източник на снимката.

Здравейте, приятели!

Честита Коледа! Бъдете много здрави, щасливи, обичани! Уютът винаги да е част от домовете и сърцата ви. 

От няколко години насам за първи път ми се случва да не съм на работа по празниците. Което е така просто защото напуснах работа както знаете. Дадох си малко почивка преди следващата и се записах на шофьорски курс.
Тази година макар и почиваща реших да не робувам на кухнята.
Бъдни вечер посрещахме двете с баба вкъщи. За първи път в живота ми не посрещнахме Бъдни вечер с определен брой ястия, с постна храна, нещо, което си е било винаги традиция у дома. За жалост почти нищо от това, което се приготвя традиционно на този ден не трябва да ям. Та си направихме питка с паричка, тиквеник и една запеканка с картофи и сирена.
Не е важно какво точно ще сложиш на масата, важното е, че си с близките си.

На Коледа също реших да не се престаравам и да готвя храна, която да ядем цяла седмица. Струва ми се напоследък излишно да се готвят десетки неща по празниците. Като може да е нещо по-скромно. Спрях се на памучна погача, един страхотен бавно печен свински джолан с гъби, лук, моркови и вино.

ПоловиНЪТ (😂😍) пожела и руска салата. Не съм много по нея, но направих така, че и аз да мога да хапна. Сварени картофи, яйца, кисели краставички и страхотен бекон. Подправих я с черен пипер, сол и скилидка чесън.

Малко тежичка вечеря се получи, но ще релаксираме следващите дни и ще хапваме по-леки храни. Беше много вкусно.

Разбира се имаше и десерт до който въобще не стигнахме. За него ще ви говоря днес. Видях клипче  във ФБ и ми се стори доста интересен. И  най вече доста лесен. Имах ябълки и воала. Направих го. Не е нищо кой знае колко претенциозно, даже е доста лек. Има свеж и приятен вкус. В клипчето е по-дебеличък, но аз го сложих в по-голяма тавичка.

Продукти: 5 големи ябълки, 50 г кристална захар, 90 г брашно, 2 яйца, 30 г разтопено масло, щипка сол, 1 ч.л. бакпулвер, 100 мл прясно мляко, 1 с.л. натурално нишесте, 1/2 лимон, ванилия, кората от 1 лимон или 1 портокал.


Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка се покрива с хартия за печене. Аз използвах форма за торта с падащо дъно с диаметър 26 см, но може да използвате и с по-малък диаметър.

Ябълките се измиват, обелват и се настъргват на филийки на онази част от рендето която рядко се използва (😂😂😂). Честно казано преди тези ябълки аз лично никога не бях стъргала нищо на нея. Даже не знаех дали изобщо сте стане и бях готова да ги нарежа с нож на тънко. Поливат се с прясно изтискания сок от лимона.




Така... В купа се разбиват яйцата със захарта на гъст крем. Към тях се добавят брашното, маслото, ванилията, бакпулвера, коричките от лимон и нишестето. Разбъркват се добре и към тях се добавя прясното мляко. Отново се разбърква. На два пъти се добавят настърганите на филийки ябълки. Тази смес се изсипва в тавичката, която сте си приготвили и се заглажда. Пече се за около 40 минути или докато стане приятно златист на цвят. Сладкишът се вади от фурната. След като изстине се поръсва с пудра захар по желание. Аз поръсих с малко канелена пудра захар.

Има приятна кремообразна текстура и е свеж от лимона и ябълките.

Здравейте, приятели!

Аз отново се изгубих, на компютъра ми му има нещо и не знам кога ще мога да го занеса на диагностика. Започнах шофьорски курс и понеже го карам интензивно нямам време за нищо. След празниците ще е явно. Този пост с баничката си го имах подготвен в блогспот. Но за следващите ще окупирам лаптопа на половинката. 

Най-тъжното е, че така ми се забавя и новия блог. Но какво мога да направя. Понякога се случват непредвидени неща.   

