Започнахме деня си с ей тези филийки. Човек ще си каже... "Какво пък толкова... някакви си филии?"... Е, да ама не. Това са най-сочните пържени филийки, които изобщо не са мазни и са перфектни за закуска.
Аз може би защото бях почивка днес някак през целия ден бях с усещането, че е неделя. Та си казвах... 'ми човек си има нужда от глезотийки в неделя...
Каква неделя, бе Гальоооо 😂😂😂

И след тези филийки чак сега си правя нещо за вечеря. (едни кюфтаци си пека за работа и смятам да излапам 1-2) Цял ден бях наляво-надясно. Хубав ден си изкарах, накрая и така хубаво ме наваля, че чак намъкнах чорапи вкъщи посред лято и си приготвих одеалото за през нощта. Какъв е този късмет... Даже и сега продължава да си вали. Малко ме е яд, защото се бях настроила да завърша вечерта с една хубава разходка на хлад в Морската градина. Но уви... някой друг път. Поне и двата ми почивни дни бяха прекрасни.

Това е от паркчето ни в Аспарухово.

И една мацка в морската градина

И накрая... ей това чудо ми прецака плановете.

За филийки си говорехме... Супер елементарни са и бързи. Като всичко, което правя напоследък. Макар, че няколко пъти правих палачинки в жегите и това си е бая задържане около печката. И живо приключение. Нали казват, че любов било ако на 40 градуса пържиш тиквички за любимия. Любов е ако на 40 градуса правиш палачинки на същия този човек. Особено ако ги въртиш посред нощите. Хаха

Продукти: 4 яйца, 5. с.л. захар, 200 мл прясно мляко, щипка ванилия, 1 ч.л. канела
масло, филийки хляб
мед и банани за сервиране

Разбивате яйцата със захарта, добавяте прясното мляко и подправките. На мен сместа ми стигна за 9 филийки

Загрява се тиган с незалепващо покритие, слага се бучица масло. Не трябва да е много за да не станат филийките мазни. Колкото да придаде вкус и аромат на масло. Филийките се напояват хубаво със сместа и се пържат от двете страни.
Елементарно, Уотсън! 😁😁😁

Един разкошен кекс, много влажен и ароматен, подходящ както за закуска с чаша топло мляко, чай или кафе, така и за да си го вземете за някой пикник сред природата.

Адаптиран е от тук.

Извинявам се за грозните снимки, но снимах преди да бъде нападнат и изяден на работа 😂

Продукти: 1/2 ч.ч. пълнозърнесто брашно, 1/2 ч.ч. бяло пшенично брашно, 1/2 ч.ч. тъмно хубаво какао, 2 щипки сол, 1 пакетче бакпулвер, ванилия, 1 ч.ч. тъмна кафява захар мусковадо, 3 големи зрели банани (намачкани на пюре - около 1 и 1/2 ч.ч.), 1/4 ч.ч. олио, 1/4 ч.ч. разтопено масло, 1 голямо яйце - на стайна температура, 50 г червени и черни боровинки, 50 г начукани на едро печени солени бадеми, 100 г черен шоколад, нарязан на дребно (или шоколадов чипс).


за заливката: 100-150 г черен шоколад, 50 мл сметана

за украса ядки и сушени плодове и счукани сурови какаови зърна


Фурната се загрява на 180 градуса. Правоъгълна форма за хляб/кекс се застила с хартия за печене или се намазва с масло и наръсва с малко брашно.

В купа се разбъркват намачканите банани, мазнината, яйцето, ванилията и захарта докато се получи хомогенна смес. Добавят се сухите съставки.
И накрая и сушените плодове, нарязания шоколад и бадемите. Сместа се изсипва във формата. Пече се докато забита клечка  излезне суха, без полепнали трохи. (около час)

Оставя се да изстине във формата, а след това се поставя върху решетка до пълното изстиване.

Сметаната се загрява и се добавя към нея шоколада. Разбърква се докато се разтопи напълно и се залива кекса. Отгоре се покрива с украсата от сушени плодове и ядки.

Кекса става ронлив и влажен, но това не му пречи да е толкова вкусен, че да не може да изядете само едно парче :)

Вчера, приятелите ни от Блоговодител обявиха номинациите за годишните кулинарни награди за блогове. Много съм щастлива, че тази година отново ме номинираха в категорията Бързо и вкусно
Най-добър блог с практични ежедневни рецепти за цялото семейство :)

По-късно днес сайта на който може да се гласува -  http://kulinarninagradi.com

ще бъде активен. Ще се радвам да ме подкрепите.

