Здравейте, приятели! 💓

Ще започна малко отзад напред с рецептите. Този крем карамел е последния сладкиш който правих. Но преди да премина към него да споделя някои нещица около мен.

Не съм писала от сто години. Купих си домейн! От толкова години се каня да преселя блога си на друго лично мое си място, но все не идваше този момент. И ето го! Надявам се до края на октомври да мога да ви го покажа. Много се вълнувам. С брат ми работим по него. Той ми помагаше и за крайния вид на този. Но знаете идва един момент в който не ти е вече удовлетворяващо да ползваш безплатните платформи, защото не предлагат цялата функционалност, която желаеш. А и друго си  е да си е твое, нали?!

Новото местенце ще бъде цветно, свежо, красиво... Ще го видите!

Та защо не пишех... Рецепти, снимки... събрани бол. Но мислех първоначално директно в новия блог да си ги пиша. Обачеее ще отнеме малко повече време. Та така...

Вече есента се развихря с пълна сила, а който ме познава знае... есента за мен е тиква и кестени. Не се повтарям ами за хиляден път го споделям. 💓💓💓 Правила съм крем карамел с тиква, но не така на парченца. Стана великолепен, у дома се удобри много. Есенно слънчице в чинията. 😍🌞🌞🌞
Половинът изяде 6 парчета 😂😂😂с доволно примляскване. Аз пък останах с доволна физиономия, че се хареса.

Имам един сладък картоф в хладилника... дойде ми идея да пробвам този сладкиш и с него. Вероятно ще стане вкусно... Ще видим.

Продукти: една малка тиква (аз предпочитам цигулка), 500 г. захар, 2 ванилии, 8 яйца, 1 литър прясно мляко.

Тиквата се почиства и нарязва на кубчета. Поставя се в тава (тавичката ми е около 40 на 30 см) и се покрива с половината захар. Пече се на 200 градуса около час. В купа се разбиват яйцата със захарта, ванилията и млякото. Изсипват се в тавата при тиквата. Пече се на около 140-150 градуса около час - час и малко.

Оставя се да се охлади и се прибира в хладилника за няколко часа.

Истински разкош е повярвайте ми!!! 💓
Ако желаете можете да ме последвате в инстаграм :) 🌞 @petkovagal

Там ще може да видите щурото ми куче. И за него ще ви разкажа скоро. Съвсем неочаквано в живота ми се появи един пакостник.

От една седмица се каним да направим едно барбекю на балкона на брат ми. Има чуден изглед към моренцето... разкошно. Та денят беше вчерашния. Забавното е, че не можа да мине без  да ни се покаже, че не всичко върви по план. Тъкмо пристигнахме в квартирата му и разтоварихме всичко... той и Станислав се заеха да поподготвят скарата, а ние салатите...
Обаче неееееееее... като се разфуча един вятър, притъмни се и заваля яко. Като тропическа буря беше. Даже се пукна едното стъкло на вратата на един от балконите.
Решихме, че ако не премине до 20-30 минути план Б ще е да изпечем месото във фурната.
За щастие като всяка лятна буря премина точно след половин час. 

Беше чудесна вечер с вкусотии, разговори :) Много съм доволна. За мен този ден имаше и друго значение. И ми беше много щастливо.

Малко снимки и после ще напиша рецептата за тази гръцка разядка. Снимките са непретенциозни, но пък всичко беше много вкусно.

Малко ми е тъжно, че лятото си отива почти. Аз не съм ходила дори веднъж на плаж. Все нещо се случва и в почивните ми дни не успявам. Но се надявам, че другата седмица ще сефтосаме и това. Това лято го усещам някак тежко. По принцип винаги съм издържала на жеги, но тази не се получават нещата. Все гледам да си полежа в почивните дни, а имам адски много задачи. Които явно все ще си отлагам във времето когато стане някак по прохладно. 

Да ви споделя и бързата рецепта за тази гръцка салата/разядка. Знам я от мама.

Продукти: 2 големи патладжана, 3-4 скилидки чесън, зехтин, сол и оцет на вкус.

