Показват се публикациите с етикет сиропирани сладкиши. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сиропирани сладкиши. Показване на всички публикации


Здравейте! 

Днес ще ви покажа рецептата за този бърз сладкиш. Въпреки, че от 8 януари у дома сме на нещо като режим и сме отрязали яденето на подобни сладкиши. Замразили сме го във времето. Или поне да се случва изключително рядко. Имаме нужда и двамата от разтоварване покрай празници и т.н. 

И вече няколко дни не сме яли бяло брашно, сладкиши, шоколад и подобни неща. Със сигурност ако не ми се наложи пак заради здравословни причини не бих спряла напълно сладкото, но е добре да се редуцира. Засега вървим добре. Чувстваме се по-добре от преди. Ще видим как ще продължим. Междувременно измислям някакви варианти ако ни прискърца за сладко... да е доста по-щадящо и с по-здравословни неща. 

Скоро ще ви споделя рецепта за едни много вкусни и пухкави шоколадови палачинки, които може да хапнете без капка угризение. 


Продукти за 6 пастички: 12 броя бишкоти

за крема: 30 г масло, 1 с.л. какао, 50 г шоколад с ром (или 50 г черен шоколад и есенция ром), ванилия
за сиропа: 150 г захар, 250 мл прясно мляко, 3 с.л. какао, ванилия
за поръсване: кокосови стърготини /или ядки, шоколад/

В тенджерка се поставят продуктите за сиропа. Вари се на бавен огън докато се получи гъст сироп. 
Половината масло се разтапя с шоколада, добавя се какаото и когато сместа поизстине се добавя останалото меко масло и ванилията. Оставя се в хладилник да стегне.

Бишкотите се слепват по две с шоколадовия крем и се потапят в гъстия почти колкото боза сироп. Овалват се в кокосови стърготини и се поставят в кутия с капак в хладилника да престоят една нощ. 







Здравейте, приятели!

Вече ми е едно такова уютно и коледно в душата. И тиквено също. Много студено, но тиквено. 😂😂😂
Остават ми още около две седмици на работа и вече нямам търпение да приключа защото веднага след това ще се запиша на шофьорски курс. Даже онзи ден се обадих да поразпитам. Нещо, което едновременно ме стресира и ме кара да се чувствам развълнувана. Нали знаете онова неизвестното как едновременно те привлича и плаши. И в главата ми плуват мисли дали ще се справя. Но защо пък да не се справя. И такива неща.




За рецептата: 12 кори за баница, около 200-300 грама настъргана на едро тиква, 1 пакетче канела, 3 с.л. захар.
150 грама краве масло.

За сиропа: 2 ч.ч. захар, 2 ч.ч. вода


Тиквата се смесва с 3 с.л. захар и пакетче канела. Маслото се разтопява.

Слагат се две кори една върху друга. Най-горната се намазва хубаво с масло. Поръсва се малко от тиквената смес. Не трябва да е много, тя е по скоро за вкус. Разпределете си я на 6 порцийки. Навива се върху шиш, дръжката на дървена лъжица, дебела кука за плетене откъм късата страна на стегнато рулце. След което с помощта на леко придърпване се накъдря леко и зе избутва от шиша в тавичката. Така се процедира и с останалите кори.

Залива се с останалото масло. С помощта на четка се намазва навсякъде. Пече се в предварително загрята фурна на 180-200 градуса докато придобие красив златист цвят.

Оставя се да изстине. През това време се приготвя сиропа. Сварява се от водата и захарта, вари се 5-10 мин. Саралията се залива с топъл сироп и се оставя за една нощ да почине и да попие всичкия сироп.

Такава вкусотия, че не мога да ви опиша.




Здравейте!
Намерих наскоро суров кадаиф в един магазин в Делта Планет Мол за турски вкусотии. Много се зарадвах. Преди си поръчвах да ми пращат от Гърция по няколко пакета и си ги замразявах. Обаче ми излизаше доста скъпичко. После пък до Медицинския във Варна имаше турски магазин в който продаваха суров. Явно не им вървеше много, защото спряха да го зареждат. После и магазина изчезна. Дано не го сполети и този същото нещо. За всеки случай си взех два пакета да си имам във фризера.

От там си взехме някаква супер странна баклава с още по странно име, което така и не запомних. Беше направена само и изцяло от шам фъстък. Най-вкусното нещо, което съм яла. Трябва да мина да взема пак и да си запиша и името на сладкиша.

Днешната рецепта всъщност направих доста отдавна. Отлежаваше си. Много голяма вкусотия.

