Здравейте, приятели!

От няколко дни се каня да ви споделя тази рецепта, но все не ми остава време, а и ми е толкова стресирано, че и желание за каквото и да било липсваше. Колкото по-малко часове ми остават да карам толкова по-неспокойна ставам. Остават ми точно 3 часа, които ще изгърмя другата седмица и после вече ще имам изпит. От около седмица обаче не мога да спя като хората. Заспивам рано, спя си половината нощ и после до сутринта се въртя като пумпал. Събуждам се с тежест. А знам, че колкото съм по-паникьосана... толкова повече грешки ще правя. Просто съм такава, когато ми предстои нещо важно ми е адски притеснено. Трябва да си намеря начин да релаксирам, да се отпускам и да не мисля за това, защото за мен е важно да взема изпита възможно най-скоро. А със стрес... Не знам, на толкова години станах и все съм си такава в това отношение. Тепърва едва ли ще успея да се променя.
Та... стискайте ми палци. Много е важно за мен! Много!

От няколко дни започнах да рисувам пак, ей така за успокоение. Поне за това съм доволна.

Желая ви един хубав петъчен ден. Ето и рецептата за зелето. У дома е много тачено. А да знаете само колко бързо си заминава... Моят мъж много обича кисело зеле и направо си облизва пръстите. Вчера докато вървеше мача на Лудогорец с Интер му сложих последната порция и докато занеса салатата на масата вече си беше омел всичко. 😂😂😂 





Продукти: 1 кг кисело зеле, 1 кг свинско вратно месо, нарязано на пържоли и начукано с чукче, 1 глава лук, 3 цели скилидки чесън, олио, 2 домата, 50 мл бяло вино, около 200 мл сок от кисело зеле, червен пипер, черен пипер, червен лют пипер,  дафинов лист, бахар (понякога слагам малко куркума и карамфил - с подправките може да действате на вкус)

Това кисело зеленце става превъзходно. Приготвям го по два начина в зависимост от това с какво време разполагам. Ако нямам много време го приготвям в мултикукъра и после само запичам на макс във фурната за 15-тина минути. Другият начин е да се пече в глинен или друг съд за няколко часа на средна температура.

При всички случаи започвам с месото... Осолявам го със сол и черен пипер и го запечатвам за кратко в подходящ съд на котлона за да запази соковете си.

В мултикукъра: Включвам на програма "загряване" и слагам малко олио. Прибавям нарязания на ситно лук. Запържвам докато се карамелизира и добавям нарязаното на ситно зеле. Оставям за кратко да се задуши, добавям настърганите домати и всички подправки плс виното и сокът от зеле. Разбърквам и отгоре подреждам пържолките. Затварям капака и включвам на програма "месо" за 25 минути.
След като е сготвено в тавичка изсипвам зелето и подреждам пържолките. Запичам за кратко на максимални градуси.

В глинен съд: След като съм извадила пържолите в чиния слагам в същия съд в който съм ги запечатала нарязания на дребно лук. Да се карамелизира и добавям зелето. Оставям да се задуши малко. Прибавям доматите, чесъна, подправките и сокът от зеле и виното. Разбърквам добре. Изсипвам зелето в глинен съд с капак (или ако нямате в йенска тенджера или в обикновена тавичка, кояо покривате с фолио), отгоре подреждам пържолките и пека за няколко часа (2-3) на 180 градуса. Може да махнете капака за кратко когато ястието е сготвено и да печете така. :) У дома се харесва страшно много. Обикновено не остава за другия ден.







Ако желаете можете да ме последвате в инстаграм - @petkovagal
Там споделям лични снимки, също какво хапваме ежедневно и всякакви неща. :) Понякога и предстоящи публикации.

Също може да се присъедините и към фейсбук страничката ми.


Здравейте приятели!

Честит празник! Бъдете влюбени в живота!

