Божествената бисквитена торта на Пепи е това, която отлагам от известно време. Вчера най-накрая я направих. Оставих я да престои цяла нощ в хладилника. У дома не са чак такива фенове на сладкото затова и тортата оцеля без проблем. Някак успяваме да не нападнем всичко още веднага. Тортата е невероятно вкусна, кремът е изключителен. Толкова ми хареса, че със сигурност ще го използвам и за други тортички или самостоятелно като крем. Дори едната част от него - млечния крем - самостоятелно ми хареса много и бих си го направила и само като кремче. Не бях правила досега крем с нишесте в който да има жълтъци. Стана много по-хубав от без.
Промяна в рецептата на Пепи почти не съм правила. Единствено сложих сладко от череши защото нямах с боровинки и сложих 500 г маскарпоне и 400 г заквасена сметана. Нямаше какво да правя останалите количества и реших да направя повече крем. Съответно увеличих захарта с 3-4 с.л.

Опитах я още рано сутринта след като я снимах. Исках да я направя тази седмица защото от понеделник смятам да се опитам да си направя един 10 дневен детокс и ако я бях направила другата седмица щях да гледам жално към хладилника :D И щяха да са дъъъъъълги 10 дни (ако изобщо издържа толкова много).
Ненапразно след като Пепи я показа тази тортичка последваха толкова много похвали, заслужава си напълно да си подарите едно парченце сладост за някой празник на любим човек.

Ето я и моята версия!
Продукти: около 250-300 г обикновени бисквити. Аз използвах тип Petit Beurre на Лидл. Пакетът от Лидл е 450 г, аз използвах малко повече от половината.
1 бурканче сладко от череши (ако е гъсто е добре да се разреди с малко водичка защото трябва да е като сосче. Моето сладко е домашно и умишлено си го бях направила по рядко.)
около 200 мл подсладено прясно мляко за потапяне на бисквитите.
продукти за крема: 500 мл прясно мляко, 10 с.л. кафява захар, 2 жълтъка, 1 пак. ванилов пудинг (използвах на Йотис), 3 с.л. краве масло

500 г сирене маскарпоне, 350-400 г заквасена сметана (малко пудра захар ако случайно не ви е достатъчно сладък крема след смесване на всички продукти)

Първо си приготвяме млечния крем (който аз толкова много харесах с добавката от жълтъци). В тенджерка се слагат 400 мл от млякото и захарта. В купа се смесват двата жълтъка с нишестето и останалите 100 мл от млякото. След като млякото със захарта започне да кипи се добавя яйчената смес на тънка струйка и се бърка непрекъснато докато се сгъсти. Сваля се от огъня и се добавя маслото. Разбърква се докато се усвои напълно.
Кремът се разбърква от време на време докато изстине напълно.

Маскарпонето и заквасената сметана се разбъркват с виличка или лъжица. В никакъв случай с миксер защото може да се пресече маскарпонето и да развали крема. Когато двете части се смесят добре започва да се добавя млечния крем лъжица по лъжица като след всяка се обърква внимателно.
Кремът става изключително пухкав.

Видях в рецептата на Пепи, че процедира като мен при реденето на пластовете. Започва се с тънък пласт от крема на дъното на тавичка (моята е с размер около 20 на 35 см), който се разнася добре. отгоре се нарежда 1 ред от бисквитите, всяка от които напоена в подсладеното прясно мляко за кратко (не прекалявайте защото бисквитите бързо се разкашкват, достатъчно е няколко секунди). Следва крем, после пак ред напоени бисквити, ред крем, тук изсипах половината от бурканчето сладко, ред бисквити и накрая завърших с малко повече крем и залях с останалата част от сладкото.

Направих тортата вечерта и я оставих да престои цяла нощ за да омекнат добре бисквитите и да стегне крема. Може да я сервирате по такъв интересен начин като Пепи, с лъжица за сладолед на топки или да си я нарежете на квадрати. Това със сигурност няма да се отрази на изключителния й вкус.

АМи това е!
Благодаря ти Пепи, за страхотната рецепта!

