Отдавна не съм писала. Малко сме болни вкъщи... Вирус ли е, какво е - не знам, НО направо ме сцепва главата оттогава, гърлото ме болеше, някаква фина хрема ми дразни носа. Абе ужас направо!. Моят мъж пък няколко дни беше с 39 градуса температура и има ужасна кашлица и въобще всички екстри И какво по-хубаво за хапване от едно горещо и вкусно телешко варено?!
Не бях правила от много време, а той пък все ми повтаряше колко му се хапва.
Ходих да си плащам осигуровките и се отбих до месарницата на пазара и взех едно джоланче, че да стане по-хубав бульона от костта.

Продукти: 800-900 г телешко джуланче с костта (може да си изберете и други части от телето, но с кости се получава по-богат бульона), 2 големи моркова, 4-5 средни картофа, 1 с.л. сушени зеленчуци, сол на вкус

Телешкото джоланче се залива с вода и се оставя на среден огън да се вари около 1.5-2 часа. През това време се отпенва. А може да го свалите от огъня като кипне, да го измиете и да покриете с вода отново и така да го варите това време. Може също месото да се накисне предварително.
През това време се долива водичка като започне да намалява. Аз лично слагам повече вода, защото у дома обичаме да има много бульон.
Изважда се месото в чиния. Направо се разпадаше от кокъла, толкова хубаво се беше сварило. Поставят се нарязаните зеленчуци на едро и сушените зеленчуци и сол на вкус. Месото се накъсва или нарязва на парченца и се връща обратно. Вари се още около час.
Аз лично оставям костта да се вари вътре и през този час.

Може да се сервира поръсено с магданоз. Малко бавно става, но пък е много вкусно и питателно.

Сезона на зеленийките :) От тях обичам само коприва, но вкъщи всички ги обичат всичките :) Затова макар да не обичам с удоволствие им готвя.

Тази яхнийка е перфектна за пролетта със своите продукти, лекичка и е постна.

Продукти: една купа изчистен лапад (все още нямам везна - кой ли ще се учуди)... около 300-400 г, 4-5 средни картофи, 1 връзка пресен лук, 2 домата, малко олио, 1 ч.л. червен пипер, сол на вкус, 1 с.л. сушени зеленчуци (толкова ги обичам), 1 връзка магданоз

Почистения лапад се нарязва на едро. Като го почистите не забравяйте да махнете средната жила. Зеленият лук се нарязва на дребно.
Обелените и измити картофи се нарязват на едри кубчета. В дълбока тенджера се поставят олиото, лука, нарязания лапар и мъничко вода и се оставят да се задушат докато променят цвета си. Добавят се червения пипер, картофите и настърганите домати, сушените зеленчуци. Сипва се вода за да покрие картофите. Добавя се сол на вкус и се вари на тих огън до омекване на картофите. Около 40-тина минути.
Може да намачкате няколко от картофчетата.
Изключва се котлона. Към яхнията се добавя нарязания на ситно магданоз и се захлупва.

Този път публикацията ми ще е малко по-различна. Малко като изповед, но отдавна обмислям този пост. И отдавна обмислям създаването на една "табелка" за "СРЧ".

Не знам откъде да започна... защото в главата ми все още е каша. Но ще се опитам да синтезирам нещата.

На 12 февруари ми беше поставена диагноза СРЧ - Синдром на раздразненото черво след редица изследвания. Нещо съвсем ново за мен. Още повече, че аз никога не съм имала проблеми със стомаха или червата си. Обясниха ми, че причината е в това, че аз съм изключително емоционален човек и преживявам и приемам всичко много навътре. С една дума - стрес.
Като се замисля всичко щеше да си е наред ако не се беше наложило да ми правят операция през декември, от която дойде целият този стрес, но така ми било писано явно. Сега ще се борим :)

Оттогава насам съм в непрекъснато ровене за информация, в проучвания и опити.

Не намерих хубава информация на български език, която да ми свърши работа в моите търсения специално за храненето и точно заради това започнах да се замислям да добавя такава секция в блога си, който няма да промени идеята си и ще си е моят кулинарен блог. Но в който да споделям борбата си с това състояние и ще е супер ако мога да съм полезна на някого.

Много е стресиращо когато ти кажат, че вече няма да се храниш нормално както преди и когато разбереш, че много от любимите ти неща за ядене са ти забранени. Но с времето някак започваш лека полека да свикваш с идеята и да търсиш начини да правиш вкусни неща и с малкото неща, които можеш да ядеш.

Смятам, че диетата за СРЧ си е строго индивидуална, но все пак има и някои основни неща, които ако се спазват би трябвало човек да се чувства доста по-добре.

В блога ще продължавам да си публикувам това, което си готвя за всички вкъщи, просто ще споделям и кои ястия са подходящи за хора с този проблем. Като не обвързвам никого с тази информация. Аз не съм лекар, не съм медицинско лице. Аз страдам от това и ще споделям моите търсения и опити, грешки и т.н. Нямам намерение да го превръщам в блог за болежки.