Можете да ме последвате в инстаграм - @petkovagal. Там на сторита честичко споделям какво хапваме през деня. Особено сега като не можех да пиша в блога. А можете и да се порадвате на наш Минчо. Ще сложа снимчици в края на публикацията. Такъв е сладкиш! 

А рецептата за днес... Отдавна я приготвих и бяхме очаровани вкъщи.

Баницата си е класика. Правила съм какви ли не, по различни методи. С готови кори, с бутер тесто, сама съм точила или дърпала, постна, със сирене, извара, месо, картофи, какво ли не.
Тази прекрасна рецепта видях при Креми. Много исках да опитам баница, която не съм правила досега и попаднах на нейната рецепта. Малко си я пооправих като за мен, защото нямах толкова яйца 👀 а изобщо не ми се излизаше в студа. Разполагах само с 3... та това успях да сътворя с тях.

Снимките не са особено хубави, размазани, тъмни са..., но времето беше доста мрачно и това успях да сътворя набързо.
Става страшно ароматна и в зависимост дали ще я покриете с кърпа или не става хрупкава или мекичка. Брат ми искаше да го науча как се прави баница на тиган и някаква обикновена баничка на фурна. Мисля да му покажа тази защото става светкавично и е много пухкава и вкусна.

Продукти: 3 яйца, 100 г кисело мляко + 1-2 с.л. за намазване отгоре, 200 г краве сирене, 1 равна чаена лъжичка бакпулвер, 40 мл олио, малко масълце

Фурната се включва на 180 градуса. В тавичка се постила хартия за печене. Винаги слагам хартия за печене за почти всичко. Много ми е удобно.

В купа се смесват 100 г кисело мляко, яйцата като от едното се отделя жълтъка за намазване, сиренето, бакпулвера и олиото. Може да добавите и сол, но вече това е в зависимост от сиренето, което използвате. При мен не беше необходимо.

Взема се една кора, поръсва се с малко от яйчената смес, отгоре се покрива с втора кора, отново се наръсва, поставя се трета и тя се наръсва със смес. След  това се навива на пуричка и се слага в тавичка. В оригинал Креми използва по 4 кори за пуричка, но както вече споменах нямах достатъчно яйца и намалих сместа наполовина.

По същия начин се процедира и с останалите кори. От тази смес ми излязоха 4 пурички.
Разрязват се на парченца. Отделения жълтък се разбърква с малко кисело мляко и се намазва баницата. Отгоре се нареждат парченца масълце. Пече се до готовност. Около 30-40 минути, докато стане с приятен загар.

Ако желаете баничката да стане мекичка я покрийте с кърпа. 

Ей го и момченцето ни. Минчето. Ако си спомняте с приятеля ми го намерихме една късна лятна вечер след работа изгладнял, жаден и уплашен. Така и никой не си го потърси и си го задържахме. Прави доста пакости, но е голяма душичка. Много е обичлив и гальовен. Постоянно иска да се гушка и да целува.  И най-много обича да похапва варено пиле. 🤤😅😍

Здравейте, приятели!

Повече от седмица нямах компютър. Нещо се беше прецакал, но всичко е наред вече. Сега тъкмо седнах да си подредя всички файлове и да може утре да си преинсталирам уиндоуса. Такова мазало е. Аз по принцип съм толкова педантична в подредеността си на всичко в компютъра ми. Нещо, което не мога да кажа за себе си във всеки друг аспект. За всичко друго около мен цари пълен хаос. Да ама и компютъра ми страда напоследък от това, от нямане на време. Е, вече го имам цялото. Колкото ми душа желае. Фотошоп, Илюстратор, снимки, музика, филми, какво ли не... всичко набутано в 2-3 папки. Ужас. Настръхвам!
Реших обаче първо да споделя тази вкусотия с вас. От толкова време се каня.

