Показват се публикациите с етикет без месо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет без месо. Показване на всички публикации


Здравейтееее!

Отдавна не съм писала (пак същата история). Не, че не ми се пишеше, но като онази смешка "исках, ама нямах желание" - с две думи мързеше ме. Много топлоо, много задух, не ми се занимаваше. Аз и покрай фурната не се задържам много. Както и преди... мятам набързо нещо само да си се готви и беж в друга стая.

Днес ей така набързо едно предложение за лятото. Какво беше... истинска любов е жена да пържи на пъжа си тиквички на 40 градуса. 😂😂😂😂😂 Аз направих само две тиквички. Хей така за мезенце. Не ми се стоеше до котлона повече. С една салата и по една пържола... разкошно просто.

Продукти: 2 тиквички, малко зехтин и сол, черен пипер.
125 г крема сирене (натурално, но може да използвате и друго), 3 с.л. заквасена сметана, 2 скилидки чесън, половин връзка копър,
и зехтин за намазване на грил тигана.


Тиквичките се измиват добре и се разрязват на ленти с дебелина около 5-6 мм. В купа се осоляват и намасляват със зехтин и се оставят настрана. Може да поръсите и с черен пипер.

През това време се подготвя пълнежа. Смесват се до хомогенност крема сиренето, нарязания на ситно копър, настърганите скилидки чесън и заквасената сметана.
От сол няма нужда честно казано, но вече е въпрос на вкус и ако обичате да е по-соленичко добавете. За мен беше перфектно на сол в този вид.

Оставяте в хладилника. Загрява се грил тиган и се намазва с малко зехтин. Пекат се до готовност от двете страни тиквичките. След като изстинат напълно се намазват с пълнежа и се навиват на ролца.

Аз тиквички не обичам много, но тези са просто великолепни. Ако ще ям тиквички на грил са ми най вкусни. Много красиво ще стане ако вземете и от жълтите и тъмно зелените тиквички, ще даде много хубав контраст млечния пълнеж с цветовете им.


Това е цялата философия. Не, че откривам топлата вода, но това е начина по който си ги правя. Може да се сложат и някакви ядки в пълнежа.











По такива хлебчета се заглеждам от много, наистина много време, но никога досега не съм се замисляла да направя. Винаги ми е изглеждало много апетитно с този разтопен кашкавал. Наскоро брат ми ми сподели, че негов приятел му казал за някакъв хляб с гъби и се поразрових в Интернет и попаднах на този. Показах му го и каза, че му харесва и точно такъв е имал предвид. Малко го отлагах във времето, но ето, че му дойде ред и го направих за закуска в събота сутринта. Може да се използва и стар хляб за рецептата. Аз използвах ръжено - пшеничен хляб с тиквено семе от една от любимите ми фурнички в града.
Едно такова хлебче си го изядохме за отрицателно време за закуска и не остана и трошичка. Със сигурност ще го правя отново и отново. Хубавото е, че може много да се импровизира с него и всеки да добави любимите си продукти. Този, който ще споделя е вегетариански, но спокойно може да се добави някаква хубава шунка или бекон. Каквото и да се добави ще е вкусно със сигурност.
Адаптирано от тук.


Продукти: един хляб по избор (аз използвах ръжено пшеничен с тиквено семе с по-хрупкава кора за да ми е по-лесно да го режа. Вариант е да се използва и по-стар хляб)
за пълнежа: 10 гъбки печурки (около 150 г), 1 с.л. масло, 1 глава кромид лук, 1 ч.л. подправка за гирос (имам си една смес, която ми е от кума на мама-той си я прави, който има магазинче за гирос в Германия) или любима подправка - може мащерка, риган, каквото харесвате.към 200 г сирене гауда (или обикновен кашкавал. Моят свърши предния ден и имах едно парче гауда)

за заливката: 60-70 г краве масло, няколко стръка зелен лук нарязан на дребно, 1 с.л. маково семе, 1 с.л. черен и бял сусам смес

магданоз за гарниране


Хлябът се нарязва на кубчета като не се срязва докрай, нека долната кора остане непокътната. Една тавичка се застила с хартия за печене (ако все пак фолиото пропусне да не се нацапа тавичката) и се слага парче алуминиево фолио върху, което се поставя хляба. Трябва да е достатъчно дълго за да може да загърне целия хляб.

