Показват се публикациите с етикет По света и у нас. Показване на всички публикации

От една седмица се каним да направим едно барбекю на балкона на брат ми. Има чуден изглед към моренцето... разкошно. Та денят беше вчерашния. Забавното е, че не можа да мине без да ни се покаже, че не всичко върви по план. Тъкмо пристигнахме в квартирата му и разтоварихме всичко... той и Станислав се заеха да поподготвят скарата, а ние салатите...
Обаче неееееееее... като се разфуча един вятър, притъмни се и заваля яко. Като тропическа буря беше. Даже се пукна едното стъкло на вратата на един от балконите.
Решихме, че ако не премине до 20-30 минути план Б ще е да изпечем месото във фурната.
За щастие като всяка лятна буря премина точно след половин час.

Беше чудесна вечер с вкусотии, разговори :) Много съм доволна. За мен този ден имаше и друго значение. И ми беше много щастливо.

Малко снимки и после ще напиша рецептата за тази гръцка разядка. Снимките са непретенциозни, но пък всичко беше много вкусно.

Малко ми е тъжно, че лятото си отива почти. Аз не съм ходила дори веднъж на плаж. Все нещо се случва и в почивните ми дни не успявам. Но се надявам, че другата седмица ще сефтосаме и това. Това лято го усещам някак тежко. По принцип винаги съм издържала на жеги, но тази не се получават нещата. Все гледам да си полежа в почивните дни, а имам адски много задачи. Които явно все ще си отлагам във времето когато стане някак по прохладно.

Да ви споделя и бързата рецепта за тази гръцка салата/разядка. Знам я от мама.

Продукти: 2 големи патладжана, 3-4 скилидки чесън, зехтин, сол и оцет на вкус.

Патладжаните се измиват и се изпичат. Може на скара, но може и във фурната. В моят случай бяха изпечени на скаричка на дървени въглища.

След това се разрязват и се изважда месото на патладжана. Накълцва се на много ситно. Добавят се солта, зехтина и оцета, настърганите на ситно скилидки чесън. Всичко се обърква добре.

Чудесно върви с прясно изпечен хляб. Аз не обичам патладжан, но по този начин ми харесва. А и се опитвам да пречупя себе си за някои неща и да започна да им давам шанс повече.

Здравейте, приятели мои!

От толкова време се каня да го започна този пост. От седмици.
Блудната дъщеря се завръща след няколко месечно отсъствие. За всичкото това време ми се случиха какви ли не неща. И хубави, и лоши. Доволна съм от всички. В крайна сметка всяко нещо можем да го приемем като опит.

Доста дълго време ми липсваше муза за готвене. Даже за себе си мятах една пържола в тигана и нищо по-завъртяно не се случваше в моята кухня. Но не се и насилвах. То няма и смисъл. Като нещо не ти върви за момент по-добре да отлежи малко. Новинките около мен са много, но ще споделя по основните.

Първото нещо, което ще споделя... а и най-новото около мен е, че си имам нова печкаааа. И дааааа! Аз отново ще мога да пека курабийки и всичко онова дето преди ми ставаше на въглен, защото старата печка печеше винаги на 250 градуса 😂😂😂

Иначе... изкарах едно приятно лято, бях на сватба на сестра ми в Гърция. Видях моренце цели 2 пъти, за разлика от предното лято когато се размазах да плажувам с мой приятел. 😂😂😂😂😂😂

Направих си 5 татуировки от началото на годината 😂😂😂 Да, пет! Лудост, а?! Но ги почувствах част от мен. Като нещо, което е трябвало да бъде направено.

Отслабнах с 10 кг и започнах да тренирам супер редовно... изключвайки последната седмица, защото не се чувствах много добре.

Записах се на курс по графичен дизайн. Реших, че е време да променя много неща... да се преориентирам малко. Брат ми ми направи този подарък. Малко ми е трудно, защото съм свикнала с четка. А това тук е различно.

Рисувах. Добре си порисувах цяло лято.

Сдобих се с настолен компютър. И сега ще ми е много по-удобно да пиша тук. И се надявам да мога да пиша и по-честичко.

И блогът ужасно ми залипсва. Вдъхновение започна да се появява, имам дори някои наснимани и готови за публикуване вкусотии. С две думи - Галя се завръща. :) И ще ми бъде много приятно отново да вписвам преживяванията си в кухнята. Някак това място си остава пристан за мен.

