Хем е тиквеник, хем е малко по-различен тиквеник. У дома тиквеника е много тачен сладкиш и го правя в най-различни варианти. Може да използвате крем, който ви е любим. Няма много красив вид, но понякога и не толкова красивите сладкиши са много вкусни.
Можете да обогатите вкуса като използвате като добавки ядки, сушени плодове и пр. Аз използвах само тиква.

Продукти: за 8 парчета: 6 кори за баница, 600 г тиква, олио, 1/2 ч.л. канела
за сиропа: 1 ч.ч. захар, 1 и 1/2 ч.ч. вода
за крема: използвах една опаковка крем Оле на доктор Йоткер, която се разбива с 400 мл студено мляко
канела за поръсване

Тиквата се настъргва на едро и се задушава за кратко докато поомекне леко в олиото. Добавя се канелата и се разбърква. оставя се настрана за да изстине лекичко.

В единия край на 3 кори се поставя половината от сместа и се завива на рулце. По същия начин се процедира и с другите кори.

Рулцата се нарязват на 4 парченца и се поставят в покрита с хартия за печене тавичка. Ппекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса докато станат приятно златисто кафяви. През това време се приготвя и сиропа, вари се 10тина минутки. Горещите тиквеничета се заливат със сиропа и се оставят да го попият. Преместват се в удобен съд.

Приготвя се крема и се заливат с него. Поръсват се с канела.

Могат да се консумират и веднага.

Не е лош, но и не ме впечатли чак толкова. Може би ако брашното не е само от нахут ще е доста по-вкусен. В този вид е със силно наситен нахутен вкус, знаете, че брашното от нахут е по-особено и ако не си свикнал с вкуса му е малко странно като усещане. Аз много обичам нахут, но ми дойде малко по-наситено :)

Прави се много лесно и може да се правят много интерпретации с него, като се добави карамелизиран лук, пресни и сухи подправки, а защо не и гъби или маслини, сушени домати...

Би могъл да се използва и като основа за безглутенова (или пък постна) пица. Или поне някакво подобие на пица.

Продукти: 1/2 ч.ч. брашно от нахут, 1/2 ч.ч. вода, 1 с.л. олио, малко сол и риган за поръсване.

Смесват се всички продукти без ригана и се оставя да престои най-малко 1-2 часа покрито с кърпа в купа.

Загрява се фурната на 200 градуса и се поставя намазнена 18-20 см тавичка с незалепващо покритие да се загрее. изсипва се сместа, поръсва се с риган и се пече до зачервяване. Около 20-30 минути.

Тези палачинки пробвах миналата седмица. Получиха се много приятни. Леко зърнеста, песъчлива структура. Най-вкусни са да се консумират топли. Аз ги гарнирах със сироп, който направих като сгъстих сока от ананасовия компот. От тази доза излизат 4-5 палачинки.

Палачинките могат да се консумират от хора със СРЧ (синдром на раздразненото черво), които не бива да консумират глутен и следват FODMAPs диетата. За подслаждане в случая препоръчвам кленов сироп или някакво сладко, но в малки количества. Не е за препоръчване да се консумира мед ако следвате FODMAP.

Снимките са доста ужасни, но нямам други. Правих ги късно вечерта и това са единствените що=годе читави снимки, които успях да отбера.

Продукти: 1/2 ч.ч. брашно от ориз, 1 бучка кафява захар, 1 ч.л. бакпулвер без глутен (можете да си купите от някой био магазин, на др Йоткер също не съдържа глутен), щипка сол, 1 яйце, 1/2 ч.ч. оризово мляко (може да използвате и друго ядково или краве/овче/козе), 1 с.л. олио, 1 консерва компот от ананас, масло за тигана

Всички продукти се смесват без ананаса и маслото. Сместа се оставя да престои около час.
Тиган за палачинки се намазва с малко масло и се загрява. Изсипва се малко от сместа за палачинки (моите бяха около 15 см в диаметър) и отгоре се подреждат парченца ананас (или 1 цяла шайба). Когато повърхността стане на балончета, палачинката се обръща и се пече докато стане златиста. През това време може да сварите сока от компота докато се сгъсти като карамелен сос. Но може да си ги подсладите и с каквото обичате. Кленов сироп, мед, пудра захар, сладко по избор.