Патладжаните се измиват и се изпичат. Може на скара, но може и във фурната. В моят случай бяха изпечени на скаричка на дървени въглища.

След това се разрязват и се изважда месото на патладжана. Накълцва се на много ситно. Добавят се солта, зехтина и оцета, настърганите на ситно скилидки чесън. Всичко се обърква добре.

Чудесно върви с прясно изпечен хляб. Аз не обичам патладжан, но по този начин ми харесва. А и се опитвам да пречупя себе си за някои неща и да започна да им давам шанс повече. 

Започнахме деня си с ей тези филийки. Човек ще си каже... "Какво пък толкова... някакви си филии?"... Е, да ама не. Това са най-сочните пържени филийки, които изобщо не са мазни и са перфектни за закуска.
Аз може би защото бях почивка днес някак през целия ден бях с усещането, че е неделя. Та си казвах... 'ми човек си има нужда от глезотийки в неделя...
Каква неделя, бе Гальоооо 😂😂😂

И след тези филийки чак сега си правя нещо за вечеря. (едни кюфтаци си пека за работа и смятам да излапам 1-2) Цял ден бях наляво-надясно. Хубав ден си изкарах, накрая и така хубаво ме наваля, че чак намъкнах чорапи вкъщи посред лято и си приготвих одеалото за през нощта. Какъв е този късмет... Даже и сега продължава да си вали. Малко ме е яд, защото се бях настроила да завърша вечерта с една хубава разходка на хлад в Морската градина. Но уви... някой друг път. Поне и двата ми почивни дни бяха прекрасни.

Това е от паркчето ни в Аспарухово.

И една мацка в морската градина

И накрая... ей това чудо ми прецака плановете.

За филийки си говорехме... Супер елементарни са и бързи. Като всичко, което правя напоследък. Макар, че няколко пъти правих палачинки в жегите и това си е бая задържане около печката. И живо приключение. Нали казват, че любов било ако на 40 градуса пържиш тиквички за любимия. Любов е ако на 40 градуса правиш палачинки на същия този човек. Особено ако ги въртиш посред нощите. Хаха

Продукти: 4 яйца, 5. с.л. захар, 200 мл прясно мляко, щипка ванилия, 1 ч.л. канела
масло, филийки хляб
мед и банани за сервиране

Разбивате яйцата със захарта, добавяте прясното мляко и подправките. На мен сместа ми стигна за 9 филийки

Загрява се тиган с незалепващо покритие, слага се бучица масло. Не трябва да е много за да не станат филийките мазни. Колкото да придаде вкус и аромат на масло. Филийките се напояват хубаво със сместа и се пържат от двете страни.
Елементарно, Уотсън! 😁😁😁

Здравейтееее!

Отдавна не съм писала (пак същата история). Не, че не ми се пишеше, но като онази смешка "исках, ама нямах желание" - с две думи мързеше ме. Много топлоо, много задух, не ми се занимаваше. Аз и покрай фурната не се задържам много. Както и преди... мятам набързо нещо само да си се готви и беж в друга стая.

Днес ей така набързо едно предложение за лятото. Какво беше... истинска любов е жена да пържи на пъжа си тиквички на 40 градуса. 😂😂😂😂😂 Аз направих само две тиквички. Хей така за мезенце. Не ми се стоеше до котлона повече. С една салата и по една пържола... разкошно просто.

Продукти: 2 тиквички, малко зехтин и сол, черен пипер.
125 г крема сирене (натурално, но може да използвате и друго), 3 с.л. заквасена сметана, 2 скилидки чесън, половин връзка копър,
и зехтин за намазване на грил тигана.

Тиквичките се измиват добре и се разрязват на ленти с дебелина около 5-6 мм. В купа се осоляват и намасляват със зехтин и се оставят настрана. Може да поръсите и с черен пипер.