Прекрасен ден от мен! Ще споделя скоро повече за СРЧ и имам и няколко подготвени рецептички, които си чакат да бъдат записани. За едно кремче с банани и целувки и лапад с ориз.

Първо искам да честитя днешния празник на всички дами! Желая ви най-много здраве! Бъдете обичани, обгрижвани и да получите много сладки целувки :)

Другото нещо, което искам да споделя е, че съм много щастлива, че тази година Блоговодител са ме номинирали за Годишните им награди в категорията Бързо и вкусно. Изключителна чест е за мен и съм много благодарна, тъй като блогът ми макар и доста старичък не е от най-известните.
Можете да ме подкрепите тук.
Ето я моята категория.
Можете да гласувате с профила си във Фейсбук или да се регистрирате в Блоговодител ако нямате регистрация.
Не забравяйте да гласувате и в останалите категории. Има страхотни блогове. А освен това ще има и томбола накрая с награда за някой от гласувалите във всички категории.
Аз ви благодаря предварително за подкрепата! :) За мен е чест!

А сега за рошавите целувки! Станаха чудни! Точно както баба ги правеше едно време. Хрупкави отвън и мекички и дъвчащи отвътре. Имах си даже и дегустатор - една приятелка, която много, ама мноооого обича сладичко и много ги хареса. Рошави... ами просто нямам пош, нямам и шприц.
Не бях правила целувки от много години между другото. А сега ми останаха 2 белтъка и вместо да стоят в хладилника и накрая да ги изхвърля реших да ги разбия на целувки.

Продукти: (При мен станаха 18 целувки, но зависи много от размера) 2 белтъка, 130 г кристална захар, 1 ванилена захар, няколко капки прясно изтискан сок от лимон

Белтъците се разбиват на хубав сняг с меки връхчета след което се добавя лимоновият сок и се разбива още малко. Добавя се захарта и ванилията на два пъти като се разбива добре на бърза скорост докато сместа стане лъскава и захарта се усвои.

Фурната се загрява на 120-30 градуса. Целувките се оформят върху тавичка покрита с пекарска хартия и се пекат около час- час и малко. Фурната се изключва и целувките се оставят до пълното й изстиване. Те си се доизсушават :)

Можете също да ги сушите и още по-дълго на по-ниски градуси. Примерно за цяла нощ на 60 градуса. Но аз лично ги правя така.

По миналата седмица ми подариха един пресен ананас и понеже не мога да ям сурови плодове реших да си го изпека. Възползвах се от тази идея, с леки промени.

Стана много вкусен. Дори използвах част от него за да гарнирам едно млечно кремче, което ще покажа скоро.

Продукти: 1 ананас
за маринатата: 2 с.л. масло, 2-3 звездички анасон, 1/2 ч.л. канела, 1 с.л. захар, сокът от 1 портокал, ванилена захар

Всички съставки за маринатата се смесват и разтапят или в тенджерка на котлона или в микровълновата.
Ананасът се почиства и нарязва на 6 или 8 парчета. Отстранява се средната твърда част. Подреждат се в тавичка и се заливат с маринатата.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 30-40 минути или докато добият лек загар по краищата.

Може да сервирате самостоятелно или със сладолед или заквасена сметана с малко пудра захар. Може да се консумира топло или студено.

*Може да се използва масло от кокос и да се консумира по време на пости.

Тази баница я правих преди много месеци и снимките си отлежаваха в едно албумче. Хич не са хубави, но няма значение. Важна е идеята. Пък като я правя пак може да подменя снимките.
Използвах за основа рецептата за баница на тиган, но добавих задушен в малко масло спанак.Може да се направи и с лапад или други зелении. Може също да се сложи и пресен лук. В случая аз сложих само спанак.

Продукти: за 1 баничка в тиган с 24 см диаметър: 6 кори за баница, сирене
олио за намазване на тигана
за яйчената смес: 1 яйце, 50 мл олио, 100 мл прясно мляко, 100 г кисело мляко, 1/2 ч.л. сода за хляб
около 150-200 г пресен спанак и 1 лъжица масло

Спанакът се задушава в маслото до омекване и се посолява леко. Оставя се да изстине.

Всички продукти за яйчената смес се разбъркват добре, като содата за хляб се "угасява" в киселото мляко.

Тиганът се намазва с малко олио и върху него се поставя една кора. Другите кори се накъсват на парченца като се оставя едно по-големичко около 20/20 см за "капаче".

Вземат се от парченцата накъсана кора. Топят се в яйчената смес и се подреждат върху кората. Отгоре се поръсва със сирене. След това пак се прави един ред с напоени кори. отново сирене, разпределя се цялата спаначена смес и пак се процедира така с напоени корички, пак сирене и най-отгоре се поставя напоеното отделено голямо парче. Баницата се загръща от всички страни за да стане като пакетче и се слага на слаб котлон да се пече. Аз го пекох на втора степен.
Когато се зачерви от долната страна (проверявайте за да не я изгорите) се поставя отгоре една чиния с помощта на която се обръща баницата и се връща в тигана с неопечената страна отдолу. Пече се до готовност.