Първо да споделя, че не отбелязваме кой знае как празника, но пък вчера реших да спретна тази мини тортичка за половинката ми. На мнение съм, че любовта трябва да се показва и доказва ежедневно, а не само в един ден. Но няма нищо лошо в това да направите нещо заедно в този ден и да хапнете нещо вкусно и красиво.

Не успях да публикувам рецептата сутринта. Но нищо. 

Тази торта не е никаква философия, стандартен ванилов блат, който аз направих в голямата тавичка към фурната за да стане тъничък и правоъгълен и след това разделих на четири по-малки блатчета. Можете да изпечете и 2-3 кръгли блата. Както ви хареса.

Кремът също е много лесен. Само се бърка. Нищо друго. Първоначално имах друга идея за тортата, да я направя с желатин, да е нещо като чийзкейк..., но в последствие реших да е това. До последно 2-3 минути преди да извадя тавата се чудех дали да не направя руло. Но се оказа, че нямам чиста кърпа.
Друг път ще се възползвам от идеите, които имах.




Продукти:
За блата:
4 яйца,
60 мл прясно мляко,
80 г захар,
40 мл олио,
75 г брашно,
ванилия

за крема:
 1 кутия крема сирене Филаделфия,
200 г заквасена сметана,
200 мл сладкарска сметана,
4-5 с.л. захар (или на вкус)
сокът от половин лимон и половин мандарина,
ванилия

също банан, и около 250 г ягоди,
100 г бял шоколад (нарязан на ситно) за украса.

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавата от фурната се постила с хартия за печене. Може да използвате 2 форми за печене с диаметър 20 см.
Белтъците се отделят от жълтъците. Белтъците се разбиват на сняг с 60 г от захарта. В отделна купа се разбиват жълтъжците с останалата захар на гъст крем, докато удвоят обема си. Към тях се добавят прясното мляко, олиото, пресятото брашно и ванилията.
След това на няколко пъти се добавя белтъчната смес като се разбърква с шпатула внимателно.

Сместа за блата се разпределя върху постланата тавичка. Заглажда се и се пече около 20-тина минути. Блатът се изважда и се оставя да изстине напълно. Аз го разрязах на 4 по-малки блата. Получиха се мекички и тънки блатове.

Сладкарската сметана се разбива докато се сгъсти. В друга купа се разбиват крема сиренето, заквасената сметана, захарта, ванилията и соковете от плодовете. Към тази смес на 2-3 пъти се добавя разбитата сметана.

Бананът и няколко ягоди се нарязват на тънички филийки. Останалите ягоди и белият шоколад са за украса на тортичката.

Сглобяването е лесно. Блат -крем - плодове и така до последния блат, който се покрива с останалия крем. Украсява се с ягодите и белия шоколад. Разбира се може да изберете и други плодове за украса. В магазина до нас нямаше голям избор на подходящи плодове и се спрях на ягодите.

Оставяте тортичката за една нощ в хладилника за да поеме хубаво крема и ароматите.

Да ви е сладко!







Ако желаете можете да ме последвате в инстаграм. Освен какво хапваме там споделям различни любими неща. @petkovagal







Здравейтеееее!

Нали ви споменах преди няколко дни, че са ми останали белтъци от тази торта. Вместо в някой омлет реших да ги вложа в нещо сладко. Спрях се на тази рецепта от Златната книга на шоколада (122 стр.). Много ароматни и хрупкави целувки, с лек дъвчащ център. Както си трябва при домашните целувки. В оригиналната рецепта е с филирани бадеми и съм сигурна, че ще е по-добре с тях, но в никой магазин в квартала не открих, а имам една голяма торба с бадеми с черупки. Та си изчистих от тях и ги нарязах на ситно. 




 Продукти: 2 белтъка (на стайна температура), 75 г захар, 60 г нарязан на много ситно черен шоколад, 1 ч.л. настъргана кора от портокал, 50 г печени филирани бадеми (както казах в моя случай бяха нарязани от мен на ситно), щипка сол

Белтъците се разбиват на средна скорост с щипка сол докато се получи пяна. След това се превключва на ниска скорост.  Добавя се постепенно захарта. Разбива се докато се получат връхчета и захарта се стопи. Може да пробвате като разтъркате между пръстите си малко от белтъчната смес и не усещате кристалчетата захар значи е разтопена.

