Вчера половинката ми имаше рожден ден и аз реших да направя някакъв по-лек сладкиш подходящ за лятото. То като се замисля е все тая какъв ще е сладкиша като само аз ще си го ям, и бабите :) Той не обича сладко. Може би и затова реших на себе си да угодя ахахгха.
Обаче въпреки, че рожденика не обича сладкиши щеше да е странно да не приготвя нищо за подслаждане.

Правила съм и друг път торта с бишкоти, но с маскарпоне и заквасена сметана. Този път исках да използвам цедено кисело мляко за по-голяма свежест.

Продукти: 30 броя бишкоти
за крема: 400-500 г цедено кисело мляко, 400 г заквасена сметана, 1 консерва подсладено кондензирано мляко, сокът от половин лимон, ванилия

2 големи зрели нектарини (може и праскови)

за сиропа: 1 ч.ч. захар и 1 ч.ч. вода

Сиропа се сварява за десетина минути и се оставя да се охлади.

Всички продукти за крема се разбъркват добре с мисер на ниска степен.

Нектарините се пасират докато станат на пюре.

В тавичка (моята е около 20 на 30) се нареждат половината бишкоти като преди това се потапят за кратко в сиропа за да се сиропират. Отгоре се изсипва половината крем и след като се заглади добре се изсипва и пюрето от нектарини. Отгоре се подреждат и другите бишкоти като те също се сиропират преди това. Покрива се с останалия крем. Отгоре може да се украси с каквото пожелаете. Аз използвах шоколадови стафиди.

Завива се със свежо фолио и се оставя в хладилника за няколко часа.

Сладкиша както се вижда от снимките става изключително сочен. И е много подходящ за лятото защото е лек и свеж.

Не мога да си спомня какво точно търсех като попаднах на тази рецепта в нета. Никога не бях правила кюфтенца с доматен сос, които да се варят в соса (освен кюфтетата по чирпански) и реших да опитам вчера за рождения ден на любимия. Станаха много вкусни, харесаха ми определено и пак ще ги приготвя. Много бърза рецепта и лесна също и с много достъпни продукти.
Интересно ми е откъде идва името на рецептата... тук във Варна съм чувала бащата на половинката ми да използва израза "писюрска работа" за набързо свършена работа. Вероятно е от турски език. Поне така си мисля и може би в този ред на мисли затова се казват така тези кюфтета, защото се приготвят набързо и лесно. Ако някой знае откъде идва името на кюфтетата и какво означава ще се радвам да сподели :)
А рецептата я видях ето тук.

Продукти: за кюфтетата: 500 г кайма смес (използвах 60 свинско/40 телешко), 1 яйце, 2-3 щипки стрита чубрица, 1 к.ч. ориз, 1/2 глава лук
за соса: 3 средни домата (настъргани или пасирани - аз ги обелих, махнах им семето и ги пуснах в чопъра до гладка смес), 1 глава лук, 1 морков, черен пипер и сол на вкус, 1 ч.л. с връх червен пипер, малко олио, половин дафинов лист ( при следващото готвене се чудя дали да не сложа цял лист защото сега не му усетих много аромата.), 1 с.л. брашно и вода колкото да покрие кюфтетата в съда.

1-2 с.л. ситно нарязан магданоз

Лукът за кюфтетата се нарязва на ситно, оризът се измива. Всички продукти за кюфтетата се смесват. Оформят се кюфтенца с големина на топка за пинг понг и се оставят да престоят известно време.

През това време се подготвя соса. Доматите се настъргват или смилат в чопър/с пасатор. Аз лично им махнах семките за да не дразнят стомаха на половинката ми. Има проблеми със жлъчката и гледам да премахвам всякакви семенца.

Лукът и морковът се нарязват на ситно. Загрява се малко олио и се задушават лука и моркова до златисто. Добавят се доматите. Наръсва се с червения пипер и брашното и се разбърква енергично за да не станат бучки. Аз лично сипах брашното през цедка. Добавя се малко гореща вода и се оставя да заври. Когато кипне се прибавят кюфтенцата. Течността трябва да ги покрива. Ако има нужда се добавя още вода.
Добавят се солта и черния пипер (тук аз установих, че нямам такъв и сложих малко пушен лют червен пипер).
Манджичката се оставя да къкри на тих огън докато кюфтенцата се сготвят и соса се сгъсти.

Когато ястието е готово се поръсва с нарязания магданоз, разбърква се и се отстранява от огъня.