Ето ме с един много лесен десерт с подръчни материали. При мен бяха остатъци от няколко пакета неизядени бисквити, които бях сигурна, че никой няма да доизяде. Сетих се, че имам една консерва сгущенка и реших да импровизирам. Вчера моя мъж ги опита и остана очарован и ми каза "И да запомниш как си ги направила" :D
Няма да говоря съвсем в грамажи специално за бисквитите защото нямам никаква идея.
На вид... бисквитените топчета не впечатляват кой знае колко. Всъщност ако имах шоколад или ядки можеха да се получат доста по красиви на вид, но вкуса е важен в случая. А той е просто чудесен.

Продукти: 1 консерва сгущенка (дулсе де лече, карамелено сладко), обикновени и чаени бисквити (не мога да кажа грамаж защото при мен бяха от три пакета, а все още нямам електронна везна, но със сигурност бяха поне 200-250 грама. Аз като ги смлях започнах да добавям по малко докато стане прилична консистенция за оформяне на топчета.), 60-70 г разтопено масло, 1 с.л. какао

Бисквитите се смилат фино. Част от тях се изсипват в купа и към тях се добавят 1/2 от консервата с карамел, разтопеното масло и какаото и се омесва с ръце. Добавя се от смлените бисквити докато "тестото" стане удобно за оформяне на топчета без да полепва по ръцете.

Взема се по малко от "тестото" и се оформя топченце, което се сплесква и се поставя в средата малко от карамела. След това внимателно се оформя на топче така, че да не излезне навън плънката.
Така се процедира с всички бонбонки. Овалват се в смлени бисквити и се оставят в хладилник за да стегнат.

На другия ден са още по-вкусни.

Остава да споделя и вчерашната ми работа :) Много съм доволна, развихрих се подобаващо върху новата хартия. ЧУдесно се рисува върху нея <3

Аз както винаги имам супер много банани, май трябва да започна да купувам по-малко, защото се оказа, че максимум мога да изяждам по 1 банан на ден до 100 г.
Както и да е... сладкишът се получи много интересен, а и много красив. Някак с много натурален вид, ненатруфен. Хареса се. Доволна съм.
Вярно, че не ми е особено позволено да ям сладкиши, но не мога да спра да ги правя като ми действат така разтоварващо. Тепърва тези седмици ще има да разучавам диетата и да открия леки алтернативи като за мен :) Все ще има нещо.

Адаптирах рецептата от тук. Може би ще се получи и с царевичен грис и някакво безглутеново друго брашно за безглутенов вариант. Ще пробвам като разуча диетата си.

Продукти: 1 ч.ч. пшеничен грис, 1 ч.ч. бяло брашно, 1 ч.ч. кафява захар, 3/4 ч.ч. олио, 1 коф. кисело мляко (280 г), намачкани на пюре два зрели банана (средна големина), 1 пак. бакпулвер, 2-3 с.л. брашно от рожков, ванилия, 2 банана нарязани на колелца за отгоре и пудра захар за поръсване.

Млякото се разбърква със захарта и пюрето от банани, добавя се и олиото и след това брашната смесени с бакпулвера и ванилията. Разбърква се много добре.

Фурната се загрява на 180 г. Тавичка с размер 24 см в диаметър се покрива с хартия за печене и сместа се изсипва и заглажда в нея. Отгоре се подреждат банановите реценчета. Пече се около 40 минути или докато клечка забита в средата на кекса излезне чиста без полепнали трохички по нея. Оставя се да изстине и се поръсва с пудра захар.

* Чаената чаша, която използвам е с 250 мл вместимост.
** Може да експериментирате с добавките към кекса - ядки, шоколад, сушени плодове, какао, може да го сиропирате или разрежете на две и направите като торта с любим крем. Малко по-зърнест е заради гриса и е много интересен.

Не, че има нещо валентинско в тях, но още вчера реших да изненадам моя мъж с това за закуска. Не сме от най-празнуващите, но харесвам този празник макар и да не е наш. Просто обичам положитените неща в живота и ако сме "откраднали" нещо положително от някой народ... защо не? Ако това ни кара да се чувстваме приятно и ни носи радост.
Аз за съжаление не успях да се насладя на бухтичките, защото... ами защото край на пърженото завинаги :) Не, че преди ядяхме много пържени неща вкъщи, но ей така от време на време се случваше да похапнем бухтички или мекички. Е, другите ще си хапват де.
Бухтичките са малко по-различни. Притеснявах се дали ще се получат защото в момента в който разбих яйцето и изсипах млякото със загасената сода видях, че почти нямам бяло брашно :) Имах малко бяло, смес от пълнозърнесто пшенично с ръжено и фино царевично. Затова ги смесих :) Всъщност се получиха идеални. След като счупих първата бухта за да видя дали се е изпържила равномерно се успокоих, а и много се харесаха у дома.

