идея. Имах идея да използвам изрезките от блатовете за украса, да ги пусна през чопъра, но ги изядохме.

С крема можете повечко да импровизирате. Може да комбинирате цеденото мляко със заквасена сметана, или да е само заквасена сметана. Но спазвайте точно продуктите за блатовете.

В тенджерка разбийте яйцето, захарта, млякото, меда, содата и маслото. На слаб котлон оставете да си ври около 20-30 минутки като бъркате непрекъснато. Сместа трябва да придобие красив карамелен цвят. Сваля се от котлона. Добавя се пресятото брашно докато сместа е още топла и се разбърква добре. Получава се тесто, което е доста еластично. Преместете на леко набрашнен плот и размесете леко тестото. Трябва да се раздели на 8 части. Всяко парченце трябва да е около 110 грама.
За тортата ви трябват 5 блата. Останалото тесто може да използвате за нещо друго. Аз лично разточих и останалите топчици тесто и ги изпекох, след това нарязах на парчета. Получиха се като бисквитки. Тестото е ароматно и вкусно.

Всяка топчица се разточва на много тънко. На практика трябва да са почти прозрачни. Аз лично си разточих всички блатове предварително, защото се пекат за много кратко. Трябват ви блатове с диаметър около 27-28 см за да може в готов изпечен вид да ги изрежете с диаметър около 25-26 см. Разточените блатове поставете всеки върху лист хартия за печене.

Загрявате фурната на 170 градуса. Печете всеки блат за около 3 минути. Не препичайте. Блатовете трябва да са мекички. Ако се препекат ще са чупливи. С помощта на ринга или чиния с подходящ диаметър отрязвате перфектни кръгове.

Кремът се приготвя много лесно. В една купа се разбива сладкарската сметана. В друга се разбърква цеденото мляко, захарта, ванилията, сокът и кората от лимон. Към цеденото мляко се добавя постепенно разбитата сметана. Кремът става много свеж и пухкав. И заради цеденото мляко не е тежък.

Ринг се поставя в чиния/поднос. Подреждат се блат, крем, малко сладко, смлени орехи (ако сте решили, че ще сложите орехи). Така се процедира и с останалите. Заделете си малко крем за измазване на тортата отстрани. 

Може да сложите измито фолио от това с балончетата ако няма да покривате с орехи. Прилича на пчелни кутийки. Много е красиво. Може да украсите след това с мед отгоре.

Тортата е добре да престои за цяла нощ.

Здравейте, приятели!

Това е първият ми пост за новата година. Честита  да ви е! Бъдете много здрави, щастливи, изпълнени с много надежда, гонещи мечтите си! Обичайте и бъдете обичани, вдъхновявайте и се вдъхновявайте от всичко! Желая ви от сърце всичко най-хубаво през новата година!

Не знам за вас, но аз за поредна година посрещнах празника вкъщи. Бяхме по домашно облекло, беше ни вкусно, беше ни приятно. Единствено след полунощ малко се изнервих на всичката дъндания от пиратки и всякакви такива глупости. Винаги съм ги ненавиждала. Сега още повече. Кучето ми беше толкова уплашено, че аз дори се уплаших да не му стане нещо. Целият се тресеше. Ние го взехме между нас, гушнахме го и го галехме. Той дълго време не успя да се успокои. Представям си ако беше навън какво щеше да се случи. Не знам каква е тази мания да се гърми. Мен лично ме отвращава.