Днес искам да ви представя едни невероятни палачинки. Предварително се извинявам за ужасните снимки, но тогава когато ги правих беше изключително мрачно, не беше спирало да вали няколко дни и нищо не се получи. Но пък рецептата си заслужава. Брат ми много им се зарадва и ме помоли пак да му направя и тогава ще направя нови снимки и ще заменя старите и грозни.
Палачинките са със солен пълнеж, заляти с постен сос бешамел и запечени.
Ако искате да не са съвсем постни бихте могли върху бешамела да настържете някакво жълто сирене или кашкавал или пък моцарела.

Продукти: за палачинките: 500 мл соево мляко - натурално и неподсладено, половин пакетче бакпулвер (5 г), 1/2 ч.л. сол, 1-2 с.л. зехтин, брашно колкото сместа да стане с гъстота на боза
за соса бешамел: 500 мл соево мляко - натурално и неподсладено, 2 и 1/2 с.л. брашно, 60 мл зехтин, сол, черен пипер и индийско орехче на вкус
за пълнежа: 500 г кралски печурки, 2 глави коромид лук, 2 шепи замразен или пресен грах, 1 голям домат - настърган, сол на вкус, зехтин, черен пипер, червен пипер

Смесват се съставките за палачинките и сместа се оставя за 15-20 минути да отпочине.

През това време се нарязват лука и гъбите на дребно. Загрява се малко зехтин и гъбите и лука се готвят докато станат златисто кафяви на цвят. Добавя се и граха и се готви докато омекне. Добавя се настъргания домат, солта, червения и черния пипер. Сместа се оставя настрани да поизстине докато приготвяме палачинките.

Загрява се тиган и се намазва с малко зехтин. Изсипва се от сместа за палачинки и се пече от двете страни до готовност. Така се процедира и с останалите палачинки.

В касерола се загрява зехтина за соса. Изсипва се брашното и се запържва докато замирише приятно. Внимавайте да не го прегорите. Прибавя се соевото мляко и се бърка докато добие гъстотата, която желаете. Добавя се солта, черния пипер и индийското орехче.

В тавичка се постила хартия за печене (поне аз така процедирам, може и без нея). Сместа се разпределя за толкова палачинки колкото сте направили. Слага се от сместа в средата на палачинката и се навива на рулце. Подреждат се едно до друго и се заливат със соса бешамел.

Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна докато станат златисти отгоре.

*Ако няма да ги правите за постите може да направите бешамела с мляко и масло и да добавите и разни сирена към пълнежа.

От тези продукти аз направих 4 порции с по 2 палачинки на човек.

Днес ще ви представя едно от най-любимите ястия на моя любим. Това ястие го знам от баба му, преди да се запозная с нея той ми беше разказвал за боба с ориз, но честно казано не можех да си представя "що за ястие е това". Даже си мислих, че няма и да ми хареса. Това обаче изобщо не се оказа така. Страшно много ми хареса и има защо да му е любимо на мъжа ми.
За Димитровден когато празнува имения си ден бях намислила да направя някакви глезотийки, някакви сладкишчета, засукани неща, НО той си пожела това простичко ястие. Естествено нямаше как да не изпълня желанието му, а и за него имаше и малко екстрички. Когато не го ядем за пости той много обича да си го хапва с луканка. И така на 26-ти нарязах и една вкусничка луканка и всички бяхме много щастливи макар и с толкова скромно ястие на трапезата.
Мислех още на 26-ти да напиша рецептата, но не ми остана време. И така, ето как я приготвям

Продукти: 1 и 1/2 ч.ч. боб, 2/3 ч.ч. ориз, 1 глава лук, 50 мл олио, сол на вкус

Бобът се накисва за няколко часа. Най-добре за цялата нощ. Измива се и се налива вода в тенджерата. Щом кипне се изсипва водата, налива се нова колкото малко да покрие боба, добавя се нарязаната на дребно 1 глава лук и се вари до почти пълна готовност. Прибавя се ориза и се наливат около 2 и 1/2 ч.ч. вода. Вари се докато ориза омекне и поеме цялата вода. Ако има нужда може да се налее още малко вода. Това зависи от това колко е била водата при вече сварения боб.
След като ориза и боба са добре сварени се осоляват. В тиган се загрява олиото и след това врящо се добавя към боба с ориз и се разбърква много добре. Оставя се за малко да почине и се сипва топъл. Може да се поръси с магданоз, с черен пипер или защо пък не и с някое кюфтенце или луканка ако не постите в момента :)

Моят ориз е по-разварен защото у дома така го предпочитат.

