Днес брат ми има рожден ден и става на 33. :) Мога да си го тровя колкото искам, че вече е дърт. Нищо, че съм с няколко години по-дърта. 😂😂😂 Пожелавам му да е много здрав на-вече, те другите неща се нареждат.  Той ми е абсолютен пример в живота. Борбен, положителен. Пожелавам на всеки да има такава връзка с брат/сестра. Към мен, към приятелите си винаги ни е действал супер вдъхновяващо. Някак знае как да те накара да се замислиш над живота и приоритетите. И как да поемеш крачка напред.

Естествено и ние си се дъвчем понякога за какво ли не. Но това са си нормални неща. В края си остава това, че сме си всичко един за друг. Аз винаги съм била като някаква орлица и често изключително досадна. Обичам досадно и малко обсебващо може би. Сигурно е нормално за нашата зодия. И аз имах рожден ден преди два дни, даже подготвих рецепта за споделяне, но бях на работа и не успях да я напиша навреме.

Да взема и да го поздравя с една много любима негова песен.

В музикалните си любови все сме вървяли в една крачка през годините. С малки отклонения.

Днес мисля най-накрая да споделя любимата ми рецепта с броколи. Аз с броколите се кльопам от съвсем скоро благодарение на Николета. (и нея ще спомена скоро, плюс зародилата се любов към броколите).
Днешната рецепта е лесна, бърза... може за нула време да се спретне. Може да е като гарнитура към месо примерно. Но за мен може да си се яде и като основно ястие. Аз редовно си го правя.



И понеже днес е ден на брат ми се сещам за една история точно с тези броколи. Нося му аз една чиния пълна с броколи като тези. Той говореше по телефона с приятел и изведнъж възкликва:
- Ама вътре няма месо!
- Няма, нали са броколи със сметана и сирене.
- Това е сос за пиле.
- Не е сос за пиле, това си е сос за броколи.
- Не е бе, това си  е сос за пиле с броколи.
- Тези броколи са без месо. Я питай Стъ (приятелят с който говореше по телефона) тоя сос за броколи ли е или за пиле с броколи. Той ще е на моя страна.
- Той те подкрепя. Не, че няма да ги изям всичките сега, миришат страхотно.
И след малко нямаше и следа от броколи. 😂😂😂😂😂😅😅

Продукти: 1 глава броколи, 250 мл животинска сметана за готвене, 100-120 г синьо сирене, сол

В тенджерка се сипва вода и малко сол и се оставя да заври. През това време броколите се накъсват на розички.

Пускат се във врящата вода за минутка. Аз ги обичам да си останат хрупкави, хич не обичам пресготвени... специално за тази рецепта. Изваждат се с решетъчна лъжица. В тиган се капва малко мазнина и се изсипват броколите, добавя се сметаната и синьото сирене. Оставя се за минутка - две докато синьото сирене се стопи.

Имам си и втори начин на приготвяне. Изцеждам броколите добре, подреждам ги в чиния и правя соса отделно. Загрявам сметаната пак в тиганче и добавям сиренето. И заливам отгоре със соса.

Може да се поръси с бадеми, печени кедрови ядки.

И това е цялата философия. Изключително бързо става.

Може да се използват и замразени броколи.

Хоп, ето ме пак!

Днес се бях наканила да мия прозорци, но докато им дойде реда май ще ги отложа. Кани се да вали. Затрещяло е от запад. Да видим дали ще ни се размине. Цял ден бях по задачки и не успях да закуся. Озверяла от глад се сетих, че имам едни тиквички в хладилника. Поразрових и открих и едно парче кашкавал, което трябваше да се употреби и забърках тези вкусотии.

Предпочитам да избягвам пърженото. Почти не пържа. Тиквички на този етап обичам само по 2-3 начина и единия е на кюфтенца. Прежалвах се все за пържени кюфтенца 2-3 пъти в годината. Обаче защо да не опитам как ще са и печени.
И речено-сторено. Вкусни се получиха. И баба ги хареса. Може да ги пробвам и със сирене вътре. Ометохме ги набързо за обяд.