През това време се подготвя пълнежа. Смесват се до хомогенност крема сиренето, нарязания на ситно копър, настърганите скилидки чесън и заквасената сметана.
От сол няма нужда честно казано, но вече е въпрос на вкус и ако обичате да е по-соленичко добавете. За мен беше перфектно на сол в този вид.

Оставяте в хладилника. Загрява се грил тиган и се намазва с малко зехтин. Пекат се до готовност от двете страни тиквичките. След като изстинат напълно се намазват с пълнежа и се навиват на ролца.

Аз тиквички не обичам много, но тези са просто великолепни. Ако ще ям тиквички на грил са ми най вкусни. Много красиво ще стане ако вземете и от жълтите и тъмно зелените тиквички, ще даде много хубав контраст млечния пълнеж с цветовете им.


Това е цялата философия. Не, че откривам топлата вода, но това е начина по който си ги правя. Може да се сложат и някакви ядки в пълнежа.

Днес брат ми има рожден ден и става на 33. :) Мога да си го тровя колкото искам, че вече е дърт. Нищо, че съм с няколко години по-дърта. 😂😂😂 Пожелавам му да е много здрав на-вече, те другите неща се нареждат.  Той ми е абсолютен пример в живота. Борбен, положителен. Пожелавам на всеки да има такава връзка с брат/сестра. Към мен, към приятелите си винаги ни е действал супер вдъхновяващо. Някак знае как да те накара да се замислиш над живота и приоритетите. И как да поемеш крачка напред.

Естествено и ние си се дъвчем понякога за какво ли не. Но това са си нормални неща. В края си остава това, че сме си всичко един за друг. Аз винаги съм била като някаква орлица и често изключително досадна. Обичам досадно и малко обсебващо може би. Сигурно е нормално за нашата зодия. И аз имах рожден ден преди два дни, даже подготвих рецепта за споделяне, но бях на работа и не успях да я напиша навреме.

Да взема и да го поздравя с една много любима негова песен.

В музикалните си любови все сме вървяли в една крачка през годините. С малки отклонения.

Днес мисля най-накрая да споделя любимата ми рецепта с броколи. Аз с броколите се кльопам от съвсем скоро благодарение на Николета. (и нея ще спомена скоро, плюс зародилата се любов към броколите).
Днешната рецепта е лесна, бърза... може за нула време да се спретне. Може да е като гарнитура към месо примерно. Но за мен може да си се яде и като основно ястие. Аз редовно си го правя.



И понеже днес е ден на брат ми се сещам за една история точно с тези броколи. Нося му аз една чиния пълна с броколи като тези. Той говореше по телефона с приятел и изведнъж възкликва:
- Ама вътре няма месо!
- Няма, нали са броколи със сметана и сирене.
- Това е сос за пиле.
- Не е сос за пиле, това си е сос за броколи.
- Не е бе, това си  е сос за пиле с броколи.
- Тези броколи са без месо. Я питай Стъ (приятелят с който говореше по телефона) тоя сос за броколи ли е или за пиле с броколи. Той ще е на моя страна.
- Той те подкрепя. Не, че няма да ги изям всичките сега, миришат страхотно.
И след малко нямаше и следа от броколи. 😂😂😂😂😂😅😅

Продукти: 1 глава броколи, 250 мл животинска сметана за готвене, 100-120 г синьо сирене, сол

В тенджерка се сипва вода и малко сол и се оставя да заври. През това време броколите се накъсват на розички.

Пускат се във врящата вода за минутка. Аз ги обичам да си останат хрупкави, хич не обичам пресготвени... специално за тази рецепта. Изваждат се с решетъчна лъжица. В тиган се капва малко мазнина и се изсипват броколите, добавя се сметаната и синьото сирене. Оставя се за минутка - две докато синьото сирене се стопи.

Имам си и втори начин на приготвяне. Изцеждам броколите добре, подреждам ги в чиния и правя соса отделно. Загрявам сметаната пак в тиганче и добавям сиренето. И заливам отгоре със соса.

Може да се поръси с бадеми, печени кедрови ядки.

И това е цялата философия. Изключително бързо става.

Може да се използват и замразени броколи.