Няма много вид на най-апетитното ястие, но ви уверявам, че е много вкусно. Някак като се прибави накрая това олио става едно такова ароматнооо.

* чаените чаши, които използвам са с вместимост 250 мл

За тази баница знам отдавна. За първи път я видях в една групичка във ФБ в която сме се събрали няколко приятелки. Даже вчера я търсих из старите постове, но не я открих. Така и не се престраших да я опитам тогава.
В събота вечерта посетих Блоговодител... ей така да разгледам какво ново е качено и попаднах на рецептата за тази баница в блога "Ухае на..."
Сетих се, че имам в хладилника един пакет кори за баници и попитах половинката дали иска да пробвам да направя такава баница за вечеря. Показах му снимките в блога. Съгласи се.
Имахме излизане у един приятел вечерта и решихме да хапнем преди това вкъщи вместо да си поръчваме за вкъщи.
Запретнах ръкави... иииии първият ми опит не беше много успешен. В смисъл... успешен си беше, но примерно попрепеках малко повечко едната страна защото не уцелих на колко градуса трябва да е... ииии тиганът ми е доста голям - та стана малко по-тънка. Обаче на вкус беше великолепна. Не мога да ви опиша възхищението си от една толкова простичка, лесна и бърза рецепта. Невероятно мека, сочна и най-важното липса онова "глетавото", което се получава понякога като правим баница с готови кори на фурна.
Реших, че ще направя още една баница за закуска с останалите кори. Направих я, използвах повече кори за пълнеж заради големия ми тиган и пеках на 2-ра степен на котлона (при мен са общо 9). Стана перфектна и си облизахме пръстите за втори път в рамките на няколко часа. Получих много похвали за нея. И така... направете я и няма да сбъркате!

Продукти: за 1 баничка (трима човека си хапнахме добре от нея) в тиган с 24 см диаметър: 6 кори за баница, сирене - тук бих казала, че е на вкус. В рецептата на Петя пише 150 г сирене. Вкъщи не обичат да има много сирене в баницата и аз сложих по една "кибритена кутийка" на ред, общо 3-4 кубчета с такъв размер
олио за намазване на тигана
за яйчената смес: 1 яйце, 50 мл олио, 100 мл прясно мляко, 100 г кисело мляко, 1/2 ч.л. сода за хляб

Яйцето, прясното мляко, олиото и киселото мляко със загасената в него сода се разбъркват добре.
Отделя се една кора и другите се накъсват на парчета като едно от парчетата трябва да се остави по-голямо - около 20/20 см. То ще служи за нещо като капаче.

Тиганът се намазва с олио и отгоре се постила голямата кора. Парченцата накъсана кора се натопяват едно по едно в яйчената смес и се подреждат върху кората. Отгоре се поръсва със сирене. След това се процедира по същия начин като се редуват напоени кори и сирене докато свършат корите. Най-отгоре се поставя по-голямото парченце напоена кора и след това краищата стърчащи от тигана се загъват навътре за да стане като пакетче.

Едва тогава се пуска котлона. Аз пекох моята баница на степен 2. Моите котлони са на 9 степени. Няма представа колко градуса е това, но не е силен котлон, а по-скоро слаб. Пече се докато стане приятно златисто кафява. Поставя се голяма чиния отгоре и се обръща върху чинията след което се плъзва в тигана откъм неизпечената част. Пече се и от тази страна докато стане златисто кафява.

Сервира се топла по желание с топло прясно мляко или айрянче.