А и да се похваля с нещо... снощи си инсталирах блога (новия) и започвам да го разучавам. Страхотен е. До седмица би трябвало да мога да започна да си го оформям, да си попълвам старата информация от този. Дано до края на годината наистина да успея да го завърша. Много съм развълнувана.



Продукти: 250 г суров кадаиф

за крема: 600 мл прясно мляко, 1 пудинг ванилия, 1 пак ванилия, 2 жълтъка, 60 г масло, 400 г цедено кисело мляко, 16 с.л. захар

за черешите: 200 г череши (пресни или замразени), 2 с.л. нишесте, 5-6 с.л. захар, сокът от 1/2 лимон, 100 мл вода

за сиропа: 1 ч.ч. захар, 1 и 1/2 ч.ч. вода, сокът от 1 лимон


В тавичка (при мен 40 на 25 см) се накъсва суровият кадаиф. Запича се до златисто. През това време се приготвя сиропа. Вари се десетина минути. Запечения кадаиф се залива с горещия сироп и се оставя настрани да поизстине.

За крема се разбиват двата жълтъка с около 100 мл прясно мляко и пудинга. Останалото мляко се слага в тенджерка със захарта и ванилията и се оставя да заври като постепенно се налива на тънка струя жълтъчената смес. Разбърква се непрекъснато около минута. Сваля се от огъня и се добавя маслото. Разбърква се до пълното разтапяне. Кремът се оставя настрани да изстине като от време на време се разбърква за да не се образува коричка. След като е изстинал достатъчно се добавя постепенно цеденото кисело мляко и се разбърква добре.

В дълбок тиган се слагат черешите, захарта, лимоновия сок и водата. Оставят се 10 - тина минути на огъня и се добавя нишестето разтворено с мъничко вода. Разбърква се докато се сгъсти леко.

Кремът се разпределя върху кадаифа след като са изстинали и двете. Отгоре се разпределя черешовата смес. Оставя се да престои в хладилник за няколко часа.




... плюс още едно мляко при мен. 😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂

Адаптирано от 24 Kitchen. Поради липса на някои продукти замених с това, което имах налично вкъщи. И реших да покрия със свеж крем със заквасена сметана и лимони. Добро решение се отказа... Перфектно се съчетава тази свежест със сочния блат. Прекрасен сладкиш! Канех му се отдавна, но все не му беше време.
Наскоро опитах сладкиша в едно заведение тук във Варна. Беше приятен, но честно да си призная моят е по-вкусен. Не защото аз съм го правила, а защото наистина стана по-вкусен. Макар, че то всичко е въпрос на вкус и на някой може и да не му допадне.

Вчера занесох 3 парчета на работа да опитат и им хареса. Утре ще се събираме с приятели да си правим печено агнешко и ще взема да хапнем и там.

Сладкиша е много деликатен и нежен. Искам да го "подаря" на един от най-близките ми хора, моята приятелка Хиси, която днес има рожден ден. Тя е също толкова деликатна и нежна. Пожелавам й да е много щастлива, обичана, здрава, подкрепяна и да сбъдне мечтите си съвсем скоро! Обичам те, Хиси! 





Продукти: за блата: 4 яйца, 1 ч.ч. захар, ванилия, 130 мл разтопено и леко охладено краве масло, 60 мл прясно мляко, 1 пак бакпулвер (10 г.), 1 и 1/2 ч.ч. брашно, щипка сол

 За заливката: 1 консерва подсладено кондензирано мляко, 1 ч.ч. сметана (ако не е посдладена може да се сложи захар на вкус), 1 ч.ч. прясно мляко, ванилия

за крема: 800 г заквасена сметана, сокът от половин лимон, кората от 1 лимон, ванилия, пудра захар на вкус

за украса: пресни плодове и кора от портокал (или нещо по ваш избор)



 Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка се намаслява с масло и се поръсва с малко брашно, като излишното се изтръсква. Моята тавичка е с размер 35 на 25 см.

В купа се смесват брашното, солта, ванилията и бакпулвера. В друга купа се разбиват яйцата със захарта на гъст крем. Може да се използва и миксер и тел. Прибавят се маслото и млякото и към тях се добавят сухите съставки. Сместа се разпределя в тавичката. Пече се около 30-35 минути или докато клечка забита в средата излезне без полепнали по нея трохи. Оставя се да изстине напълно и се надупчва целия.

Продуктите за заливката се смесват и се изсипва върху сладкиша. Когато попие напълно се покрива и с крема.

Крема се приготвя като заквасената сметана се разбърква внимателно с дървена или силиконова бъркалка със сока и кората от лимон, ванилията и захарта. изсипва се върху сладкиша и се оформя. Оставя се да престои за поне 2-3 часа.