Подготвям тази публикация много отдавна, но все я отлагах. Това брауни правих за една много приятна вечеря на, която ни поканиха наши съвсем нови и пресни приятели, с които на всичко отгоре си допаднахме изключително много. Оказахме се много близки по много параграфи. И четиримата много обичаме да ходим на пикник. Ще ви споделя няколко снимки от едно прекрасно място на което си правим страхотни пикници вече няколко пъти. Мястото е Езерец и е просто невероятно. Плажът там е разкошен. Може би е останал толкова хубав и ненаселен, защото се стига малко трудно до там. Просто пътят е малко кофти, черен път е около 2 км може би. И над плажа има чудесна горичка.

За съжаление имам само 2-3 снимки на този сладкиш и не са особено добри, но няма значение. Получава се много приятен.

Адаптирано от тук.

Продукти: за брауни частта: 115 г краве масло, 220 г шоколад (може да е черен, млечен), 1 ч.ч. захар, 3 големи яйца, ванилия, щипка сол, 100 г брашно
за частта с крема сирене: 250 г крема сирене на стайна температура, 50 г захар, 1 яйце, 2-3 с.л. сладко от праскови (може и от ягоди, аз нямах)

Около 200-300 г ягоди, измити, изчистени и нарязани на половинки

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка с размери 20 на 20 се покрива с хартия за печене.

Маслото и шоколадът се разтопяват на водна баня или в микровълновата фурна на ниска мощност. Оставя се настрана за да се охлади до стайна температура. Прибавя се захарта, като се разбърква добре докато се усвои. Добавят се яйцата едно по едно, като се разбива след всяко. Прибавят се ванилията, солта и брашното. Сместа се изсипва в тавичката.

Крема сиренето се разбива на крем със захарта и яйцето. Прибавя се сладкото от праскови. Изсипва се отгоре върху брауни тестото и с вилица или клечка за зъби се разбърква леко за да стане мраморна сместа.
Отгоре се нареждат парченцата ягодки.

Пече се около 35-40 минути.

Ето и обещаните снимки от Езерец :)

И завършвам с един красив залез от Балчик от същия ден :)

Тази тортичка правих миналата седмица. Нямах възможността да я споделя по-рано, защото първо бях на работа, след това пък с моят любим ходихме в Елена и Трявна. (Ще споделя няколко снимки в края на поста)

И чак сега й дойде ред. Тортата стана разкошна. С много нежен крем, много приятен на вкус. Използвах компот от нектарини, който беше съвсем прясно направен, но може да се използват и пресни, добре узрели нектарини или праскови и да се сиропира с обикновен захарен сироп. Аз използвах сок от компот за това.

Не мога да опиша колко беше прекрасна на вкус, не беше много сладка, просто перфектна за все още горещото време.

Аз я разделих с баба и наши приятели, които също много я харесаха. Формата за торта, която използвах е с диаметър 22 см. Може да използвате и 20 см.

Продукти: за блата: 2 яйца, 125 г захар, кората от 1 портокал, 50 г брашно, 50 г натурално нишесте, 1 ч.л. бакпулвер

за желето: 2 добре узрели нектарини или праскови, нарязани на кубчета или плодовете от 2 компота нарязани, 250-300 мл сок от компота (или лек захарен сок), 9 г желатин

за напояване на блата: сок от компот или лек захарен сироп

за крема: 250 г маскарпоне, 350 г цедено кисело мляко, 400 г заквасена сметана, около 100 мл сок от компот, сокът от портокала и 20 г желатин, ако е необходимо пудра захар на вкус, 2 бр ванилия

Фурната се загрява на 180 градуса. Форма за торта се покрива с хартия за печене.

Яйцата се разбиват на гъст крем със захарта, добавят се портокаловата кора и брашното и нишестето смесени с бакпулвера. Сместа се излива във формата. Пече се около 25 минути или докато клечка забита в средата излезне суха без полепнали трохички.
Изважда се от фурната и се оставя да се охлади.

В сока от компот се накисват 9 г желатин. След като набъбне се загрява на водна баня или на ниска мощност в микровълновата. Не трябва да кипва сместа. Само да се загрее за да може желатина да се разтопи. След като се разтопи се смесва с нарязаните на дребно плодове и се оставя за кратко в хладилника докато започне да се стяга.

Блатът се поставя във форма за торта с падащо дъно. Надупчва се и се напоява със сок от компот. Не трябва да се прекалява за да не се разпада.

Когато желето с плодовете е започнало да стяга се поставя в средата на блата. Аз си направих нещо като "ринг" от алуминиево фолио тъй като не разполагам с друго. Затова и не ми е много равен пласта.

Оставя се да се достегне. През това време се приготвя крема. В сока от компот и портокаловия сок се накисва желатина докато набъбне. Сгрява се на водна баня или в микровълновата. Маскарпонето се разбърква леко с дървена или силиконова лъжица. Добавят се към него киселото мляко и сметаната и желатина. Добавя се ванилията и пудра захар на вкус.

