Здравейте!

Днес ви представям този страхотен, ароматен и вкусен патладжан. Приготвя се много бързо, трябват ви само 30-40 минути свободно време и малко на брой продукти, леснодостъпни. Обещавам, че ще ви допадне много. 

Рецептата е адаптирана от тук. 

* Изобщо нямам идея дали снимките ми са хубави. Мониторът ми предава фронта, но се надявам поне мъничко да се вижда колко е красив патладжана :)

Продукти:

3 патладжана,

1 и 1/2 ч.ч. сварена киноа*

около 150 грама пресни гъби печурки,

1 глава лук,

1 консерва нарязани домати (отцедени от сока),

3 скилидки чесън,

10 едри маслини,

1 ч.л. кимион,

черен пипер,

нарязани няколко стръка магданоз,

сол на вкус,

малко мазнина за тигана и за поръсване на патладжана

за тахановия сос:

2 с.л. сусамов тахан,

сокът от половин малък лимон (или на вкус),

сол,

черен пипер,

малко вода за желаната гъстота

Аз лично оставих за няколко часа нарязаните на половинки патладжани да пуснат горчивата си вода, но може и да не се прави. Въпрос на избор. 

Фурната се загрява на 220 градуса. С помощта на лъжица се отнема малко от месото на патладжана и се заделя настрани. Подреждат се в тавичка, осоляват се и се намазват с малко зехтин или олио. Пекат се за около 20 минути.

През това време се загрява малко олио или зехтин в тиган. Задушава се лука. Към него се прибавят нарязаните на ситно гъби. Когато поомекнат (след около 5 минути) се добавят киноата, доматите, настърганите скилидки чесън, маслините и подправките. Оставя се да къкри до готовност на лука и гъбите и докато течността се редуцира. Накрая се добавя магданоза.

Градусите на фурната се намаляват на 170. Тавичката се изважда и се разпределя пълнежа върху патладжаните. Пече се още 10-15 минути.

Сервира се полято със соса, който приготвяте като просто смесвате продуктите и разбърквате добре до хомогенност. Бъдете щедри със соса, много си подхожда с патладжаните. 

 

*Аз използвам микс от три вида киноа. Някак ми е по-вкусна, но може да сложите и само бяла.

Добър вечер от мен!

Цял ден се каня да запиша тази рецепта. Любовта ми към патладжаните е скорошна. Преди ги ненавиждах, а сега имам чувството, че мога само това да ям. Рецептата днес е подходяща за постите и е голяма вкусотия. Също предвид ситуацията в момента е и подходяща, защото е нискобюджетна.

Аз по принцип изключително рядко ям пържено. Ако не консумирате изобщо пържена храна можете да изпечете патладжаните на грил тиган. Също ще стане вкусно.

Продукти:

3 патладжана,

брашно,

сол,

олио запържене

за соса: 1 консерва домати,

настъргани 4 бр пресни домати,

1 л. захар,

сол на вкус,

2 скилидки чесън - настърган,

половин връзка магданоз

Първо измийте и нарежете патладжаните на колелца. Осоляват се и се поставят в гевгир за да се отцеди горчилката. Аз ги сложих предната нощ. В тиганче се загрява олио.

Патладжаните се измиват добре от солта. Те са поели от нея и не е нужно да се осоляват допълнително. Всяко парченце се потапя в брашното и се изтръсква добре от излишното брашно преди да се сложи в тигана.

Докато се пържат се приготвя соса. Като цяло можете да използвате и 2 консерви домати или да направите соса само с пресни. Аз разполагах с това в момента, затова и направих така соса. Ние не ядем много солено затова и в соса не съм и слагала сол. От захарта за намаляване на киселинността стана приятно сладникав сос, който перфектно се върза с патладжаните.

 В тиганче се поставят консервата домати, настърганите пресни домати, настъргания чесън и захарта на тих огън да се редуцира до желаната гъстота. Минута преди да се свали от огъня се слага в соса нарязания магданоз.

