Имах малко свинско месо, имах и малко гъби... и това е резултата. Стана много вкусно. Остана ми малко повече от сосчето и довечера като правя вечерята (пилешки пържолки и картофено пюре) ще гарнирам с него. Може да се използват и по-дебели пържолки. Аз просто имах това тънко нарязано месо и си го нарязах на каренца. Може да използвате и пилешки пържолки.

Продукти за 2 порции: 4-5 тънки каренца или 2 пържоли, 200 г гъби печурки, около 100 г гъби кладница, 1 глава червен лук и 1 глава жълт кромид, 2 големи скилидки чесън, малко олио, сол, черен пипер, малко пресен магданоз, 20-30 мл уиски, 200 мл готварска сметана, 1/2 ч.ч. пилешки бульон

Пържолките/каренцата се овкусяват със сол и черен пипер. Една супена лъжица олио се загрява в голям тиган. Месото се запържва до златисто кафяво от двете страни (при мен беше за около 3-4 минути от двете страни) и се изважда в чиния.

Гъбите се нарязват на филийки, лукът също, както и двете скилидки чесън. Добавя се още малко олио в тигана (1-2 с.л.) и гъбите се задушават докато се зазлатят. Добавят се лука и чесъна и готвенето продължава докато омекнат.
Прибавя се уискито и се разбърква за 2-3 минути.
Прибавя се сметаната и се готви докато леко се сгъсти. Изсипва се бульона и се посолява ако има нужда. Оставя се да къкри малко на слаб котлон. Добавят се пържолките. Оставят се още няколко минути на котлона и накрая се поръсват с пресен нарязан магданоз.
Може да се сервира с картофено пюре, но понеже аз не смесвам картофи и месо си хапнах само от сосчето.

Адаптирано от тук.

Бързам първо да споделя тиквените сладки, които видях при Ани от Вкуснотека. Рецептата е на Нели от Храна за душата. Направих ги още онзи ден, но вчера така и не успях да ги снимам. Беше ужасно мрачно... днес също не е особено хубаво, но няма да остане и една сладка накрая. Съжалявам за грозните снимки, но това е положението. Като ги направите ще видите, че са чудесни. На мен ми беше останала малко тиква и още щом ги публикува в блога си аз реших, че ще използвам останалата ми тиква за тях.

Реших да не използвам ванилия за крема. Исках да остане по-осезаем вкуса на мед. За съжаление крема не ми стигна. Не знам повече слагах ли... какво стана...
Аз лично бих използвала 200-220 г крема сирене.

Сладките са много меки, много вкусни и ароматни. Много подходящи за есента с тези прекрасни аромати вътре. Със сигурност ще се харесат на всички любители на тиквата. И което е още по-хубаво - много лесно се приготвят. На мен не ми се вадеше миксера и си ги разбърках с тел.

Продукти: за тестото: 1 ч.ч.* пюре от тиква (може да е и варена и печена - аз лично предпочитам да е печена, но може и да я сварите, изцедите и пасирате), 2 яйца, 1 ч.ч. кафява захар, 1/2 ч.ч. олио, 2 ч.ч. брашно, 1 ч.л. бакпулвер, 1/2 ч.л. сода, 1/4 ч.л. индийско орехче, 1 ч.л. канела, ванилия и щипка сол
за крема: 200-220 г крема сирене, 2 с.л. мед, 2 с.л. меко масло

Яйцата се разбиват на гъст крем с миксер (или тел), добавят се пюрето от тиква и олиото и се обърква много добре. Сухите съставки се смесват ( брашно, сода, бакпулвер, ванилия, сода, сол, индийско орехче, канела) и се прибавят към мокрите съставки като се разбърква непрекъснато.

Фурната се загрява на 180 градуса. Тава се застила с хартия за печене и с помощта на лъжица се насипват малки купчинки от тестото на разстояние една от друга. Пекат се около 8-9 минути. Оставят се да изстинат.

Съставките за крема се разбъркват с лъжица и сладките се слепват по две.

* Чаената чаша, която използвам е с вместимост 250 мл.