Имам и да ви се хваля. Първо - от понеделник ми започва шофьорския курс. Леко ми е напрегнато. Малка топчица усещам в стомаха си. Но не е като да не искам да се науча, а и е много важно човек и да може да кара. Най-малкото не се знае дали няма да ти притрябва в живота. Освен това ми/ни предстои и една промяна за която ще споделям някой ден по нататък. Нека да наближи. А за тази промяна ще е нужно и да мога да карам. 

Другото нещо е, че вече не работя това, което работех. За кратко ще е. Два месеца може би. Или мъничко повече. Свързано е и с горното. Дотогава ще си почина малко. И без това напоследък съм тотално прегоряла от стреса на бившата ми работа.
Не ми липсва говоренето със стотици хора, половината от които все кисели и изкарващи си го на нас в офиса. А и е толкова приятно да не нагласяш аларма за другия ден или да не се прибираш след 23 часа от смяна. Чувствам се по-спокойна. На 30 ноември ми беше последната смяна. 

Ще си карам шофьорския курс, ще си припомня някои неща от курса ми по графичен дизайн, имам и разни други задачи. Ще видим. Ще ми се и да отделя малко повече време и за рисуване. Вдъхновено ми е. Онзи ден си взех един скечбук във формат достатъчен за да се побере в чанта. Все се каня да започна да си рисувам така в тефтер и ме обзема страх от белия лист. Нещо, което не ми се е случвало от години.

За жалост малко позабавих нещата с прехвърлянето на този блог в "новата му къщурка", но ще наваксам. Как ми се иска за Нова година да съм попреместила повечето неща.

Днес искам да споделя с вас този вкусен крем. Това е вкус от моето детство. На практика почти няма рецепта и е изключително лесен. Ухае на есен, на уют, на детство, на безгрижие... каквото хубаво се сетите. И имате нужда само от 3 съставки.

Помня когато живеехме на село... отглеждахме си какво ли не в градината. Естествено имаше винаги много тикви. Този крем винаги мама и баба го правеха в огромна тенджера на котлона. Ако обичате тиква ще ви хареса със сигурност.

Имате нужда от тиква, прясно мляко, захар и канела ако желаете. Може да се остави и натурално без подправки. Тиквата се почиства и нарязва на кубчета. Слага се в тенджера с малко захар и вода. Вари се докато поомекне и водата изкипи след което се долива малко количество прясно мляко и продължава да се вари в млякото. Ако е необходимо впоследствие ще доовкусявате със захар. Но не  е необходимо голямо количество тъй като тиквата си е естествено сладка. Когато тиквата е напълно сварена и млякото се е редуцирало леко се пасира. Ако желаете добавете канела. Насипва се в десертни купички или чашки и се прибира в хладилника за няколко часа.

Споделете ако сте го опитали дали ви е харесал.

Може да ме последвате в Инстаграм. - @petkovagal @petkovaart
Първият профил е личния ми в който споделям всякакви неща свързани с мен и блога. Вторият е свързан с изкуството ми. :) 
Също можете да харесате страничката ми във Фейсбук. Galka's Kitchen 

Мислех още вчера да ви споделя тази рецепта, но ми изгоря разклонителя. Надявам се само той и да не е пострадал компютъра. Тази вечер ще разбера. Използвах докато няма много работа в офиса да я набера набързо. Стискайте палци за компютъра, защото нямам бекъп на абсолютно нищо. Днес ми пристигна външния хард... малко ще ми е тъпо ако нещо се е прецакало.

Тези питчици видях ето тук. Много лека промяна направих. Почти незабележима. Супер вкусни са. От тази доза излизат достатъчно за закуска за двама човека. Ще опитам по нататък и да им добавя разни екстри за да видя как ще станат. Това може да го пишем за базова рецепта.

Продукти: 150 г кашкавал, 2 яйца,  2 с.л. кокосово брашно, 1 с.л. оризово брашно, шарена сол.

Кашкавалът се настъргва. Към него се добавят и останалите продукти. Фурната се загрява на 200 градуса. Тавичка се покрива с хартия за печене.