Патладжаните се сервират заляти с доматения сос.

Здравейтееееееее!

Снощи заспах много рано и днес станах с кокошките. Бях много продуктивна през целия ден и сутринта като напече едно хубаво в двора. Като гущер се препичах на слънце два часа. Много добре ми подейства това. 

За днешната рецепта нямам кой знае какво да кажа. До съвсем скоро неядях особено много тиквички. Но реших, че е време да им дам шанс. На тях и на патладжаните. Интересното е, чепреди ядях тиквичките повече от патладжаните. Тиквичките на кюфтенца от тиквички и пържени с чеснов сос. От пълнените изяждах само пълнежа. А патладжаните ядях само пържени. Сега обаче патладжана ми харесва повече. 

За тези тиквички мога да кажа само, че се правят лесно, доста бюджетно ястие са и някак напомнят за топлина, за слънчево време. 

С идването на пролетта всичко някак става по цветно в чиниите. Абсолютна красота и свежест. Не можеш да спреш да се любуваш на всички тези цветове. Не, че не обичам есенната и зимна храна. Всяка си има своето настроение, но някак пролетта и лятото е различно... 

Продукти: 

3 тиквички,

3 яйца,

около 200 гр. краве сирене,

пресни магданоз и копър на вкус,

около 100 гр.  настърган кашкавал

Тиквичките се измиват, обелват и разполовяват. Издълбават се като лодчици. Ако са твърде големи може всяка тиквичка да се разреже на две и така ще излязат по 4 лодчици от една.

Вътрешността на тиквичките се настъргва и се смесва в купа заедно с яйцата, сиренето и зелените подправки. В тавичка се подреждат лодчиците и се пълнят със сместа за пълнежа. Налива се малко водичка в тавата. Колкото да покрие леко дъното.

Тиквичките се пекат на 200 градуса до готовност. Поръсват се с настъргания кашкавал и се пекат за още десетина минути докато кашкавалът се разтопи и зачерви.

Днес брат ми има рожден ден и става на 33. :) Мога да си го тровя колкото искам, че вече е дърт. Нищо, че съм с няколко години по-дърта. 😂😂😂 Пожелавам му да е много здрав на-вече, те другите неща се нареждат.  Той ми е абсолютен пример в живота. Борбен, положителен. Пожелавам на всеки да има такава връзка с брат/сестра. Към мен, към приятелите си винаги ни е действал супер вдъхновяващо. Някак знае как да те накара да се замислиш над живота и приоритетите. И как да поемеш крачка напред.

Естествено и ние си се дъвчем понякога за какво ли не. Но това са си нормални неща. В края си остава това, че сме си всичко един за друг. Аз винаги съм била като някаква орлица и често изключително досадна. Обичам досадно и малко обсебващо може би. Сигурно е нормално за нашата зодия. И аз имах рожден ден преди два дни, даже подготвих рецепта за споделяне, но бях на работа и не успях да я напиша навреме.

Да взема и да го поздравя с една много любима негова песен.

В музикалните си любови все сме вървяли в една крачка през годините. С малки отклонения.

Днес мисля най-накрая да споделя любимата ми рецепта с броколи. Аз с броколите се кльопам от съвсем скоро благодарение на Николета. (и нея ще спомена скоро, плюс зародилата се любов към броколите).
Днешната рецепта е лесна, бърза... може за нула време да се спретне. Може да е като гарнитура към месо примерно. Но за мен може да си се яде и като основно ястие. Аз редовно си го правя.



