Последна публикация за 2018 година. Време е да я изпратим подобаващо и да се подготвим за всичко ново, което ни очаква през следващата една година. Аз лично съм изпълнена с оптимизъм, макар от време на време да ме нападат черни мисли.Изпращам старата година с всички неща, на които ме научи... къде добри, къде лоши... Възползвах се от всички уроци. Приемам я по скоро като положителна макар, че беше изпълнена и с тъга. Човек трябва да се възползва от всичко, което му е предоставено и да черпи опит от всичко.
Благодарна съм за всеки един момент. Благодарна съм и на моите най-близки приятели, които бяха до мен в много тежки за мен моменти.

Днес няма да споделям с вас някоя шармантна рецепта за торта, нищо напудрено няма да има. Тази нова година ще посрещнем кротко у дома, семейно. Без преяждане. Всъщност дори ще поработим малко преди да хапнем.

Днес си поспах добре до почти 10 часа. Вчера чертах до 2... неусетно мина времето. Започнах деня си както винаги... с яйца. С грах, овче сирене и кашкавал. Бъркани. Истински разкош. Изобщо не усетих как през последните години станах почитател на яйцата. Никога не са били сред най-любимото ми. Но явно човек мени често вкусовете си.

Отметнах плащането на сметки, пазаруване... Ние вкъщи пазаруваме почти всеки ден, което днес беше доста неприятно. С брат ми чакахме поне половин час на опашка  за едни яйца и малко зеленчуци и плодове докато хората като за последно пазаруваха все едно ще се свършва света. Никога не съм го разбирала това макар през годините да съм била част от това затрупване с храна, която уж е за 1 ден, а после я ядеш още поне два...
Сложих капамата да се пече, чертах малко... реших, че е време за последния ми пост тук за тази година. Докато си отпочивам.

Тортата, която ще ви представя е римейк на бабината торта с кисело мляко. Писала съм за нея още в самото начало когато започнах да пиша в блога си. А сега мъничко я попромених. И бабините рецепти търпят интерпретации. Имах малко желатин и цедено кисело мляко вкъщи и исках да направя нещо свежо за десерт.

Пожелавам на всички ви весело и уютно посрещане на новата година и ще се видим догодина :)

Продукти за форма с 26 см диметър.

800 г цедено кисело мляко, сини сливи от компот - пюрирани, сокът и кората от 1 лимон, 8 с.л. захар (може и повече ако не ви е достатъчно сладко), 12 желатинови листа (20 г), 1 пакет обикновени бисквити, малко вода за желатина

250 мл фреш от мандарини и портокали, сокът от компота сини сливи, който също при мен беше около 250 мл
10 г желатин

Желатинът се накисва в мъничко вода докато набъбне, след това се разтваря на водна баня.

Цеденото кисело мляко се разбърква със захарта, лимоновия сок, кората и пюрираните сливи. Когато желатиновата смес вече не е гореща се добавя на тънка струя към млякото като се разбърква непрекъснато. В купата се изсипват натрошените на едро бисквити и се разбърква добре.
Тази смес се изсипва във форма за торта с диаметър 26 см и се заглажда. Покрива се с фолио и се прибира да стегне в хладилника.

След това се приготвя желето. В сокът от сини сливи се накисва желатина и след това на водна баня се разтваря. Добавя се към цитрусовия сок и се оставя да се охлади. След което се излива върху тортата. Прибира се отново да стегне. Може да се украси по желание.

Супер елементарна и приятна тортичка.

Днес не успях да хвана хубавата светлина за снимки. Ноооо все ще го преживея някак. Толкова ми е изпушила главата напоследък, че нямам време да правя нищо по-завъртяно в кухнята. Всичко е или набързо ако аз съм готвила или брат ми или баба са се вихрили.