От сместа се правят топчици  и се подреждат в тавичката на разстояние една от друга.

Отгоре се наръсват с още шарена сол и се пекат около 20 минути или докато се позачервят.

Хапвайте ги още топлички. Толкова са вкусни и ароматни, топят се в устата. Гаранция, че ще ви станат любими още от първата хапка.

Здравейтееееее!

От една седмица се каня да споделя тази вкусна рецепта. Ето, че сама си намери деня. Рождения ден на мама. Да ни е много здрава, щастлива, все така креативна, усмихната. 💓💓💓 Съвсем скоро ще й го направя и наживо. Сигурна съм, че ще й хареса.

Посвещавам тази вкусотия на нея. А това е един много вкусен и ароматен ябълков пай по рецепта на Гордън Рамзи, която може да направите за нула време. (съвсем малко съм променила)
Ухае на топла есен. Топлия пай се връзва чудесно с топка ванилов сладолед. Не  е най-красивият сладкиш на външен вид, но уверявам ви, че е разкошен. За нула време изчезна вкъщи.


Той го направи в две формички, аз нямах и използвах една керамична квадратна форма. 20 на 20 см.

Продукти: 3 ябълки, 6 обезкостени фурми,  1 и 1.2 ч.л. канела, 2 с.л. мед, 1 с.л. кафява захар.

за тестото: 1 яйце, 100 мл прясно мляко, 150 г масло, кората на 2 портокала, 125 г брашно, 2-3 с.л. кафява захар, 1 бакпулвер, ванилия, щипка сол, бадеми

ванилов сладолед за сервиране.


Ябълките се почистват и нарязват на кубчета. В тиган се загряват 50 г от маслото. Ябълките се добавят, към тях се добавя канелата, меда, захарта и нарязаните на дребно фурми. Оставят се за няколко минути в тигана и се слагат в тавичка.

В купа се смесват захарта, брашното, солта и бакпулвера. Добавя се мекото масло и се претрива с пръсти докто стане на пясък. Добавят се яйцето, млякото и ванилията, също и портокаловите корички. Всичко се разбърква много добре до хомогенност. Залива се върху ябълките. Поръсва се с бадеми и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса до готовност. Около 20 минути. До красив златист загар. Сервира се с топка ванилов сладолед.

Насладете се на този прекрасен и семпъл десерт.

Здравейте, приятели!

Вече ми е едно такова уютно и коледно в душата. И тиквено също. Много студено, но тиквено. 😂😂😂
Остават ми още около две седмици на работа и вече нямам търпение да приключа защото веднага след това ще се запиша на шофьорски курс. Даже онзи ден се обадих да поразпитам. Нещо, което едновременно ме стресира и ме кара да се чувствам развълнувана. Нали знаете онова неизвестното как едновременно те привлича и плаши. И в главата ми плуват мисли дали ще се справя. Но защо пък да не се справя. И такива неща.

За рецептата: 12 кори за баница, около 200-300 грама настъргана на едро тиква, 1 пакетче канела, 3 с.л. захар.
150 грама краве масло.

За сиропа: 2 ч.ч. захар, 2 ч.ч. вода


Тиквата се смесва с 3 с.л. захар и пакетче канела. Маслото се разтопява.

Слагат се две кори една върху друга. Най-горната се намазва хубаво с масло. Поръсва се малко от тиквената смес. Не трябва да е много, тя е по скоро за вкус. Разпределете си я на 6 порцийки. Навива се върху шиш, дръжката на дървена лъжица, дебела кука за плетене откъм късата страна на стегнато рулце. След което с помощта на леко придърпване се накъдря леко и зе избутва от шиша в тавичката. Така се процедира и с останалите кори.

Залива се с останалото масло. С помощта на четка се намазва навсякъде. Пече се в предварително загрята фурна на 180-200 градуса докато придобие красив златист цвят.

Оставя се да изстине. През това време се приготвя сиропа. Сварява се от водата и захарта, вари се 5-10 мин. Саралията се залива с топъл сироп и се оставя за една нощ да почине и да попие всичкия сироп.

