Рецептата е адаптирана от тази. Комбинацията от портокал и черен шоколад си е класика и перфектно отива на тези курабийки. Много ароматни и вкусни. Правих ги заедно с курабийките с лайм и кокос :)

Продукти: 80  г масло (на стайна температура), 100 г кристална захар, кората и сокът от един портокал, 1 яйце, 100 г черен шоколад нарязан на ситно (или шоколадови капки), 1 пак бакпулвер (10 г), щипка сол, 220 г брашно

захар за овалване

(ако ще спазвате оригинала и пудра захар за овалване)

 Към захарта за овалване се добавя половината от настърганите корички от портокал и се разбърква добре.

В купа се разбиват захарта и маслото, добавят се яйцето, кората и сокът от портокал, черният шоколад. Добавят се брашното, бакпулвера и солта. Омесва се тесто, което се оформя на топка и се оставя в хладилника, увито в свежо фолио за поне 1 час.

Когато тестото е готово се загрява фурната на 180 градуса. Късат се топчета с големината на голям орех, овалват се в кристалната ароматна захар и се подреждат в покрита с хартия за печене тава. Приплесват се лекичко отгоре.

Пекат се около 10 минути.

* Ако ще използвате и пудра захар след като се овалят в гранулираната захар се овалват и в пудра.

Съхраняват се в плътно затворена кутия.

 

Първите ми коледни сладки за тази година. Направих ги преди няколко дни.
На 26 декември ще е кръщенето на племенника ми и там където ще са са им отказали да им правят коледни сладки (нямали формички... дрън-дрън) и тя иска сама да направи. Но понеже пости в момента и нямаше как да направи проба, която да опита как е на вкус и т.н. ме помоли аз да го направя. Резултата е блестящ. Аз направих сладките по тази рецепта, като вместо меласа използвах мед, също сложих и други подправки в добавка. Сладките не трябва да се препичат. Остават мекички и са перфектни са деца. Много са ароматни. Всички, които ги опитаха (включително и колегите ми) останаха очаровани.

Глазурата реших да направя с бял и черен шоколад, гарнирани със сушени плодове и различни ядки.
Зелената глазура е от бял шоколад и малко зелен чай матча. Получава се много красив зелен цвят.

Може да експериментирате с украсата. Може да използвате и кралска глазура, и захарна с лимон, захарно тесто или марципан.  Въобще каквото сметнете, че ще е красиво и вкусно.

Продукти: 1/2 ч.ч. меко масло, 1/2 ч.ч. мед, 1 яйце, 1/4 ч.ч. гореща вода, 1/2 ч.ч. кафява захар, 2 1/2 до 3 и 1/2 ч.ч. брашно, 1 ч.л. бакпулвер, щипка сол, 1 ч.л. канела, 1 ч.л. джинджифил, 2-3 счукани кардамончета, 2-3 счукани карамфилчета, 1 ч.л. подправка смес за коледни сладки (опция, аз я използвах заради анасона вътре, защото нямам)

Маслото се разбива със захарта. Аз използвах тел, не ми се включване миксер. Добавят се меда, горещата вода и разбитото яйце.

В дълбока купа се смесват част от брашното с другите сухи съставки. Към тях се добавят маслената смес и започва да се омесва тесто. Добавя се брашно колкото е необходимо за да се получи меко, но нелепнещо тесто. Увива се във свежо фолио и се оставя в хладилника за поне няколко часа. Може да го направите вечерта и да го оставите за цяла нощ.

Загрява се фурната на 180 градуса. Тавичка се покрива с хартия за печене. От тестото се разточва кора с около 1 см дебелина (нека не става твърде тънко) изрязват се формички, подреждат се в тавичка и се пекат 8 минути, максимум 10. Не препичайте! Ще станат твърди.

След като изстинат се оставят в затворена кутия. Могат да престоят на хладно няколко дни преди да се украсят.


 След това, както казах всеки украсява с каквото намери за добре.

Аз разтопих в отделни купички шоколадите като към тях добавих по няколко капки олио за да стане лъскава глазурата. И след като ги потопих ги покрих с ядки и сушени плодове. След като стегнат се подреждат в кутия.

