Напоследък отново отворих кутията с акварел. Замислих се (а и приятели ми помогнаха да стигна до това прозрение), че рисуването и въобще творенето на нещо би могло много да ми помогне да се чувствам по-добре сега като не съм добре здравословно. И вместо да се сдухвам от всичко, да си повдигам настроението с рисуване. А и е някак глупаво кутията с бои да си стои в шкафа при положение, че съм пръснала толкова пари за това. Освен това докато бях студентка много си мечтаех да имам хубави и качествени акварелни бои, а не можех да си ги позволя и затова ползвах най-евтините, защото имахме няколко пъти в седмицата живопис и щеше да ми излезне златно :D
Сега вече имам мечтаната кутия, а се скътавам.
Тържествено си обещах, че тази година ще е изпълнена с много повече рисуване и сътворено изпод ръцете ми. :) Пожелайте ми успех!

Даже се замислих дали да не си направя един блог в който да споделям какво съм нарисувала. Преди имах един за бижутата, но понеже не ме бива много в писането и разтягането на локуми го изтрих. Може да помисля за това. Или тук да си поддържам нов "етикет".

Планувам освен любимият ми акварел да се заема и с масло. Никога не съм опитвала да рисувам с масло, дори докато бях студентка. Тогава използвах акварел и темпера. Мама напоследък много рисува с масло и много ме зарибява като ми изпраща снимки на нещата си.

Ако още не сте видяли творбите ми може да заповядате в страничката ми във Фейсбук. Признавам си, че не съм правила нищо от много отдавна. Нещо нямах вдъхновение, но можете да надникнете в старите албуми и да разгледате наличните и неналичните неща. Липсва ми да правя бижута. Това е едно от най-любимите ми занимания. Но съм обещала на себе си съвсем скоро да се завърна. А и имам поръчка от една приятелка, на която ме е срам вече да й я бавя.

Снимките са от телефон, затова не са много хубави и ясни.

Желая ви прекрасен уикенд :)

Това е една изключително елементарна рецепта за приготвяне и в същото време е много ефектна и чудесна за непредвидени гости ако имате извадено в хладилника бутер тесто. Беше доста известна из блоговете и в чужбина и тук съм ги виждала, но не бях се наемала да ги изпробвам. Преди два дни имахме гости и ги приготвих за тях.
Аз се възползвах от това видео.

Продукти: за 6-7 броя: 1 лист бутер тесто (400 г)
2 ябълки (най-добре е да бъдат червени за да бъде по-ефектно, но може и други), 3-4 с.л. мармалад от праскови и банани (или някакъв по избор), канела, пудра захар за поръсване, сокът от половин лимон

Бутер тестото се нарязва на 6-7 ленти - около 5 см ширина.
Ябълките се изчистват от семенниците и се нарязват на тънки ленти. Поставят се в купа с вода и сокът от лимона. Загряват се в микровълновата фурна за 3 минути на пълна мощност. Изваждат се и се подсушават.

Лентите от тестото се намазват с четка с мармалада в средата. От едната страна се нареждат със застъпване резенчета ябълка. Нека ябълките да стърчат малко над тестото. Поръсват се с канела и се захлупват с другата част на тестото.

Навиват се на ролце и се поставят във форма за мъфини. Аз лично използвах старата си тава за мъфини, която реших да не изхвърлям още, а да използвам при някакви такива случаи. Постлах квадратчета от хартия за печене и поставих под розичките.

Ако използвате силиконови формички не е нужно да се поставя хартия. Пекат се в предварително загрята фурна на 200-220 градуса за около 40 минути или докато тестото стане златисто на вид. След като се извадят от формичките се наръсват с пудра захар. Може и с канелена захар.

Аз пък напоследък го карам на печени ябълки(и тиква също) без нищо. Малко ми липсват всички неща, които можех да си хапвам преди и силно се надявам скоро отново да мога да ям по-разнообразна храна. Много е досадно да ти се налага да пазиш диета по здравословни причини, особено когато е толкова скучна. Сега най-силно в мислите ми са боб със зеле, булгур с домати и свежа салата :D
Днес даже правих боб с ориз, но за мен е мираж просто.

Ябълките си изпекох в торбичка за печене за половин час на 200 градуса. Не съм слагала никаква течност вътре, нито подправки или подсладители.

И да се похваля с новата си тавичка за мъфини! Скоро мисля да се възползвам от нея и да направя някакви кексчета. Не съм правила от много отдавна защото все не ми оставаше време да си купя нова. С керамично покритие е и силиконови дръжки, които се откопчават и могат да се свалят.

Вчера имахме гости и понеже се събрахме да гледаме филм реших да направя нещо за бързо хапване. Тези мънички бутер хапки са чудесни както студени, така и леко топлички.
Адаптирах рецептата от тук, както ще се хареса у дома.

