Хем е тиквеник, хем е малко по-различен тиквеник. У дома тиквеника е много тачен сладкиш и го правя в най-различни варианти. Може да използвате крем, който ви е любим. Няма много красив вид, но понякога и не толкова красивите сладкиши са много вкусни.
Можете да обогатите вкуса като използвате като добавки ядки, сушени плодове и пр. Аз използвах само тиква.

Продукти: за 8 парчета: 6 кори за баница, 600 г тиква, олио, 1/2 ч.л. канела
за сиропа: 1 ч.ч. захар, 1 и 1/2 ч.ч. вода
за крема: използвах една опаковка крем Оле на доктор Йоткер, която се разбива с 400 мл студено мляко
канела за поръсване

Тиквата се настъргва на едро и се задушава за кратко докато поомекне леко в олиото. Добавя се канелата и се разбърква. оставя се настрана за да изстине лекичко.

В единия край на 3 кори се поставя половината от сместа и се завива на рулце. По същия начин се процедира и с другите кори.

Рулцата се нарязват на 4 парченца и се поставят в покрита с хартия за печене тавичка. Ппекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса докато станат приятно златисто кафяви. През това време се приготвя и сиропа, вари се 10тина минутки. Горещите тиквеничета се заливат със сиропа и се оставят да го попият. Преместват се в удобен съд.

Приготвя се крема и се заливат с него. Поръсват се с канела.

Могат да се консумират и веднага.

Не е лош, но и не ме впечатли чак толкова. Може би ако брашното не е само от нахут ще е доста по-вкусен. В този вид е със силно наситен нахутен вкус, знаете, че брашното от нахут е по-особено и ако не си свикнал с вкуса му е малко странно като усещане. Аз много обичам нахут, но ми дойде малко по-наситено :)

Прави се много лесно и може да се правят много интерпретации с него, като се добави карамелизиран лук, пресни и сухи подправки, а защо не и гъби или маслини, сушени домати...

Би могъл да се използва и като основа за безглутенова (или пък постна) пица. Или поне някакво подобие на пица.

Продукти: 1/2 ч.ч. брашно от нахут, 1/2 ч.ч. вода, 1 с.л. олио, малко сол и риган за поръсване.

Смесват се всички продукти без ригана и се оставя да престои най-малко 1-2 часа покрито с кърпа в купа.

Загрява се фурната на 200 градуса и се поставя намазнена 18-20 см тавичка с незалепващо покритие да се загрее. изсипва се сместа, поръсва се с риган и се пече до зачервяване. Около 20-30 минути.

Тези палачинки пробвах миналата седмица. Получиха се много приятни. Леко зърнеста, песъчлива структура. Най-вкусни са да се консумират топли. Аз ги гарнирах със сироп, който направих като сгъстих сока от ананасовия компот. От тази доза излизат 4-5 палачинки.

Палачинките могат да се консумират от хора със СРЧ (синдром на раздразненото черво), които не бива да консумират глутен и следват FODMAPs диетата. За подслаждане в случая препоръчвам кленов сироп или някакво сладко, но в малки количества. Не е за препоръчване да се консумира мед ако следвате FODMAP.

Снимките са доста ужасни, но нямам други. Правих ги късно вечерта и това са единствените що=годе читави снимки, които успях да отбера.

Продукти: 1/2 ч.ч. брашно от ориз, 1 бучка кафява захар, 1 ч.л. бакпулвер без глутен (можете да си купите от някой био магазин, на др Йоткер също не съдържа глутен), щипка сол, 1 яйце, 1/2 ч.ч. оризово мляко (може да използвате и друго ядково или краве/овче/козе), 1 с.л. олио, 1 консерва компот от ананас, масло за тигана

Всички продукти се смесват без ананаса и маслото. Сместа се оставя да престои около час.
Тиган за палачинки се намазва с малко масло и се загрява. Изсипва се малко от сместа за палачинки (моите бяха около 15 см в диаметър) и отгоре се подреждат парченца ананас (или 1 цяла шайба). Когато повърхността стане на балончета, палачинката се обръща и се пече докато стане златиста. През това време може да сварите сока от компота докато се сгъсти като карамелен сос. Но може да си ги подсладите и с каквото обичате. Кленов сироп, мед, пудра захар, сладко по избор.

