Здравейте, приятели!

Повече от седмица нямах компютър. Нещо се беше прецакал, но всичко е наред вече. Сега тъкмо седнах да си подредя всички файлове и да може утре да си преинсталирам уиндоуса. Такова мазало е. Аз по принцип съм толкова педантична в подредеността си на всичко в компютъра ми. Нещо, което не мога да кажа за себе си във всеки друг аспект. За всичко друго около мен цари пълен хаос. Да ама и компютъра ми страда напоследък от това, от нямане на време. Е, вече го имам цялото. Колкото ми душа желае. Фотошоп, Илюстратор, снимки, музика, филми, какво ли не... всичко набутано в 2-3 папки. Ужас. Настръхвам!
Реших обаче първо да споделя тази вкусотия с вас. От толкова време се каня.

Имам и да ви се хваля. Първо - от понеделник ми започва шофьорския курс. Леко ми е напрегнато. Малка топчица усещам в стомаха си. Но не е като да не искам да се науча, а и е много важно човек и да може да кара. Най-малкото не се знае дали няма да ти притрябва в живота. Освен това ми/ни предстои и една промяна за която ще споделям някой ден по нататък. Нека да наближи. А за тази промяна ще е нужно и да мога да карам. 

Другото нещо е, че вече не работя това, което работех. За кратко ще е. Два месеца може би. Или мъничко повече. Свързано е и с горното. Дотогава ще си почина малко. И без това напоследък съм тотално прегоряла от стреса на бившата ми работа.
Не ми липсва говоренето със стотици хора, половината от които все кисели и изкарващи си го на нас в офиса. А и е толкова приятно да не нагласяш аларма за другия ден или да не се прибираш след 23 часа от смяна. Чувствам се по-спокойна. На 30 ноември ми беше последната смяна. 

Ще си карам шофьорския курс, ще си припомня някои неща от курса ми по графичен дизайн, имам и разни други задачи. Ще видим. Ще ми се и да отделя малко повече време и за рисуване. Вдъхновено ми е. Онзи ден си взех един скечбук във формат достатъчен за да се побере в чанта. Все се каня да започна да си рисувам така в тефтер и ме обзема страх от белия лист. Нещо, което не ми се е случвало от години.

За жалост малко позабавих нещата с прехвърлянето на този блог в "новата му къщурка", но ще наваксам. Как ми се иска за Нова година да съм попреместила повечето неща.

Днес искам да споделя с вас този вкусен крем. Това е вкус от моето детство. На практика почти няма рецепта и е изключително лесен. Ухае на есен, на уют, на детство, на безгрижие... каквото хубаво се сетите. И имате нужда само от 3 съставки.

Помня когато живеехме на село... отглеждахме си какво ли не в градината. Естествено имаше винаги много тикви. Този крем винаги мама и баба го правеха в огромна тенджера на котлона. Ако обичате тиква ще ви хареса със сигурност.

Имате нужда от тиква, прясно мляко, захар и канела ако желаете. Може да се остави и натурално без подправки. Тиквата се почиства и нарязва на кубчета. Слага се в тенджера с малко захар и вода. Вари се докато поомекне и водата изкипи след което се долива малко количество прясно мляко и продължава да се вари в млякото. Ако е необходимо впоследствие ще доовкусявате със захар. Но не  е необходимо голямо количество тъй като тиквата си е естествено сладка. Когато тиквата е напълно сварена и млякото се е редуцирало леко се пасира. Ако желаете добавете канела. Насипва се в десертни купички или чашки и се прибира в хладилника за няколко часа.

Споделете ако сте го опитали дали ви е харесал.

Може да ме последвате в Инстаграм. - @petkovagal @petkovaart
Първият профил е личния ми в който споделям всякакви неща свързани с мен и блога. Вторият е свързан с изкуството ми. :) 
Също можете да харесате страничката ми във Фейсбук. Galka's Kitchen 

Здравейте, приятели!

Вече ми е едно такова уютно и коледно в душата. И тиквено също. Много студено, но тиквено. 😂😂😂
Остават ми още около две седмици на работа и вече нямам търпение да приключа защото веднага след това ще се запиша на шофьорски курс. Даже онзи ден се обадих да поразпитам. Нещо, което едновременно ме стресира и ме кара да се чувствам развълнувана. Нали знаете онова неизвестното как едновременно те привлича и плаши. И в главата ми плуват мисли дали ще се справя. Но защо пък да не се справя. И такива неща.