Продукти: 6 големи картофа
за маринатата: 1/2 ч.ч. зехтин, 1 равна ч.л. стрит риган, сокът от половин лимон, 1 ч.л. червен пипер, щипка-две черен пипер, 1 ч.л. сол (или на вкус), 1 голяма скилидка чесън нарязана на дребно, 1 с.л. горчица по избор (аз използвах една горчица с балсамов оцет, риган и мащерка)

Картофите се обелват, измиват и режат на осминки. Всички продукти за маринатата се смесват добре в купа и към тях се добавят нарязаните картофи. Объркват се добре така, че маринатата да обвхване добре картофите.
Картофите се подреждат в тавичка и се заливат с останалата марината. В тавичката се налива малко вода, но не много. Да покриват 1/3 от тях.

Пекат се в предварително загрята на 200-220 градуса фурна около час - час и малко - докато картофките се запекат и омекнат, водата трябва да се изпари.

Стават леко киселички от лимоновия сок, може да се пропусне ако не обичате. Аз си ги хапнах като основно, но са идеални за гарнитура.

Картофите може и да се подварят за 10-15 минути преди да се нарежат и сложат да се пекат.

Адаптирано от IcookGreek.

Продукти: 5 яйца, 2 ч.ч. кафява захар, 2 меки банана, 1/2 ч.ч. вода, 1/2 ч.ч. олио, 2 ч.ч. брашно, 1 ванилия, 1 ч.л. канела, 1 пак. бакпулвер (10 г)

Бананите се намачкват с вилица на пюре. Яйцата се разбиват с тел или мисер със захарта до сгъстяване. Добавят се водата и олиото, бананите, канелата и ванилията. Брашното се пресява и смесва с бакпулвера. Прибавят се към яйчената смес.

Фурната се загрява на 180 градуса. Форма за кекс се намаслява и поръсва с брашно или в моя случай покрих форма за торта с диаметър 22 см с хартия за печене.
Пече се около 50 минути (или докато клечка забита в средата излезне чиста без полепнали трохи).

Тази супа я спретнах в един момент в който трябваше да хапвам повече течна храна. Изобщо не съм почитател на супите. Обичам само шкембе и агнешка от супите (и курбан). Всичко друго го ям просто защото е хубаво да се ядат супи с лека неохота. Ако обичате моркови и сладникавия им вкус супата ще ви допадне. Самата супа има сладък привкус от морковите. Не съм я застройвала умишлено защото си я готвих само за мен.

Продукти: за 3-4 порции

Около 200 грама сварено пилешко месо по избор (аз използвах пилешка пържола от бут защото това имах в момента), 2 големи моркова, 1 глава лук, 1 малък корен пащърнак, 1 с.л. сушени зеленчуци (винаги ги слагам в супите въпреки, че слагам и пресни зеленчуци), 1 картоф, малко олио или зехтин, 1.5-2 л сварен пилешки бульон, сол на вкус, 1 шепа фиде


Морковите се настъргват на едро или се нарязват на кубчета, лукът се нарязва на дребно, пащърнака се нарязва и той на кубчета. Задушават се в малко мазнина (олио/зехтин) Заливат се с бульона, добавят се сушените зеленчуци и сол на вкус и след като започне да ври се добавя нарязания на кубчета картоф. Когато картофите поомекнат се добавят фидето и пилето. Когато всички зеленчуци и фидето са напълно омекнали се сваля от огъня.

Това са едни великолепни пастички. Лесни и много вкусни.

Продукти: за блата: 90 г шоколадов кувертюр, 6 с.л. краве масло, 1 ч.ч. захар*, 4 яйца, 1 ч.ч. брашно, 1 пак. бакпулвер (10г), 2/3 ч.ч. вода, 5 с.л. хубаво тъмно какао

Няколко супени лъжици сироп от смокинови листа за сиропиране на долния блат.

За крема: 290 г заквасена сметана, 200 мл сладкарска подсладена сметана, пудра захар на вкус, ванилия

За шоколадовия ганаш: 200 мл готварска сметана (аз използвах животинска, но може и растителна), 150 г шоколадов кувертюр, 1 с.л. краве масло

За украса: парченца бял шоколад и пресни смокини

Фурната се загрява на 180 градуса. Хартия за печене се поставя върху голяма тавичка (аз използвах тази, която е към фурната ми - около 40 на 30 см е) и се намазва с малко олио.

