Вчера приготвих тази бисквитена торта да се подсладим по случай рождения ден на едната ми сестра - Христина. (Знаете имам си един роден брат - моето всичко, и две доведени сестри. Бая голямо семейство сме.)
Тя пък днес ми каза, че е правила някакво много вкусно реване. Другата ни сестра София й дала рецептата. Та и аз ще  я поискам. Обичам реване и не съм правила от години. 
Та... тортата... Съвсем семпла, но много свежа и вкусна. Използвах бисквитите на Победа, които са в кутия от 4 пакетчета по 12 бисквити мисля, че бяха. 2 с какаови и 2 с обикновени - ванилови. Аз използвах само 1 от какаовите. Пакетът е от 400 г, т.е. аз използвах 300 г.
Кремът ни е много любим, правя го в различни вариации.

Продукти: 300 г бисквити за торта по избор

за крема: 1 пак нишесте ванилия, 600 мл прясно мляко, 12 с.л. захар, 400 г заквасена сметана, 2 бр жълтък, 60 г масло

1 банан, 1 киви, 100 г черен шоколад и ягоди за украса

500 мл прясно мляко се слагат в подходяща тенджерка на котлона заедно със захарта. В купа се разбиват жълтъците, нишестето и 100 мл прясно мляко. Когато млякото започне да завира на тънка струя се изсипва жълтъчната млечна смес и се бърка непрекъснато. Когато се сгъсти се сваля от котлона. Става за под минутка. Прибавя се маслото и се разбърква добре с телта.

Оставя се настрани да изстине като периодично се разбърква. Когато кремът е изстинал се добавя заквасената сметана. В тавичка се слага малко крем на дъното. подреждат се бисквити, крем, нарязан на филийки банан. Отгоре се подреждат другите бисквити, отново се покрива с крем и нарязаното киви. Ред бисквити и се завършва с крем. Отгоре се посипва с нарязания на ситно шоколад. Добре е да остои повечко часове в хладилника за да се напоят и омекнат бисквитите. У нас не издържа много. Първото парче беше отрязано още 3-4 часа след като я направих. Разполагам с един брой лакомник у дома. 😂😂😂
Днес няма и помен от тази торта. Сега на вечеря я довършихме. Бяхме спряли с бялата захар, но ни се дояде сладичко тези дни. 

Здравейте! 

Днес ще ви покажа рецептата за този бърз сладкиш. Въпреки, че от 8 януари у дома сме на нещо като режим и сме отрязали яденето на подобни сладкиши. Замразили сме го във времето. Или поне да се случва изключително рядко. Имаме нужда и двамата от разтоварване покрай празници и т.н. 

И вече няколко дни не сме яли бяло брашно, сладкиши, шоколад и подобни неща. Със сигурност ако не ми се наложи пак заради здравословни причини не бих спряла напълно сладкото, но е добре да се редуцира. Засега вървим добре. Чувстваме се по-добре от преди. Ще видим как ще продължим. Междувременно измислям някакви варианти ако ни прискърца за сладко... да е доста по-щадящо и с по-здравословни неща. 
Скоро ще ви споделя рецепта за едни много вкусни и пухкави шоколадови палачинки, които може да хапнете без капка угризение. 

Продукти за 6 пастички: 12 броя бишкоти

за крема: 30 г масло, 1 с.л. какао, 50 г шоколад с ром (или 50 г черен шоколад и есенция ром), ванилия
за сиропа: 150 г захар, 250 мл прясно мляко, 3 с.л. какао, ванилия
за поръсване: кокосови стърготини /или ядки, шоколад/

В тенджерка се поставят продуктите за сиропа. Вари се на бавен огън докато се получи гъст сироп. 
Половината масло се разтапя с шоколада, добавя се какаото и когато сместа поизстине се добавя останалото меко масло и ванилията. Оставя се в хладилник да стегне.

Бишкотите се слепват по две с шоколадовия крем и се потапят в гъстия почти колкото боза сироп. Овалват се в кокосови стърготини и се поставят в кутия с капак в хладилника да престоят една нощ. 

Здравейте, приятели!

Това е първият ми пост за новата година. Честита  да ви е! Бъдете много здрави, щастливи, изпълнени с много надежда, гонещи мечтите си! Обичайте и бъдете обичани, вдъхновявайте и се вдъхновявайте от всичко! Желая ви от сърце всичко най-хубаво през новата година!