Разкошен сладък хляб/кекс/както искате го наричайте с който "изпратихме" последния работен ден на работа. Направих го за да почерпя моите колеги. Както обикновено имах презрели банани у дома и исках да направя нещо ново. Кексът е много ароматен и много вкусен. Адаптиран е от книгата "Малка книга за Шоколада" на Джоан Харис и Фран Уорд. Това е една колаборация между двете и книжката е пъъъълна със шоколадови изкушения. Моята щипка промяна е, че замених млечния шоколад с бял и черен и използвах тъмна захар мусковадо. Стана още по-ароматен. Снимките не са кой знае колко хубави, правих ги на работа, без някакви подготовки.

Веднага споделям и рецептата.

Продукти: 3 презрели банана, намачкани на пюре, 2 яйца, 100 мл олио, 100 г кафява захар мусковадо, 200 г пълнозърнесто брашно, ванилия, 1 бакпулвер, 50 г бял шоколад и 50 черен нарязани на дребно

кафява захар за поръсване, филирани бадеми, 50 г бял и 50 г черен шоколад, разтопени - за украса

Фурната се загрява на 180 градуса. Форма за хляб с размери 20-22 на 8 см се постила с хартия за печене или се намазва с масло и се наръсва с малко брашно като се изтупва от излишното.

Към бананите се добавят захарта и яйцата, както и олиото и се смесват със сухите съставки. Прибавят се и нарязаните два вида шоколад. Тестото се изсипва във формата, наръсва се с кафява захар и се пече около 45-50 минути или докато забита клечка за зъби в средата на кекса излезне чиста, без полепнало тесто и трохи.

Оставя се за 10-15 минути във формата след, което се изважда да изстине върху решетка. След като изстине се покрива с разтопените шоколади и се поръсва с филирани бадеми.

Чудесен е както за десертче, така и за закуска с чаша мляко, кафенце, чайче или каквото обичате.

Като се замисля май ще ми е за първи път да пиша такъв огромен пост.
Вчера денят ни започна с тези разкошни хлебчета за закуска след което по женски с мама, двете ми сестри и племенникът ми обиколихме колкото успяхме от двореца в Лудвигсбург. Т.е. от градината. За 6 часа не успяхме да разгледаме цялата градина, какво остава за самия дворец. Но нищо.

Беше вълнуващ ден поради много причини. Първо това беше последният ми уикенд тук в Германия за тази година. След два месеца и половина тук - ще ми липсва много. Обичам Германия със своята подреденост, чистота, ред и усмихнати и възпитани хора, които те поздравяват само защото са те срещнали в парка, по пътя, дори в магазина (?!). Липсваха от цялата картинка само моят брат и мъжа ми. Надявам се при следващото ми посещение тук и те да са с нас. А аз съм си обещала, че малко по-малко като се върна в България ще започна да уча немски. Езиковата бариера не е приятно нещо. Дори някакви елементарни познания да добия ще е добре.

Втората причина е, че си изкарахме един чудесен женски ден в смях, разходки и добро настроение сред красиви цветя, дървета, слънце и жега (да, жега! И тук ни удари за кратко обаче... от утре пак дъжд).

Племенникът ми вчера стана на 2 месеца... Изобщо щастие отвсякъде!

Сутринта докато се приготвяхме мама се усети, че нямаме хляб за закуска и набързо забърках тези питчици, които станаха много ароматни и вкусни. Даже взех в хартиена торбичка и за разходката.

Пасхалис и двамата ми зетьове бяха на игрищата във Вайблинген докато ние се разходжахме и като отидохме там ни чакаше вкусно барбекю.

Да започна с хлебчетата?!

* Използвам чаени чаши с вместимост от 250 мл

Продукти: 150 г краве сирене, 500 г кисело мляко, 1 ч.л. сода за хляб, 1 ч.л. бакпулвер, 5-6 резена салам мортадела. Аз използвах микс (имаше с гъби, с шамфъстък, маслини, с чушки), около 50 г гауда (може и кашкавал) + малко настъргана за поръсване на хлебчетата, 2 и 1/2 до 3 ч.ч. брашно + 2-3 с.л. за овалване на нарязаните салам, кашкавал и сирене, по мъничко парченце масло за всяка питка, олио или зехтин за навлажняване на ръцете, защото тестото е лепкаво, сусам, тиквено семе, любима подправка (използвах микс от италиански подправки, който много харесвам)

Сиренето се натрошава, гаудата и саламът се нарязват на дребно и всичко се овалва в 2-3 с.л. брашно.