Ето ме с един много лесен десерт с подръчни материали. При мен бяха остатъци от няколко пакета неизядени бисквити, които бях сигурна, че никой няма да доизяде. Сетих се, че имам една консерва сгущенка и реших да импровизирам. Вчера моя мъж ги опита и остана очарован и ми каза "И да запомниш как си ги направила" :D
Няма да говоря съвсем в грамажи специално за бисквитите защото нямам никаква идея.
На вид... бисквитените топчета не впечатляват кой знае колко. Всъщност ако имах шоколад или ядки можеха да се получат доста по красиви на вид, но вкуса е важен в случая. А той е просто чудесен.

Продукти: 1 консерва сгущенка (дулсе де лече, карамелено сладко), обикновени и чаени бисквити (не мога да кажа грамаж защото при мен бяха от три пакета, а все още нямам електронна везна, но със сигурност бяха поне 200-250 грама. Аз като ги смлях започнах да добавям по малко докато стане прилична консистенция за оформяне на топчета.), 60-70 г разтопено масло, 1 с.л. какао

Бисквитите се смилат фино. Част от тях се изсипват в купа и към тях се добавят 1/2 от консервата с карамел, разтопеното масло и какаото и се омесва с ръце. Добавя се от смлените бисквити докато "тестото" стане удобно за оформяне на топчета без да полепва по ръцете.

Взема се по малко от "тестото" и се оформя топченце, което се сплесква и се поставя в средата малко от карамела. След това внимателно се оформя на топче така, че да не излезне навън плънката.
Така се процедира с всички бонбонки. Овалват се в смлени бисквити и се оставят в хладилник за да стегнат.

На другия ден са още по-вкусни.

Остава да споделя и вчерашната ми работа :) Много съм доволна, развихрих се подобаващо върху новата хартия. ЧУдесно се рисува върху нея <3

Аз както винаги имам супер много банани, май трябва да започна да купувам по-малко, защото се оказа, че максимум мога да изяждам по 1 банан на ден до 100 г.
Както и да е... сладкишът се получи много интересен, а и много красив. Някак с много натурален вид, ненатруфен. Хареса се. Доволна съм.
Вярно, че не ми е особено позволено да ям сладкиши, но не мога да спра да ги правя като ми действат така разтоварващо. Тепърва тези седмици ще има да разучавам диетата и да открия леки алтернативи като за мен :) Все ще има нещо.

Адаптирах рецептата от тук. Може би ще се получи и с царевичен грис и някакво безглутеново друго брашно за безглутенов вариант. Ще пробвам като разуча диетата си.

Продукти: 1 ч.ч. пшеничен грис, 1 ч.ч. бяло брашно, 1 ч.ч. кафява захар, 3/4 ч.ч. олио, 1 коф. кисело мляко (280 г), намачкани на пюре два зрели банана (средна големина), 1 пак. бакпулвер, 2-3 с.л. брашно от рожков, ванилия, 2 банана нарязани на колелца за отгоре и пудра захар за поръсване.

Млякото се разбърква със захарта и пюрето от банани, добавя се и олиото и след това брашната смесени с бакпулвера и ванилията. Разбърква се много добре.

Фурната се загрява на 180 г. Тавичка с размер 24 см в диаметър се покрива с хартия за печене и сместа се изсипва и заглажда в нея. Отгоре се подреждат банановите реценчета. Пече се около 40 минути или докато клечка забита в средата на кекса излезне чиста без полепнали трохички по нея. Оставя се да изстине и се поръсва с пудра захар.

* Чаената чаша, която използвам е с 250 мл вместимост.
** Може да експериментирате с добавките към кекса - ядки, шоколад, сушени плодове, какао, може да го сиропирате или разрежете на две и направите като торта с любим крем. Малко по-зърнест е заради гриса и е много интересен.