И понеже днес е ден на брат ми се сещам за една история точно с тези броколи. Нося му аз една чиния пълна с броколи като тези. Той говореше по телефона с приятел и изведнъж възкликва:
- Ама вътре няма месо!
- Няма, нали са броколи със сметана и сирене.
- Това е сос за пиле.
- Не е сос за пиле, това си е сос за броколи.
- Не е бе, това си  е сос за пиле с броколи.
- Тези броколи са без месо. Я питай Стъ (приятелят с който говореше по телефона) тоя сос за броколи ли е или за пиле с броколи. Той ще е на моя страна.
- Той те подкрепя. Не, че няма да ги изям всичките сега, миришат страхотно.
И след малко нямаше и следа от броколи. 😂😂😂😂😂😅😅

Продукти: 1 глава броколи, 250 мл животинска сметана за готвене, 100-120 г синьо сирене, сол

В тенджерка се сипва вода и малко сол и се оставя да заври. През това време броколите се накъсват на розички.

Пускат се във врящата вода за минутка. Аз ги обичам да си останат хрупкави, хич не обичам пресготвени... специално за тази рецепта. Изваждат се с решетъчна лъжица. В тиган се капва малко мазнина и се изсипват броколите, добавя се сметаната и синьото сирене. Оставя се за минутка - две докато синьото сирене се стопи.

Имам си и втори начин на приготвяне. Изцеждам броколите добре, подреждам ги в чиния и правя соса отделно. Загрявам сметаната пак в тиганче и добавям сиренето. И заливам отгоре със соса.

Може да се поръси с бадеми, печени кедрови ядки.

И това е цялата философия. Изключително бързо става.

Може да се използват и замразени броколи.

Хоп, ето ме пак!

Днес се бях наканила да мия прозорци, но докато им дойде реда май ще ги отложа. Кани се да вали. Затрещяло е от запад. Да видим дали ще ни се размине. Цял ден бях по задачки и не успях да закуся. Озверяла от глад се сетих, че имам едни тиквички в хладилника. Поразрових и открих и едно парче кашкавал, което трябваше да се употреби и забърках тези вкусотии.

Предпочитам да избягвам пърженото. Почти не пържа. Тиквички на този етап обичам само по 2-3 начина и единия е на кюфтенца. Прежалвах се все за пържени кюфтенца 2-3 пъти в годината. Обаче защо да не опитам как ще са и печени.
И речено-сторено. Вкусни се получиха. И баба ги хареса. Може да ги пробвам и със сирене вътре. Ометохме ги набързо за обяд.

А чесновото сосче е "спешъл" 😁😁😁- сложих му нарязано на ситно авокадо. И понеже бая ми се получи ще го направя на таратор останалото 😂😂😂 Не може да отива зян. Супер вкусно е. А аз от известно време съм голям почитател на авокадото. Помня колко го мразех преди години, когато го опитах за първи път. 😂 Така де, стига съм говорила за авокадото. Днес е ден на тиквичките и моите измислени кюфтенца. 😁😂

От тези продукти станаха 12 кюфтенца, които са достатъчни за хапване за двама души със сосче и с една хубава салатка.
Нямам електронна везна пак и е малко на око. Трябва пак да си купя :)

Продукти: 1 тиквичка, 2 яйца*, 100 г настърган кашкавал, 1 с.л. кисело мляко, 3-4 с.л. кокосово брашно, сол на вкус, копър (на вкус, аз слагам много защото ми е любимата зелена подправка)

за сосчето - кисело мляко, чесън, авокадо, сол, мноооооого копър

Тиквичките се настъргват и се изцеждат от излишната вода в тях. В купа се смесват всички продукти. Сместа се оставя за 10-15 минути за да може кокосовото брашно да поеме останалата влага.

Фурната се загрява през това време на 200 градуса. Тавичка се застила с хартия за печене. Може да намажете с някаква мазнина, аз не го направих. С лъжица се насипват купчинки  от сместа. Пекат се до зачервяване. Не засякох точно колко време, но то си е до някаква степен и до фурната. А и не е нещо за, което да трябват точни минути за изпичане. Аз ги оставих да се попрепекат малко. Предпочитам така.