Като изключим този епизод всичко си беше добре. Хапнахме си вкусно. Бях направила капама, питка, снежанка с кисели краставички и тирамису за десерт. Баницата я направих чак днес за вечеря. Обаче забравих да й сложа късметчета. Да приемем, че всички са ни се паднали, а? 😂😂😂😂😂😂

След това си пуснахме филм. А днес половината ден го проспахме. Вечерта си направихме една хубава разходка. Да съберем апетит за вечеря. 😇😅

Друг път ще ви разказвам за плановете ми за тази година. Сега бързам да ви разкажа за тирамисуто от снощи. Бързично ометохме цяла тава. Аз го преоткривам. Преди не обичах изобщо. Не е класическо, нямах марсала, не ми се използваха и яйца. А освен това и маскарпонето ми беше само 250 грама та импровизирах. Ще ме прощавате за ужасните снимки. 💓

Продукти: около 30 броя бишкоти, чаша подсладено кафе

за крема: 250 г маскарпоне, 250 г рикота, 200 мл сладкарска сметана, ванилия, захар на вкус

какао за поръсване

Сладкарската сметана се разбива на пяна. В купа се смесват маскарпонето, рикотата, ванилията и захарта. Към тази смес се добавя на части разбитата сметана. Трябва кремът да остане пухкав.

В тавичка (моята е с размер 30 на 30 см) се подреждат бишкоти, които са потопени за кратко в подсладеното кафе. Отгоре се изсипва половината крем. Заглажда се и се подреждат и останалите бишкоти отново потопени в кафе.
Добавя се останалия крем. Сладкишът се заглажда и се прибира в хладилника за няколко часа. Най-добре за през нощта. Преди сервиране се поръсва обилно с какао на прах.

източник на снимката.

Здравейте, приятели!

Честита Коледа! Бъдете много здрави, щасливи, обичани! Уютът винаги да е част от домовете и сърцата ви. 

От няколко години насам за първи път ми се случва да не съм на работа по празниците. Което е така просто защото напуснах работа както знаете. Дадох си малко почивка преди следващата и се записах на шофьорски курс.
Тази година макар и почиваща реших да не робувам на кухнята.
Бъдни вечер посрещахме двете с баба вкъщи. За първи път в живота ми не посрещнахме Бъдни вечер с определен брой ястия, с постна храна, нещо, което си е било винаги традиция у дома. За жалост почти нищо от това, което се приготвя традиционно на този ден не трябва да ям. Та си направихме питка с паричка, тиквеник и една запеканка с картофи и сирена.
Не е важно какво точно ще сложиш на масата, важното е, че си с близките си.

На Коледа също реших да не се престаравам и да готвя храна, която да ядем цяла седмица. Струва ми се напоследък излишно да се готвят десетки неща по празниците. Като може да е нещо по-скромно. Спрях се на памучна погача, един страхотен бавно печен свински джолан с гъби, лук, моркови и вино.

ПоловиНЪТ (😂😍) пожела и руска салата. Не съм много по нея, но направих така, че и аз да мога да хапна. Сварени картофи, яйца, кисели краставички и страхотен бекон. Подправих я с черен пипер, сол и скилидка чесън.

Малко тежичка вечеря се получи, но ще релаксираме следващите дни и ще хапваме по-леки храни. Беше много вкусно.

Разбира се имаше и десерт до който въобще не стигнахме. За него ще ви говоря днес. Видях клипче  във ФБ и ми се стори доста интересен. И  най вече доста лесен. Имах ябълки и воала. Направих го. Не е нищо кой знае колко претенциозно, даже е доста лек. Има свеж и приятен вкус. В клипчето е по-дебеличък, но аз го сложих в по-голяма тавичка.

Продукти: 5 големи ябълки, 50 г кристална захар, 90 г брашно, 2 яйца, 30 г разтопено масло, щипка сол, 1 ч.л. бакпулвер, 100 мл прясно мляко, 1 с.л. натурално нишесте, 1/2 лимон, ванилия, кората от 1 лимон или 1 портокал.


Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка се покрива с хартия за печене. Аз използвах форма за торта с падащо дъно с диаметър 26 см, но може да използвате и с по-малък диаметър.

Ябълките се измиват, обелват и се настъргват на филийки на онази част от рендето която рядко се използва (😂😂😂). Честно казано преди тези ябълки аз лично никога не бях стъргала нищо на нея. Даже не знаех дали изобщо сте стане и бях готова да ги нарежа с нож на тънко. Поливат се с прясно изтискания сок от лимона.