За рецептата: 12 кори за баница, около 200-300 грама настъргана на едро тиква, 1 пакетче канела, 3 с.л. захар.
150 грама краве масло.

За сиропа: 2 ч.ч. захар, 2 ч.ч. вода


Тиквата се смесва с 3 с.л. захар и пакетче канела. Маслото се разтопява.

Слагат се две кори една върху друга. Най-горната се намазва хубаво с масло. Поръсва се малко от тиквената смес. Не трябва да е много, тя е по скоро за вкус. Разпределете си я на 6 порцийки. Навива се върху шиш, дръжката на дървена лъжица, дебела кука за плетене откъм късата страна на стегнато рулце. След което с помощта на леко придърпване се накъдря леко и зе избутва от шиша в тавичката. Така се процедира и с останалите кори.

Залива се с останалото масло. С помощта на четка се намазва навсякъде. Пече се в предварително загрята фурна на 180-200 градуса докато придобие красив златист цвят.

Оставя се да изстине. През това време се приготвя сиропа. Сварява се от водата и захарта, вари се 5-10 мин. Саралията се залива с топъл сироп и се оставя за една нощ да почине и да попие всичкия сироп.

Такава вкусотия, че не мога да ви опиша.

Здравейтееее!

Ето ме отново. Първи пост за месеца, няма да е последен със сигурност.
Колко бързо си отива годината. Изобщо не я усетих. Мигнеш веднъж - дваж и от януари вече се оказва началото на Октомври.
И мислите започват да летят в посока за равносметки. Макар, че е още рано за това все пак леко поемат натам.
Стига философии де.

Днешната рецепта е много бърза, лесна и може да вземете и за хапване на пикник сред природата или за закуска с чаша кафе или чай. Дори да смятате, че не ви бива изобщо в приготвянето на сладкиши съм убеденя, че няма къде да сбъркате с тази рецепта.

 Стават много ароматни, вкусни, хрупкави. А когато престоят ден в затворена кутия стават още по-уханни и мекички. Може да дадете като лакомство за дечицата си. Може и да позамените захарта с друга алтернатива. Не съм опитвала. Исках да са с кафява захар, но нямах в момента. Мисля да опитам да заменя пюрето от тиква с пюре от банани и взех кафява захар. Мисля, че ще се получи отново много вкусно.

Продукти: за 16 бисквитки: 125 г масло, 3/4 ч.ч. захар, 2 ч.л. царевично нишесте, 1 ч.ч. пълнозърнесто брашно, 1/2 ч.ч. нормално брашно, 1 и 1/2 ч.ч. овесени ядки (аз лично използвах един микс от овесени ядки и хрупкав флейкс + капки бял шоколад. От Лидл го купувам. Нямах в момента обикновени без нищо.), 1 ч.л. канела, щипка сол, ванилия, 1 ч.л. бакпулвер, 100 г млечен шоколад (и черен може ако обичате, половинЪТ 😂😂😂 не обича черен и затова използвах млечен, но шоколад ли е винаги се връзва с тиква без значение какъв е)
1/3 ч.ч. пюре от печена тиква.

Фурната се загрява на 180 градуса, Тавичка се покрива с хартия за печене.

В една купа се смесват брашната, овесените ядки, ванилия, канела, нишестето, сол, бакпулвер. Маслото се  разтапя. В друга купа се разбъркват добре маслото със захарта. Към тях се прибавя пюрето от тиква и малко по малко сухата смес.
От тестото се офотмят топчици (колкото пинг понг) и се приплесват леко. Пекат се в предварително загрята фурна за около 10-12 минути. Не препичайте бисквитките за да не станат твърди!  След което се оставят за още десетина да поизстинаг. Когато изстинат напълно се преместват в кутия с капак. Могат да се съхраняват поне седмица.

Ако желаете може да ме последвате в Инстаграм

Здравейте, приятели! 💓

Ще започна малко отзад напред с рецептите. Този крем карамел е последния сладкиш който правих. Но преди да премина към него да споделя някои нещица около мен.