За чесновото сосче се сместват всички продукти. Авокадото се реже на ситничко. И ако и вие сте забъркали в промишлено количество и ви остане доста може преспокойно да добавите вода, орехи, малко зехтин и да стане един различен таратор. И за него ще пиша скоро. Лято е... имаме нужда от прохлада 👀😍😍

*Купувам си яйца от Лидл, които са с печат с 1 за свободно гледани кокошки на много прилична цена.

Здравейтееееееее!

Честита пролет!!! Днес във Варна не прилича на типичен пролетен ден. Леко е намръщено, макар, че вече попросветна.
Но пък идеята, че все по-често ще виждаме прекрасно време ме кара да се чувствам много щастлива. В неделя си направих страхотна разходка с една от най-близките ми приятелки в кварталния парк, поснимах малко моренцето и му се порадвах. Времето беше твърде разкошно и топло за да си го губим по кафенета. И научих нещо много забавно... Под камъните на буната живеели котки и то винаги е било така. А аз никога не съм обръщала внимание. 😂😂😂 И заради хубавото време се бяха изпънали на камъните, излежаваха се мързеливо притворили очи и се наслаждаваха. 

Ще ви пиша сега за една много лесна и вкусна крем супичка. Напоследък съм все по бързите неща, защото нямам време за нищо.  Интересното е, че моята дружка Николета, която е доста капризна я хареса и баба ми, която не яде супи. На мен си ми хареса супер много. Синьото сирене придава много приятен вкус и аромат. Напоследък започнах отново да наблягам само на позволените ми храни, защото прекалената консумация на забранени зеленчуци и плодове доведоха до болки в стомаха ми. Та това си ми беше едно приятно разнообразяване на иначе скучната картофена супа.

 

Продукти:

4-5 средно големи картофа,

1 голям морков,

1 голяма глава лук,

1 с.л. сушени зеленчуци,

200 мл животинска сметана,

100-150 г синьо сирене,

бучка масло

сол ако е необходимо

Зеленчуците се почистват и измиват. нарязват се на едри парчета и се слагат в тенджерка с вода за да се сварят заедно със сушените зеленчуци. нека водата да ги покрие. След това ако е необходимо ще се добави още. 

Когато всичко е сварено супата се пасира, добавя се сметаната, маслото и синьото сирене. Ако е необходимо се добавя и малко вода. Синьото сирене е достатъчно солено за да осоли салата супа, но ако не ви е достатъчно сложете сол на вкус. Ние у дома не ядем много солено по принцип. Аз добавих половин чаена лъжичка.

Може да сервирате супата с крутони, или сметана.

Здравейте!

От толкова време се каня да пиша за тази вкусна супичка. Все започвам поста и не успявам да го завърша. Още преди месеци бях видяла рецептата в сайта на Акис. И съм я запомнила, че е със сладък картоф. Отидох в магазина за това... прибрах се с покупките и реших да я прегледам пак... Тя била с тиква 😂😂😂 Нямам идея защо в главата ми е останала идеята, че е със сладки картофи. Но беше вкусна. Много необичайна за мен. Признавам си. Но пък ми допадна. Сладникава заради кестените и сладкия картоф и много уханна заради карамфила и канелата.
Тааааа... адаптирана е от тук.

Продукти: 400 г сварени и изчистени кестени, 500 г сладък картоф, 2-3 глави шалот, 2 скилидки чесън, 2-3 с.л. зехтин, 1 литър зеленчуков бульон, сол и пипер, 2-3 счукани карамфилчета, 1 пръчица канела, чаша животинска готварска сметана

200 г бекон, нарязан на дребно

за гарниране сметана

Сладките картофи се изчистват и нарязват на едри парчета заедно с изчистения лук и скилидките чесън се посоляват и намасляват със зехтина и се запичат за около 45 минути на 180 градуса в тавичка покрита с хартия. Самите те се покриват с алуминиево фолио.