Продукти: (за 24 броя) 1 лист бутер тесто (400 г)
за пълнежа: 2 сурови наденички - около 200-220 г(каквито харесвате, аз избрах с пушен бекон вътре), 1 белтък, 2 пълни супени лъжици галета, 1/2 малка глава лук - настъргана, 1 малка скилидка чесън - настъргана, 1/3 връзка магданоз нарязан на ситно, 50 г сирене ементал - настъргано (може и друг вид жълто сирене или кашкавал)
1 жълтък разреден с 1 ч.л. вода за намазване

В купа се смесват каймата от наденичките и останалите продукти.

Сместа се разделя на 3 части. Бутер тестото се разточва съвсем мъничко и се разделя на три ленти. Върху всяка лента в средата се разпределя по една част от каймата.

И трите ленти се намазват от едната страна с разбит жълтък. Първо се завива ненамазаната част и след това се захлупва с намазаната и леко се притиска.

Фитилчетата се обръщат наобратно.

Всяко фитилче се нарязва на 8 парченца. На всяко парченце отгоре се правят по два разреза с остър нож и се намазват с разбития жълтък.

Подреждат се в тавичка предварително постлана с хартия за печене и се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна за 20-25 минути или докато станат приятно златисти.

Тези соленки на Йоли ме грабнаха веднага щом ги видях. Наистина не обичам извара, но когато е в тесто всичко е наред. Соленките освен, че са много вкусни са и много красиви. Тестото е приятно на вкус. Според мен може да се използва и с друг пълнеж. Ще пробвам задължително.

Продукти: 150 г фина безсолна извара, 75 г масло (меко, на стайна температура), 1 яйце, 1/2 ч.л. сол, 200 г брашно, 1 ч.л. бакпулвер, 25 зелени маслини без костилка
1 леко разбит белтък за намазване и семена по избор за поръсване

В купа се разбъркват с помощта на вилица изварата, яйцето, солта и маслото до хомогенна гладка смес. Прибавя се брашното към което е добавен бакпулвера и се замесва меко тесто. Тестото става леко лепнещо, но не му добавяйте повече брашно.
Фурната се загрява на 180 градуса, тавичка се застила с хартия за печене. От тестото се взема топчица с размер на орех и се приплесква малко, в средата се поставя маслинката и се загръща от всички страни, оформя се на топченце и се поставя в тавичката. Така се процедира с всички соленки. Намазват се отгоре с разбит белтък и се поръсват със семена.
Пекат се в предварително загрята фурна за около 30 минути или до приятно зачервяване.

Невероятно вкусна торта. Съставките на крема същите както обикновено, но начина на правене е малко по-различен. Кремът за тортата е мекичък, пухкав и много вкусен. Вчера дадох малко и на една приятелка и тя много я хареса. По принцип мислех да я направя само карамелена, но като видях, че в купата имам банани... казах си "Кой е най-добрия приятел на карамела ако не бананът?!". Добро решение. Чудесно се вързаха двата вкуса. Аз също хапнах едно мъничко парченце за да мога да я възхвалявам после :D
Рецептата адаптирах от тази шоколадова бисквитена торта.

Продукти: около 2 и половина пакета бисквити тип Petit Beurre
около 200 мл леко подсладено и затоплено прясно мляко за потапяне на бисквитите
за крема: 750 мл прясно мляко, 2 пак. пудинг Ванилия, 200 г меко масло (на стайна температура), 8 с.л. захар (или 10 ако искате да е по-сладко), 1 консерва сгущенка/карамел/дулсе де лече (аз си купувам от магазин Берьозка)
400 мл сладкарска сметана за разбиване, 1 ванилия
2 големи зрели банана - пюрирани
фино смлени шоколадови бисквити за украса (или нещо по избор)

Пудингът се смесва със 100-150 мл прясно мляко. В останалото мляко се прибавя захарта и се оставя да заври. Добавя се пудинга и се бърка докато се сгъсти. Кремът ще стане по-гъст, но това да не ви притеснява. Изсипва се в купа и се бърка от време на време докато изстине до стайна температура. Прибавя се карамела и се разбива с миксер на ниска или средна мощност. След това се добавя и маслото на стайна температура. Разбива се докато крема добие гладка консистенция. Става много пухкав, лек и приятен.

Аз използвах малка тавичка - 20 на 35 см, но може да използвате и по-голяма. Просто тогава тортата няма да е толкова висока. При мен се побираха по 9 бисквити на пласт.

Тавичката се застила със свежо(стреч) фолио. Започва се с 1 ред бисквити. Бисквитите се потапят за няколко секунди в топлото подсладено мляко. Но не за прекалено дълго за да не се разпаднат. Достатъчно ще си се напоят от крема.
Отгоре се покрива с пласт крем, после пак бисквити, пак крем. На два пъти се разпределя върху крема и от пюрето от бананите. Завършва се с бисквити, а не с крем както обикновено го правя. Така тортата се завива отгоре с един пласт свежо фолио. Оставя се в хладилника за няколко часа - при мен това бяха 7 часа.