В тиган се загрява 1 с.л. масло и в него се задушават нарязаните на филийки гъби и нарязания на полумесеци лук. Когато са омекнали и придобили карамелен цвят се добавя подправката, обърква се и се сваля от котлона. Оставя се настрани да изстине малко. През това време се разтапя маслото за заливане и към него се прибавят зеления лук и семената.



Сиренето гауда (кашкавалът) се нарязва на филийки, които се разпределят между кубчетата от хляба. Разпределя се и гъбено лучената смес като се натъпкват надолу. Отгоре хляба се залива с маслената заливка с лук и семена и се завива като пакетче с фолиото. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за 15-20 минути след което се отвива от фолиото и се пече още 10 минути за коричка. Поръсва се с накъсан магданоз.

Хапва се топъл, докато кашкавала се точи на конци.







Първо да си призная, че не съм особено голям почитател на яйцата. Примерно на Великден не изяждам дори едно. Хапвам рядко, когато явно организма ми си ги поиска. Предпочитам да са рохки. Ако не са... даже са ми леко неприятни. Не знам защо, но правя асоциация между жълтъка и консистенцията и усещането в устата на варен мозък, който аз не обичам.
Днес обаче за обяд правих яйца отново. (Мога да ги ям всеки ден само ако са на миш-маш).

Днес ми е белтъчен ден и вчера обмислях какво да си направя за обяд когато ще съм си сама вкъщи и се спрях на омлет, но точно преди да си легна много силно ми се приядоха яйца по Панагюрски. И така решението беше взето. Даже нямах търпение да стане обяд. И искам да ви кажа, че ги изядох с огромно удоволствие!

Яйца по панагюрски не съм правила от много години. Наистина много години... дори не мога да се сетя кога е било за последно.


Продукти: (за 1 порция) толкова яйца колкото ще хапвате, в моят случай са 3, 200 г (или повече) хубаво и гъсто кисело мляко, 2 скилидки чесън, парче сирене, сол, 1 с.л. масло, червен пипер.

В дълбока тенджерка се сипва вода и малко оцет и 1 ч.л. сол.

Киселото мляко се разбърква с малко сол и чесъна и се разпределя на дъното на дълбока чиния. Отгоре се натрошава малко сирене (количеството е по желание).


Яйцата се счупват в по една купичка за да е по-лесно след това да бъдат пуснати във водата. След като водата започне да ври с лъжица или черпаче се разбърква за да се получи нещо като водовъртеж и там се "пуска" яйцето. Вари се около 2-3 минути за да е рохко. След това се изважда с решетъчна лъжица върху домакинска хартия за да попие излишната вода. Аз лично ги правя едно по едно защото така ми е по-удобно, а и тенджерката ми не е много голяма и ще е по-скоро рисковано да не нараня варящото се яйце разбърквайки водата за следващо.

Яйцата се поставят върху млечно-сирената смес. В тиганче се запържва червения пипер с маслото. За съвсем кратичко защото пипера загаря много бързо и става горчив и неприятен. Може да запържите маслото, да сложите пипера и веднага да го свалите от огъня и така да разбъркате. Няма да има опасност да загори и да развали вкуса на ястието. Аз лично винаги така го правя когато правя заливката за яйца.

Поливате яйцата и сервирате. Може да поръсите с нарязан магданоз.



А ето в този клип можете да видите точно как се пошират яйцата (или как се правят забулени яйца по нашенски казано) ако не ви е станало ясно от описанието в рецептата.

Много отдавна искам да опитам яхния от нахут, но все не можех да си харесам рецепта. Видях тази рецепта при Ина и веднага си я набелязах за по-късен период. И ето, че днес е точно този ден.
От вчера съм отново на режим, няма да се обяснявам защо и т.н.
Та днес ми е ден в който мога да хапвам варива. Малко се измързеливих и я направих с готов сварен нахут от консерва. Получи се много вкусна яхния с преобладаващ чеснов вкус, точно като за мен.
Едва ли някой друг вкъщи ще иска да ми прави компания в изяждането й довечера защото не са особено големи почитатели на нахута, но... ами аз мога и сама да се справя. Със сигурност ще си я направя пак. И аз като Инчето не съм особено голям почитател на манджичките с много подправки, но тук всичко е много добре балансирано.
Още щом я видях в блога ѝ мислех и аз да си направя роти към нея, ноооо в крайна сметка и това ме домързя и си хапнах с черен хляб. Пак си беше вкусно!