След като се опекат се слагат в тенджера, към тях се добавят кестените и се заливат с врелия зеленчуков бульон. Оставя се на средна температура за около половин час. Всичко се пасира и се добавя сметаната, карамфилчетата и пръчицата канела. Оставя се за още няколко минутки на топлия котлон.

*Ако е необходимо добавете още вода. Ако супата е твърде гъста.

В тиган се сотира бекона на висока температура. Супата се сервира със сметана и бекон.

*Може да се хапва и по време на пости ако животинската сметана се замени с ядково мляко. Вместо бекон може да се гарнира с крутони. 

Супичката я направих наскоро, имах останали различни зеленчуци по няколко броя и исках да направя нещо леко за хапване за народа. Учудващо им хареса при положение, че не са особено по крем супите.

Продукти: 200 гр розички броколи, 100 г спанак, 1/2 глава лук, 4- 5 средно големи картофа, 1 тиквичка, 1 голям морков, малко парче пащърнак, 1-2 лъжици сушени зеленчуци, сол на вкус
150 г топено сирене с подправки (може и натурално, аз имах едно много нежно и хубаво със зелени подправки), малко прясно мляко ако е необходимо

Всички зеленчуци се режат на парчета и се заливат с вода, посолява се със сол и сушените зеленчуци и се вари до омекване на зеленчуците. Всичко се пасира и се добавя топеното сирене. Ако е твърде гъста супата се добавя и прясно млляко. Ако е необходимо се добавя и сол.


Може да се направи и постна ако не се слага топено сирене и прясно мляко.

Тези макарони ги правих доста отдавна. Стават бързо и са много вкусни.

Продукти: 250 г фарфале (или друг вид макарони)

за соса: 2-3 с.л. зехтин, 1/2 глава червен лук, 2 скилидки чесън, 2-3 с.л. доматена паста, 1/4 ч.ч. бяло вино, 1 ч.л. ябълков оцет, 400 г консерва белени домати на кубчета, бучка захар, прясна мащерка, черен пипер, 150 г рикота (или обикновена извара), сол на вкус и паремезан за гарниране.


Макароните се сваряват според указанията.

В дълбока тенджерка се загрява зехтина. В него се запържва нарязания на дребно  лук, добавя се чесъна, доматената паста, бялото вино и оцета, консервата домати и бучката захар. Оставя се да покъкри на бавен огън докато се редуцира наполовина. Прибавя се рикотата и подправките. Накрая в соса се изсипват и сварените макарони. Разбъркват се добре. Сервират се веднага поръсени с настърган пармезан.

*Може соса да се пасира за да е по-гладък. Аз реших да си го оставя в този вид.

Много бяха вкусни. С някакво сосче ще са чудни. Аз нямах в момента и си отворих една домашна лютеничка.  Може да си направите сос като в оригиналната рецепта.
Адаптирано от рецептата на Бети.


Продукти: 100 г суха киноа, 1/2 глава кромид лук, 1/2 червена месеста чушка, 4-5 сушени домати в зехтин/олио, 2-3 настъргани моркова, 1 яйце, малко кимион, черен и червен пипер и сол на вкус.

Киноата се сварява с 1 и 3/4 ч.ч. вода. Когато е поела водата се прибавят нарязаните лук, чушка и сушени домати, подправките и настърганите моркови. Когат поизстине сместа се добавя и яйцето. Всичко се обърква добре и се оставя да изстине напълно. Бети е използвала остатъчна маса от моркови, но аз скоро не съм правила сок и затова използвах настъргани. Затова и прибавих яйце.

С влажни ръце се оформят кюфтенца с желаната големина, намазват се с малко олио и се пекат в предварително загрята фурна на 220 градуса до приятно зачервяване.


Ще опитам със сигурност и с други съставки такива кюфтенца. Много се влюбих в киноата и ще е мой спътник често :)