източник на снимката.

Здравейте, приятели!

Честита Коледа! Бъдете много здрави, щасливи, обичани! Уютът винаги да е част от домовете и сърцата ви. 

От няколко години насам за първи път ми се случва да не съм на работа по празниците. Което е така просто защото напуснах работа както знаете. Дадох си малко почивка преди следващата и се записах на шофьорски курс.
Тази година макар и почиваща реших да не робувам на кухнята.
Бъдни вечер посрещахме двете с баба вкъщи. За първи път в живота ми не посрещнахме Бъдни вечер с определен брой ястия, с постна храна, нещо, което си е било винаги традиция у дома. За жалост почти нищо от това, което се приготвя традиционно на този ден не трябва да ям. Та си направихме питка с паричка, тиквеник и една запеканка с картофи и сирена.
Не е важно какво точно ще сложиш на масата, важното е, че си с близките си.

На Коледа също реших да не се престаравам и да готвя храна, която да ядем цяла седмица. Струва ми се напоследък излишно да се готвят десетки неща по празниците. Като може да е нещо по-скромно. Спрях се на памучна погача, един страхотен бавно печен свински джолан с гъби, лук, моркови и вино.

ПоловиНЪТ (😂😍) пожела и руска салата. Не съм много по нея, но направих така, че и аз да мога да хапна. Сварени картофи, яйца, кисели краставички и страхотен бекон. Подправих я с черен пипер, сол и скилидка чесън.

Малко тежичка вечеря се получи, но ще релаксираме следващите дни и ще хапваме по-леки храни. Беше много вкусно.

Разбира се имаше и десерт до който въобще не стигнахме. За него ще ви говоря днес. Видях клипче  във ФБ и ми се стори доста интересен. И  най вече доста лесен. Имах ябълки и воала. Направих го. Не е нищо кой знае колко претенциозно, даже е доста лек. Има свеж и приятен вкус. В клипчето е по-дебеличък, но аз го сложих в по-голяма тавичка.

Продукти: 5 големи ябълки, 50 г кристална захар, 90 г брашно, 2 яйца, 30 г разтопено масло, щипка сол, 1 ч.л. бакпулвер, 100 мл прясно мляко, 1 с.л. натурално нишесте, 1/2 лимон, ванилия, кората от 1 лимон или 1 портокал.


Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка се покрива с хартия за печене. Аз използвах форма за торта с падащо дъно с диаметър 26 см, но може да използвате и с по-малък диаметър.

Ябълките се измиват, обелват и се настъргват на филийки на онази част от рендето която рядко се използва (😂😂😂). Честно казано преди тези ябълки аз лично никога не бях стъргала нищо на нея. Даже не знаех дали изобщо сте стане и бях готова да ги нарежа с нож на тънко. Поливат се с прясно изтискания сок от лимона.




Така... В купа се разбиват яйцата със захарта на гъст крем. Към тях се добавят брашното, маслото, ванилията, бакпулвера, коричките от лимон и нишестето. Разбъркват се добре и към тях се добавя прясното мляко. Отново се разбърква. На два пъти се добавят настърганите на филийки ябълки. Тази смес се изсипва в тавичката, която сте си приготвили и се заглажда. Пече се за около 40 минути или докато стане приятно златист на цвят. Сладкишът се вади от фурната. След като изстине се поръсва с пудра захар по желание. Аз поръсих с малко канелена пудра захар.

Има приятна кремообразна текстура и е свеж от лимона и ябълките.

Здравейте, приятели!

Аз отново се изгубих, на компютъра ми му има нещо и не знам кога ще мога да го занеса на диагностика. Започнах шофьорски курс и понеже го карам интензивно нямам време за нищо. След празниците ще е явно. Този пост с баничката си го имах подготвен в блогспот. Но за следващите ще окупирам лаптопа на половинката. 

Най-тъжното е, че така ми се забавя и новия блог. Но какво мога да направя. Понякога се случват непредвидени неща.   

Можете да ме последвате в инстаграм - @petkovagal. Там на сторита честичко споделям какво хапваме през деня. Особено сега като не можех да пиша в блога. А можете и да се порадвате на наш Минчо. Ще сложа снимчици в края на публикацията. Такъв е сладкиш! 

А рецептата за днес... Отдавна я приготвих и бяхме очаровани вкъщи.

Баницата си е класика. Правила съм какви ли не, по различни методи. С готови кори, с бутер тесто, сама съм точила или дърпала, постна, със сирене, извара, месо, картофи, какво ли не.
Тази прекрасна рецепта видях при Креми. Много исках да опитам баница, която не съм правила досега и попаднах на нейната рецепта. Малко си я пооправих като за мен, защото нямах толкова яйца 👀 а изобщо не ми се излизаше в студа. Разполагах само с 3... та това успях да сътворя с тях.

Снимките не са особено хубави, размазани, тъмни са..., но времето беше доста мрачно и това успях да сътворя набързо.
Става страшно ароматна и в зависимост дали ще я покриете с кърпа или не става хрупкава или мекичка. Брат ми искаше да го науча как се прави баница на тиган и някаква обикновена баничка на фурна. Мисля да му покажа тази защото става светкавично и е много пухкава и вкусна.

Продукти: 3 яйца, 100 г кисело мляко + 1-2 с.л. за намазване отгоре, 200 г краве сирене, 1 равна чаена лъжичка бакпулвер, 40 мл олио, малко масълце

Фурната се включва на 180 градуса. В тавичка се постила хартия за печене. Винаги слагам хартия за печене за почти всичко. Много ми е удобно.