Тези сърчица стават за нула време. Не бях яла пилешки сърца от години да си призная. А много обичам. Пиша набързо рецептата докато ми съхнат ноктите от лака и отново се впускам в света на Илюстратор 😂😂😂 На 6 януари е крайният срок за качване на курсовата работа, а аз даже този ден съм и на работа... Както винаги всичко се върши в последния момент. Едно време не ми беше толкова трудно и да работя и да уча. Но като се замисля и тогава имах хубави оценки. Стискайте палци. Имам хубава идея, въпросът е как ще я осъществя 😅😅😅



Продукти:
250 г пилешки сърчица,
2 с.л. зехтин,
1/2 глава лук,
1 голяма скилидка чесън,
сол,
червен пушен пипер

Лукът и чесъна се нарязват на ситно. Всичко се изсипва в купа и се обърква. Купата се оставя за минимум  половин час в хладилника с маринатата. Колкото повече, толкова по-добре по принцип. В тиган се загрява малко зехтин и сърцата се готвят до готовност.

Снимките ми не са най-прекрасните, но не разполагам с други. Беше малко мрачно и... ами не се получиха. Но се вижда що годе, че е една чудесна тортичка. Идеята взех от ябълковото руло на Йоли. Ще опитам и рулото някой ден. Този път си направих интерпретация и се получи чудесна, лека и не много сладка тортичка ухаеща на есен/зима.
Канелата е главен герой, заедно с ябълките и пресни червени боровинки.
Който ме познава знае, че обожавам канела.

Направих тортичката за мама.  Беше ни на гости за 2 седмици покрай операцията на брат ми и реших да й направя нещо вкусно и сладко.

Продукти:

за блата:
4 яйца,
60 мл прясно мляко,
80 г захар,
40 мл олио,
75 г брашно,
1 пак. канелена захар, или 1 ч.л. канела

за плодовия пълнеж: 
1 голяма ябълка,
200 г пресни червени боровинки,
1/2 ч.ч. вода,
1 с.л. нишесте,
4-5 с.л. захар,
2-3 с.л. прясно изтискан сок от лимон

за крема:
800 г заквасена сметана,
4 печени и пюрирани ябълки,
1 пак канелена захар или 1 ч.л. канела,
сокът и кората от половин лимон,
захар - 100 г или на вкус (в зависимост от това колко сладко обичате да ви е),
желатин - 20 г (аз използвам на листи защото ми е по-удобен),
малко вода за накисване на желатиновите листа.

Първо си приготвяме блата. Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка или форма за торта с диаметър 26 см се покрива с хартия за печене.

Белтъците се отделят от жълтъците. Белтъците се разбиват на сняг с 60 г от захарта. Белтъците се разбиват с бъркалка с останалата захар докато удвоят обема си. Към тях се добавят млякото и олиото, канелата и брашното. На няколко пъти се добавя и белтъчната смес като се разбърква много внимателно с бъркалка. Трябва да остане възможно най-въздушно.

Пече се около 20-тина минути. Оставя се да се охлади напълно.

В тиганче се изсипват измитите червени боровинки и нарязаната на кубчета обелена и изчистена яълка. Добавят се захарта и водата, както и лимоновия сок. Оставя се да се редуцира течността и се добавя нишестето. Трябва да остане без течност почти. Оставя се да се охлади.

Желатинът се накисва в малко вода и се разтапя на водна баня до пълно разтваряне.

В купа се смесват заквасената сметана, пюрираните ябълки, захарта, лимоновия сок и кора и канелата. Когато желатиновата смес е поизстинала леко се изсипва на тънка струя в сметановата смес и се бърка непрекъснато.

Във форма с падащо дъно се поставя блата. Отгоре се изсипва половината сметанова смес. С лъжица се разпределя плодовия пълнеж и се покрива с останалата сметанова смес. Заглажда се и се оставя да престои за няколко часа в хладилник. Най-добре за една нощ.

 

Повечето хора вероятно асоциират просото с храна за папагалчета и птички, но то далеч не е само това. Откакто го опитах за първи път ми е сред любимите неща за хапване. Хапвам си го на закуска обикновено.
Хубавото е, че е безглутеново и може да се консумира без проблем от хора с такава непоносимост.