Не съм писала от сто години. Купих си домейн! От толкова години се каня да преселя блога си на друго лично мое си място, но все не идваше този момент. И ето го! Надявам се до края на октомври да мога да ви го покажа. Много се вълнувам. С брат ми работим по него. Той ми помагаше и за крайния вид на този. Но знаете идва един момент в който не ти е вече удовлетворяващо да ползваш безплатните платформи, защото не предлагат цялата функционалност, която желаеш. А и друго си  е да си е твое, нали?!

Новото местенце ще бъде цветно, свежо, красиво... Ще го видите!

Та защо не пишех... Рецепти, снимки... събрани бол. Но мислех първоначално директно в новия блог да си ги пиша. Обачеее ще отнеме малко повече време. Та така...

Вече есента се развихря с пълна сила, а който ме познава знае... есента за мен е тиква и кестени. Не се повтарям ами за хиляден път го споделям. 💓💓💓 Правила съм крем карамел с тиква, но не така на парченца. Стана великолепен, у дома се удобри много. Есенно слънчице в чинията. 😍🌞🌞🌞
Половинът изяде 6 парчета 😂😂😂с доволно примляскване. Аз пък останах с доволна физиономия, че се хареса.

Имам един сладък картоф в хладилника... дойде ми идея да пробвам този сладкиш и с него. Вероятно ще стане вкусно... Ще видим.

Продукти: една малка тиква (аз предпочитам цигулка), 500 г. захар, 2 ванилии, 8 яйца, 1 литър прясно мляко.

Тиквата се почиства и нарязва на кубчета. Поставя се в тава (тавичката ми е около 40 на 30 см) и се покрива с половината захар. Пече се на 200 градуса около час. В купа се разбиват яйцата със захарта, ванилията и млякото. Изсипват се в тавата при тиквата. Пече се на около 140-150 градуса около час - час и малко.

Оставя се да се охлади и се прибира в хладилника за няколко часа.

Истински разкош е повярвайте ми!!! 💓
Ако желаете можете да ме последвате в инстаграм :) 🌞 @petkovagal

Там ще може да видите щурото ми куче. И за него ще ви разкажа скоро. Съвсем неочаквано в живота ми се появи един пакостник.

Есента вече чука сериозно на вратите ни и е време есенните аромати да ни завладеят. От миналата година се каня да направя брауни с тиква и ето, че намерих една рецепта, която адаптирах по свой вкус. Получи се странно (в хубавия смисъл на думата) и много вкусно брауни. А е и много красиво! Не може да му се отрече!
Този сезон ще споделям повече тиквени вкусотии. Всички мои близки знаят, че есента за мен е тиква и кестени :D

Честит ОКТОМВРИ, мили приятели! Дано ни донесе хубави емоции! С топлина в душата го посрещам :)

Продукти: за браунито: 1/2 ч.ч. разтопено краве масло, 3/4 до 1 ч.ч. кафява захар (в оригиналната рецепта са 2, но това ми се струва твърде много), 1 ч.ч. пюре от тиква (аз си опекох тиквата и си я намачках с вилица), 2 големи яйца, ванилия, 1 ч.ч. хубаво какао, 3/4 ч.ч. брашно, щипка сол и 1/2 ч.л. бакпулвер

за чийзкейк частта: 200 г крема сирене, 1 голямо яйце, ванилия, 3/4 до 1 ч.ч. пюре от тиква, захар на вкус,

парчета печена тиква - около 10-тина

за заливката - 200 мл готварска сметана, 250 г черен шоколад (или смес от 100 млечен и 150 черен)

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка с размери 20 на 20 се застила с хартия за печене.

Яйцата се разбиват със захарта и към тях се добавят разтопеното масло, ванилията и пюрето от тиква. Към тях се прибавят и сухите съставки.

Крема сиренето се разбива с яйцето, пюрето, захарта и ванилията.

В тавичката се изсипва половината смес от браунито. Отгоре се залива с чийзкейк пласт и се наряждат парченца печена тиква. Най отгоре се разпределя другата част от браунито. Пече се около 30 минути или при забиване на клечка в средата трябва да има съвсем малко полепнали трохички. Не препичайте за да не стане сух сладкиша.

Оставя се да изстине напълно. След това се приготвя заливката. Сметаната се загрява и в нея се разтопява шоколада. Залива се сладкиша и се оставя поне за половин час в хладилника.

