Торта Медовик

Етит: Смених името на тортата в заглавието и описанието, тъй като оказа се... не е особено коректно. Винаги съм си мислила, че френска селска торта и торта Медовик са различни торти. И всъщност навсякъде където съм хапвала такава (а е било само в България) е била с това име - френска селска торта - не съм се усъмнила, че става дума за една и съща торта с истинско име Медовик. Тук явно си даваме имена на нещата както ни дойде... като руската салата, която изобщо не е руска.

Направо ще цитирам дамата, която ми разказа за произхода на тази моя любима торта.

Анна Савенко:
"Ако позволите, ще направя едно уточнение. Френска селска торта НЕ съществува. Тази торта е Медовик. Името “френска селска” е измислено на маса преди доста години от покойния собственик на някогашния ресторант Пчела и е даден на тази торта за по-интересно. Щото защо да е Медовик, като може да е френскаселска? 🙂 Такава торта не съществува във френското сладкарство. А рецептата е била докарана от семейни приятели на господина от Русия, които са живяли там, в последствие е била разпространена от техен цех, който е правил и за Пчела (не бъркайте със сегашните сладкарници).
Да добавя и още нещо - дори в Париж, в знаменитата сладкарница Пушкин се казва Медовик. Дори световно известния шоколатиер Мартин Шиферс (бях при него на курс) е публикувал наскоро тази торта и се е похвалил, че руските ученици са му дали рецепта, но само тук е френска селска! 😀"

Благодаря много за информацията и за уточнението. :)

Здравейте, приятели!

Днес блогът ми има рожден ден. Цели 11 години стават откакто написах първия си пост. Всяка година  се удивявам от себе си как успявам все пак да го поддържам. Защото това си е наистина дълго време. А през годините си ми остана любимото ми хоби. Действа ми разтоварващо и много приятно. Прави ме щастлива. Не винаги е било така де. Сещам се още в началото като бях зелена в блогването... и по-малка, по-чувствителна... много неща ме впечатляваха, нараняваха... Появяваха се регулярно тролове, които пускаха по някой отвратителен коментар от който аз много страдах. Беше ми непонятно как може някой изобщо да се занимава с това да ходи по блоговете за да трови хората без причина, само защото няма явно какво да прави с живота си. Бая рев съм му удряла. А и бях на косъм да затрия блога. Хубаво, че станах от компютъра тогава. Пръста ми почти беше на "изтрий блога" образно казано. После порастнах, израстнах и спряха да ме тревожат такива глупости. Та нали той си е  за мен. Блога. Все тая, че някой отровен човек може да каже някоя тъпотия... В крайна сметка не можеш да превъзпиташ някой да бъде добър с хората като той просто не става за това. Предполагам, че всеки един човек, който се е сблъсквал с подобни лоши хора в един момент е реагирал твърде емоционално и след това го е преодолял.

Имам доста идеи за тази година. Да си го доразвия. Да стане по-подреден. По - улеснен за четене и всичко. А и искам да пиша повече. Миналата година не успях много. Но това наистина ми действа много разтварващо и антистрес и искам да се случва по-често. И ще стане. Сигурна съм.

С половинката ми мислим от другата седмица да започнем да се храним и малко по-изчистено. И двамата имаме доста малко движение напоследък. Ходим много, но не е достатъчно. А и попрекалявахме с някои неща. Говорихме си вчера, че няма да изхвърляме напълно всичко от менюто си. Просто ще намалим приема на десертите, на тестото. Ще си хапваме, но от време на време. До някаква степен е лесно да не ти е скучна храната дори да ядеш по-еднообразни неща като продукти когато можеш да готвиш. Голям плюс е.

Разглеждам си старите рецепти и със смях се сещам с каква сапунерка правех снимките. В крайна сметка снимката не е важна чак толкова. По-важно е, че ми е било вкусно или някоя история свързана с нещото, което съм сготвила, но все пак си е друго да можеш да покажеш на хората, че освен вкусно е и красиво. В никакъв случай не смятам, че правя кой знае какви снимки на храната си, но и този процес ми носи истинско вълнение.

Моят блог е от много години, но не е особено известен сред хората. Знам, че много мои приятели ме четат. Но за други не знаех. Преди няколко дни като се чух с брат ми по телефона ме изненада приятно като ми каза, че един наш общ приятел редовно ми четял блога. По скоро винаги съм си била с идеята, че го списвам главно за себе си. Приятно ми стана. Благодаря ви приятели, че ме следвате и ме подкрепяте. Ако желаете можете да ме последвате и в Инстаграм. @petkovagal

Искрено се надявам да успея с преместването му възможно най-бързо. Неприятното е, че моят компютър се развали и още не съм имала възможност да го закарам на диагностика. Надявам се все пак да се размина с нещо по-малко. Слава Богу, че имам и план Б засега. Но пък докато не взема книжка все пак не мога да му отделя много време. Или по скоро докато не си мина изпита по теория. Времето ми е заето главно с това. Даже като излизаме на разходка е вечер.