Фурната се загрява на 190 градуса.
Содата се смесва в купа с киселото мляко. Прибавят се набрашнените сирене, гауда и салам, добавя се брашното в което е сложен бакпулвера и се разбърква добре. Тестото се получава леко лепкаво, но все пак такова, че с намаслени ръце могат да се оформят топчици. Поставя се хартия за печене върху тавата от фурната. И се оформят топчици с намаслени ръце. В средата се прави дупчица с палец и се поставя малко парченце масло. Наръсва се с настъргана гауда, подправки, семената.

Пече се 20-тина минути или докато станат златисти на цвят. Оставят се да изстинат леко и се преместват върху поднос.

И няколко кадъра от вчерашната ни разходка. Навън беше 32-33 градуса. Доста горещо на фона на предните дни когато температурата едвам достигаше 22 максимално. Аз слава Богу не изгорях, защото наплесках половин опаковка слънцезащитен по себе си. :D
Ето мъничко информация за двореца.

Какво ли е било да живееш на такова място?!

Тези сините тенти отзад бяха част от един цирк, който бяха поместили в средата точно пред предната част на двореца, затова и нямам хубава снимка оттам. Но в линка по-горе има. Градините са просто невероятни. Беше пълно с хора, които бяха налягали под дебелите сенки на дърветата с желание за прохлада. Имаше и доста чужденци, но основните посетители този ден си бяха германци.

Завършихме деня с този сладкиш, който направих за да се почерпим за мъника :) Утре може би ще споделя как го направих :)

Това са изварените питки на моята приятелка Юлето, но малко променени. Съвсем мъничко. Реших да си ги запиша като отделна рецепта. Получиха се много вкусни и много се харесаха.

Продукти: 200 г кашкавалена извара, 100 мл топла вода, 1/2 ч.л. сол, 1 пак. суха мая, 1 белтък, 250-300 г брашно
сирене за пълнеж и жълтък разреден с малко вода за намазване на питките.

Замесва се тесто от продуктите. Трябва да е меко, гладко и нелепнещо. По оригиналната рецепта са 250 г брашно, но заради допълнителния белтък ще е нужно още малко. Оставя се да удвои обема си. Оформят се 6-8 питки като във всяка от тях се поставя кубче сирене по избор (краве, овче, козе, биволско, което ви е любимо). В тавичка покрита с хартия за печене се оставят да втасат питките. След това се намазват с жълтъка и се разрязват леко на кръст.
Пекат се около 20 минути или до приятно зачервяване в предварително загрята на 200 градуса фурна.

Не е лош, но и не ме впечатли чак толкова. Може би ако брашното не е само от нахут ще е доста по-вкусен. В този вид е със силно наситен нахутен вкус, знаете, че брашното от нахут е по-особено и ако не си свикнал с вкуса му е малко странно като усещане. Аз много обичам нахут, но ми дойде малко по-наситено :)

Прави се много лесно и може да се правят много интерпретации с него, като се добави карамелизиран лук, пресни и сухи подправки, а защо не и гъби или маслини, сушени домати...

Би могъл да се използва и като основа за безглутенова (или пък постна) пица. Или поне някакво подобие на пица.

Продукти: 1/2 ч.ч. брашно от нахут, 1/2 ч.ч. вода, 1 с.л. олио, малко сол и риган за поръсване.

Смесват се всички продукти без ригана и се оставя да престои най-малко 1-2 часа покрито с кърпа в купа.

Загрява се фурната на 200 градуса и се поставя намазнена 18-20 см тавичка с незалепващо покритие да се загрее. изсипва се сместа, поръсва се с риган и се пече до зачервяване. Около 20-30 минути.

Тези апетитни питчици видях в кулинарната група в която членувам във ФБ, направени от моя дружка - Кали. Много ми харесаха още тогава. От известно време съм се заредила с оризово брашно. Исках да си правя опити с него. Тези питчици като рецепта напомнят на известните "Добруджанки".
Стават с много хубава хрупкава коричка и могат да се използват вместо хляб. Сутрин за закуска са чудесни.
Понеже ми се налага да поогранича глутена започнах да чета информация насам-натам и това е първият ми солен опит. Сигурно ще греша много при тези проучвания и опитвания на нови за мен неща, но в крайна сметка вярвам, че ще намеря хубави алтернативи.
Харесаха ми!