Към готовата разбита белтъчна смес се добавят шоколада, ядките и портокаловата кора като се разбърква много внимателно с шпатула.

Фурната се загрява на 130 градуса. Тава се постила с хартия за печене. С лъжичка се насипва от сместа на разстояние. Пече се около 50 минути след което се изключва фурната и целувките се оставят докато изстинат. 









Вчера приготвих тази бисквитена торта да се подсладим по случай рождения ден на едната ми сестра - Христина. (Знаете имам си един роден брат - моето всичко, и две доведени сестри. Бая голямо семейство сме.)
Тя пък днес ми каза, че е правила някакво много вкусно реване. Другата ни сестра София й дала рецептата. Та и аз ще  я поискам. Обичам реване и не съм правила от години. 
Та... тортата... Съвсем семпла, но много свежа и вкусна. Използвах бисквитите на Победа, които са в кутия от 4 пакетчета по 12 бисквити мисля, че бяха. 2 с какаови и 2 с обикновени - ванилови. Аз използвах само 1 от какаовите. Пакетът е от 400 г, т.е. аз използвах 300 г.
Кремът ни е много любим, правя го в различни вариации.

Продукти: 300 г бисквити за торта по избор

за крема: 1 пак нишесте ванилия, 600 мл прясно мляко, 12 с.л. захар, 400 г заквасена сметана, 2 бр жълтък, 60 г масло

1 банан, 1 киви, 100 г черен шоколад и ягоди за украса

500 мл прясно мляко се слагат в подходяща тенджерка на котлона заедно със захарта. В купа се разбиват жълтъците, нишестето и 100 мл прясно мляко. Когато млякото започне да завира на тънка струя се изсипва жълтъчната млечна смес и се бърка непрекъснато. Когато се сгъсти се сваля от котлона. Става за под минутка. Прибавя се маслото и се разбърква добре с телта.

Оставя се настрани да изстине като периодично се разбърква. Когато кремът е изстинал се добавя заквасената сметана. В тавичка се слага малко крем на дъното. подреждат се бисквити, крем, нарязан на филийки банан. Отгоре се подреждат другите бисквити, отново се покрива с крем и нарязаното киви. Ред бисквити и се завършва с крем. Отгоре се посипва с нарязания на ситно шоколад. Добре е да остои повечко часове в хладилника за да се напоят и омекнат бисквитите. У нас не издържа много. Първото парче беше отрязано още 3-4 часа след като я направих. Разполагам с един брой лакомник у дома. 😂😂😂
Днес няма и помен от тази торта. Сега на вечеря я довършихме. Бяхме спряли с бялата захар, но ни се дояде сладичко тези дни. 









Здравейте, приятели! 

Успешна седмица ви желая! Моята започна с кормуване рано рано. Имах късмет и не ме хвана трафик. 

Днес искам да ви представя този разкошен мус. Вчера правих нахутени кюфтенца по тази рецепта. От много отдавна се каня да опитам да разбия водата от сварения нахут (аквафаба) на сняг и да я вложа в някаква рецепта. Беше ми наистина много любопитно, но така и не се престраших. Не знам защо при положение, че тази вода обикновено я изхвърляме. Сега обаче реших, че ще действам. 


При разбиването с миксер става на разкошен сняг. И даже бих казала, че се разбива по-бързо от белтъците. Ако ви е страх да правите шоколадов мус заради суровите яйца или имате проблеми с яйцата като цяло може да опитате тази рецепта.

Шоколадовият мус става страшно нежен, топящ се в устата. У дома на всички много ни допадна и определено приготвям ли нещо с нахут повече никога няма да изхвърля водата от него. 