Много лесно се приготвя. Само звучи много завъртяно :)

Тортата се получи толкова вкусна, че и трохичка не остана за много кратко време. Имах останала малко печена тиква в хладилника и реших да я използвам за крем.

Продукти: около 250 г обикновени бисквити

за крема: 500 мл прясно мляко, 2 жълтъка, 1 пак пудинг ванилия, 6 с.л. кафява захар, 1 ванилия, 50 г краве масло
500 г пюре от печена тиква, 200 мл сладкарска сметана, разбита до пухкавост, 1 ч.л. канела (може и без нея ако не обичате)
черен шоколад нарязан на ситно за украса

Загрява се 400 мл от прясното мляко заедно със захарта. Другите 100 мл се разбиват на гладка смес с пудинга, ванилията и двата жълтъка. Когато сместа започне да кипи се налива постепенно жълтъчната смес и се разбърква на слаб котлон докато кремът се сгъсти. Добавя се маслото и се разбърква добре докато се усвои.

Оставя се настрани докато изстине, като се разбърква от време на време за да не се получи кора отгоре. След това се добавят пюрето и сметаната докато сместа стане еднородна. По желание се добавя и канела.

На дъното на тавичка (моята с размер 17 на 25) се разпределят 2-3 с.л. от крема. Нареждат се бисквити и се изсипва 1/3 от сместа. Процедира се така и с останалите бисквити. накрая се покрива със свежо фолио и се оставя за една нощ в хладилника.

Преди сервиране се гарнира с черния шоколад.

Голяма вкусотия е! Обещавам ви :) За всички почитатели на тиквата :)

Не е типичното тирамису. Признавам си, че не съм най-големия почитател на тирамисуто. Хапвам си, но сигурно се случва веднъж в годината да си направя. Това обаче ми хареса страшно много. Първо защото обожавам тиква. Славя се с неособено голямата си любов към студените месеци, но все пак има нещо, което обичам - тикви, кестени и Коледа 😍

Беше леко на вкус, направо разтапящо се по небцето. Адаптирано от тук. Аз пропуснах алкохола. Но може да добавите някакъв подходящ ликьор с есенен привкус.

Вчера мама имаше рожден ден, искам да й посветя това тирамису, защото и тя обича тиква :) Тези дни ще споделя и един постен шоколадов сладкиш, който правих за да почерпи моят мъж в работа.

Тази година мама реши да пази целите коледни пости и специално направих шоколадовия сладкиш в нейна чест.

Но да продължим с тиквеното тирамису :) Прави се много лесно и няма да се опре и на най-големия лаик в кухнята.

Продукти: 40 бишкоти (400 г), канела и кафява захар за поръсване.

за сиропа: 150 г захар, 250 мл вода, 150 мл силно кафе

за крема: 500 г пюре от печена тиква, 500 г маскарпоне, 300 мл  сладкарска сметана за разбиване, около 100-120 г кафява захар (на вкус), 1 ч.л. канела, 1/2 ч.л. смесена подправка за лебкухен (или джинджифил, кардамон)

Вари се сироп от изброените продукти докато се разтопи захарта. Оставя се настрани да изстине.

През това време се приготвя крема. Сладкарската сметана се разбива докато стане пухкава и гъста.
Маскарпонето (на стайна температура), захарта, подправките и тиквата се разбиват с миксер, без да се прекалява с бъркането за да не се пресече сиренето. Добавя се постепенно разбитата сметана. Трябва просто крема да се обедини добре. Не е нужно твърде много бъркане. Кремът става пухкав и лек.

Топят се една по една бишкотите за съвсем кратко време в сиропа и се нареждат една до друга в подходяща тавичка. Където има нужда се добавят парченца от бишкотите за да се напаснат добре и да няма дупки.

Нанася се 1/2 или 1/3 от крема ( в зависимост дали ще правите тирамисуто на 3 пласта или на два. при мен е с два реда бишкоти, защото нямам толкова дълбока тавичка. след това отново напоени бишкотки и отново крем. Оставя се да престои за една нощ в хладилника и на другия ден е просто разкош :)

Може да се направи и в кръгла форма. Също и ако се намали наполовина дозата (не, че е задължително, но ще се получат доста порцийки) да се оформи в чаши или бурканчета.
Може да се украси с кехлибарен рачел от тиква примерно. Или каквото ви хрумне!