В купа се смесват 100 г кисело мляко, яйцата като от едното се отделя жълтъка за намазване, сиренето, бакпулвера и олиото. Може да добавите и сол, но вече това е в зависимост от сиренето, което използвате. При мен не беше необходимо.

Взема се една кора, поръсва се с малко от яйчената смес, отгоре се покрива с втора кора, отново се наръсва, поставя се трета и тя се наръсва със смес. След  това се навива на пуричка и се слага в тавичка. В оригинал Креми използва по 4 кори за пуричка, но както вече споменах нямах достатъчно яйца и намалих сместа наполовина.

По същия начин се процедира и с останалите кори. От тази смес ми излязоха 4 пурички.
Разрязват се на парченца. Отделения жълтък се разбърква с малко кисело мляко и се намазва баницата. Отгоре се нареждат парченца масълце. Пече се до готовност. Около 30-40 минути, докато стане с приятен загар.

Ако желаете баничката да стане мекичка я покрийте с кърпа. 

Ей го и момченцето ни. Минчето. Ако си спомняте с приятеля ми го намерихме една късна лятна вечер след работа изгладнял, жаден и уплашен. Така и никой не си го потърси и си го задържахме. Прави доста пакости, но е голяма душичка. Много е обичлив и гальовен. Постоянно иска да се гушка и да целува.  И най-много обича да похапва варено пиле. 🤤😅😍

Здравейте, приятели!

Повече от седмица нямах компютър. Нещо се беше прецакал, но всичко е наред вече. Сега тъкмо седнах да си подредя всички файлове и да може утре да си преинсталирам уиндоуса. Такова мазало е. Аз по принцип съм толкова педантична в подредеността си на всичко в компютъра ми. Нещо, което не мога да кажа за себе си във всеки друг аспект. За всичко друго около мен цари пълен хаос. Да ама и компютъра ми страда напоследък от това, от нямане на време. Е, вече го имам цялото. Колкото ми душа желае. Фотошоп, Илюстратор, снимки, музика, филми, какво ли не... всичко набутано в 2-3 папки. Ужас. Настръхвам!
Реших обаче първо да споделя тази вкусотия с вас. От толкова време се каня.

Имам и да ви се хваля. Първо - от понеделник ми започва шофьорския курс. Леко ми е напрегнато. Малка топчица усещам в стомаха си. Но не е като да не искам да се науча, а и е много важно човек и да може да кара. Най-малкото не се знае дали няма да ти притрябва в живота. Освен това ми/ни предстои и една промяна за която ще споделям някой ден по нататък. Нека да наближи. А за тази промяна ще е нужно и да мога да карам. 

Другото нещо е, че вече не работя това, което работех. За кратко ще е. Два месеца може би. Или мъничко повече. Свързано е и с горното. Дотогава ще си почина малко. И без това напоследък съм тотално прегоряла от стреса на бившата ми работа.
Не ми липсва говоренето със стотици хора, половината от които все кисели и изкарващи си го на нас в офиса. А и е толкова приятно да не нагласяш аларма за другия ден или да не се прибираш след 23 часа от смяна. Чувствам се по-спокойна. На 30 ноември ми беше последната смяна. 

Ще си карам шофьорския курс, ще си припомня някои неща от курса ми по графичен дизайн, имам и разни други задачи. Ще видим. Ще ми се и да отделя малко повече време и за рисуване. Вдъхновено ми е. Онзи ден си взех един скечбук във формат достатъчен за да се побере в чанта. Все се каня да започна да си рисувам така в тефтер и ме обзема страх от белия лист. Нещо, което не ми се е случвало от години.

За жалост малко позабавих нещата с прехвърлянето на този блог в "новата му къщурка", но ще наваксам. Как ми се иска за Нова година да съм попреместила повечето неща.

Днес искам да споделя с вас този вкусен крем. Това е вкус от моето детство. На практика почти няма рецепта и е изключително лесен. Ухае на есен, на уют, на детство, на безгрижие... каквото хубаво се сетите. И имате нужда само от 3 съставки.

Помня когато живеехме на село... отглеждахме си какво ли не в градината. Естествено имаше винаги много тикви. Този крем винаги мама и баба го правеха в огромна тенджера на котлона. Ако обичате тиква ще ви хареса със сигурност.

Имате нужда от тиква, прясно мляко, захар и канела ако желаете. Може да се остави и натурално без подправки. Тиквата се почиства и нарязва на кубчета. Слага се в тенджера с малко захар и вода. Вари се докато поомекне и водата изкипи след което се долива малко количество прясно мляко и продължава да се вари в млякото. Ако е необходимо впоследствие ще доовкусявате със захар. Но не  е необходимо голямо количество тъй като тиквата си е естествено сладка. Когато тиквата е напълно сварена и млякото се е редуцирало леко се пасира. Ако желаете добавете канела. Насипва се в десертни купички или чашки и се прибира в хладилника за няколко часа.

Споделете ако сте го опитали дали ви е харесал.

Може да ме последвате в Инстаграм. - @petkovagal @petkovaart
Първият профил е личния ми в който споделям всякакви неща свързани с мен и блога. Вторият е свързан с изкуството ми. :) 
Също можете да харесате страничката ми във Фейсбук. Galka's Kitchen