Няма да описвам ползите на просото. Ако не сте запознати можете да потърсите информация в Гугъл и ще останете изненадани колко полезно е всъщност.


Днес няма да пиша рецепта с точни мерки и продукти, просто искам да споделя как хапвам напоследък просото за закуска.



На 1 част просо се добавят 2 и 1/2 - 3 части вода. Измива се добре. След като заври се намалява котлона на слабо и се оставя да къкри около 25-30 минути. След като течността се усвои и просото се свари се добавя бучка масло, сирене, малко крема сирене и кашкавал. И това е цялата философия.

 Здраейте! Днес ще ви говоря пак за брауни. И за фитнес.

Историята с моята любов към фитнеса е от около две години. Мой колега ме зариби ако мога така да се изразя. Преди това кракът ми не беше стъпвал в зала. Много ме беше срам да си помисля, че ще се "чекна" пред хората. И си казвах: "Ама той фитнеса е за яки мацки, не за такива като мен."
Е, не било така.

Тази година април месец имах сериозна контузия. Бях на инжекции и прочие неприятни екстри. От години имам болки в кръста, но винаги съм ги приемала като нещо..., което просто си имам. Никога не бях ходила на лекар за това. Но след като в една зала благодарение на вещ треньор се довърших... нямах избор. И така освен екстрата от претренирането разбрах, че имам дископатия. Един от носещите ми прешлени е попремазан ако мога така да кажа. Много се стресирах от факта макар да подозирах, че на нещо подобно ще се дължат всекидневните ми дългогодишни болки. И колкото и да съм си мислила, че това може да е причината... човек като го чуе вече и го види с очите си на снимка... Друго е. Някак по-неприятно като чувство.
Помислих си, че след това ме чака дебелеене и да не мога да правя нищичко. Обаче... започнах отново да тренирам. По-сериозно от преди. И оттогава не съм имала тези болки в кръста. От време на време си ме придърпва. Няма как. Диагноза за цял живот. Нооооо всъщност нещата могат да бъдат и подобрени. Спортът е здраве. Стига да не се презорваш, когато знаеш че не можеш. Но да не се отказваш в никакъв случай. И да си търпелив. Защото когато имаш здравословен проблем, особено такъв... ами нещата се случват много по-бавно отколкото при другите. И... да го правиш за себе си. Не защото ще си в някакви общоприети рамки за добре изглеждащ човек, а защото ще си добре. Физически, психически. Защото ще знаеш, че това е време което подаряваш на себе си. За да си здрав.


Започнах да пия протеин след тренировка лятото. Когато се реших да си купя обаче една от онези огромни "кофи" бях сигурна, че половината поне ще отиде за разни експерименти. 😂😂😂 Така се и случи. Не казвам, че с тези опити за по-полезни сладкиши ще се откажа да си правя и от другите. Но си търся някакви алтернативи за моменти в, които ми се яде нещо уж много грешно... Това е един от сполучливите сладкиши. Пробвала съм и други. Едни страхотни кексчета правих по рецепта на Анелия Терзиева (Голямо вдъхновение за всички дами). Ще споделя снимки и рецепта като ги повторя, защото ги изядохме преди да си помисля даже да извадя фотоапарата.

Имам и плачевен опит с едно брауни пак с протеин. Стана много сухо. Интересното е, че брат ми, който не яде сладко пък хареса точно него. Въпрос на вкус.

Стига вече отклонения, да споделя и сладкиша. Влажен, сочен е. Не е сладък. Има лека сладост от бананите и протеина, но е по-скоро като горчив шоколад. На мен ми допадна. Хаха интересното е, че баба го хареса много.

А вие може да погледнете канала в ютюб на Ани :)




Продукти за тавичка с размер 20/20 см:

2 пюрирани добре узрели банана - около 200 г,
1 бурканче бебешко ябълково пюре (понякога в Лидл пускат ябълков мус без подсладители 1/4 ч.ч. от него),
60 г качествено какао,
1 доза суроватъчен протеин с вкус на шоколад- това са около 40 г
50 г черен шоколад нарязан на дребно, или пък шоколадов чипс.

