Здравейте, приятели!

Повече от седмица нямах компютър. Нещо се беше прецакал, но всичко е наред вече. Сега тъкмо седнах да си подредя всички файлове и да може утре да си преинсталирам уиндоуса. Такова мазало е. Аз по принцип съм толкова педантична в подредеността си на всичко в компютъра ми. Нещо, което не мога да кажа за себе си във всеки друг аспект. За всичко друго около мен цари пълен хаос. Да ама и компютъра ми страда напоследък от това, от нямане на време. Е, вече го имам цялото. Колкото ми душа желае. Фотошоп, Илюстратор, снимки, музика, филми, какво ли не... всичко набутано в 2-3 папки. Ужас. Настръхвам!
Реших обаче първо да споделя тази вкусотия с вас. От толкова време се каня.

Имам и да ви се хваля. Първо - от понеделник ми започва шофьорския курс. Леко ми е напрегнато. Малка топчица усещам в стомаха си. Но не е като да не искам да се науча, а и е много важно човек и да може да кара. Най-малкото не се знае дали няма да ти притрябва в живота. Освен това ми/ни предстои и една промяна за която ще споделям някой ден по нататък. Нека да наближи. А за тази промяна ще е нужно и да мога да карам. 

Другото нещо е, че вече не работя това, което работех. За кратко ще е. Два месеца може би. Или мъничко повече. Свързано е и с горното. Дотогава ще си почина малко. И без това напоследък съм тотално прегоряла от стреса на бившата ми работа.
Не ми липсва говоренето със стотици хора, половината от които все кисели и изкарващи си го на нас в офиса. А и е толкова приятно да не нагласяш аларма за другия ден или да не се прибираш след 23 часа от смяна. Чувствам се по-спокойна. На 30 ноември ми беше последната смяна. 

Ще си карам шофьорския курс, ще си припомня някои неща от курса ми по графичен дизайн, имам и разни други задачи. Ще видим. Ще ми се и да отделя малко повече време и за рисуване. Вдъхновено ми е. Онзи ден си взех един скечбук във формат достатъчен за да се побере в чанта. Все се каня да започна да си рисувам така в тефтер и ме обзема страх от белия лист. Нещо, което не ми се е случвало от години.

За жалост малко позабавих нещата с прехвърлянето на този блог в "новата му къщурка", но ще наваксам. Как ми се иска за Нова година да съм попреместила повечето неща.

Днес искам да споделя с вас този вкусен крем. Това е вкус от моето детство. На практика почти няма рецепта и е изключително лесен. Ухае на есен, на уют, на детство, на безгрижие... каквото хубаво се сетите. И имате нужда само от 3 съставки.

Помня когато живеехме на село... отглеждахме си какво ли не в градината. Естествено имаше винаги много тикви. Този крем винаги мама и баба го правеха в огромна тенджера на котлона. Ако обичате тиква ще ви хареса със сигурност.

Имате нужда от тиква, прясно мляко, захар и канела ако желаете. Може да се остави и натурално без подправки. Тиквата се почиства и нарязва на кубчета. Слага се в тенджера с малко захар и вода. Вари се докато поомекне и водата изкипи след което се долива малко количество прясно мляко и продължава да се вари в млякото. Ако е необходимо впоследствие ще доовкусявате със захар. Но не  е необходимо голямо количество тъй като тиквата си е естествено сладка. Когато тиквата е напълно сварена и млякото се е редуцирало леко се пасира. Ако желаете добавете канела. Насипва се в десертни купички или чашки и се прибира в хладилника за няколко часа.

Споделете ако сте го опитали дали ви е харесал.

Може да ме последвате в Инстаграм. - @petkovagal @petkovaart
Първият профил е личния ми в който споделям всякакви неща свързани с мен и блога. Вторият е свързан с изкуството ми. :) 
Също можете да харесате страничката ми във Фейсбук. Galka's Kitchen 

Последна публикация за 2018 година. Време е да я изпратим подобаващо и да се подготвим за всичко ново, което ни очаква през следващата една година. Аз лично съм изпълнена с оптимизъм, макар от време на време да ме нападат черни мисли.Изпращам старата година с всички неща, на които ме научи... къде добри, къде лоши... Възползвах се от всички уроци. Приемам я по скоро като положителна макар, че беше изпълнена и с тъга. Човек трябва да се възползва от всичко, което му е предоставено и да черпи опит от всичко.
Благодарна съм за всеки един момент. Благодарна съм и на моите най-близки приятели, които бяха до мен в много тежки за мен моменти.

Днес няма да споделям с вас някоя шармантна рецепта за торта, нищо напудрено няма да има. Тази нова година ще посрещнем кротко у дома, семейно. Без преяждане. Всъщност дори ще поработим малко преди да хапнем.