Можете да видите как се прави само със сирене стъпка по стъпка тук.

Вчера правих за първи път ориз със спанак. Беше ми много трудно да го опитам как е на вкус, признавам си! Просто не мога да понасям вкуса на зелениите. Но у дома много обичат и реших вместо редовната супичка да им го направя така.

Може да бъде сервирано като постно ястие ако няма към него яйце, затова съм го прибавила и към вегетариански и към постни.

По-редичко го направих и малко по-разварен оризеца защото у дома така го харесват, но не е нужно да го приготвяте по моят начин.
Днес в Билла имаше хубав спанак и взех един пакет, а се сдобих и с един пакет пресен лапад и пак си поръчаха да им сготвя така.
Накрая ще ви споделя и няколко снимчици от моренцето, защото вчера си направихме хубава разходка с приятелка.

Продукти: 300 г изчистен спанак, 1 ч.ч. ориз, 1 връзка зелен лук, сол на вкус, 1/2 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. червен пипер, олио
по 1 яйце на човек за гарниране (може и без това)

Мазнината се загрява в тенджера с незалепващо дъно (ако нямате такава като мен после жална ви майка като дойде ред да миете :D Номер 1 в To do списъка е да се сдобия някога с една хубава тенджера, моите всички са обикновени емайлирани)
Зеленият лук и спанакът се измиват, почистват и се нарязват на по-едро. Задушават се за няколко минутки в олиото. Добавя се измитият ориз, подправките и 3 ч.ч. вода. Оставя се да къкри на много слаб котлон под похлупак до пълна готовност на ориза. Моите котлони са с 9 степени, аз готвих ориза на 2-3.

Може да добавите и 2 и 1/2 ч.ч. вода и ако се наложи да долеете още малко, но както казах у дома обичат да е малко по-редичко и аз сложих 3.

След това се сервира с по едно яйце на око отгоре. Или нарязан на ситно магданоз (примерно).
Изядоха всичко на обяд :D Моят мъж си сипал втори път. Аз като му сипах и излязах, защото имах среща с приятелка и той толкова му харесало, че си досипвал :D

Ето и обещаните снимчици от моренцето и парка:

Това са изварените питки на моята приятелка Юлето, но малко променени. Съвсем мъничко. Реших да си ги запиша като отделна рецепта. Получиха се много вкусни и много се харесаха.

Продукти: 200 г кашкавалена извара, 100 мл топла вода, 1/2 ч.л. сол, 1 пак. суха мая, 1 белтък, 250-300 г брашно
сирене за пълнеж и жълтък разреден с малко вода за намазване на питките.

Замесва се тесто от продуктите. Трябва да е меко, гладко и нелепнещо. По оригиналната рецепта са 250 г брашно, но заради допълнителния белтък ще е нужно още малко. Оставя се да удвои обема си. Оформят се 6-8 питки като във всяка от тях се поставя кубче сирене по избор (краве, овче, козе, биволско, което ви е любимо). В тавичка покрита с хартия за печене се оставят да втасат питките. След това се намазват с жълтъка и се разрязват леко на кръст.
Пекат се около 20 минути или до приятно зачервяване в предварително загрята на 200 градуса фурна.

Имах едно меко авокадо и се чудих какво да го направя. Първоначално обмислях да си направя някаква салата, но понеже не са ми особено позволени в момента пресните зеленчуци бързо се отказах. И видях в пинтерест една идея за кюфтенца в които има по едно парче авокадо. Аз не обичам авокадото на парчета, усещането ми е все едно ям парче масло. И ми дойде идеята да го намачкам. Използвах 100% телешка кайма защото имах такава в момента, но можете да замените със смес или свинска.
Много вкусни се получиха кюфтенцата и си ги хапнах с най-голямо удоволствие.
Адаптирано от тук.


И да не забравя! Честита Баба Марта на всички! Бъдете много здрави и засмени!

Продукти: (за 4 броя): 250-300 г телешка кайма, 1 белтък, 2 с.л. галета, 1 ч.л. от любимата ви горчица, риган, сол на вкус, 5-6 сушени доматчета в зехтин - нарязани на ситно, 1 настъргана скилидка чесън.
за пълнежа: 1 авокадо - намачкано с малко сол

Всички продукти за кюфтетата се омесват добре.
Авокадото се намачква с малко сол.
Каймата се разделя на 4 части. От всяка топчица кайма се приплесква като палачинка и вътре се поставя 1/4 от намачканото авокадо. оформя се внимателно кюфтенце. Аз лично си помогнах с една мерителна чашка, като поставях "палачинката" от кайма вътре в нея, оставях си малко за капаче и поставях в средата авокадото. Много лесно се получи. Жалко, че не успях да заснема този процес. Бях цялата в кайма и нямаше кой да ми помогне в момента със снимките.

Загрява се тиган със съвсем мъничко мазнина, само леко се намазва. Фурната се загрява на 200 градуса.
Кюфтенцата се запечатват за по 1 минута от двете страни и се запичат за 15-20 минути до готовност.

Могат да се сервират с всичко, което пожелаете. Аз ги хапнах без гарнитура.