Цялото слънце събрано в бурканче :) Така определям аз вида на това невероятно ароматно и вкусно желе. За първи път го опитах не толкова отдавна. Преди няколко години си купих няколко бурканчета домашни сладка от една баба в Копривщица. Сред тях имаше желе от дюли. Беше малко бурканче, от бебешко пюре та много бързо си замина. Желето от дюли е най-добрия приятел на палачинките да ви кажа!

Миналата седмица на баба й дали няколко дюли и ми ги даде защото нямало какво да ги прави. И така... веднага се сетих за това желе отпреди няколко години и реших да опитам. Не съм мерила колко тежат дюлите защото все още нямам кантарче. Трябва най-накрая да си взема едно, че така ми е много трудно. Хайде за сладко как да е, но за сладкишите си трябват точни мерки.

По принцип за да не хабя плодовете трябваше да използвам плода за някакво сладко или мармалад, а обелките и семенниците за желето, но нямах време и ги използвах целите.

Опитайте да си направите това прекрасно желе и няма да сбъркате. Ако искате съчетайте правенето на сладко и желе за да не похабявате като мен хубавия плод. За мен това е най-ароматното желе, което може да съществува. По-ароматно от него не съм хапвала, а съм яла от какво ли не.

Продукти: 5 големи дюли, захар, вода, 1/4 до 1/2 ч.л. лимонтузу

Дюлите се измиват и се нарязват на кубчета. Поставят се в тенджера и се заливат с вода така, че да ги покрие напълно. Така се варят около половин час. Сокът се прецежда и се връща в тенджерка като се измерва преди това. На 500 мл сок се слагат 200-250 г захар. Вари се на умерен огън до сгъстяване. Процедира се по познатия начин за всички сладка като се капне капчица върху чиния не трябва да се разлива. Добавя се лимонтузуто и се разбърква още минутка. Насипва се в сухи бурканчета, затварят се капачките и се обръща с капачката надолу за 15-20 минути.

От това количество ми излезнаха 3 малки бурканчета и половин за консумация сега :)

Много е лесно. И наистина си заслужава.

* Може да си направите сироп от дюли по този начин като варите сока със захарта около 15 минути защото при повече ще стане на желе. Четох, че е много полезен.
* Също може да си направите и желе от ябълки и дюли смес по същия начин.
*Може и да се добавят някакви любими аромати, но според мен са излишни тъй като самите дюли са достатъчно ароматни.

Още един кекс с банани. Поредният.
Май най-приготвян кекс у дома е банановия. И за да не правя всеки път един и същ пробвам и други рецепти. Вкъщи винаги имаме банани, защото са ми любимите плодове и съответно доста често се сдобивам и с презрели (макар да ги купувам още зелени) и за да не ги изхвърлям правя кекс за едната баба за да има за закуска. Аз не съм много по кексовете. Само ги опитвам обикновено. Става много сочен, мек и ароматен. Цялата кухня се изпълва с прекрасни аромати докато се пече. Много ми харесва аромата на печен банан.

Рецептата видях тук. Предпочетох да е без глазурата от крема сирене.

Продукти: 1 голям презрял банан (количеството му пюриран трябва да е от 1/2 до 3/4 ч.ч.), 1 яйце, 4 с.л. краве масло (меко, на стайна температура) +малко за намазване на тавичката, 3/4 ч.ч. кристална захар, 50 мл заквасена сметана, ванилия, 110 г брашно, щипка сол, 1/4 ч.л. сода, 1 и 1/2 ч.л. бакпулвер


Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка (моята е 20/25 см) се намазва с масло и се наръсва с брашно като излишното се изтупва.

Смесват се брашното, солта, содата, ванилията и бакпулвера. В отделна купа се разбиват яйцето със захарта, добавят се намачкания (пюриран) банан, маслото и сметаната. Двете смеси се обединяват и се разбърква добре докато стане еднородна смес.
Изсипва се в тавичката и се заглажда. Пече се около 40 минути или докато забодена клечка в средата излезне без залепнали трохички. След като изстине се наръсва с пудра захар.

*Ако ви е по-лесно може да смесите всички мокри съставки в блендер или чопър или пък на ръка.