Не знам за вас, но аз за поредна година посрещнах празника вкъщи. Бяхме по домашно облекло, беше ни вкусно, беше ни приятно. Единствено след полунощ малко се изнервих на всичката дъндания от пиратки и всякакви такива глупости. Винаги съм ги ненавиждала. Сега още повече. Кучето ми беше толкова уплашено, че аз дори се уплаших да не му стане нещо. Целият се тресеше. Ние го взехме между нас, гушнахме го и го галехме. Той дълго време не успя да се успокои. Представям си ако беше навън какво щеше да се случи. Не знам каква е тази мания да се гърми. Мен лично ме отвращава.

Като изключим този епизод всичко си беше добре. Хапнахме си вкусно. Бях направила капама, питка, снежанка с кисели краставички и тирамису за десерт. Баницата я направих чак днес за вечеря. Обаче забравих да й сложа късметчета. Да приемем, че всички са ни се паднали, а? 😂😂😂😂😂😂

След това си пуснахме филм. А днес половината ден го проспахме. Вечерта си направихме една хубава разходка. Да съберем апетит за вечеря. 😇😅

Друг път ще ви разказвам за плановете ми за тази година. Сега бързам да ви разкажа за тирамисуто от снощи. Бързично ометохме цяла тава. Аз го преоткривам. Преди не обичах изобщо. Не е класическо, нямах марсала, не ми се използваха и яйца. А освен това и маскарпонето ми беше само 250 грама та импровизирах. Ще ме прощавате за ужасните снимки. 💓

Продукти: около 30 броя бишкоти, чаша подсладено кафе

за крема: 250 г маскарпоне, 250 г рикота, 200 мл сладкарска сметана, ванилия, захар на вкус

какао за поръсване

Сладкарската сметана се разбива на пяна. В купа се смесват маскарпонето, рикотата, ванилията и захарта. Към тази смес се добавя на части разбитата сметана. Трябва кремът да остане пухкав.

В тавичка (моята е с размер 30 на 30 см) се подреждат бишкоти, които са потопени за кратко в подсладеното кафе. Отгоре се изсипва половината крем. Заглажда се и се подреждат и останалите бишкоти отново потопени в кафе.
Добавя се останалия крем. Сладкишът се заглажда и се прибира в хладилника за няколко часа. Най-добре за през нощта. Преди сервиране се поръсва обилно с какао на прах.

Здравейте, приятели! Нямаше ме известно време на хоризонта. Ходих за една седмица при мама в Германия. За съжаление този път нямах никакъв късмет... явно настинах доста в самолета, защото вече 3 дни откакто съм си в България, а все още не съм добре. Почувствах се зле 2 дни след като пристигнах там. Даже се наложи да си взема болничен. Нещо, което не съм правила от две години.

И все пак времето, което изкарах там беше много приятно. Освен това беше свързано и с нещо прекрасно. Сдобих се с една съвършена племенничка. Вече си имам два броя 😍 Успяхме даже два дни да се разходим във Вайблинген. ( ще пусна отделен пост със снимчици от парка там, много е красиво. )
Времето беше разкошно, топло и златно есенно. Красота. Направих много снимки. Хапнах разни забранени за мен неща.

A и си направих едни равносметки, понадъхах се за някои неща... и в самолета взех решение да напусна работа и да се опитам да правя онова, което искам. И така... със малко страх в душата, но и доста развълнувана... ще видим накъде ще ме отвее вятъра. Имам куп идеи и желания и искрено се надявам малко по малко да успея да ги следвам и изпълня. Каквото сабя покаже. Мисля, че човек трябва по-често да излиза от зоната си на комфорт.

А за рецептата днес... Правих го доста отдавна. Дори не помня кога, отлежаваха снимките за когато имам време да ви го споделя.
Този сладкиш е просто невероятен! Освен това се прави за нула време, всичко само се бърка и реди. Не е нужно да имаш кой знае какви умения, а можеш да впечатлиш и с красива визия и с вкус. Аз обичам всички плодове, но на сърце най-много са ми горските... всички уханни дребосъчета.

Продукти: 1 пакет бишкоти

за крема: 600 г заквасена сметана, 400 г крема сирене, 10 с.л. захар, кората от 2 лимона и сокът от половин лимон

за сиропиране: сок от боровинки - аз направих пресен от шепа сини боровинки, малко захар и малко лимонов сок.

за украса: 250 г малини, 125 г къпини, 125 г сини боровинки


 Сметаната и крема сиренето се разбъркват до хомогенност. Добавят се захарта и сокът и кората от лимоните.