Честит празник на всички, които обичат! :) И бъдете много обичани и вие! :)

Продукти: 125 г кисело мляко, 1/2 ч.л. сода за хляб, 1 яйце, 100-150 г от любимото ви саламурено сирене, брашно за меко и нелепнещо тесто. При мен 1 към 1 смес бяло пшенично и пълнозърнесто - ръжено плюс фино царевично до меко нелепнещо тесто, 1 с.л. водка или ракия*, олио за пържене

Яйцето се разбива в купа и към него се прибавя млякото с "угасената" в него сода. Разбърква се добре, добавя се сиренето, водката. Омесва се тесто, както казах трябва да е меко и нелепнещо с брашното.

Разточва се на кора с дебелина около 1 см и се изрязва на квадрати или формички по избор.

Пържат се в загрята мазнина докато станат златисто кафяви. Изваждат се върху домакинска хартия за да обере мазнината. Сервират се с допълнително сирене, пудра захар или сладко.

* Аз и друг път съм споделяла, но да кажа и сега. Слагам ракия или водка в тесто, което ще пържа. Преди много години (близо 15 като се замисля) го гледах по една сръбска телевизия. Жената правеше едни пържени плитчици и каза, че винаги слага алкохол, защото така тестото не поемало мазнина. И наистина е така.

Тези апетитни питчици видях в кулинарната група в която членувам във ФБ, направени от моя дружка - Кали. Много ми харесаха още тогава. От известно време съм се заредила с оризово брашно. Исках да си правя опити с него. Тези питчици като рецепта напомнят на известните "Добруджанки".
Стават с много хубава хрупкава коричка и могат да се използват вместо хляб. Сутрин за закуска са чудесни.
Понеже ми се налага да поогранича глутена започнах да чета информация насам-натам и това е първият ми солен опит. Сигурно ще греша много при тези проучвания и опитвания на нови за мен неща, но в крайна сметка вярвам, че ще намеря хубави алтернативи.
Харесаха ми!

Продукти за 12 питчици: 250 г кисело мляко, 400 г брашно от бял ориз, 1 ч.л. сода бикарбонат без глутен, 150 г краве сирене, 10 безсолни черни маслини без костилки, 1 ч.л. сол, малко масълце за хлебчетата отгоре.

Взех си тази сода за хляб от био магазина до вкъщи. 300 грама е опаковката и струваше към 3 лева.

Брашното се изсипва в купа и в него се натрошава сиренето и се прибавят и нарязаните на колелца маслини. Объркват се хубаво за да може брашното да поеме влагата им. Прибавя се солта, в киселото мляко се разбърква содата за да се "угаси" и се прибавя към сместа. Разбърква се добре. Оформят се 12 топчици с намаслени ръце и се сплесват леко в тава застлана с хартия за печене. Прави се по една дупчица с пръст и се поставя по малко парченце масло.

В оригиналната рецепта Кали е сложила и по едно кубче кашкавал във всяка питчица и е овкусила с подправки.

Пекат се около 20 минути или до зачервяване в пеедварително загрята фурна на 200 градуса.

Този сладкиш на Инчето си го заплюх много отдавна и го направих на 7 февруари, за рождения ден на моята сестра. Аз не мога да ям сладко, но опитах една хапка - признавам си! Чудесен вкус, много ми хареса. Не е много сладък и въпреки, че изглежда супер тежък... всъщност е много лек.
Забавното беше, че от всички, които го опитаха не успяха да познаят какво има вътре. А за мен беше нещо ново да използвам брашно от рожков. Отдавна го заглеждам по щандовете, но все не мога да се престраша да си купя и Ина веднага ме спечели с вида на сладкиша й. Брашното от рожков много ми хареса. Много е приятно на аромат, наистина ми напомня на какао, но е някак по-фино като усещане. Доволна съм! Важното е, че й почерпените останаха доволни.
Интересно е, че го определиха като халва, брауни... хахахаха :)
Моите промени са съвсем мънички. Понеже не мога да ям сурови ябълки, а с 1 ябълка не успях да напълня 1/3 чаша и не ми се режеше втора и после да я изхвърля сложих до 1/3 още моркови.

Ще експериментирам още с това рожково брашно и с морковите също. Обичам моркови.