По такива хлебчета се заглеждам от много, наистина много време, но никога досега не съм се замисляла да направя. Винаги ми е изглеждало много апетитно с този разтопен кашкавал. Наскоро брат ми ми сподели, че негов приятел му казал за някакъв хляб с гъби и се поразрових в Интернет и попаднах на този. Показах му го и каза, че му харесва и точно такъв е имал предвид. Малко го отлагах във времето, но ето, че му дойде ред и го направих за закуска в събота сутринта. Може да се използва и стар хляб за рецептата. Аз използвах ръжено - пшеничен хляб с тиквено семе от една от любимите ми фурнички в града.
Едно такова хлебче си го изядохме за отрицателно време за закуска и не остана и трошичка. Със сигурност ще го правя отново и отново. Хубавото е, че може много да се импровизира с него и всеки да добави любимите си продукти. Този, който ще споделя е вегетариански, но спокойно може да се добави някаква хубава шунка или бекон. Каквото и да се добави ще е вкусно със сигурност.
Адаптирано от тук.

Продукти: един хляб по избор (аз използвах ръжено пшеничен с тиквено семе с по-хрупкава кора за да ми е по-лесно да го режа. Вариант е да се използва и по-стар хляб)
за пълнежа: 10 гъбки печурки (около 150 г), 1 с.л. масло, 1 глава кромид лук, 1 ч.л. подправка за гирос (имам си една смес, която ми е от кума на мама-той си я прави, който има магазинче за гирос в Германия) или любима подправка - може мащерка, риган, каквото харесвате.към 200 г сирене гауда (или обикновен кашкавал. Моят свърши предния ден и имах едно парче гауда)

за заливката: 60-70 г краве масло, няколко стръка зелен лук нарязан на дребно, 1 с.л. маково семе, 1 с.л. черен и бял сусам смес

магданоз за гарниране

Хлябът се нарязва на кубчета като не се срязва докрай, нека долната кора остане непокътната. Една тавичка се застила с хартия за печене (ако все пак фолиото пропусне да не се нацапа тавичката) и се слага парче алуминиево фолио върху, което се поставя хляба. Трябва да е достатъчно дълго за да може да загърне целия хляб.

В тиган се загрява 1 с.л. масло и в него се задушават нарязаните на филийки гъби и нарязания на полумесеци лук. Когато са омекнали и придобили карамелен цвят се добавя подправката, обърква се и се сваля от котлона. Оставя се настрани да изстине малко. През това време се разтапя маслото за заливане и към него се прибавят зеления лук и семената.

Сиренето гауда (кашкавалът) се нарязва на филийки, които се разпределят между кубчетата от хляба. Разпределя се и гъбено лучената смес като се натъпкват надолу. Отгоре хляба се залива с маслената заливка с лук и семена и се завива като пакетче с фолиото. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за 15-20 минути след което се отвива от фолиото и се пече още 10 минути за коричка. Поръсва се с накъсан магданоз.

Хапва се топъл, докато кашкавала се точи на конци.

Преди седмица бях решила да направя една десет дневна детоксикация на тялото със сокове и смутита по есенната кампания на Бени от Здравей.
Започнах аз първия ден с изпиването на чаша топла вода с лимон и си приготвих първата част от закуската - този шот.

В рецептата си Бени е написала да се минат през сокоизтисквачка половин ябълка и парче джинджифил. Аз обаче направих моя шот с ябълка и лимон защото откровено не понасям пресния джинджифил. Много ми е агресивен като вкус и буквално ми се повдига от миризмата му, освен това не мога да ям пикантно и люто в момента. Даже като ходим някъде да си хапнем суши изобщо не поглеждам маринования джинджифил към него. Дори сега само като го споменавам и си го мисля настръхвам.

Детокса така и не продължи. Стечение на обстоятелствата. Първо следващата закуска от едно зелено смути не успях да преглътна. Толкова не ми се хареса. Бях решила да си измисля някаква програма за няколко дни с неща, които ще са ми вкусни и да се разтоваря с нея. За нещастие отново греда... наложи се да пия много силни антибиотици.
Но пък тази мъничка напитка за отскок сутринта ми се хареса и си я приготвях още няколко пъти като вместо да си цапам сокоизтисквачката за половин ябълка просто използвах чопъра.

Точна рецепта няма защото може да се направи и в по-голямо количество. :) измих, обелих и нарязах на по-малки парчета една ябълка. Сложих я в чопъра и към нея прибавих сокът от половин лимон плюс малко минерална вода. Като се пусне да се смила се вижда дали има нужда от още малко вода. Слага се толкова вода каквато искате да е гъстотата. Изпива се веднага и дава много свежест преди закуска :) Поне на мен така ми подейства.