Сервира се с поръсени лимонови корички и сезонни плодове. Да ви е сладко и сочно! :)
Ако и вие като мен сте отлагали дълго направата на този сладкиш - поправете се!
Много е лесен и е просто чудесен!











                                                                                                                                                                            


Това е един разкошен и ароматен сочен сладкиш. Аз направих лека грешка, че малко преварих сиропа, защото както винаги правех сто неща наведнъж и стана малко по-сладко отколкото трябва, но въпреки това беше върховно вкусен. Отдавна му бях хвърлила око. Имах един пакет суров кадаиф във фризера и реших да го спретна. Носих малко от него и на работа и колегите, които го опитаха казаха, че им харесва. Даже Митко яде, което си е победа за мен. 😍😅😅

Рецептата е адаптирана от тук.


Продукти: около 400 г суров кадаиф, 150 г масло - разтопено

за крема: 250 г крема сирене, 250 г рикота (или извара, кварк), 1 голямо яйце, ванилия, 50 г стафиди, 50 г червени боровинки, 4-5 с.л. пудра захар, кората от 1 лимон

за сиропа: 2 ч.ч. захар, 2 и 1/2 ч.ч. вода, сокът и кората от 1 голям лимон, ванилия


В купа се разбърква суровия кадаиф с маслото. В тавичка се разпределя половината от кадаифа.

В купа се разбъркват всички продукти за крема. Той се разпределя върху кадаифа в тавичката и отгоре се наръсва с останалия кадаиф. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за час и 10 минути.

Малко преди да стане готов сладкиша се приготвя сиропа от продуктите, като се оставя да поври 5 минутки. Сладкиша се залива със сиропа и се оставя да изстине след което се оставя в хладилник за няколко часа.













Или просто казано "портокалопита" или "пацавуропита". Преди доста време писах за една такава сладка сиропирана млечна баница - тук. Тогава мама ми каза рецептата за нея. Този път ще ви споделя един мързелив начин да направите такава баница. Общо взето бъркаш, печеш, сиропираш и ядеш 😂😂😂😂😂😂😂

Името на този вид "пити" означава нещо като парцалива баница, идва от думата "пацавура", което означава точно парцал, който се използва з чистене, "разръфан" парцал (стирка по нашенски 😁). Вероятно заради начина по който се прави, така набързо, с надиплените кори за баница, са я кръстили така.
Това няма значение, защото е много сочна и вкусна, а както виждате и много красива. Тази особено е много слънчева. Продуктите са много достъпни и няма нужда от някаква предварителна подготовка или нещо по-специално.
Рецептата е адаптирана от тук.




Продукти:малко повече от половин пакет кори за баница - около 300-350 г

за крема: 1/2 ч.ч. олио, 3 яйца, 1/2 ч.ч. захар, 300 г цедено кисело мляко (всъщност може да използвате и обикновено, аз просто имах само цедено в момента), кората от 2-3 портокала, 1 пак бакпулвер, ванилия

за сиропа: 2.5 ч.ч. прясно изстискан сок от портокал (или  вода, или смес от двете)
1/5-2 ч.ч. захар




От корите за баница се отделят 2, които се оставят загърнати в пакета за да не изсъхват. Другите се изкарват навън и се оставят около половин час за да изсъхнат и да станат трошливи.

Включва се фурната на 180. Тавичка (при мен 20 на 35) се намазва с олио и се покрива с двете отделени кори.

В купа се разбиват захарта с яйцата на гъст крем, добавя се олиото, портокаловата кора , киселото мляко и бакпулвера.
Изсушените кори се начупват с ръце вътре в сместа с млякото и яйцата. Обърква се добре и се изсипва в тавичката. Отгоре може да се подредят нарязани филийки портокал.

Пече се около час или докато стане приятно карамелено кафеникаво на цвят.

Докато се пече сладкиша се сварява сиропа от сока и захарта.

Сладкиша се полива с горещия сироп и се оставя да го поеме и да изстине.












Отдавна искам да ви представя този разкош. Но все не оставаше време. За тази баклава брат ми ми звъня специално да ми каже колко е вкусна, а той не е по десертите. Никак дори! Всеки, който я опита я хареса страшно много. Идеална за любителите на по-сладките десерти с присъствие на шоколад.

Правих я отдавна, преди 3 седмици може би?! Но споменът за вкуса остава.

Рецептата видях в сайта на Акис Петредзикис. Той е победителя от последния Мастършеф в Гърция. Много ми харесват рецептите, които прави.

Адаптирана от тук.