Отстранява се ринга около желето ако сте използвали такъв и се залива с крема. Оставя се да се охлади покрита със свежо фолио.

Аз оставих да се стегне за през цялата нощ. Тортата е разкошна!

Идеята за оформлението и блата за тортата взаимствах от една немска книга за чийзкейкове - 100 рецепти за чийзкейкове. Оригиналът е без желатин и само с маскарпоне, също и сладкарска сметана, също със сладко от череши и желе от череши. Някой ден мисля да опитам и оригиналната рецепта :) Но черешите вече не са в сезон, така че се отлага :)

А ето и няколко красиви снимчици :)

Като се замисля май ще ми е за първи път да пиша такъв огромен пост.
Вчера денят ни започна с тези разкошни хлебчета за закуска след което по женски с мама, двете ми сестри и племенникът ми обиколихме колкото успяхме от двореца в Лудвигсбург. Т.е. от градината. За 6 часа не успяхме да разгледаме цялата градина, какво остава за самия дворец. Но нищо.

Беше вълнуващ ден поради много причини. Първо това беше последният ми уикенд тук в Германия за тази година. След два месеца и половина тук - ще ми липсва много. Обичам Германия със своята подреденост, чистота, ред и усмихнати и възпитани хора, които те поздравяват само защото са те срещнали в парка, по пътя, дори в магазина (?!). Липсваха от цялата картинка само моят брат и мъжа ми. Надявам се при следващото ми посещение тук и те да са с нас. А аз съм си обещала, че малко по-малко като се върна в България ще започна да уча немски. Езиковата бариера не е приятно нещо. Дори някакви елементарни познания да добия ще е добре.

Втората причина е, че си изкарахме един чудесен женски ден в смях, разходки и добро настроение сред красиви цветя, дървета, слънце и жега (да, жега! И тук ни удари за кратко обаче... от утре пак дъжд).

Племенникът ми вчера стана на 2 месеца... Изобщо щастие отвсякъде!

Сутринта докато се приготвяхме мама се усети, че нямаме хляб за закуска и набързо забърках тези питчици, които станаха много ароматни и вкусни. Даже взех в хартиена торбичка и за разходката.

Пасхалис и двамата ми зетьове бяха на игрищата във Вайблинген докато ние се разходжахме и като отидохме там ни чакаше вкусно барбекю.

Да започна с хлебчетата?!

* Използвам чаени чаши с вместимост от 250 мл

Продукти: 150 г краве сирене, 500 г кисело мляко, 1 ч.л. сода за хляб, 1 ч.л. бакпулвер, 5-6 резена салам мортадела. Аз използвах микс (имаше с гъби, с шамфъстък, маслини, с чушки), около 50 г гауда (може и кашкавал) + малко настъргана за поръсване на хлебчетата, 2 и 1/2 до 3 ч.ч. брашно + 2-3 с.л. за овалване на нарязаните салам, кашкавал и сирене, по мъничко парченце масло за всяка питка, олио или зехтин за навлажняване на ръцете, защото тестото е лепкаво, сусам, тиквено семе, любима подправка (използвах микс от италиански подправки, който много харесвам)

Сиренето се натрошава, гаудата и саламът се нарязват на дребно и всичко се овалва в 2-3 с.л. брашно.

Фурната се загрява на 190 градуса.
Содата се смесва в купа с киселото мляко. Прибавят се набрашнените сирене, гауда и салам, добавя се брашното в което е сложен бакпулвера и се разбърква добре. Тестото се получава леко лепкаво, но все пак такова, че с намаслени ръце могат да се оформят топчици. Поставя се хартия за печене върху тавата от фурната. И се оформят топчици с намаслени ръце. В средата се прави дупчица с палец и се поставя малко парченце масло. Наръсва се с настъргана гауда, подправки, семената.

Пече се 20-тина минути или докато станат златисти на цвят. Оставят се да изстинат леко и се преместват върху поднос.

И няколко кадъра от вчерашната ни разходка. Навън беше 32-33 градуса. Доста горещо на фона на предните дни когато температурата едвам достигаше 22 максимално. Аз слава Богу не изгорях, защото наплесках половин опаковка слънцезащитен по себе си. :D
Ето мъничко информация за двореца.

Какво ли е било да живееш на такова място?!

Тези сините тенти отзад бяха част от един цирк, който бяха поместили в средата точно пред предната част на двореца, затова и нямам хубава снимка оттам. Но в линка по-горе има. Градините са просто невероятни. Беше пълно с хора, които бяха налягали под дебелите сенки на дърветата с желание за прохлада. Имаше и доста чужденци, но основните посетители този ден си бяха германци.