Такава вкусотия, че не мога да ви опиша.

Сезонът на супичките си дойде и то в пълната си прелест. Днес ви представям тази изключително вкусна и нежна супичка, която да ви сгрее душите в студените дни.

Продукти: 3 картофа, 2 корена пащърнак (около 300 г), 1 морков, половин глава лук, сол на вкус, 100 г пушено сирене, прясно мляко за разреждане

Всички зеленчуци се измиват, белят и нарязват на едро. Заливат се с вода колкото да ги покрие и се осолява леко. След като се сварят се добавя пушеното сирене за да се разтопи. Супата се пасира и се разрежда с прясно мляко до желаната гъстота. Ако е необходимо се добавя допълнително сол.

Може да гарнирате с хрупкави крутони.

Съвсем не в сезон, но сега и дойде времето на тази рецепта. А като си спомня, че снимките стоят на компютъра ми от поне 5 месеца... 😂😂😂
Рецептата е адаптирана от Черешовото брауни на Джейми Оливър от книгата "Джейми и приятели / Десерти".
Знаете, че съм голям почитател на браунито. Уникално вкусно се получи. Сетих се, че съм забравила да пиша за него след като вчера направих от най-често приготвяното напоследък брауни.

 Продукти: за тавичка с размери 20 на 20 см
130 г масло, 150 г черен шоколад, 15 череши - почистени от костилките, 50 г кедрови ядки - леко запечени на тиган, 225 г захар, 55 г какао, 75 г бяло брашно, 3/4 ч.л. бакпулвер, 3 яйца - леко разбити, 50 г черен шоколад начупен на парченца,

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичката се застила с хартия за печене.
Маслото и 150 г черен шоколад се разтапят на водна баня или в микровълновата на слаба мощност. Прибавят се черешите в същата купа и леко запечените на тиган кедрови ядки.
В друга купа се смесват захарта, какаото, брашното и бакпулвера. Прибавят се към шоколадовата смес и се разбъркват добре докато се получи еднородна смес. Накрая се прибавят и разбитите яйца като отново се разбърква добре и също парченцата шоколад.

Сместа се изсипва в тавичкатаи се заглажда добре. Браунито се пече за около 20 минути. Забита клечка в средата трябва да остане с малко полепнала смес. Браунито трябва да остане влажно.

След като изстине се нарязва на квадрати.

Здравейте!
Намерих наскоро суров кадаиф в един магазин в Делта Планет Мол за турски вкусотии. Много се зарадвах. Преди си поръчвах да ми пращат от Гърция по няколко пакета и си ги замразявах. Обаче ми излизаше доста скъпичко. После пък до Медицинския във Варна имаше турски магазин в който продаваха суров. Явно не им вървеше много, защото спряха да го зареждат. После и магазина изчезна. Дано не го сполети и този същото нещо. За всеки случай си взех два пакета да си имам във фризера.

От там си взехме някаква супер странна баклава с още по странно име, което така и не запомних. Беше направена само и изцяло от шам фъстък. Най-вкусното нещо, което съм яла. Трябва да мина да взема пак и да си запиша и името на сладкиша.

Днешната рецепта всъщност направих доста отдавна. Отлежаваше си. Много голяма вкусотия.

А и да се похваля с нещо... снощи си инсталирах блога (новия) и започвам да го разучавам. Страхотен е. До седмица би трябвало да мога да започна да си го оформям, да си попълвам старата информация от този. Дано до края на годината наистина да успея да го завърша. Много съм развълнувана.