А чесновото сосче е "спешъл" 😁😁😁- сложих му нарязано на ситно авокадо. И понеже бая ми се получи ще го направя на таратор останалото 😂😂😂 Не може да отива зян. Супер вкусно е. А аз от известно време съм голям почитател на авокадото. Помня колко го мразех преди години, когато го опитах за първи път. 😂 Така де, стига съм говорила за авокадото. Днес е ден на тиквичките и моите измислени кюфтенца. 😁😂

От тези продукти станаха 12 кюфтенца, които са достатъчни за хапване за двама души със сосче и с една хубава салатка.
Нямам електронна везна пак и е малко на око. Трябва пак да си купя :)

Продукти: 1 тиквичка, 2 яйца*, 100 г настърган кашкавал, 1 с.л. кисело мляко, 3-4 с.л. кокосово брашно, сол на вкус, копър (на вкус, аз слагам много защото ми е любимата зелена подправка)

за сосчето - кисело мляко, чесън, авокадо, сол, мноооооого копър

Тиквичките се настъргват и се изцеждат от излишната вода в тях. В купа се смесват всички продукти. Сместа се оставя за 10-15 минути за да може кокосовото брашно да поеме останалата влага.

Фурната се загрява през това време на 200 градуса. Тавичка се застила с хартия за печене. Може да намажете с някаква мазнина, аз не го направих. С лъжица се насипват купчинки  от сместа. Пекат се до зачервяване. Не засякох точно колко време, но то си е до някаква степен и до фурната. А и не е нещо за, което да трябват точни минути за изпичане. Аз ги оставих да се попрепекат малко. Предпочитам така.

За чесновото сосче се сместват всички продукти. Авокадото се реже на ситничко. И ако и вие сте забъркали в промишлено количество и ви остане доста може преспокойно да добавите вода, орехи, малко зехтин и да стане един различен таратор. И за него ще пиша скоро. Лято е... имаме нужда от прохлада 👀😍😍

*Купувам си яйца от Лидл, които са с печат с 1 за свободно гледани кокошки на много прилична цена.

Здравейтееееее!

Толкова съм заета напоследък, че изобщо не се сещах, че не съм писала от 3 месеца. Седмица преди рождения ми ден реших, че е време да се включа. Навън е прекрасно, топло и слънчево лято... аз съм много щастлива.
С какво да започна писанията си отново ако не с череши?!

Отдавна не бях правила нищичко сладко и онзи ден си купих малко череши да си изчистя за зимата. Много обичам да си хапвам кисело мляко с овесени ядки и череши, а и да има за някое непредвидено сладкишче. Рекох си "'що пък да не направя едно кексче" 😂😂😂😂😂 И ей ме на!

Аз между другото изобщо не съм голям фен на кексовете, но като е с череши е друга работа. И в черешовия ред на мисли се сетих нещо забавно от детството ми, което всъщност правя и до ден днешен. Сещате ли се за онези бабини обикновени курабийки? Всички баби ги правеха едно време. Моята баба слага във всяка курабийка по една черешка или вишна от компот. И Галя тарикатката хващаше курабиите и им изчопляше черешите. Оставях ги начупени с извадени череши. 😂😂😂😂😂😂😂


А ако трябва за това кексче да си поговорим мога да кажа само, че е много лесно. И става сочно и не много сладко. Спокойно можете да сложите вместо череши - вишни, боровинки, ягоди, малини или от всички по-малко. Само не трябва да се прекалява защото може да остане суров и няма да е особено приятно да се похабят такива прекрасни плодове.

Продукти: 3 яйца, 1 ч.ч. кисело мляко, 3 ч.ч. брашно, 1 и 1/2 ч.ч. захар, 1/2 ч.ч. олио, ванилия, 1 пак бакпулвер
2 ч.ч. изчистени от костилките череши и 2-3 с.л. брашно за овалване на черешите (отнема влагата и черешите не се озовават на дъното на сладкиша)

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка с диаметър 28 см се застила с хартия за печене или се намаслява с масло и се поръсва с малко брашно (излишното се изтупва). Преспокойно може да ползвате и правоъгълна тава.

В купа се разбиват с миксер яйцата със захарта на гъст крем. Постепенно се добавят млякото, олиото, ванилията. Брашното се пресява и се смесва с бакпулвера. Прибавя се към сместа и се разбърква добре с миксер докато стане хомогенна. Черешите се овалват в отделеното брашно и се прибавят към кексовата смес. Разбърква се добре и се изсипва в тавичката,

Кексът се пече около 40 минути или докато забита в средата клечка излезне суха без да има полепнала смес. Изважда се и се оставя да изстине върху решетка. Може да се поръси с пудра захар.

Рецептата е адаптирана от тук.

Ооооо и да ви похваля мама. Вчера сестра ми имаше рожден ден. Да ни е жива и здрава :) Стана на 29 години. Та мама й направила торта и ми прати снимка. Аз не обичам да правя такива торти. Малко по-различни ме привличат за правене. Но много оценявам всички красоти. Ето на мама творението. Цветята са нежни като София :)