Доста любопитна комбинация и доста необичайна за лятото :) Не ми беше хрумвало да комбинирам есенно-зимната тиква с летни малини, но ето, че се случи.
Бях решила, че днес ще правя тиквени мъфини с крема сирене за утре, но се оказа, че сестра ми и зет ми няма да идват на гости, а ще сме си само с мама и ми се изпари желанието за мъфини. И за да употребя тиквата реших да направя нещо друго.
Във фризера имах останала малко замразена на кубчета тиква и около 300 грама малини и се загнезди тази идея в главата ми :D Нямах идея дали ще ми хареса въпреки, че обичам и малини и тиква. Даже не просто обичам, а обожавам. Всъщност се получи много приятен крем, който чудесно се допълва от леко киселото желе отдолу.

Може да се направи и само тиквения крем. Много е вкусен и самостоятелно. Но мисля, че наистина се допълва от киселината на малините.

Направих крема в две големи купи, но е по-подходящ да се разпредели в 4 по-малки. Ние просто ще го ядем на два пъти. Не ми се ровеше в шкафа за по-малките, защото бяха по-навътре.

Желатинът ми е на листа, но може да употребявате всякакъв... и на прах и на зърна. Може да използвате и алтернативни продукти за желиране като агар-агар например.

Продукти за 4 порции малки купички: за тиквения крем: около 350 г печена тиква, 3-4 с.л. кварк (или нашенска извара, рикота, квасена сметана, каймак), 5 с.л. захар, 1 ч.л. канела, 2 бр ванилия, 200 мл животинска сметана, 10-12 г желатин

за малиновото желе: 300 г замразени малини, 30 мл ликьор от нар (или друг по избор), 5 с.л. захар, 30 мл вода, 6-8 г желатин

Желатинът за малиновото желе се накисва в студена вода. Ако е на листи като моята няма значение в колко. Ако е в прахообразна форма в около 40-50 мл студена вода и се оставя да набъбне.

Малините се загряват със захарта, ликьорът и 30те мл вода. Аз претрих сместа през цедка защото не можем да консумираме семенцата, а е и по-приятно след това за хапване. Сместа се връща на котлона и се оставя да заври още веднъж. Отстранява се от огъня и се добавя желатина. Бърка се непрекъснато докато се разтопи напълно. Разпределя се в 4 малки купички или чашки и се прибира в хладилника докато стегне напълно. Може да се наклонят подпирайки се в тавичка на една кърпа примерно. Но не е задължително.

Предварително изпечената тиква се пасира с кварка и канелата. Сметаната се кипва заедно със захарта и ванилията. Прибавя се накиснатия предварително желатин и се разбърква до пълното усвояване. Добавя се тиквената смес и се минава с пасатора още веднъж за да сме сигурни, че сместа е станала гладка.

Изсипва се върху вече стегналото желе и се прибира в хладилник да стегне.

Хем е тиквеник, хем е малко по-различен тиквеник. У дома тиквеника е много тачен сладкиш и го правя в най-различни варианти. Може да използвате крем, който ви е любим. Няма много красив вид, но понякога и не толкова красивите сладкиши са много вкусни.
Можете да обогатите вкуса като използвате като добавки ядки, сушени плодове и пр. Аз използвах само тиква.

Продукти: за 8 парчета: 6 кори за баница, 600 г тиква, олио, 1/2 ч.л. канела
за сиропа: 1 ч.ч. захар, 1 и 1/2 ч.ч. вода
за крема: използвах една опаковка крем Оле на доктор Йоткер, която се разбива с 400 мл студено мляко
канела за поръсване

Тиквата се настъргва на едро и се задушава за кратко докато поомекне леко в олиото. Добавя се канелата и се разбърква. оставя се настрана за да изстине лекичко.

В единия край на 3 кори се поставя половината от сместа и се завива на рулце. По същия начин се процедира и с другите кори.

Рулцата се нарязват на 4 парченца и се поставят в покрита с хартия за печене тавичка. Ппекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса докато станат приятно златисто кафяви. През това време се приготвя и сиропа, вари се 10тина минутки. Горещите тиквеничета се заливат със сиропа и се оставят да го попият. Преместват се в удобен съд.

Приготвя се крема и се заливат с него. Поръсват се с канела.

Могат да се консумират и веднага.