Днес си поспах добре до почти 10 часа. Вчера чертах до 2... неусетно мина времето. Започнах деня си както винаги... с яйца. С грах, овче сирене и кашкавал. Бъркани. Истински разкош. Изобщо не усетих как през последните години станах почитател на яйцата. Никога не са били сред най-любимото ми. Но явно човек мени често вкусовете си.

Отметнах плащането на сметки, пазаруване... Ние вкъщи пазаруваме почти всеки ден, което днес беше доста неприятно. С брат ми чакахме поне половин час на опашка  за едни яйца и малко зеленчуци и плодове докато хората като за последно пазаруваха все едно ще се свършва света. Никога не съм го разбирала това макар през годините да съм била част от това затрупване с храна, която уж е за 1 ден, а после я ядеш още поне два...
Сложих капамата да се пече, чертах малко... реших, че е време за последния ми пост тук за тази година. Докато си отпочивам.

Тортата, която ще ви представя е римейк на бабината торта с кисело мляко. Писала съм за нея още в самото начало когато започнах да пиша в блога си. А сега мъничко я попромених. И бабините рецепти търпят интерпретации. Имах малко желатин и цедено кисело мляко вкъщи и исках да направя нещо свежо за десерт.

Пожелавам на всички ви весело и уютно посрещане на новата година и ще се видим догодина :)

Продукти за форма с 26 см диметър.

800 г цедено кисело мляко, сини сливи от компот - пюрирани, сокът и кората от 1 лимон, 8 с.л. захар (може и повече ако не ви е достатъчно сладко), 12 желатинови листа (20 г), 1 пакет обикновени бисквити, малко вода за желатина

250 мл фреш от мандарини и портокали, сокът от компота сини сливи, който също при мен беше около 250 мл
10 г желатин

Желатинът се накисва в мъничко вода докато набъбне, след това се разтваря на водна баня.

Цеденото кисело мляко се разбърква със захарта, лимоновия сок, кората и пюрираните сливи. Когато желатиновата смес вече не е гореща се добавя на тънка струя към млякото като се разбърква непрекъснато. В купата се изсипват натрошените на едро бисквити и се разбърква добре.
Тази смес се изсипва във форма за торта с диаметър 26 см и се заглажда. Покрива се с фолио и се прибира да стегне в хладилника.

След това се приготвя желето. В сокът от сини сливи се накисва желатина и след това на водна баня се разтваря. Добавя се към цитрусовия сок и се оставя да се охлади. След което се излива върху тортата. Прибира се отново да стегне. Може да се украси по желание.

Супер елементарна и приятна тортичка.

За никого не е изненада, че този сладкиш се появява рано или късно във всеки блог за храна. Става лесно и са нужни няколко часа за да омекне. Може да се направи от предната вечер и на другия ден да се предложи на гости, да се вземе за пикник :) Вкусен е. Не е особено калоричен и здравословен. Никак даже. Но пък навява приятни спомени и е наистина вкусен. Бисквитите от които се нуждаете са чаени без дупка. Аз имах само пакет Диджестив и използвах тях, но може да си се използват класиката за нас Руен или подобни. Просто не трябва даима дупка в средата.



Шипковия мармалад който използвам от няколко години е просто великолепен. От производител го купувам и винаги се зареждам с 4-5 бурканчета. Първоначално го поръчвах от Интернет, но от известно време хората, които го произвеждат започнаха да участват август месец на Панаира на занаятите тук във Варна и ми идват на крака както се казва. Разкошен е... точно като едно време... като в детството ни. Не е като ужасния мармалад  който се намира по магазините пълен с пектин в който преобладават ябълките, а само се казва шипков. Този си е 100% шипки.

За едно тлъстичко руло или две по-малки ако ще използвате стандартните чаени бисквити ви трябват: 250 г чаени бисквити без дупка. Както казах моите бяха Диджестив.
100-125 г хубаво краве масло, едно бурканче шипков мармалад.

За овалване: кокосови стърготини. Може да използвате и орехи или други ядки. Аз не разполагах в момента и го овалях в кокос.

Маслото на стайна температура се разбърква с мармалада до хомогенност. Намазва се бисквитка и за нея се залепя друга и така докато се приключи с всички бисквитки. Накрая рулото се намазва и отвън. Овалва се в кокосовите стърготини (или ядки) и се завива в стегнато руло със свежо фолио. Оставя се за няколко часа, най-добре цяла нощ в хладилника.

Реже се с остър нож под ъгъл за да се получи този красив разрез.

*рулото може да се "облагороди" преди да се нареже като се залее с шоколад и ядки. Или пък всяка нарязана филийка може да се залее с шоколад като бисквитка.