* Бихте могли да си приготвите тази яхния за ден - варива ако пазите 90-дневната диета.


Продукти: 500 г сварен нахут (аз лично използвах две консерви готов сварен за тази рецепта), 1 голяма глава лук, 2 големи моркова, 3 големи домата (обелени и нарязани на кубченца), 1/2 ч.л. червен пипер, 1/4 ч.л. червен лют пушен пипер (може и без него, може да добавите сладък пушен), 1/2 ч.л. смлян кимион, 1/4 ч.л. куркума, сол на вкус, 1 с.л. захар (в оригиналната рецепта я няма, но аз винаги слагам на яденета с преобладаващ доматен вкус по една лъжица за да не ми е кисело след това), олио, 3 скилидки чесън, магданоз, малко вода

Лукът и морковите се нарязват на ситно и с малко водичка се задушават в малко олио. Добавят се подправките - без солта, захарта и чесъна. Оставя се да покъкри малко докато омекнат морковите и лука.
Добавят се изцедения нахут и доматите и се оставя на бавен огън да покъкри докато доматите се сготвят, ако се наложи се добавя малко водичка.
Накрая се добавя малко олио, нарязания магданоз, нарязаните на ситно скилидки чесън, солта и захарта. Оставя се да изстине малко и се поднася с още нарязан магданоз.

Може да сервирате с прясно изпечени роти (индийски плосък хляб)



Седмица на лесните и летни манджи ми беше :) Обожавам миш-маш. Вкъщи май не са най-големите почитатели, но затова пък аз винаги си хапвам с изключително удоволствие големи количества.
Преди години съм публикувала още два миш маш-а. Единият с царевица, другия с моцарела. Тази рецепта е "класическата" за моя дом.

Продукти: 10 печени червени чушки (обелени и изчистени от семето), 3 средни розови домати, 2 скилидки чесън, 1 глава лук, 3-4 с.л. олио, 5 яйца, около 200 г сирене, 1 с.л. захар и сол ако е необходимо - на вкус

В голям тиган се загрява олиото. Лукът и чесъна се нарязват на дребно и се задушават докато омекнат и станат златисти на не много силен котлон. Добавят се нарязаните на по-едро чушки и доматите - два от които са настъргани и 1, който е нарязан на дребно (обелени). Прибавя се една лъжица захар и се оставя да покъкри докато течността остане наполовина. Прибавя се натрошеното сирене и яйцата и се готви до готовност.

Сервира се с нарязан магданоз.

Баба от доста време насам не пържи тиквичките, а ги панира. Реших и аз да направя като нея. Да си призная досега нито бях пържила, нито бях правила панирани тиквички.

Продукти: 3-4 тиквички, не много големи за да не са им големи семките, 3 яйца, 1 ч.ч. вода или бира (аз правих с бира, защото имах една отворена), брашно, сол на вкус.

за соса, 1 ч.ч. заквасена сметана, 1 ч.ч. кисело мляко, 1 малка връзка копър, сол на вкус, чесън на вкус

олио за пържене: около 1 ч.ч.

Тиквичките се измиват и обелват. Режат се на тънки ленти и се осоляват.

Чесънът се настъргва, копърът се нарязва на ситно. Смесват се всички съставки за соса и се оставя в хладилника на студено.

Яйцата се разбиват с бирата, добавя се брашно така, че гъстотата да е малко по-гъста от боза и се добавя сол на вкус.

Олиото се загрява. Всяка тиквичка се потапя в сместа и се пържи до златисто от двете страни. Отцеждат се върху домакинска хартия от мазнината.

Сервират се обилно поляти със сметановия сос.

Рецептата знам от една приятелка (Маги, както се досещате). Благодаря сърдечно :* Голяма вкусотия.



Рецепта почти няма. На всеки 150 г кашкавал се слага по 1 яйце с размер L, подправки на вкус и 2-3 с.л. брашно. Сместа трябва да е гъста като за кюфтета от кайма. Оставя се в хладилник за половин час. Загрява се мазнината и се оформят кюфтенца с влажни ръце. Пържат се от двете страни до златисто.

Избора за моите кюфтенца беше 50 г обикновен кашкавал, 100 г. пушен кашкавал, бялата част на пресен чесън нарязан на ситно, червен и черен пипер.