За днешната публикация избрах точно тази торта, защото с ръка на сърцето мога да кажа, че това е една от любимите ми. Да, аз обожавам чийзкейкове, браунита, но тази торта е голяма наслада за небцето. Правила съм я няколко пъти. Имам чувството, че мога да изям адски много парчета. 😂 Преди да я направя за първи път винаги съм я хапвала в заведения. Рядко ям десерти някъде навън. Предпочитам моите си. Но тази торта много ми допадаше. А имах един страх да направя аз. Изглеждала ми е доста трудоемка и времеемка. Но не! Тя е изключително лесна.
За рецепта досега винаги съм използвала само една. На Ани от Вкуснотека. Като съм правила някакви съвсем минимални промени.
В тази торта от снимките днес не съм използвала орехи, но ви съветвам да не ги пропускате. Предишните пъти винаги съм слагала. Просто сега трябваше да я направя така за да може и бабите да хапнат.
Аз използвах прясно направено сладко от вишни този път. Предишни пъти съм правила с мармалад от сливи. Беше домашно и го предпочетох пред друг вид купено.
Но стига локуми, ето я и нея: Френска селска торта. 💝💝💝

Продукти: за блатовете: 1 яйце, 150 г кристална захар, 200 мл прясно мляко, 2 с.л. мед, 2 ч.л. сода бикарбонат, 50 г охладено, разтопено масло, 400 г брашно

за крема: 1 кг цедено кисело мляко, 1/2 ч.ч. захар, кората и сокът от 1 лимон, ванилия, 200 мл сладкарска сметана.

бурканче сладко от вишни и прясно изпечени орехи за украса. Не ги пропускайте, но ако не обичате не са задължителни. А и можете да ги замените  с други ядки.

Аз украсих отгоре с малко мед. Това също е идея. Имах идея да използвам изрезките от блатовете за украса, да ги пусна през чопъра, но ги изядохме.

С крема можете повечко да импровизирате. Може да комбинирате цеденото мляко със заквасена сметана, или да е само заквасена сметана. Но спазвайте точно продуктите за блатовете.

В тенджерка разбийте яйцето, захарта, млякото, меда, содата и маслото. На слаб котлон оставете да си ври около 20-30 минутки като бъркате непрекъснато. Сместа трябва да придобие красив карамелен цвят. Сваля се от котлона. Добавя се пресятото брашно докато сместа е още топла и се разбърква добре. Получава се тесто, което е доста еластично. Преместете на леко набрашнен плот и размесете леко тестото. Трябва да се раздели на 8 части. Всяко парченце трябва да е около 110 грама.
За тортата ви трябват 5 блата. Останалото тесто може да използвате за нещо друго. Аз лично разточих и останалите топчици тесто и ги изпекох, след това нарязах на парчета. Получиха се като бисквитки. Тестото е ароматно и вкусно.

Всяка топчица се разточва на много тънко. На практика трябва да са почти прозрачни. Аз лично си разточих всички блатове предварително, защото се пекат за много кратко. Трябват ви блатове с диаметър около 27-28 см за да може в готов изпечен вид да ги изрежете с диаметър около 25-26 см. Разточените блатове поставете всеки върху лист хартия за печене.

Загрявате фурната на 170 градуса. Печете всеки блат за около 3 минути. Не препичайте. Блатовете трябва да са мекички. Ако се препекат ще са чупливи. С помощта на ринга или чиния с подходящ диаметър отрязвате перфектни кръгове.

Кремът се приготвя много лесно. В една купа се разбива сладкарската сметана. В друга се разбърква цеденото мляко, захарта, ванилията, сокът и кората от лимон. Към цеденото мляко се добавя постепенно разбитата сметана. Кремът става много свеж и пухкав. И заради цеденото мляко не е тежък.

Ринг се поставя в чиния/поднос. Подреждат се блат, крем, малко сладко, смлени орехи (ако сте решили, че ще сложите орехи). Така се процедира и с останалите. Заделете си малко крем за измазване на тортата отстрани. 

Може да сложите измито фолио от това с балончетата ако няма да покривате с орехи. Прилича на пчелни кутийки. Много е красиво. Може да украсите след това с мед отгоре.

Тортата е добре да престои за цяла нощ.