За първи път видях тази рецепта при Бени от "Вкусно с Бени". Още тогава веднага ми грабна вниманието. 
Мисля да опитам и други кремчета с аквафабата, когато хапваме пак нахут. На мен рядко ми се полага, но пък вкъщи нямат проблеми като мен. 

Вижте го само колко е въздушен и пухкав. Не ви ли се приисква да го опитате на момента...😍


Продукти за двама: 200 мл аквафаба (водата от сварения нахут), 200 г черен шоколад, 1 ч.л. прясно изтискан лимонов сок, ванилия, 2 с.л. мед*

*Може да използвате да подслаждане и захар, агаве сироп, кленов сироп или някакъв подсладител. Аз където мога да си спестя захарта го правя. Предпочитам да сложа малко мед.
** За да украсите купичките може да използвате различни ядки, сушени плодове (избирайте без добавена захар), стърготини черен шоколад.

*** Може да ароматизирате муса си с различни есенции, според вкуса ви.


Първата стъпка за приготвяне на муса е да разтопите шоколада. Начупвате на малки парченца или го режете на ситно за да се разтопи по-бързо. В тенджерка поставяте на дъното малко вода. Тук може да сложите отгоре друга тенджерка. Просто е важно дъното да не докосва водата. Да се разтапя от парата.

Аз какво направих... Имам една метална решетка за готвене на пара (така си правя и перфектните рохки яйца!!!) Поставих я в тенджека с вода, отгоре сложих една порцеланова купа с шоколада. 


Оставете шоколада да се омекне, свалете от котлона и след това разбъркайте докато сместа стане хомогенна, добавете меда и ванилията и разбъркайте отново. Шоколада се оставя настрана за да изстине малко.

Докато шоколада се разтапя в суха купа поставете аквафабата. Започнете да разбивате на ниска степен с миксер докато стане лека пяна. Добавете лимоновия сок и започнете да разбивате на висока степен. Разбивайте докато стане хубав гъст сняг и се образуват връхчета. 

* Ако ще добавяте захар, а не мед то когато започнат да се образуват меки връхчета при разбиването на пяната добавяте 1-2 с.л. захар и разбивате докато захарта се разтопи.

Идва момента в който трябва да обедините двете смеси. Към шоколадовата смес започвате да добавяте лъжица по лъжица от разбития сняг като разбърквате добре и внимателно след всяка лъжица. Когато остане половината от разбития сняг започвате към него да добавяте на няколко пъти шоколадовата смес като разбърквате с лъжица с плавни и леки въртеливи движения. Така, че да не изкарате въздуха.

Насипвате готовия мус в купички и слагате в хладилник.

Лесен и икономичен десерт и най-важното много вкусен.

Ако желаете може да ме последвате в Инстаграм където споделям освен какво хапваме в моето семейство и ежедневни мои/наши радости :)


Благодаря ви, че толкова години ме четете. 







Здравейте приятели!

Какъв февруари само, а?! От една седмица времето е толкова разкошно, че не можем да кажем, че е зима. Докога ли ще продължи така? Някак ми се иска изобщо да не стяга и да бъде каквото трябва да е. Макар, че сега като е топло е рай за всякакви вируси. Аз изкарах десетина дни болна. Слава Богу, че не беше грип. Просто някакъв вирус. Забавното е, че от няколко години не съм боледувала и докато работех имах все пак работа с хора, но тогава нищо не успя да ме събори дори веднъж. А сега предимно стоя вкъщи, излизам само за кормуване или да напазарувам. Ходя много пеша, с половинката ми ходим много и на разходки, но сме далече от хора.
За жалост успях да му го лепна този вирус и на него и на баба. НО какво да се прави. Стига съм ви занимавала с болести. Хич не обичам.