Ако някой иска да опита тази детокс програма на Бени споделям страницата към нея - Есенен детокс на тялото

А аз ще търся своята "истина" след като приключа с лечението си защото след тези силни хапчета определено ще имам нужда от пречистване на организма. Обмислям евентуално за няколко дни просто на плодове и зеленчуци. Сокчета, салатки, такива неща. Но ще видим като му дойде времето.

Слънчев ден от мен! :)

П.П. В такива слънчеви дни ужасяващо много ми липсва лятото.

*Малка промяна: Реших да покажа снимка на зелената напитка с която не се харесахме и едвам преглътнах две глътки. Може би не съм свикнала с такива вкусове, знам ли. Много ми беше неприятно. А от споделената рецепта избрах само нещата, които по принцип консумирам поотделно. Заедно ми бяха меко казано отвратителни и течността от чашата директно отиде в тоалетната. За една чаша от 250 мл сложих 1 ябълка, 1/4 авокадо, едно малко парче целина, няколко клончета магданоз, сокът от половин лимон, 1/4 краставица. Пуснах ги в чопъра с малко вода докато станат на фина смес.

На вид изглеждаше приятно. А в оригинала имаше и спанак и джинджифил, спирулина (бррр) :) И така с моите вкусове. Предполагам съм свикнала със сладостта на морковите, цвеклото и плодовете, които аз обичам да консумирам във вид на сок

Ето това е оригиналната рецепта за тази зелена напитка.

Когато за първи път опитах червена леща я сготвих на крем супа със сметана и крутончета. След това червената леща стана много тачена у дома. Дори почти спрях да готвя друг вид. Някак повече ни се харесва на всички, поради липсата на люспички и стомасите не ни се надуват от нея. Започнах обаче да си я готвя както си готвя лещата по принцип. Много простичка и вкусна рецепта, поне за нас вкъщи.

Продукти: 1 ч.ч. червена леща*, 1 глава кромид лук, 1 голяма чушка (зелена, червена - каквато има :) ), 1 голям морков, 2 скилидки чесън, няколко супени лъжици олио, сол на вкус, 1 ч.л. стрита чубрица, 1 ч.л. червен пипер

Лукът, чесънът, чушката и морковът се нарязват на дребно. В тенджерка се загрява мазнината и се задушават за няколко минути зеленчуците. Добавя се измитата леща, разбърква се енергично няколко пъти и се наливат 1.5 л. вода. След като заври се оставя да къкри до готовност на лещата. Накрая се добавят подправките.

* Чаената чаша, която използвам е с вместимост 250 мл.

От много време не съм писала нищо в блога. Изобщо не ми беше писателно. Имах малко здравословни проблеми и не ми се занимаваше с блога, но пък насъбрах снимки и рецепти за няколко поста напред и ще ги публикувам постепенно.
Тези невероятни соленки си набелязах още щом ги видях публикувани от Ева Тонева. Още повече, че имах и едно сирене котидж, което имаше няколко дни до крайния си срок на годност.
Соленките са изключително ароматни и вкусни.
На мен лично ми харесаха повече топли (не можах да се сдържа и да ги изчакам да изстинат), но и студени не им простих.
Аз всъщност ги направих като изненада за моя мъж, но хапнах 3-4 преди да ги сложа в кутията. И той ги хареса, което много ме зарадва. Оставих му ги на лаптопа с малко послание вътре :)

Едно от най-хубавите неща в приготвянето на тези соленки е, че тестото не се меси на ръка, не се разточва... бърза работа е. Всичко се разбърква и тестото се разпределя с лъжица върху хартията за печене. Това ги прави идеални за приготвяне и от домакини, които не са много на "ти" с месенето и не им е много приятно. Опитайте ги и няма да сбъркате! Освен това всеки може да си сложи някакъв личен акцент и да добави любимата си подправка примерно.

Продукти: 1 яйце, 75 г краве масло, 200 г сирене котидж(аз използвах това, което предлагат в Лидл), 50 г кашкавал (настърган на едро), 100 г брашно, 1/4 ч.л. сол, 1/2 ч.л. бакпулвер, 1 ч.л. червен пипер

Маслото се разтопява и се оставя да се охлади. Яйцето се разбива и се смесва с маслото. Добавя се брашното смесено с бакпулвера и солта. Накрая се добавят сиренето и кашкавала и червения пипер. Разбърква се много добре с лъжица докато продуктите се обединят перфектно.

Фурната се загрява на 220 градуса. С помощта на лъжица се оформят топчици от тестото върху тава с постлана хартия за печене. Аз направих 14 броя от тази смес.

Пекат се до златисто за 10-15 минути (зависи от самата фурна). Могат да се сервират и топлички и студени.