Така... В купа се разбиват яйцата със захарта на гъст крем. Към тях се добавят брашното, маслото, ванилията, бакпулвера, коричките от лимон и нишестето. Разбъркват се добре и към тях се добавя прясното мляко. Отново се разбърква. На два пъти се добавят настърганите на филийки ябълки. Тази смес се изсипва в тавичката, която сте си приготвили и се заглажда. Пече се за около 40 минути или докато стане приятно златист на цвят. Сладкишът се вади от фурната. След като изстине се поръсва с пудра захар по желание. Аз поръсих с малко канелена пудра захар.

Има приятна кремообразна текстура и е свеж от лимона и ябълките.

Здравейте, приятели!

Аз отново се изгубих, на компютъра ми му има нещо и не знам кога ще мога да го занеса на диагностика. Започнах шофьорски курс и понеже го карам интензивно нямам време за нищо. След празниците ще е явно. Този пост с баничката си го имах подготвен в блогспот. Но за следващите ще окупирам лаптопа на половинката. 

Най-тъжното е, че така ми се забавя и новия блог. Но какво мога да направя. Понякога се случват непредвидени неща.   

Можете да ме последвате в инстаграм - @petkovagal. Там на сторита честичко споделям какво хапваме през деня. Особено сега като не можех да пиша в блога. А можете и да се порадвате на наш Минчо. Ще сложа снимчици в края на публикацията. Такъв е сладкиш! 

А рецептата за днес... Отдавна я приготвих и бяхме очаровани вкъщи.

Баницата си е класика. Правила съм какви ли не, по различни методи. С готови кори, с бутер тесто, сама съм точила или дърпала, постна, със сирене, извара, месо, картофи, какво ли не.
Тази прекрасна рецепта видях при Креми. Много исках да опитам баница, която не съм правила досега и попаднах на нейната рецепта. Малко си я пооправих като за мен, защото нямах толкова яйца 👀 а изобщо не ми се излизаше в студа. Разполагах само с 3... та това успях да сътворя с тях.

Снимките не са особено хубави, размазани, тъмни са..., но времето беше доста мрачно и това успях да сътворя набързо.
Става страшно ароматна и в зависимост дали ще я покриете с кърпа или не става хрупкава или мекичка. Брат ми искаше да го науча как се прави баница на тиган и някаква обикновена баничка на фурна. Мисля да му покажа тази защото става светкавично и е много пухкава и вкусна.

Продукти: 3 яйца, 100 г кисело мляко + 1-2 с.л. за намазване отгоре, 200 г краве сирене, 1 равна чаена лъжичка бакпулвер, 40 мл олио, малко масълце

Фурната се включва на 180 градуса. В тавичка се постила хартия за печене. Винаги слагам хартия за печене за почти всичко. Много ми е удобно.

В купа се смесват 100 г кисело мляко, яйцата като от едното се отделя жълтъка за намазване, сиренето, бакпулвера и олиото. Може да добавите и сол, но вече това е в зависимост от сиренето, което използвате. При мен не беше необходимо.

Взема се една кора, поръсва се с малко от яйчената смес, отгоре се покрива с втора кора, отново се наръсва, поставя се трета и тя се наръсва със смес. След  това се навива на пуричка и се слага в тавичка. В оригинал Креми използва по 4 кори за пуричка, но както вече споменах нямах достатъчно яйца и намалих сместа наполовина.

По същия начин се процедира и с останалите кори. От тази смес ми излязоха 4 пурички.
Разрязват се на парченца. Отделения жълтък се разбърква с малко кисело мляко и се намазва баницата. Отгоре се нареждат парченца масълце. Пече се до готовност. Около 30-40 минути, докато стане с приятен загар.

Ако желаете баничката да стане мекичка я покрийте с кърпа. 

Ей го и момченцето ни. Минчето. Ако си спомняте с приятеля ми го намерихме една късна лятна вечер след работа изгладнял, жаден и уплашен. Така и никой не си го потърси и си го задържахме. Прави доста пакости, но е голяма душичка. Много е обичлив и гальовен. Постоянно иска да се гушка и да целува.  И най-много обича да похапва варено пиле. 🤤😅😍

Здравейте, приятели!