Продукти: 250 г суров кадаиф

за крема: 600 мл прясно мляко, 1 пудинг ванилия, 1 пак ванилия, 2 жълтъка, 60 г масло, 400 г цедено кисело мляко, 16 с.л. захар

за черешите: 200 г череши (пресни или замразени), 2 с.л. нишесте, 5-6 с.л. захар, сокът от 1/2 лимон, 100 мл вода

за сиропа: 1 ч.ч. захар, 1 и 1/2 ч.ч. вода, сокът от 1 лимон


В тавичка (при мен 40 на 25 см) се накъсва суровият кадаиф. Запича се до златисто. През това време се приготвя сиропа. Вари се десетина минути. Запечения кадаиф се залива с горещия сироп и се оставя настрани да поизстине.

За крема се разбиват двата жълтъка с около 100 мл прясно мляко и пудинга. Останалото мляко се слага в тенджерка със захарта и ванилията и се оставя да заври като постепенно се налива на тънка струя жълтъчената смес. Разбърква се непрекъснато около минута. Сваля се от огъня и се добавя маслото. Разбърква се до пълното разтапяне. Кремът се оставя настрани да изстине като от време на време се разбърква за да не се образува коричка. След като е изстинал достатъчно се добавя постепенно цеденото кисело мляко и се разбърква добре.

В дълбок тиган се слагат черешите, захарта, лимоновия сок и водата. Оставят се 10 - тина минути на огъня и се добавя нишестето разтворено с мъничко вода. Разбърква се докато се сгъсти леко.

Кремът се разпределя върху кадаифа след като са изстинали и двете. Отгоре се разпределя черешовата смес. Оставя се да престои в хладилник за няколко часа.

Здравейте, приятели! Нямаше ме известно време на хоризонта. Ходих за една седмица при мама в Германия. За съжаление този път нямах никакъв късмет... явно настинах доста в самолета, защото вече 3 дни откакто съм си в България, а все още не съм добре. Почувствах се зле 2 дни след като пристигнах там. Даже се наложи да си взема болничен. Нещо, което не съм правила от две години.

И все пак времето, което изкарах там беше много приятно. Освен това беше свързано и с нещо прекрасно. Сдобих се с една съвършена племенничка. Вече си имам два броя 😍 Успяхме даже два дни да се разходим във Вайблинген. ( ще пусна отделен пост със снимчици от парка там, много е красиво. )
Времето беше разкошно, топло и златно есенно. Красота. Направих много снимки. Хапнах разни забранени за мен неща.

A и си направих едни равносметки, понадъхах се за някои неща... и в самолета взех решение да напусна работа и да се опитам да правя онова, което искам. И така... със малко страх в душата, но и доста развълнувана... ще видим накъде ще ме отвее вятъра. Имам куп идеи и желания и искрено се надявам малко по малко да успея да ги следвам и изпълня. Каквото сабя покаже. Мисля, че човек трябва по-често да излиза от зоната си на комфорт.

А за рецептата днес... Правих го доста отдавна. Дори не помня кога, отлежаваха снимките за когато имам време да ви го споделя.
Този сладкиш е просто невероятен! Освен това се прави за нула време, всичко само се бърка и реди. Не е нужно да имаш кой знае какви умения, а можеш да впечатлиш и с красива визия и с вкус. Аз обичам всички плодове, но на сърце най-много са ми горските... всички уханни дребосъчета.

Продукти: 1 пакет бишкоти

за крема: 600 г заквасена сметана, 400 г крема сирене, 10 с.л. захар, кората от 2 лимона и сокът от половин лимон

за сиропиране: сок от боровинки - аз направих пресен от шепа сини боровинки, малко захар и малко лимонов сок.

за украса: 250 г малини, 125 г къпини, 125 г сини боровинки


 Сметаната и крема сиренето се разбъркват до хомогенност. Добавят се захарта и сокът и кората от лимоните.

В тавичка (моята беше 40 на 30 см) се подреждат натопени в сока от боровинки бишкотки. Отгоре се слага от крема и половината малини. Отново се редят потопени в сока бишкотки, залива се с останалия крем и накрая се покрива с останалите плодове. Оставя се да отлежи за няколко часа в хладилник.

Надявам се да ви хареса този лесен сладкиш. Ако желаете може да ме последвате в инстаграм.