Шоколадът и маслото се разтопяват или на водна баня или в микровълновата фурна на 400 вата (като се спира на 15-20 секунди за да се разбърка). Към шоколадовата смес се добавя захарта и се разбърква добре.

Яйцата се разбиват с миксер за 3-4 минути на висока скорост докато се сгъстят и удвоят обема си. Прибавят се към шоколадовата смес и се разбърква добре. Добавя се малко от брашното разбъркано с бакпулвера, разбърква се добре. След това се редуват водата и брашното. Накрая се добавя и какаото и се разбърква добре.
Сместа се разпределя в тавичката. Пече се около 20-30 минути или докато забодена клечка в средата излезне суха без полепнала смес по нея.

Оставя се да се охлади и след това се разрязва на две половини.

Заквасената сметана се разбърква с пудра захар на вкус. Добавят се ванилията и сладкарската сметана и се разбива докато сместа стане пухкава с твърди върхове.

Върху поднос се поставя първия блат. Сиропира се със смокиновия сироп и отгоре се изсипва почти целия крем (да останат 3-4 супени лъжици от него за намазване на втория блат. На снимките се вижда колко тъничко е намазан.

Кремът се разпределя по цялата повърхност на блата. Отгоре се покрива с втория блат. Намазва се с останалия крем.

Готварската сметана за ганаша се загрява и се сваля от огъня преди да кипне. Прибавя се начупения шоколадов кувертюр и маслото и се разбърква добре докато се разтопят напълно. Оставя се да изстине малко и след това се покрива сладкиша. След като изстине се покрива със стърготини от бял шоколад. Оставя се за няколко часа в хладилник и след това се реже на пастички с желания размер. Аз направих 12. Сервират се с резени смокини.

*Чаената чаша, която използвам е с 250 мл вместимост.

Днес навън е много хладно и мрачно и реших да изненадам любимия човек с топли питки за обяд. Първите му думи като се върна от работа и видя, че нещо се пече във фурната беше "Пак ли нещо сладко правиш?" :D Ами така е... когато човек не си пада по сладките неща все се притеснява да не се пробват пак да му пробутат нещо такова. :D
Когато съмненията му бяха опровергани се зарадва много, а с какъв кеф си ги хапна за обяд с чаша от сиропа от смокинови листа и пастърмичка и овче сиренце не мога да ви опиша.
Питките са чудесни, меки и ухаят много приятно. Може да си ги хапнете и за закуска, и за обяд или вечеря... с чаша айрянче или чайче. В дъждовните дни със сигурност ще е приятно хапване.

*Използвайте една чаша за отмерване на продуктите. Аз използвам чаена чаша с вместимост 250 мл.

Прудукти: (при мен за 20 питчици) 1 ч.ч. гъсто кисело мляко, 1 ч.ч. натрошено краве сирене, 1 ч.ч. настърган кашкавал (или някакво жълто сирене - ементал, гауда, едам), 1/2 ч.л. сол (може и да не се слага ако сиренето е по-солено, 1 ч.л. сода за хляб, 1/2 ч.ч. зехтин, около 500 г брашно (или малко повече за меко тесто), 1 яйце и 1 белтък

за намазване: 1 жълтък разреден с малко прясно мляко и семена по избор за поръска

В голяма купа се разбъркват с тел киселото мляко в което е загасена содата и зехтина. Прибавят се яйцето и белтъка и продължава да се рабърква до пълното смесване. Прибавят се сиренето, кашкавала и солта и продължава да се разбърква с лъжица. Постепенно се добавя по малко пресято брашно. Аз направо го пресявах върху сместа. Разбърква се с лъжица и когато стане малко-по гъсто започва да се омесва с ръце постепенно с толкова брашно, че да се получи меко, но нелепнещо тесто. Тестото се оставя в хладилника за половин час.

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичка се застила с хартия за печене. С намаслени ръце се оформят питчици и се подреждат на разстояние една от друга. Топчиците може да се сплескат лекичко.
Отгоре се намазват със жълтък и се поръсват с любимите ви семена. Пекат се за около 20 минути или докато се зачервят приятно. Вкусни са както топли така и студени.