Продукти за 12 питчици: 250 г кисело мляко, 400 г брашно от бял ориз, 1 ч.л. сода бикарбонат без глутен, 150 г краве сирене, 10 безсолни черни маслини без костилки, 1 ч.л. сол, малко масълце за хлебчетата отгоре.

Взех си тази сода за хляб от био магазина до вкъщи. 300 грама е опаковката и струваше към 3 лева.

Брашното се изсипва в купа и в него се натрошава сиренето и се прибавят и нарязаните на колелца маслини. Объркват се хубаво за да може брашното да поеме влагата им. Прибавя се солта, в киселото мляко се разбърква содата за да се "угаси" и се прибавя към сместа. Разбърква се добре. Оформят се 12 топчици с намаслени ръце и се сплесват леко в тава застлана с хартия за печене. Прави се по една дупчица с пръст и се поставя по малко парченце масло.

В оригиналната рецепта Кали е сложила и по едно кубче кашкавал във всяка питчица и е овкусила с подправки.

Пекат се около 20 минути или до зачервяване в пеедварително загрята фурна на 200 градуса.

По такива хлебчета се заглеждам от много, наистина много време, но никога досега не съм се замисляла да направя. Винаги ми е изглеждало много апетитно с този разтопен кашкавал. Наскоро брат ми ми сподели, че негов приятел му казал за някакъв хляб с гъби и се поразрових в Интернет и попаднах на този. Показах му го и каза, че му харесва и точно такъв е имал предвид. Малко го отлагах във времето, но ето, че му дойде ред и го направих за закуска в събота сутринта. Може да се използва и стар хляб за рецептата. Аз използвах ръжено - пшеничен хляб с тиквено семе от една от любимите ми фурнички в града.
Едно такова хлебче си го изядохме за отрицателно време за закуска и не остана и трошичка. Със сигурност ще го правя отново и отново. Хубавото е, че може много да се импровизира с него и всеки да добави любимите си продукти. Този, който ще споделя е вегетариански, но спокойно може да се добави някаква хубава шунка или бекон. Каквото и да се добави ще е вкусно със сигурност.
Адаптирано от тук.

Продукти: един хляб по избор (аз използвах ръжено пшеничен с тиквено семе с по-хрупкава кора за да ми е по-лесно да го режа. Вариант е да се използва и по-стар хляб)
за пълнежа: 10 гъбки печурки (около 150 г), 1 с.л. масло, 1 глава кромид лук, 1 ч.л. подправка за гирос (имам си една смес, която ми е от кума на мама-той си я прави, който има магазинче за гирос в Германия) или любима подправка - може мащерка, риган, каквото харесвате.към 200 г сирене гауда (или обикновен кашкавал. Моят свърши предния ден и имах едно парче гауда)

за заливката: 60-70 г краве масло, няколко стръка зелен лук нарязан на дребно, 1 с.л. маково семе, 1 с.л. черен и бял сусам смес

магданоз за гарниране

Хлябът се нарязва на кубчета като не се срязва докрай, нека долната кора остане непокътната. Една тавичка се застила с хартия за печене (ако все пак фолиото пропусне да не се нацапа тавичката) и се слага парче алуминиево фолио върху, което се поставя хляба. Трябва да е достатъчно дълго за да може да загърне целия хляб.

В тиган се загрява 1 с.л. масло и в него се задушават нарязаните на филийки гъби и нарязания на полумесеци лук. Когато са омекнали и придобили карамелен цвят се добавя подправката, обърква се и се сваля от котлона. Оставя се настрани да изстине малко. През това време се разтапя маслото за заливане и към него се прибавят зеления лук и семената.

Сиренето гауда (кашкавалът) се нарязва на филийки, които се разпределят между кубчетата от хляба. Разпределя се и гъбено лучената смес като се натъпкват надолу. Отгоре хляба се залива с маслената заливка с лук и семена и се завива като пакетче с фолиото. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за 15-20 минути след което се отвива от фолиото и се пече още 10 минути за коричка. Поръсва се с накъсан магданоз.

Хапва се топъл, докато кашкавала се точи на конци.