Тези сладки ги правих толкова отдавна, че ми отне доста време докато се сетя как ги правих и откъде ги адаптирах.
Днес си тръгнах по-рано от работа, защото не ми беше добре. Колежката ми дойде да ме замести и след като спах яко с треска, реших да напиша един пост. Поне да отхвърля старите снимки. Между другото точно тези сладки май й харесаха много на нея, защото обича лимони. Бях правила тези и още една адаптация с портокали и черен шоколад за моите колеги.
Та време е вече и тук да ги отразя.
Адаптирано е от тук.

Нямах пудра захар тогава и затова моите не са така красиво напукани като на снимките в оригинал. Но смятам, че и така бяха достатъчно вкусни.

Продукти: 80  г масло (на стайна температура), 100 г кристална захар, кората и сокът от два лайма, 1 яйце, 3 с.л. кокосови стърготини, 1 пак бакпулвер (10 г), щипка сол, 220 г брашно

захар за овалване

(ако ще спазвате оригинала и пудра захар за овалване)

Към захарта за овалване се добавя половината от настърганите корички от лайм и се разбърква добре.

В купа се разбиват захарта и маслото, добавят се яйцето, кората и сокът от лайм, кокосовите стърготини. Добавят се брашното, бакпулвера и солта. Омесва се тесто, което се оформя на топка и се оставя в хладилника, увито в свежо фолио за поне 1 час.

Когато тестото е готово се загрява фурната на 180 градуса. Късат се топчета с големината на голям орех, овалват се в кристалната ароматна захар и се подреждат в покрита с хартия за печене тава. Приплесват се лекичко отгоре.

Пекат се около 10 минути.

* Ако ще използвате и пудра захар след като се овалят в гранулираната захар се овалват и в пудра.

Съхраняват се в плътно затворена кутия.


** Могат да се добавят към тестото и бял шоколад, ядки, сушени плодове и пр.

Тази сутрин се събудих с гърлобол, отпадналост... Имах толкова много планове, които не успях да изпълня, защото не ми е добре, но реших поне да напиша един постинг. Да започна месеца както се казва. :)

Кексчетата направих за колегите на моят любим. От него разбрах, че много са ги харесали. Адаптирах рецептата от тази за бананови кексчета с фъстъчено масло.
Добавих в половината тесто нарязан на ситно черен шоколад.

Очаквайте скоро и включване с Коледни идеи. Празниците наближават. И освен, че трябва да приготвим подаръчета за любимите си хора, какво по-хубаво от това да им спретнем и нещо уханно, което ще помогне за уюта по време на Коледно-Новогодишните празници.

Продукти: 2-3 презрели банана, 1 яйце, 1/2 ч.ч. кристална захар, 1/2 ч.ч. кафява захар, 1 ч.ч. прясно мляко, 3/4 ч.ч. лешников тахан, 3 с.л. олио, 2 и 1/2 ч.ч. брашно, 1 ч.л. бакпулвер, щипка сол, 1 ванилия, 1/2 ч.л. канела

кафява захар за поръсване и 50-100 г черен шоколад нарязан на ситно (или шоколадови капки)

Фурната се загрява на 180 градуса. В тавичката за мъфини се нареждат хартиените формички или се намазва с масло и се набрашнява леко. Аз си ползвам хартиени формички. Най-удобни са ми.

Бананите се намачкват на пюре. Към тях се добавят захарта, яйцето, олиото, лешниковия тахан и прясното мляко.

Сухите съставки се смесват и се добавят към влажните.

Аз разделих сместа на две. В едната част добавих черен шоколад. Кошничките за мъфини се пълнят 2/3. Покриват се хубаво с кафява захар (тя придава една много приятна хрупкавост отгоре).
Пекат се до готовност ( около 25 минути или докато клечка за зъби забита в средата излезне суха, без полепнали трохи.)
Оставят се да се охладят за 10 минути и се преместват върху решетка да доизстинат.

*Може да се добавят и някакви ядки. Например орехи.

Последната ми публикация за месец ноември и първа среща с киноата :)

Киноата е нещо ново за мен и моята кухня. Макар, че доста дълго време притежавах един буркан пълен с нея. Все не ми идваше куража да опитам да сготвя нещо, защото дори не знаех дали ще ми допадне вкусово.

Докато не дойде деня в който реших да опитам киноата с пиле в ресторанта в който работя и не се влюбих във вкуса. И "О, небеса!" от киноата за разлика от разните варива, които изключих толкова отдавна от менюто си и понякога прегрешавам с някое зрънце, за което горчиво съжалявам... киноата не прави проблеми на коремчето ми. Мога да я хапвам и се чувствам чудесно.