В тавичка (моята беше 40 на 30 см) се подреждат натопени в сока от боровинки бишкотки. Отгоре се слага от крема и половината малини. Отново се редят потопени в сока бишкотки, залива се с останалия крем и накрая се покрива с останалите плодове. Оставя се да отлежи за няколко часа в хладилник.

Надявам се да ви хареса този лесен сладкиш. Ако желаете може да ме последвате в инстаграм.

Последна публикация за 2018 година. Време е да я изпратим подобаващо и да се подготвим за всичко ново, което ни очаква през следващата една година. Аз лично съм изпълнена с оптимизъм, макар от време на време да ме нападат черни мисли.Изпращам старата година с всички неща, на които ме научи... къде добри, къде лоши... Възползвах се от всички уроци. Приемам я по скоро като положителна макар, че беше изпълнена и с тъга. Човек трябва да се възползва от всичко, което му е предоставено и да черпи опит от всичко.
Благодарна съм за всеки един момент. Благодарна съм и на моите най-близки приятели, които бяха до мен в много тежки за мен моменти.

Днес няма да споделям с вас някоя шармантна рецепта за торта, нищо напудрено няма да има. Тази нова година ще посрещнем кротко у дома, семейно. Без преяждане. Всъщност дори ще поработим малко преди да хапнем.

Днес си поспах добре до почти 10 часа. Вчера чертах до 2... неусетно мина времето. Започнах деня си както винаги... с яйца. С грах, овче сирене и кашкавал. Бъркани. Истински разкош. Изобщо не усетих как през последните години станах почитател на яйцата. Никога не са били сред най-любимото ми. Но явно човек мени често вкусовете си.

Отметнах плащането на сметки, пазаруване... Ние вкъщи пазаруваме почти всеки ден, което днес беше доста неприятно. С брат ми чакахме поне половин час на опашка  за едни яйца и малко зеленчуци и плодове докато хората като за последно пазаруваха все едно ще се свършва света. Никога не съм го разбирала това макар през годините да съм била част от това затрупване с храна, която уж е за 1 ден, а после я ядеш още поне два...
Сложих капамата да се пече, чертах малко... реших, че е време за последния ми пост тук за тази година. Докато си отпочивам.

Тортата, която ще ви представя е римейк на бабината торта с кисело мляко. Писала съм за нея още в самото начало когато започнах да пиша в блога си. А сега мъничко я попромених. И бабините рецепти търпят интерпретации. Имах малко желатин и цедено кисело мляко вкъщи и исках да направя нещо свежо за десерт.

Пожелавам на всички ви весело и уютно посрещане на новата година и ще се видим догодина :)

Продукти за форма с 26 см диметър.

800 г цедено кисело мляко, сини сливи от компот - пюрирани, сокът и кората от 1 лимон, 8 с.л. захар (може и повече ако не ви е достатъчно сладко), 12 желатинови листа (20 г), 1 пакет обикновени бисквити, малко вода за желатина

250 мл фреш от мандарини и портокали, сокът от компота сини сливи, който също при мен беше около 250 мл
10 г желатин

Желатинът се накисва в мъничко вода докато набъбне, след това се разтваря на водна баня.

Цеденото кисело мляко се разбърква със захарта, лимоновия сок, кората и пюрираните сливи. Когато желатиновата смес вече не е гореща се добавя на тънка струя към млякото като се разбърква непрекъснато. В купата се изсипват натрошените на едро бисквити и се разбърква добре.
Тази смес се изсипва във форма за торта с диаметър 26 см и се заглажда. Покрива се с фолио и се прибира да стегне в хладилника.

След това се приготвя желето. В сокът от сини сливи се накисва желатина и след това на водна баня се разтваря. Добавя се към цитрусовия сок и се оставя да се охлади. След което се излива върху тортата. Прибира се отново да стегне. Може да се украси по желание.

Супер елементарна и приятна тортичка.

Наскоро излезе новият брой на списанието So Into FOOD. Броят е изпълнен с цветности и вкусни красоти. В този брой съм гост в рубриката "Отблизо" и можете да откриете интервю с мен. Можете да изтеглите файла в пдф формат от тук.
Това е една от рецептите с които се включих. Беше оценена от моите приятели като много вкусна и свежа. Сладкиш е, който може да "забъркате" преди лягане и да оставите да отлежи през нощта, да му се насладите на сутринта.