Искам да се похваля, че отхвърлих точка 1 от 4 свързани с шофьорския ми курс. В петък ходих да се явя на вътрешния изпит по теория. Взех го естествено. Смешното беше, че след като реших всички въпроси се върнах отново на всеки един да не би без да искам да съм щракнала нещо повече или по-малко по невнимание. Хааааа... усъмних се в отговорите си на два от въпросите. И бам... 2 грешки. Тези в които се усъмних първоначално са си били абсолютно верни. 😅😅😅 Нищо де, здраве да е. Нали е важно, че съм взела листовките. Все тая с колко грешки. На 11 - ти сутринта вече ми е официалния в ДАИ. Не вярвам да имам някакъв проблем. Сега няколко дни си почивам от решаване. Покрай боледуването ми не съм ходила да карам, но се скъсах от решаване на листовки. 2-3 дни преди официалния изпит пак така ще решавам по цял ден :)
Да си призная обаче ме е страх от изпита по кормуване. То е ясно, че щом като съм се записала да се уча значи, че не мога да карам... и все пак... липсва ми някаква увереност и самостоятеност. Много искам да не ме скъсат. Наистина се старая, но понякога се обърквам. Стискайте ми палци. За мен е важно да не ме късат и да взема книжка по-бързо и заради друга причина. Но сега няма да я споделям.


Имам доста за наваксване с постовете, но покрай шофьорските курсове и боледуването изобщо не съм имала време дори да отворя лаптопа за да попиша. Имам един запаметен пост за един страхотен боб, който искам да споделя и все го изяждаме преди да стигне до снимка. Вече сигурно поне 10 пъти се случва да си кажа - "Хайде, утре ще направя снимка за блога" и това така и да не се случи. Но нищо де, и неговия ред ще дойде. Нямам търпение да ви го споделя. Толкова е вкусен.

Тези сармички приготвям вече няколко пъти. Много ни се усладиха. За първи път ги направих за капамата на нова година. След това си ги правих отделно няколко пъти само сармички. Отядохме се дето се казва за тази зима. Открих много хубави зелеви листа. Ние не правим от години кисело зеле и рядко се случва да ми хареса наистина много. Това, което използвах тази година е чуууудно!
Беконът, който добавям в тях им дава един допълнителен прекрасен аромат. Заслужава си да ги опитате. Ако обичате бекон и сармички ви обещавам, че ще ви харесат. 
Времето напомня повече за пролет и нещо свежо с ягоди отколкото за сарми и кисело зеле, но нищо де. Хахаха 😅😆 



Продукти: около килограм кисело зеле
500 г мляно месо (може да бъде само телешко, смес, свинско - както прецените и както ви е по-вкусно. В случая аз използвах смес от 80% телешко и 20% свинско, но съм правила и само с телешко, само със свинско, и с различно процентово съотношение на смес също. Въпрос на избор.), 1 глава лук, 200 г бекон, около 200 г гъби печурки, 1/2 ч.ч. ориз, черен пипер, червен пипер, сол, мащерка. Подправките нека са на вкус. Всеки обича различно количество. Аз сложих 1 с.л. червен пипер и много малко черен, олио

Зелето се почиства от кочана, листата се нарязват на подходящ размер за завиване на сармичките.

В дълбок съд се загрява мазнина. Лукът, беконът и гъбите се нарязват на много ситно и се запържват в мазнината до златисто. Добавя се каймата. След като и тя се запържи се добавя измития ориз и 1/2 ч.ч. вода. КОгато ориза поеме водата се сваля от котлона и се подправя със солта и подравките. 


На дъното на глинения гювеч се подреждат няколко зелеви листа за да не загорят сармичките. Свитите сармички се подреждат отгоре. Покриват се с вода. Аз слагам смес от зелев сок и вода. ПОставя се капака и гювеча се слага в студена фурна. Включва се на 180 градуса и така се варят около 2 часа. Накрая може да махнете капака и да ги оставите още малко докато се зачервят.

*Бихте могли да сложите каймата сурова след като сте приготвили сместа с ориза.
** Може да сложите и 1-2 моркова настъргани в сместа, също става много вкусно.