Вчера направих тези кифлички за обяд за брат ми и той се влюби в тях. Много съм доволна, че му харесаха толкова много. И аз си хапнах една кифличка :)
Мислех си в началото да ги направя със смес от ръжено и пшенично брашно, но досега никога не съм работила с ръжено и четох, че си има някои тънкости... като повечко вода и т.н. и реших да не рискувам точно този път.
Тестото е адаптирано в постен вариант от кифличките със сирене на Зиче.

Продукти: за тестото: около 500-600 г брашно, 1 пак. суха мая за хляб (7 г ), 4 с.л. кафява захар, 1 ч.ч. топла вода, 1/2 ч.ч. олио*, 1 ч.л. сол
за пълнежа: 6-7 гъби печурки (не знам колко бяха като грамаж, но шапчицата на всяка гъбка беше с големината на голям орех), няколко ссредни по размер гъби кладница, 1 глава лук, сол на вкус, 1/2 ч.л. червен пипер, щипка-две черен пипер, малко олио

Гъбите и лукът се нарязват на дребно. Запържват се до омекване и карамелен цвят в олиото. Прибавят се подправките и се оставя настрани да изстине.

Маята се разтваря в топлата вода заедно с 1 с.л. захар и се оставя на топло да шупне. Брашното се пресява в дълбока купа удобна за месене и се прави кладенче в което се изсипва маяната смес, останалата захар, солта и олиото. Замесва се меко, гладко и еластично тесто. Разточва се на голяма кръгла кора и се нарязва на триъгълници. Аз направих 12 триъгълника, но могат спокойно да са и 18.
Сместа се разпределя в основата на триъгълника и се завива на кифличка.

Фурната се включва на 50 градуса. Кифличките се подреждат в тава застлана с хартия за печене, покриват се с кърпа и се оставят за около 50-60 минути да втасат. Ако се правят лятото може и да се спести втасването във фурната, а да си втасат отвън. Намазват се с водичка и се поръсват с мак (или други семена по избор).

Пекат се за около 40 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. Пекат се докато се зачервят приятно.

*Чаената чаша, която използвам е с вместимост 250 мл.

Първо да си призная, че не съм особено голям почитател на яйцата. Примерно на Великден не изяждам дори едно. Хапвам рядко, когато явно организма ми си ги поиска. Предпочитам да са рохки. Ако не са... даже са ми леко неприятни. Не знам защо, но правя асоциация между жълтъка и консистенцията и усещането в устата на варен мозък, който аз не обичам.
Днес обаче за обяд правих яйца отново. (Мога да ги ям всеки ден само ако са на миш-маш).

Днес ми е белтъчен ден и вчера обмислях какво да си направя за обяд когато ще съм си сама вкъщи и се спрях на омлет, но точно преди да си легна много силно ми се приядоха яйца по Панагюрски. И така решението беше взето. Даже нямах търпение да стане обяд. И искам да ви кажа, че ги изядох с огромно удоволствие!

Яйца по панагюрски не съм правила от много години. Наистина много години... дори не мога да се сетя кога е било за последно.


Продукти: (за 1 порция) толкова яйца колкото ще хапвате, в моят случай са 3, 200 г (или повече) хубаво и гъсто кисело мляко, 2 скилидки чесън, парче сирене, сол, 1 с.л. масло, червен пипер.

В дълбока тенджерка се сипва вода и малко оцет и 1 ч.л. сол.

Киселото мляко се разбърква с малко сол и чесъна и се разпределя на дъното на дълбока чиния. Отгоре се натрошава малко сирене (количеството е по желание).

Яйцата се счупват в по една купичка за да е по-лесно след това да бъдат пуснати във водата. След като водата започне да ври с лъжица или черпаче се разбърква за да се получи нещо като водовъртеж и там се "пуска" яйцето. Вари се около 2-3 минути за да е рохко. След това се изважда с решетъчна лъжица върху домакинска хартия за да попие излишната вода. Аз лично ги правя едно по едно защото така ми е по-удобно, а и тенджерката ми не е много голяма и ще е по-скоро рисковано да не нараня варящото се яйце разбърквайки водата за следващо.

Яйцата се поставят върху млечно-сирената смес. В тиганче се запържва червения пипер с маслото. За съвсем кратичко защото пипера загаря много бързо и става горчив и неприятен. Може да запържите маслото, да сложите пипера и веднага да го свалите от огъня и така да разбъркате. Няма да има опасност да загори и да развали вкуса на ястието. Аз лично винаги така го правя когато правя заливката за яйца.