За съжаление нямам снимки на целия тутманик защото беше вече много тъмно и не ми се снимаше със светкавица. А и вкъщи веднага го нападнаха. Хареса ми, че и на другия ден си беше толкова мекичък колкото и вечерта докато го разчупвах топличък. Аз го опитах на другия ден, вече студен. Рецептата е на Таня от Рецепти прелитащи през океана. Аз направих половин доза защото сме само трима вкъщи и не исках да остава много.

Продукти: 1/4 ч.ч. кисело мляко, 1/2 ч.ч. топла вода, 1 яйце, 1 с.л. олио, около 2 и 1/2 ч.ч. брашно, 1 с.л. захар, 1 ч.л. сол, 7 г суха мая (1 пакетче)

за пълнежа: 1 белтък и 1 ч.ч. натрошено сирене

2 с.л. разтопено масло за намазване на корите и 1 жълтък.

Маята със захарта, топлата вода и 2-3 с.л. брашно се правят на кашичка и се оставя настрани докато си удвои обема.

Брашното се пресява. Прави се кладенче и се замесва меко, гладко и нелепнещо тесто с яйцето, маяната смес, киселото мляко, солта и олиото. Оставя се да втаса в намаслена купа покрито със свежо фолио и кърпа.

След като е удвоило обема си се разделя на две части. Всяка част се разточва на правоъгълник около 25 на 35 см. Намазва се с масло и се поръсва със сиренето размесено с белтъка (на две части се разделя и пълнежа за двете рула). Навива се на руло и се реже на 6 части. Подреждат се на разстояние в тава с размер около 24-26 см и се оставя за около 50 минути да втаса. Намазва се с жълтъка разбит с мъничко мляко или вода.
Пече се в предварително загрята фурна на 190 градуса около половин час или до готовност.

Скоро мисля да го направя отново. Чудесен е!

У дома се хареса много. Даже моя мъж яде, а той както неведнъж съм споменавала не е особено голям почитател на сладките неща. Аз все още не съм го опитала защото съм на диета и ми е позволено да си хапна сладичко едва утре вечер. Искам да ви кажа, че е много трудно да устоиш на нещо толкова сочно.
Но явно съм възпитала някаква воля у себе си спрямо храната. Преди щеше да ми е доста по-трудно да устоя.
Хрумна ми да направя този сладкиш след като в килера открих една консерва с ананас на парченца в сироп. Адапритах една рацепта на Бон Апети за сладкиш с компот от праскови.

Продукти: за тестото: 4 големи яйца (размер Л бяха моите), 1 и 1/2 ч.ч. брашно (ако яйцата са размер М и 1 ч.ч. брашно е достатъчна), 1 ч.ч. кафява захар, 1 ванилия

за намазване на формата: 1 с.л. разтопено масло и половината плодове от една консерва с ананас на парченца. Другите плодове се изцеждат и подсушават върху домакинска хартия. Сиропът се отделя в чаша.

за крема: 200 мл сладкарска сметана, 200 г заквасена сметана, 1 ванилия, 2-3 с.л. (на вкус по скоро) пудра захар

за украса: 1 нектарина нарязана на резенчета и подсушените вече останали плодове от ананас.

Фурната се загрява на 180 градуса. Форма за торта 22 см се намазва добре с маслото и вътре се разпределят парченцата ананас равномерно.

Яйцата се разбиват със захарта до побеляване. Аз ги разбивах с тел, но може и с миксер. Добавят се ванилията и брашното. Тестото се изсипва върху плодовете и се пече до готовност. Около половин час или докато клечка забодена в средата излезне суха без полепнало тесто по нея.

Изпеченият сладкиш се надупчва с клечка за зъби на множество места и се сиропира с отделения сироп от ананасовата консерва. Изчаква се малко да поизстине и след това се обръща в десертна чиния.

Докато изстива напълно се приготвя крема. Заквасената сметана се разбива с ванилията и пудрата захар и се добавя след това подсладената сладкарска сметана. Бие се докато стане пухкава.

Изстиналият сладкиш се намазва с крема и се покрива с плодовете.