Продукти: за основата: 120 г бисквити диджестив, 50 г печени лешници, 80 г краве масло

за крема: 250 г маскарпоне, 200 г цедено кисело мляко, 70 г кафява захар, сокът от половин лимон, ванилия

250 г ягоди за украса

Бисквитите и лешниците се смилат и към тях се добавя разтопеното краве масло. Сместа се разпределя по дъното на 18-20 см форма за торта с падащо дъно или ринг, като се издига 2 см ръб. Оставя се в хладилник да стегне докато се приготви крема.

В купа се разбъркват с дървена лъжица маскарпонето и цеденото кисело мляко със захарта, ванилията и лимоновия сок. Сместа се разпределя върху основата. Оставя се в хладилник за една нощ. На другия ден се украсява с резени ягоди.

Тази година покрай празниците не успях да меся козунаци, защото бях на работа. Даже яйцата боядисах късно вечерта в събота. Но пък баба се погрижи да ме зареди с домашен козунак, да е жива и здрава! И да не остана по-назад от всички и аз реших да спретна една тортичка с вече изпръхналия и сух козунак. Защо да се изхвърля като може да се направят чудесни десерти с него.
Спрях се на нещо бързо, защото нямам никакво време. Но това не означава, че не е чудесно на вкус. Макар да избягвам сладкото отдавна хапнах една хапка за да видя как се е получила. Чудесна, сочна и свежа е. Аз винаги съм свързвала Великден освен с всичко останало и с аромата и свежестта на лимоните, затова и ги използвах за крема.

Продукти: (за 20-22 см форма): 1 сух козунак
сокът от 3 портокала за сиропиране

за крема: 700 г цедено кисело мляко, 250 г заквасена сметана, 250 г маскарпоне, 150 г пудра захар (или на вкус), сокът от 1 лимон, кората от 1 лимон и 2 портокала, ванилия

за украса: кокосов чипс и ягоди (или каквото ви допадне или с каквото разполагате в момента)

Върху подходящ поднос се поставя ринга за торти (ако имате форма за торта с падащп дъно още по-добре).

Козунакът се нарязва на тънки филии.


 Всички продукти за крема се разбъркват с дървена лъжица. В ринга се подреждат филийки козунак така, че да покрият добре цялото дъно. Ако е необходимо се наслагват и по-малки парченца където има дупчици. Сиропира се с няколко лъжици портокалов сок и се слага 1/3 от крема. Редят се следващите козуначени филийки, отново се сиропира леко и се слага другата 1/3 от крема. Накрая се прави още един ред с козунак, сиропира се и се покрива с последната част от крема. Оставя се да престои в хладилник за поне 5-6 часа. Най-добре цяла нощ. Козунакът поема влагата от крема и той си стяга. Парчетата се режат лесно. Ако искате да измажете тортата отстрани просто заделете малко от крема в една купичка и я доизмажете след като я освободите от ринга.

Украсата оставям на вашето въображение. Аз имах единствено малко ягоди и кокосовия чипс и реших, че ще е перфектна украса. 

Да ви е свежо и сладко!

Наближават коледните празници. Е... има време още, но по това време на годината много хора вече започват да се подготвят психически и да правят планове за менюта, за сладкиши, дребни сладки и т.н.
Аз едва ли ще имам много време за да правя сладки както преди време, но все пак мисля да се отбележа с редовните меломакарона и курабиедес.
Мисля обаче да изпробвам и няколко нови рецепти за дребони сладки и бонбони и да споделя с вас.

Можете да видите стари предложения за бонбони или дребни сладки. Тук също.

А сега ще споделя с вас тези бързи трюфели. Правила съм подобни с крема сирене, към тези има една добавка от нутела. Супер бързи и се получават много вкусни. От сместа се получиха малко над 30.

 Продукти: 2 пакета бисквити Орео (26-8) бисквити, 150 г крема сирене, 2 пълни супени лъжици течен шоколад Нутела.

300 г разтопен на водна баня черен шоколад

 Бисквитите се смилат в блендер/чопър. В купа се смесват заедно с крема сиренето и течния шоколад докато стане лепкаво "тесто". Оставя се в хладилник да стегне за около половин час след което се оформят топчета. Аз ги правих по 15 грама бонбончето. Може и на око.
Подреждат се в тавичка едно до друго и се поставят във фризера за малко за да стегнат. По-удобно ще е при покриването с шоколад.