След това се отстранява фолиото отгоре и върху тортата се захлупва подходящ поднос и тортата се обръща наобратно. Сваля се и другото свежо фолио.
Сметаната се разбива добре с ванилията и тортата се покрива с нея от всички страни. Поръсва се с смлените шоколадови биксвити и се оставя за още няколко часа в хладилника. Аз лично оставих за цялата нощ.

Въпреки, че има малко повече занимавка от обикновено не е голяма философия тази торта, а е наистина много хубава и си заслужава отделеното време. Може да опитате да я направите в моя вариант или в оригинал като в рецептата от линка горе с шоколадов пудинг. А бихте могли да прибавите към пудинга и 100-200 г от любимият си шоколад за по-наситен вкус.

Поредната супа. Явно съм в серия. Стана много вкусна.

Продукти: 4 средно големи картофа, 1 голям морков, 1 малка глава лук, 2 големи червени чушки, 1 пълна супена лъжица сушени зеленчуци, 1 голяма с.л. масло, 1/2 ч.ч. настърган пармезан, прясно мляко за гъстотата, която желаете, сол на вкус

Зеленчуците се измиват, почистват и нарязват на едри парчета. Заливат се с вода ( 1 - 2 пръста над тях), добавят се и сушените зеленчуци и малко сол и се сваряват до готовност. Пасират се добре и към тях се добавят маслото, прясното мляко и пармезана. Връща се на котлона за още 2-3 минути докато се разтопят маслото и сиренето. Посолява се ако е необходимо (пармезанът е солен).

Сервира се гарнирано с крутончета, хрупкав лук, настърган пармезан, чипс от бекон или каквото ви хареса.

Тази супичка я направих без застройка защото сега ме е страх да консумирам яйца. Реших да й сложа от останалия ми пармезан от тези соленки. Хареса се у дома въпреки, че предпочитат да са застроени супите.
Реших за да я направя по-плътна да мина няколко пъти с пасатора за да се пасират малка част от зеленчуците. Чудесна за студените дни.
Ето я и нея!

Продукти: 5 пилешки бутчета (само долната част) или друго пилешко месо, което обичате, сол на вкус, 2 картофа, 1 морков, 1 малка глава кромид лук, 1 с.л. сухи зеленчуци, една шепа фиде, 1 ч.ч. настърган пармезан

Бутчетата се измиват и се заливат с вода и се посолява малко. Варят се до готовност и се изваждат в чиния да поизстинат. Зеленчуците се нарязват и се добавят към бульона заедно с 1 с.л. сухи зеленчуци. Когато са почти готови се слага и фидето. Добавят се пилешкото месо, накъсано на късчета и се вари до готовност.
Накрая се прибавя пармезана. Сваля се от котлона и се минава няколко пъти с пасатора за да се пасират малко от зеленчуците.

Сервира се с настърган пармезан и/или крутончета.

Да напиша и аз за една най- рецепта. Отдавна си ги бях харесала тези соленки и понеже имах едно парче пармезан на, което му изтича срока на годност през февруари реших да изненадам любимия си мъж с тях. Както и друг път съм споделяла той не обича сладко, но много обича да си похава соленички неща.
На мен не ми е много позволено да ям такива соленки, но бяха толкова вкусни, че не се сдържах и освен "манекенката" от снимката ометох още няколко.
Много хрупкави и крехки, топящи се в устата и много ароматни заради маслото и пармезанът в тях.

С другата част от сиренето пармезан направих пилешка супичка без застройка, която ще споделя сигурно утре. И в този ред на мисли се сетих за една много забавна статия, която беше пусната в кулинарната групичка в която членувам във Фейсбук. Сега ще ви я споделя и сигурно много хора ще се разпознаят в нея.

Винаги е по-добре да изпиеш сокът от ананас.

Много се разсмях като я прочетох защото е едно към едно с мен. И в петък ми се случи за пореден път. Правих соленките с пармезан и понеже ми остана още направих и супата. Правих ябълковия пай, но направих и захаринките за да не изхвърлям парчетата бутер тесто и орехите, които ми останаха. Ако не бях изморена много сигурно щях да направя и салата с останалия пармезан :D Така е, никой не обича да изхвърля храна.

Но стига празни приказки, да споделя рецептата най-накрая. Адаптирана е от тук.

Продукти: 125 г краве масло (на стайна температура), 1 ч.ч. настърган пармезан, 1 ч.ч. брашно, 1/2 ч.л. сол, прясно смлян шарен пипер (или черен)
за поръсване сушен риган и фино смлени орехи


Маслото се разбърква с вилица със смления пипер и солта, след това му се добавя настърганото сирене и се обърква пак. След това се прибавя брашното и се омесва тесто. Завива се в свежо фолио и се поставя в хладилник за половин час.

Разточва се на кора с дебелина около 1.5 см и се поръсва с риган и орехи и се доразточва до 1 см дебелина. Режат се формички по избор и се подреждат върху постлана с хартия за печене тава.

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 10-15 минути (зависи от това как ви пече фурната) или докато добият приятен златист загар. Охлаждат се и се преместват в кутия с капак. На другия ден стават още по-хубави.

* чаената чаша, която използвам е от 250 мл.