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичката се покрива с хартия за печене. Всичко без шоколада се разбива добре. Аз пуснах бананите и пюрето през нутрибулета и след това добавих какаото и протеина.

Сместа се изсипва в тавичката и се разпределя добре. Отгоре се наръсва с нарязания шоколад. Пече се около 20 минути. Клечка забита в сместа трябва да излезне с леко полепнала смес. Оставя се да изстине напълно и се поднася.

Може да се добавят и някакви ядки по желание, различни аромати.

Адаптирано от тук.

Етоооо ме отново :)

Използвам докато си почивам малко от Photoshop да споделя една супер бърза рецепта за шоколадови бисквитки, която видях в клипче във Фейсбук в страницата на Tastemade. Ето тук може да видите оригиналната рецепта. Аз малко я промених.
Като бройка ми излязоха 11, но ако са по-мънички може и повечко бройки да изкарате. Много ароматни, хрупкави... и най-хубавото е, че не е нужно да си някакъв виртуоз в кухнята за да си ги направиш. Отнема под 10 минути да си ги забърка човек и още толкова да ги изпече.

Скоро ще ви споделя и рецепта за един разкошен бананов сладкиш, абсолютно постен, който също се прави лесно и бързо и вече го приготвях няколко пъти. Може да се импровизира с него и напомня на брауни. С тези бисквитки също може като се добавят различни ядки, аромати и т.н.

Продукти:
200 г течен шоколад Нутела (или друг вид),
1 голямо яйце,
60 г нарязани ядки (шамфъстък и орех при мен),
60 г нарязан на дребно бял шоколад,
кората от 1 портокал,
80 г брашно,
2 с.л. с връх кокосово брашно


Фурната се загрява на 180 градуса с вентилатор или 160 без. Голяма тава се покрива с хартия за печене.
Всички продукти се смесват в купа до хомогенност. Достатъчно е да се разбъркат с лъжица. С намазнени ръце се оформят топчета с размер 3-3/5 см. Подреждат се в тавата на разстояние около 5 см една от друга и леко се приплескват отгоре. Увеличават размера си и се разливат малко. Пекат се 10 минути. Оставят се да изстинат и се преместват в подходящ съд.

Една изостанала рецепта от един от броевете на So Into FOOD. Пропуснала съм да я запиша. Да попълним този пропуск. Един много приятен, лек и непретенциозен сладкиш. Можете да откриете тази рецепта заедно с интервю с мен в рубриката "Отблизо" ако все още не сте го прочели.

Скоро ще има и един нов, бляскав, красив и вкусен брой на списанието. Очаквайте го :) Ще опитам и аз да се включа с някоя рецепта. Темите и предизвикателствата към българските блогъри са много интересни.

Продукти: за карамела: 1/2 ч.ч. кафява захар,
за пудинга: 150/180 г стар хляб, нарязан на кубчета
397 мл подсладено кондензирано мляко, 400 мл кокосово мляко, ванилия, 4 яйца

Приготвя се карамела и се разлива във формата. Аз използвах две малки огнеопорни купи около 13 см диаметър.
В дълбока купа се разбиват яйцата, добавят се двете млека и ванилията и се разбъркват добре докато сместта стане хомогенна. Прибавя се хляба и се оставя за няколко минути за да попие добре. Изсипва се върху карамела в приготвената форма.

Пече се в предварително загрята фурна на 200 градуса за 15 минути след което се допича на 150 градуса за около 30 - 40 минути. Оставя се да се охлади след което се прибира в хладилника за няколко часа. Внимателно се обръща в чиния.

Здравейте, приятели мои!

От толкова време се каня да го започна този пост. От седмици.
Блудната дъщеря се завръща след няколко месечно отсъствие. За всичкото това време ми се случиха какви ли не неща. И хубави, и лоши. Доволна съм от всички. В крайна сметка всяко нещо можем да го приемем като опит.