Макар киноата да е семе, а не зърно... усещането е все едно съм спечелила битка, защото ми напомня именно на зърно. 😆😆😆💖💖💖
И като нещо ново и вече станало любимо просто реших, че е време да бъде разгадано и в моята кухня. Първият ми опит ми допадна страшно много. Използвах бяла киноа.

Киноата се сварява сравнително бързо, нужно е около 15тина минутки. След като се свари напомня на спиралки, много приятни като усещане в устата докато се хапват. 1 към 2 е е съотношението киноа - течност.

Продукти: за 1 порция като основно или 2 като гарнитура

1/2 ч.ч. киноа, 1 ч.ч. зеленчуков или пилешки бульон (най-добре домашно приготвен, аз използвах пилешки), 1 - 2 скилидки чесън, 1 с.л. зехтин, 1/4 ч.ч. настърган пармезан.



Киноата се измива под студена течаща вода много добре.
В дълбок съд с незалепващо покритие се загрява зехтина. Чесънът се запържва до златисто след което се добавя киноата. Обръща се за 1 минута и се налива бульона. Оставя се да заври, след това се оставя на средна температура да омекне около 15-18 минути.
Накрая когато семенцата са се разпукали и са поели течността се добавя пармезана.

Аз лично си го хапнах като основно ястие с чери доматки. Много добре засища. Но спокойно може да се използва и като гарнитура към  някакво месо, риба.

Адаптирано от тук.

Тортата се получи толкова вкусна, че и трохичка не остана за много кратко време. Имах останала малко печена тиква в хладилника и реших да я използвам за крем.

Продукти: около 250 г обикновени бисквити

за крема: 500 мл прясно мляко, 2 жълтъка, 1 пак пудинг ванилия, 6 с.л. кафява захар, 1 ванилия, 50 г краве масло
500 г пюре от печена тиква, 200 мл сладкарска сметана, разбита до пухкавост, 1 ч.л. канела (може и без нея ако не обичате)
черен шоколад нарязан на ситно за украса

Загрява се 400 мл от прясното мляко заедно със захарта. Другите 100 мл се разбиват на гладка смес с пудинга, ванилията и двата жълтъка. Когато сместа започне да кипи се налива постепенно жълтъчната смес и се разбърква на слаб котлон докато кремът се сгъсти. Добавя се маслото и се разбърква добре докато се усвои.

Оставя се настрани докато изстине, като се разбърква от време на време за да не се получи кора отгоре. След това се добавят пюрето и сметаната докато сместа стане еднородна. По желание се добавя и канела.

На дъното на тавичка (моята с размер 17 на 25) се разпределят 2-3 с.л. от крема. Нареждат се бисквити и се изсипва 1/3 от сместа. Процедира се така и с останалите бисквити. накрая се покрива със свежо фолио и се оставя за една нощ в хладилника.

Преди сервиране се гарнира с черния шоколад.

Голяма вкусотия е! Обещавам ви :) За всички почитатели на тиквата :)

 

Това е един много вкусен и  сочен сладкиш, с влажна структура. Най-хубавото е, че въпреки, че е толкова шоколадов е абсолютно постен. Няма нито яйца, нито масло, нито мляко.

Извинявам се за ужасните снимки, но този ден в който го снимах цял ден беше изключително мрачно и нищо не се получи. Почти всичко е с неестествени цветове, размазано... избрала съм най-приличните от грозните кадри. И все пак според мен се вижда перфектно колко е апетитен.

Продукти: 2 меки банана, 1/2 ч.ч. ябълково пюре, 1/3 ч.ч. вода, 1 с.л. ябълков оцет, 1/2 ч.ч. кафява захар, 1/4 ч.ч. захар, 1/4 ч.ч. хубаво тъмно какао, 1 и 1/4 ч.ч. брашно, 1 бакпулвер, щипка сол, 150 г натурален шоколад без млечни продукти (нарязан на дребно или шоколадови капки)

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка с размери 20/25 см се застила с хартия за печене. 

Бананите се намачкват на пюре. Разбъркват се с тел заедно със захарта, водата, ябълковото пюре и оцета докато станат на хомогенна смес.
Ако прецените, че захарта ви е в повече може да пропуснете бялата захар.

Към влажната смес се добавят брашното, какото, солта и бакпулвера.

Разбъркват се добре. Добавя се 1/2 от шоколада. Сместа се изсипва в тавичката и се заглажда. Отгоре се покрива с останалия шоколад. Пече се около 30-40 минути или докато клечка забита в средата излезне напълно чиста, без полепнали трохи.