Повече от седмица нямах компютър. Нещо се беше прецакал, но всичко е наред вече. Сега тъкмо седнах да си подредя всички файлове и да може утре да си преинсталирам уиндоуса. Такова мазало е. Аз по принцип съм толкова педантична в подредеността си на всичко в компютъра ми. Нещо, което не мога да кажа за себе си във всеки друг аспект. За всичко друго около мен цари пълен хаос. Да ама и компютъра ми страда напоследък от това, от нямане на време. Е, вече го имам цялото. Колкото ми душа желае. Фотошоп, Илюстратор, снимки, музика, филми, какво ли не... всичко набутано в 2-3 папки. Ужас. Настръхвам!
Реших обаче първо да споделя тази вкусотия с вас. От толкова време се каня.

Имам и да ви се хваля. Първо - от понеделник ми започва шофьорския курс. Леко ми е напрегнато. Малка топчица усещам в стомаха си. Но не е като да не искам да се науча, а и е много важно човек и да може да кара. Най-малкото не се знае дали няма да ти притрябва в живота. Освен това ми/ни предстои и една промяна за която ще споделям някой ден по нататък. Нека да наближи. А за тази промяна ще е нужно и да мога да карам. 

Другото нещо е, че вече не работя това, което работех. За кратко ще е. Два месеца може би. Или мъничко повече. Свързано е и с горното. Дотогава ще си почина малко. И без това напоследък съм тотално прегоряла от стреса на бившата ми работа.
Не ми липсва говоренето със стотици хора, половината от които все кисели и изкарващи си го на нас в офиса. А и е толкова приятно да не нагласяш аларма за другия ден или да не се прибираш след 23 часа от смяна. Чувствам се по-спокойна. На 30 ноември ми беше последната смяна. 

Ще си карам шофьорския курс, ще си припомня някои неща от курса ми по графичен дизайн, имам и разни други задачи. Ще видим. Ще ми се и да отделя малко повече време и за рисуване. Вдъхновено ми е. Онзи ден си взех един скечбук във формат достатъчен за да се побере в чанта. Все се каня да започна да си рисувам така в тефтер и ме обзема страх от белия лист. Нещо, което не ми се е случвало от години.

За жалост малко позабавих нещата с прехвърлянето на този блог в "новата му къщурка", но ще наваксам. Как ми се иска за Нова година да съм попреместила повечето неща.

Днес искам да споделя с вас този вкусен крем. Това е вкус от моето детство. На практика почти няма рецепта и е изключително лесен. Ухае на есен, на уют, на детство, на безгрижие... каквото хубаво се сетите. И имате нужда само от 3 съставки.

Помня когато живеехме на село... отглеждахме си какво ли не в градината. Естествено имаше винаги много тикви. Този крем винаги мама и баба го правеха в огромна тенджера на котлона. Ако обичате тиква ще ви хареса със сигурност.

Имате нужда от тиква, прясно мляко, захар и канела ако желаете. Може да се остави и натурално без подправки. Тиквата се почиства и нарязва на кубчета. Слага се в тенджера с малко захар и вода. Вари се докато поомекне и водата изкипи след което се долива малко количество прясно мляко и продължава да се вари в млякото. Ако е необходимо впоследствие ще доовкусявате със захар. Но не  е необходимо голямо количество тъй като тиквата си е естествено сладка. Когато тиквата е напълно сварена и млякото се е редуцирало леко се пасира. Ако желаете добавете канела. Насипва се в десертни купички или чашки и се прибира в хладилника за няколко часа.

Споделете ако сте го опитали дали ви е харесал.

Може да ме последвате в Инстаграм. - @petkovagal @petkovaart
Първият профил е личния ми в който споделям всякакви неща свързани с мен и блога. Вторият е свързан с изкуството ми. :) 
Също можете да харесате страничката ми във Фейсбук. Galka's Kitchen