Доста дълго време ми липсваше муза за готвене. Даже за себе си мятах една пържола в тигана и нищо по-завъртяно не се случваше в моята кухня. Но не се и насилвах. То няма и смисъл. Като нещо не ти върви за момент по-добре да отлежи малко. Новинките около мен са много, но ще споделя по основните.

Първото нещо, което ще споделя... а и най-новото около мен е, че си имам нова печкаааа. И дааааа! Аз отново ще мога да пека курабийки и всичко онова дето преди ми ставаше на въглен, защото старата печка печеше винаги на 250 градуса 😂😂😂

Иначе... изкарах едно приятно лято, бях на сватба на сестра ми в Гърция. Видях моренце цели 2 пъти, за разлика от предното лято когато се размазах да плажувам с мой приятел. 😂😂😂😂😂😂

Направих си 5 татуировки от началото на годината 😂😂😂 Да, пет! Лудост, а?! Но ги почувствах част от мен. Като нещо, което е трябвало да бъде направено.

Отслабнах с 10 кг и започнах да тренирам супер редовно... изключвайки последната седмица, защото не се чувствах много добре.

Записах се на курс по графичен дизайн. Реших, че е време да променя много неща... да се преориентирам малко. Брат ми ми направи този подарък. Малко ми е трудно, защото съм свикнала с четка. А това тук е различно.

Рисувах. Добре си порисувах цяло лято.

Сдобих се с настолен компютър. И сега ще ми е много по-удобно да пиша тук. И се надявам да мога да пиша и по-честичко.

И блогът ужасно ми залипсва. Вдъхновение започна да се появява, имам дори някои наснимани и готови за публикуване вкусотии. С две думи - Галя се завръща. :) И ще ми бъде много приятно отново да вписвам преживяванията си в кухнята. Някак това място си остава пристан за мен.

Това е второто рецепта, която представих на страниците на So Into FOOD. Един опит да скрия нещо полезно, което не ям в нещо, което обичам. Получиха се добре. А интересното е, че дори ми харесаха. А аз наистина ненавиждам спанак. Даже си носих два поредни дни на работа. Та да ви кажа... стават и за храна за офиса.
А цвета... разкошно зелен и пролетен, като всичко наоколо в момента.
С тях беше и първият ми опит с брашното от лимец.

Продукти: за палачинките: 1 яйце, 60-70 г пресен спанак, 250-300 мл прясно мляко, 125 г брашно от лимец , сол, масло за намазване на тигана

за пълнежа: 400 г обезкостено пилешко пушено бутче, 200 г черни маслини, 2 с.л. майонеза, 2-3 с.л. заквасена сметана, сол ако е необходимо

кашкавал за запичане

Спанака се измива и се смила заедно с 250 мл мляко в блендера. Яйцето се разбива в купа, към него се добавя спаначеното мляко, солта и брашното. Ако е необходимо се прибавя още малко мляко. От тази смес се правят палачинки.

Пилето и маслините се режат на дребно. Смесват се с майонезата и заквасената сметана. Завиват се палачинките и има два варианта. Или да се хапват студени или да се запекат за няколко минути във фурната поръсени с кашкавал. На мен повече ми харесаха студени. Пушеното пиле може да се замени от сварено пилешко месо. 

Наскоро излезе новият брой на списанието So Into FOOD. Броят е изпълнен с цветности и вкусни красоти. В този брой съм гост в рубриката "Отблизо" и можете да откриете интервю с мен. Можете да изтеглите файла в пдф формат от тук.
Това е една от рецептите с които се включих. Беше оценена от моите приятели като много вкусна и свежа. Сладкиш е, който може да "забъркате" преди лягане и да оставите да отлежи през нощта, да му се насладите на сутринта.