Шоколадът се разтапя на водна баня. Всяка бонбонка се пуска в купичката с разтопен шоколад и се отцежда с вилица. Подреждат се върху хартия за печене. отгоре се украсяват по желание със смлени бисквити или каквото решите. За да е по-празнично може да украсите със сушени плодове или с цветни и лъскави захарни фигурки. Оставете ги в хладилник докато стегне шоколада и след това може да ги подредите в кутия.


Бонбоните хем са доста непретенциозни откъм правене, хем са уникално вкусни. Ако не ви се "виси" в кухнята с часове и не ви се правят дребни сладки може да заложите на подобни сладости за празниците.

Думите са излишни за този разкошен сладкиш. Малините придават свежа нотка сред нежния крем.


Продукти: (за 20 см форма) 300 г бисквити диджестив с млечен шоколад (аз използвах 200 грама диджестив и 100 грама едни тънки хрупкави бисквитки с бадеми), 70 г краве масло

за крема: 400 г крема сирене, 250 г маскарпоне, 200 г бял шоколад разтопен в малко животинска сметана, 200 мл сладкарска сметана за разбиване (използвах млечна на Президент), сокът и кората от 1 лимон, пудра захар на вкус
250-300 г пресни малини

150-200 г малини за гарниране

Аз нямам форма за торта с размер 20 см, затова използвах ринг. В тавичка сложих хартия за печене и отгоре заключих ринга на 20 см.

Бисквитите се смилат в чопър или както ви е удобно. Към тя се добавя разтопеното масло. Обърква се добре и се разстила в ринга. Може да се издигнат и ръбчета, но аз предпочетох да е без. Слага се в хладилника да стегне докато приготвяме крема.

В купа се разбиват на гладък крем крема сиренето и маскарпонето, добавят се разтопеният в малко сметана шоколад, сокъти кората от лимон и захарта на вкус. Накрая се добавя и разбитата сметана. Тя се обърква с другата смес с лъжица.

Изсипва се половината крем и се заглажда в ринга. отгоре се покрива с малини и се разпределя останалата част от крема. Подреждат се останалите малини и се прибира в хладилника за няколко часа. най-добре за цяла нощ.

Когато чийзкейка е готов с нож се прокарва по ръба на формата/ринга и се освобождава. Може да се премести в подходящ поднос.

Най-добре се реже парче със сгорещен нож (под гореща вода) и забърсан от водата.

За никого не е изненада, че този сладкиш се появява рано или късно във всеки блог за храна. Става лесно и са нужни няколко часа за да омекне. Може да се направи от предната вечер и на другия ден да се предложи на гости, да се вземе за пикник :) Вкусен е. Не е особено калоричен и здравословен. Никак даже. Но пък навява приятни спомени и е наистина вкусен. Бисквитите от които се нуждаете са чаени без дупка. Аз имах само пакет Диджестив и използвах тях, но може да си се използват класиката за нас Руен или подобни. Просто не трябва даима дупка в средата.



Шипковия мармалад който използвам от няколко години е просто великолепен. От производител го купувам и винаги се зареждам с 4-5 бурканчета. Първоначално го поръчвах от Интернет, но от известно време хората, които го произвеждат започнаха да участват август месец на Панаира на занаятите тук във Варна и ми идват на крака както се казва. Разкошен е... точно като едно време... като в детството ни. Не е като ужасния мармалад  който се намира по магазините пълен с пектин в който преобладават ябълките, а само се казва шипков. Този си е 100% шипки.

За едно тлъстичко руло или две по-малки ако ще използвате стандартните чаени бисквити ви трябват: 250 г чаени бисквити без дупка. Както казах моите бяха Диджестив.
100-125 г хубаво краве масло, едно бурканче шипков мармалад.

За овалване: кокосови стърготини. Може да използвате и орехи или други ядки. Аз не разполагах в момента и го овалях в кокос.

Маслото на стайна температура се разбърква с мармалада до хомогенност. Намазва се бисквитка и за нея се залепя друга и така докато се приключи с всички бисквитки. Накрая рулото се намазва и отвън. Овалва се в кокосовите стърготини (или ядки) и се завива в стегнато руло със свежо фолио. Оставя се за няколко часа, най-добре цяла нощ в хладилника.

Реже се с остър нож под ъгъл за да се получи този красив разрез.

*рулото може да се "облагороди" преди да се нареже като се залее с шоколад и ядки. Или пък всяка нарязана филийка може да се залее с шоколад като бисквитка.