Поливате яйцата и сервирате. Може да поръсите с нарязан магданоз.

А ето в този клип можете да видите точно как се пошират яйцата (или как се правят забулени яйца по нашенски казано) ако не ви е станало ясно от описанието в рецептата.

Много отдавна искам да опитам яхния от нахут, но все не можех да си харесам рецепта. Видях тази рецепта при Ина и веднага си я набелязах за по-късен период. И ето, че днес е точно този ден.
От вчера съм отново на режим, няма да се обяснявам защо и т.н.
Та днес ми е ден в който мога да хапвам варива. Малко се измързеливих и я направих с готов сварен нахут от консерва. Получи се много вкусна яхния с преобладаващ чеснов вкус, точно като за мен.
Едва ли някой друг вкъщи ще иска да ми прави компания в изяждането й довечера защото не са особено големи почитатели на нахута, но... ами аз мога и сама да се справя. Със сигурност ще си я направя пак. И аз като Инчето не съм особено голям почитател на манджичките с много подправки, но тук всичко е много добре балансирано.
Още щом я видях в блога ѝ мислех и аз да си направя роти към нея, ноооо в крайна сметка и това ме домързя и си хапнах с черен хляб. Пак си беше вкусно!

* Бихте могли да си приготвите тази яхния за ден - варива ако пазите 90-дневната диета.

Продукти: 500 г сварен нахут (аз лично използвах две консерви готов сварен за тази рецепта), 1 голяма глава лук, 2 големи моркова, 3 големи домата (обелени и нарязани на кубченца), 1/2 ч.л. червен пипер, 1/4 ч.л. червен лют пушен пипер (може и без него, може да добавите сладък пушен), 1/2 ч.л. смлян кимион, 1/4 ч.л. куркума, сол на вкус, 1 с.л. захар (в оригиналната рецепта я няма, но аз винаги слагам на яденета с преобладаващ доматен вкус по една лъжица за да не ми е кисело след това), олио, 3 скилидки чесън, магданоз, малко вода

Лукът и морковите се нарязват на ситно и с малко водичка се задушават в малко олио. Добавят се подправките - без солта, захарта и чесъна. Оставя се да покъкри малко докато омекнат морковите и лука.
Добавят се изцедения нахут и доматите и се оставя на бавен огън да покъкри докато доматите се сготвят, ако се наложи се добавя малко водичка.
Накрая се добавя малко олио, нарязания магданоз, нарязаните на ситно скилидки чесън, солта и захарта. Оставя се да изстине малко и се поднася с още нарязан магданоз.

Може да сервирате с прясно изпечени роти (индийски плосък хляб)

Както винаги рецептите на Ина (Инка, голямо вдъхновение си за мен) ми идват точно навреме. В купата ми за плодове от 2-3 дни имаше два банана, които бяха започнали да поомекват и се чудех какво да ги правя понеже не ги обичам в този вид. Преди години щях да си ги изям с голям кеф, но от няколко години насам предпочитам да ги ям леко зеленички.
Вчера видях рецептата за този умопомрачителен кекс в страничката й във Фейсбук и сутринта веднага запретнах ръкави. Все още не съм го опитала, но на вид изглежда божествено сочен.

Моите промени са съвсем малки. За да бъде още по-шоколадово добавих 3 с.л. хубаво горчиво какао и ванилийка. Всичко друго си е точно като в нейната рецепта.

Със сигурност трябва да си купя една форма за кекс с дупка, която да е в по-малък размер, защото моята е огромна и ако го бях направила в нея щеше да стане като палачинка ха ха :)
Затова и моя кекс е в тази форма. Но стига бърборене.

Източник: тук.

Продукти: 2 банана (добре узрели и средни по размер), 150 г шоколадов кувертюр, 70 г краве масло, 4 с.л. олио, 4 яйца, 3/4 ч.ч.* кафява захар, 3/4 ч.ч. брашно, 1 пак. бакпулвер, ванилия, 3 с.л. хубаво тъмно какао,
краве масло за намазване на формата, брашно за поръсване на формата

за глазурата: 100 г млечен шоколад, 50 г краве масло

за украса: по половин шоколадче LZ бял и млечен (или каквото прецените, че ще ви хареса).