Продукти: за основата: 120 г бисквити диджестив, 50 г печени лешници, 80 г краве масло

за крема: 250 г маскарпоне, 200 г цедено кисело мляко, 70 г кафява захар, сокът от половин лимон, ванилия

250 г ягоди за украса

Бисквитите и лешниците се смилат и към тях се добавя разтопеното краве масло. Сместа се разпределя по дъното на 18-20 см форма за торта с падащо дъно или ринг, като се издига 2 см ръб. Оставя се в хладилник да стегне докато се приготви крема.

В купа се разбъркват с дървена лъжица маскарпонето и цеденото кисело мляко със захарта, ванилията и лимоновия сок. Сместа се разпределя върху основата. Оставя се в хладилник за една нощ. На другия ден се украсява с резени ягоди.

Днес неделно реших да се поглезя с тази закуска. Много вкусна и засищаща. Ако обичате палачинки може да опитате този вариант. С идея по-полезни са от обикновените. Заради кокосовото брашно съответно са без глутен.
Това е първия ми опит с кокосово брашно. Имаше наскоро промоция в ДМ и си взех един пакет за да опитам. Доволна съм. А и кокосовото брашно е доста пестеливо. Абсорбира доста течност.

Продукти: 4 яйца, 1/4 ч.ч. кокосово брашно, 1/4 ч.ч. прясно мляко (или някакво ядково), 2-3 с.л. разтопено кокосово мляко, 1 ч.л. кокосова захар, щипка-две ванилия, щипка сол, 1/4 ч.л. бакпулвер

за тигана - кокосово масло

за гарниране - плодове по избор, мед, кленов сироп

Яйцата се разбиват, към тях се добавят млякото и кокосовото масло, прибавят се и сухите съставки. Загрява се тиган, маже се с кокосово масло и се изсипва от сместа с лъжица. В моя тиган се побират три палачинки с размер около 7 см диаметър. Сервират се топлички с плодове по избор.

Тази година покрай празниците не успях да меся козунаци, защото бях на работа. Даже яйцата боядисах късно вечерта в събота. Но пък баба се погрижи да ме зареди с домашен козунак, да е жива и здрава! И да не остана по-назад от всички и аз реших да спретна една тортичка с вече изпръхналия и сух козунак. Защо да се изхвърля като може да се направят чудесни десерти с него.
Спрях се на нещо бързо, защото нямам никакво време. Но това не означава, че не е чудесно на вкус. Макар да избягвам сладкото отдавна хапнах една хапка за да видя как се е получила. Чудесна, сочна и свежа е. Аз винаги съм свързвала Великден освен с всичко останало и с аромата и свежестта на лимоните, затова и ги използвах за крема.

Продукти: (за 20-22 см форма): 1 сух козунак
сокът от 3 портокала за сиропиране

за крема: 700 г цедено кисело мляко, 250 г заквасена сметана, 250 г маскарпоне, 150 г пудра захар (или на вкус), сокът от 1 лимон, кората от 1 лимон и 2 портокала, ванилия

за украса: кокосов чипс и ягоди (или каквото ви допадне или с каквото разполагате в момента)

Върху подходящ поднос се поставя ринга за торти (ако имате форма за торта с падащп дъно още по-добре).

Козунакът се нарязва на тънки филии.


 Всички продукти за крема се разбъркват с дървена лъжица. В ринга се подреждат филийки козунак така, че да покрият добре цялото дъно. Ако е необходимо се наслагват и по-малки парченца където има дупчици. Сиропира се с няколко лъжици портокалов сок и се слага 1/3 от крема. Редят се следващите козуначени филийки, отново се сиропира леко и се слага другата 1/3 от крема. Накрая се прави още един ред с козунак, сиропира се и се покрива с последната част от крема. Оставя се да престои в хладилник за поне 5-6 часа. Най-добре цяла нощ. Козунакът поема влагата от крема и той си стяга. Парчетата се режат лесно. Ако искате да измажете тортата отстрани просто заделете малко от крема в една купичка и я доизмажете след като я освободите от ринга.

Украсата оставям на вашето въображение. Аз имах единствено малко ягоди и кокосовия чипс и реших, че ще е перфектна украса. 

Да ви е свежо и сладко!