Миналата година за първи път правих печено сладко от сини сливи, но беше пълен провал! Пекох го твърде дълго и все ми се виждаше, че не е готово и накрая не можеше да се откопае от бурканите. Тази година всичко е наред. Стана вкусно и съм много доволна. Не съм правила други сладка тази година, някак изпуснах всичко и нямах време, но това е любимото сладко на половинката ми и исках да има хубаво домашно сладко за палачинките. :)

Продукти: 3 кг сини сливи, 1 кг захар, 1/3 ч.ч. ябълков оцет, 2/3 ч.ч. вода

Сините сливи се измиват и изчистват от костилките и се режат на четвъртинки. Засипват се със захар и се оставят за през нощта в хладилника за да пуснат сок. На другия ден се добавят водата и оцета и се слагат в загрята на 200 градуса фурна. Пекат се около 2 - 2 и половина часа или в зависимост от фурната ви. Капка от сиропа капната върху чиния не трябва да се разлива. Насипва се в буркани докато е горещо, обръща се с капачката надолу. Може да се стерилизира за 10 минути.

Рецептата ми я каза една жена на пазара :) Аз се чудех колко сливи да взема и тя ми каза тази доза и че я прави от много години.

Видях тази рецепта наскоро при Йоли. Въпреки, че не обичам смокини предизвика интерес у мен защото харесвам смокиновия аромат просто не обичам да ям смокини.
Веднага щом се върнах от Гърция (оттам си донесох голям буркан със сладко от зелени смокини, което мама направи докато беше там, за любимите хора) запретнах ръкави и направих една доза. В съседния двор има смокиново дръвче и част от клоните са в двора на кооперацията та една вечер го "опосках".
Да си призная докато се вареше сиропа не ми хареса много на мирис, но след като изстина стана толкова дъхаво... по-дъхаво дори от сладкото. И така... смятам всяка година да приготвям. Тази година смятам да почерпя с него гостите ни на рождения ден на половинката ми, който е другата седмица.
Благодаря на Йоли, че сподели с всички нас тази интересна рецепта. Жалко, че останахме за толкова кратко в Гърция и ние и мама. Ако имахме малко повече време можеше да направим и там и мама да си вземе в Германия. Сега за съжаление няма как да й пратя.

Продуктите за една доза са: 20-30 листа от смокиня (аз използвах точно 30), 1 кг захар, 1 пак. лимонтузу, 1 литър вода.

Листата се измиват добре и се поставят в тенджера заедно с водата. Варят се 20 минути и се оставят да изстинат. Течността се прецежда в тенджерка и се добавя захарта. Вари се половин час и малко преди да стане готов се слага лимонтузуто. Затваря се в голяма бутилка (или няколко малки). Държи се на студено в хладилника. Може да се стерилизира във вряща вода.

За първи път правя сама лютеница. Едно време на село правехме много, но всеки си имаше някакви задачки, а сега се справих сама. Естествено количеството няма нищо общо с онова тогава. Направих я съвсем семпла, защото половинката ми не може да яде патладжани примерно. Стана вкусна, доволна съм. Накрая я пасирах за да стане гладка.
Утре ще направя още една доза защото и днес ми донесоха домати и няма какво да ги правя иначе.

Продукти: (за 5-6 бурканчета): 2 кг домати (аз използвах страхотни розови домати "биволско сърце" от Петричко, които ми бяха подарък от приятелка), 2 кг червени чушки, 130 мл олио, сол, захар, кимион и черен пипер на вкус

ЧУшките се измиват, изпичат, обелват и изчистват от семето. Аз лично ги пекох на фурна защото няма къде да включвам чушкопек.
Доматите се измиват, разрязват се на четвъртинки и им се изчиства семето. Настъргват се на ренде. В голяма тенджера се поставят доматите и се сваряват докато се изпари течността. ЧУшките се смилат в чопър/блендер и се добавят към доматите заедно с олиото, течността от печените чушки сол и захар на вкус. Аз сложих 3 пълни супени лъжици кафява захар и лъжица и малко сол. Препоръчвам ви да слагате по малко и да опитвате докато нагодите перфектния вкус за вас.
Добавят се кимиона и черния пипер и се оставя да ври на бавен огън докато сместа остане на олио. Разбърква се от време на време за да не загори.

Може да се пасира лютеницата за да стане гладка или да се остави така. Насипва се в сухи бурканчета и се обръщат за 10-15 минути с капачките надолу.

Бурканчетата се стерилизират за 10 минути. Изваждат се от горещата вода и се обръщат с капачките надолу докато изстинат.