Продукти: 250-300 г фини кори за баница

за пълнежа: 300 г орехи, 100 г бял шоколад, 100 г млечен шоколад, 2 ч.л. канела

за сиропа: 350 мл вода, 1 ч.ч. захар, 2 ванилии, пръчка канела /или 1/2 ч.л. канела на прах/

125 г разтопено масло за баклавата

за заливката: 60 г млечен шоколад, 1 с.л. масло


Първо се приготвя сиропа от продуктите. Оставя се да кипне и след като покипи 5 минути и захарта се е разтопила напълно се сваля от огъня. Оставя се настрани.

Фурната се загрява на 150 градуса.

Орехите се пускат в блендера/чопъра заедно с канелата за кратко, колкото да се натрошат, но да не са фино смлени. Към тях се добавят нарязания на дребно шоколад и ванилията.

Тавичка (моята беше 20/30 см) се намазва хубаво с масло. Отгоре се поставя една кора за баница така, че краищата й да останат отвън. Наръсва се с малко масло и така се процедира и с втората и третата кора. Върху тях се поставя шепа от орехово-шоколадовата смес, покрива се с кора, която се наръсва с масло и отново се поръсва с орехово-шоколадова смес. Така се процедира с всички кори. Отделят се само 3, които ще са за най-отгоре.

Когато сместа свърши, краищата, които са останали отвън на корите се прибират внимателно навътре и се притискат леко.  Отгоре се покрива с една кора. Поръсва се с масло. След това се покрива с втора и отново се наръсва. Накрая се покрива с последната. Наръсва се с останалото масло.

Баклавата се прибира в камерата/хладилника за няколко минути за да може да се нареже по-лесно преди да се сложи във фурната.

Реже се на квадратчета. Пече се около час и половина - два или докато корите станат хрупкави и златисти.

Горещата баклава се полива със студения сироп.

Оставя се да попие добре. Най-добре за цяла нощ.
Преди сервиране се прави заливката от маслото и шоколада, като се разтопяват на ниска степен в микровълновата фурна или на водна баня и се поръсва със шоколадовия сос.

И сте готови да се насладите на тази красота :)




 

Днес е Денят на майката и реших да направя любимият ни екмек кадаиф. Този път реших да използвам друг крем. Този от бисквитената торта на Пепи с маскарпоне.

Тук може да видите първият ми опит - кофти снимка, но тогава снимах с една сапунерка :D
Екмек кадаиф още от първия път правя само със суров кадаиф. Сигурна съм, че ще стане и с готовия изпечен, който продават по магазините, но аз просто харесвам този. А е и много фин, много ми харесва. Доскоро знаех, че в България може да се поръча онлайн от София. Но мога да споделя с удоволствие, че може да се намери и във Варна.
До Медицинския университет на ул. Иван Асен в един турски магазин. 15 лева е килограма там. Аз си купих половин килограм преди да дойда при мама и си го прибрах във фризера. Преди ми изпращаха от Гърция вакуумирани пакети по 400 грама и аз си ги съхранявах във фризера. Перфектни са си и след това, а можеш да се заредиш за по-дълго време.

Имахме гости днес. Много харесаха сладкиша и съм много доволна. Много си отива с този вкусен пухкав крем. Правихме с мама и пастицио :) Ще споделя.

Честит празник на всички майчици! Бъдете ни много здрави!


Продукти: около 300 г суров кадаиф, 100 г филирани бадеми, канела

за крема: 1 пак пудинг ванилия, 500 мл прясно мляко, 2 жълтъка, 150-200 г захар, 250 г маскарпоне, 250 г заквасена сметана

за сиропа: 1 и 1/2 ч.ч. вода, 1 и 1/2 ч.ч. захар, сокът от половин лимон, 1 ванилия

канела и филирани бадеми за поръсване.



Кадаифът се разпределя в тавичка (размер 30 на 25) и отгоре се поръсва с канела. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна. Като малко преди да стане златист се прибавят филираните бадеми. За да не изгорят ако се сложат в началото.


Приготвя се сироп от продуктите. Вари се 5 минути. Напоява се със сиропа и се покрива с фолио докато стане крема.


100 мл от млякото се разбърква с пудинга и разбитите добре жълтъци. Другото мляко се кипва със захарта и след това постепенно на тънка струя се добавя яйчената смес като се разбърква непрекъснато. Добавя се бучката масло. Оставя се настрани до пълно изстиване като се разбърква от време на време за да не хване коричка.
Маскарпонето и заквасената сметана се разбъркват с виличка и след това се добавят малко по малко към крема. Става лек и пухкав.


Кремът се разпределя отгоре и се покрива със свежо фолио. Прибира се в хладилника за няколко часа. Най-добре е да се направи предната вечер и да престои цялата нощ в хладилник. Наръсва се с канела и филирани бадеми преди сервиране за да не омекнат в хладилника :)