Продукти: 4 яйца, 1/2 ч.ч. кафява захар "демерара", 1/2 ч.ч. кафява захар "мусковадо", 3/4 ч.ч. хладко прясно мляко, 1/2 ч.ч. олио, 1/2 ч.ч. настъргана ябълка, 1 и 1/4 ч.ч. настъргани моркови, 1 ч.ч. брашно, 1 ч.ч. брашно от рожков, 1 ч.л. бакпулвер, 3-4 с.л. фино смлени орехи
за глазурата: 60 г краве масло, 180 г млечен шоколад
за украса: шоколад, стафиди с шоколадова глазура (или по избор)

Яйцата се разбиват на гъст крем със захарта. Двете брашна се смесват с бакпулвера. Към яйцата със захарта се добавят млякото и олиото като се редуват с брашнената смес. Накрая се добавят настърганите ябълки, моркови и орехите.
Форма за торта с диаметър 26 см се покрива с хартия за печене и сместа се изсипва вътре. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40-45 минути.
Изважда се да се охлади.
Маслото и шоколадът се разтопяват на водна баня или в микровълнова на най-ниската степен и сладкиша се залива. Отгоре се украсява с парченца шоколад и стафиди в шоколад или каквото сте избрали.

Вече се чудя как да приготвям картофите защото малко ми писнаха и вчера докато си ровех в Пинтерест попаднах на тази идея.
Имах 6 картофа и веднага се залових да ги правя.
Правят се с масло, но за постен вариант то може да се замени с растителна мазнина (зехтин, олио и т.н.)
Базовата рецепта е супер елементарна... трябват ви само картофи, масло и сол, но може да бъде разнообразена по много начини с различни подправки. Опитайте ги и няма да сбъркате. Аз вчера за обяд ги ометох почти всички. Изобщо не усетих, че накрая останаха само две половинки :D
Отвън стават с приятна коричка, а вътре мекички като душички :)

Продукти: 6 картофа, 2 с.л. масло, сол на вкус

Фурната се загрява на 220 градуса. Картофите се измиват, обелват и срязват на половинки. В тавичка се поставя мазнината и се разтапя във фурната.
Солта се наръсва върху разтопената мазнина. Отгоре се нареждат половинките картофи с плоската част надолу. С четка се взема от мазнината в тавичката и се намазват и гръбчетата им след което се наръсват със сол.
Пекат се около 40 минути или докато станат приятни златисти отвън и меки отвътре. Може да се провери с клечка или вилица дали са сготвени.
Оставят се за няколко минути да изстинат и се сервират. Аз си ги хапнах като основно, но са перфектна топла гарнитура за риба или месо.

*Вариант е да добавите освен солта любимите си подправки и/или настърган пармезан.

Бяха ми останали няколко дюли (те бяха повечко, но една по една "падаха" развалени, защото не мога да ги ям сега) и реших преди да се е наложило да изхвърля всички да направя сироп за моят мъж. Той много обича домашни сиропи и онзи ден се захванах да го направя. Използвах още ябълки и сок от мандарини.

Продуктите са ориентировъчни. Може да се ползват и по-голямо количество плодове, аз използвах тези с които разполагах в момента. Сиропът с дюли и ябълки се приготвя по сходен начин на желето от дюли, но се вари за по-кратко време.

Продукти: 3 големи дюли, 2 ябълки, сокът от 8 мандарини, захар, лимонтузу

Плодовете се измиват много добре и се нарязват на парчета. Може да са и по-едри. Не е проблем. Поставят се в тенджерка и се заливат с вода. Трябва да ги покрие хубаво - 2-3 пръста над плодовете. Варят се около 40 минути след което се прецежда сока в друга тенджерка. Добавя се сокът от мандарините. На всеки 1 литър сок се слага половин кг захар.
Сокът се вари със захарта в продължение на 15-20 минути, добавя се 1/4 ч.л. лимонтузу.
Сиропът се изсипва в стъклени бутилки. Ако правите по-голямо количество може да ги стерилизирате за 5-10 минути. В случая при мен излезе точно 1 литър и оставих бутилката така в хладилника.
Сиропът е много ароматен и вкусен, точно колкото и желето от дюли.
Освен за пиене може да се използва и за сиропиране на сладкиши. Моята дружка Цвети ми каза, че сиропът от дюли бил подходящ за кашлица. Макар, че у дома едва ли ще устиска.

И идва ред да споделя какво нарисувах днес. Всъщност картините са две, но тази си я харесвам повече :) Много ми е приятно да си рисувам. Радвам се, че се отпуснах. Действа ми много успокояващо. Особено сега след като ми отложиха приемането в болница със седмица... Вместо да се напрягам и да мисля глупости... вадя четките.