Оставя се да изстине и след това се нарязва. Може леко да се наръси с пудра захар или какао за украса.

Чудесен сладкиш по време на пости :) А може да добавите и червени боровинки или стафидки, също някакви ядки и ще се облагороди според мен.

Рецептата е взаимствана от тук.

Не е типичното тирамису. Признавам си, че не съм най-големия почитател на тирамисуто. Хапвам си, но сигурно се случва веднъж в годината да си направя. Това обаче ми хареса страшно много. Първо защото обожавам тиква. Славя се с неособено голямата си любов към студените месеци, но все пак има нещо, което обичам - тикви, кестени и Коледа 😍

Беше леко на вкус, направо разтапящо се по небцето. Адаптирано от тук. Аз пропуснах алкохола. Но може да добавите някакъв подходящ ликьор с есенен привкус.

Вчера мама имаше рожден ден, искам да й посветя това тирамису, защото и тя обича тиква :) Тези дни ще споделя и един постен шоколадов сладкиш, който правих за да почерпи моят мъж в работа.

Тази година мама реши да пази целите коледни пости и специално направих шоколадовия сладкиш в нейна чест.

Но да продължим с тиквеното тирамису :) Прави се много лесно и няма да се опре и на най-големия лаик в кухнята.

Продукти: 40 бишкоти (400 г), канела и кафява захар за поръсване.

за сиропа: 150 г захар, 250 мл вода, 150 мл силно кафе

за крема: 500 г пюре от печена тиква, 500 г маскарпоне, 300 мл  сладкарска сметана за разбиване, около 100-120 г кафява захар (на вкус), 1 ч.л. канела, 1/2 ч.л. смесена подправка за лебкухен (или джинджифил, кардамон)

Вари се сироп от изброените продукти докато се разтопи захарта. Оставя се настрани да изстине.

През това време се приготвя крема. Сладкарската сметана се разбива докато стане пухкава и гъста.
Маскарпонето (на стайна температура), захарта, подправките и тиквата се разбиват с миксер, без да се прекалява с бъркането за да не се пресече сиренето. Добавя се постепенно разбитата сметана. Трябва просто крема да се обедини добре. Не е нужно твърде много бъркане. Кремът става пухкав и лек.

Топят се една по една бишкотите за съвсем кратко време в сиропа и се нареждат една до друга в подходяща тавичка. Където има нужда се добавят парченца от бишкотите за да се напаснат добре и да няма дупки.

Нанася се 1/2 или 1/3 от крема ( в зависимост дали ще правите тирамисуто на 3 пласта или на два. при мен е с два реда бишкоти, защото нямам толкова дълбока тавичка. след това отново напоени бишкотки и отново крем. Оставя се да престои за една нощ в хладилника и на другия ден е просто разкош :)

Може да се направи и в кръгла форма. Също и ако се намали наполовина дозата (не, че е задължително, но ще се получат доста порцийки) да се оформи в чаши или бурканчета.
Може да се украси с кехлибарен рачел от тиква примерно. Или каквото ви хрумне!

Изобщо не обичам броколи. Никога не съм ги харесвала. За разлика от карфиола и романеското. Ноооо един ден моят мъж ме помоли да направя крем супа от броколи (да подчертая дебело, че и той не яде броколи 😁😁😁), да опитал как ще е. Можело да му хареса. Учудващо за мен не беше лоша на вкус. Изяде се до дъно. 😊

Продукти: 1 средна глава броколи, 3 картофа, скилидка чесън, половин глава лук, сол на вкус, 2 и 1/2 ч.ч. бульон (може и зеленчуков, може и пилешки или друг, най-добре да е домашно приготвен), прясно мляко - 1 ч.ч. или малко повече (в зависимост от гъстотата, която искате да постигнете).

За сервиране: крутони, хрупкав беконов чипс, някакви ядки... всичко е по желание. Аз използвах кедрови ядки.

Всички зеленчуци се нарязват на парчета, заливат се с бульона, посолява се. Варят се до готовност. Всичко се пасира добре и се добавя прясното мляко като се разрежда до желаната гъстота.

*може да се заменят животинските продукти с растителни и да се сервира по време на пости. Вместо прясно мляко може да се ползва ядково или кокосова сметана, соево, оризово. И вместо пилешки бульон - домашен зеленчуков.