Бананите се намачкват с вилица. Маслото и шоколадовия кувертюр се разтапят в микровълнова фурна на ниска мощност като на 20 секунди се разбърква или на водна баня и се оставя настрани да поизстине малко.

Разделят се белтъци от жълтъци. Белтъците се разбиват на сняг.
Жълтъците се разбиват до побеляване със захарта. Добавя се шоколадовата смес, бананите, олиото, ванилията, брашното с бакпулвера и какаото. Разбърква се добре с миксера.

Добавят се белтъците като се разбъркват внимателно с другата смес с дървена лъжица. Сместа трябва да е хомогенна.

Формата за кекс се намазва хубаво с масло и се поръсва с брашно навсякъде. Сместа се изсипва. Пече се в загрята предварително фурна на 180 градуса за около 40 минути или докато забита клечка в средата излезне чиста без полепнала смес по нея.

Изважда се и се оставя за 10-15 минути във формата и след това се обръща върху поднос.

Залива се с глазура подготвена от разтопените масло и млечен шоколад. Поръсва се с нарязаните на ситно шоколади.

* Една чаена чаша е равна на 250 мл.

Днес се чудех какво да направя за хапване... дали да е пилешка супа или пиле с ориз. В крайна сметка се допитах до домашните и пожелаха пиле с ориз. Прегледах си блога и видях, че не съм писала рецепта за моето пиле с ориз и веднага щракнах и няколко снимки.

Продукти: 8 пилешки бутчета (може и цяло разфасовано пиле, или пилешки пържолки, или пък крилца), 1 и 1/2 глава лук, 1 и 1/3 ч.ч. ориз, олио и магданоз за сервиране.
за бульона: 1/2 глава лук, 1 голям морков, 2 с.л. сушени зеленчуци (купувам си направо готова смес от изсушени зеленчуци без сол и разни други добавки), няколко стръка магданоз и сол на вкус

Бутчетата се сваряват за 10-15 минути заедно със зеленчуците.
Главата и половина лук се нарязва на ситно. Загрява се няколко лъжици олио и се задушава лука в него докато стане кристален. Добававя се и измития ориз. Трябва да се запържи докато стане "стъклен" - прозрачен.

Изсипва се в тавичката и отгоре се подрежда месото.

Добавят се 4 чаени чаши от бульона (прецежда се). Пече се за около час на 200 градуса. Аз лично завивам първоначално с фолио и след това го отстранявам. Ако се наложи може да се добави още малко бульон.

Сервира се с накълцан магданоз.

Вчера правих това кремче с аромат на есен. Имах останали две тикви цигулки от миналата есен и се чудех какво да си направя с тях. Потърсих в интернет и попаднах на тази прекрасна рецепта на Веси Казакова от Сладко и солено.
Веднага се залових с подготвянето на тиквата. За съжаление едната я изхвърлих защото беше изкуфяла, но другата си беше перфектна и сладка (след като я изпекох разбрах това).
Следвах почти на 100% рецептата на Веси, като промених само количеството на сметаната, добавих канела и захарта ми е кафява.
Освен, че изядох купичката "манекенка" след това падна още една жертва ахахаххаха. Толкова ми хареса, че не се сдържах и за обяд изядох и втора купичка. Количеството на тиквата може да ми е било малко повече защото още нямам кантарче и я мерих с големия кантар докато я държа(не се смейте :D ).

Продукти (при мен се получиха 5 купички): 500 грама печена тиква, 2/3 ч.ч. кафява захар, 200 мл течна сметана, 1 ч.л. канела, 3 големи яйца.

Захарта се карамелизира и към нея се добавя течната сметана като се бърка непрекъснато за да не станат бучки карамел. Оставя се да покъкри няколко минути докато се посгъсти леко. Печената тиква се пасира. Към нея се добавя карамелената смес и се разбърква добре. Добавят се едно по едно яйцата като след всяко се разбърква добре докато се усвои и накрая се добавя канелата.

Фурната се загрява на 180 градуса. Сместа се разпределя в огнеупорни купички. Подреждат се в тавичка и в тавичката се налива вода, която трябва да стига до половината на купичките. Пече се около 30-35 минути.
Оставят се да се охладят няколко часа в хладилник.

Невероятна вкусотия! Ако обичате тиква няма начин да не ви се хареса този крем.