Божествената бисквитена торта на Пепи е това, която отлагам от известно време. Вчера най-накрая я направих. Оставих я да престои цяла нощ в хладилника. У дома не са чак такива фенове на сладкото затова и тортата оцеля без проблем. Някак успяваме да не нападнем всичко още веднага. Тортата е невероятно вкусна, кремът е изключителен. Толкова ми хареса, че със сигурност ще го използвам и за други тортички или самостоятелно като крем. Дори едната част от него - млечния крем - самостоятелно ми хареса много и бих си го направила и само като кремче. Не бях правила досега крем с нишесте в който да има жълтъци. Стана много по-хубав от без.
Промяна в рецептата на Пепи почти не съм правила. Единствено сложих сладко от череши защото нямах с боровинки и сложих 500 г маскарпоне и 400 г заквасена сметана. Нямаше какво да правя останалите количества и реших да направя повече крем. Съответно увеличих захарта с 3-4 с.л.

Опитах я още рано сутринта след като я снимах. Исках да я направя тази седмица защото от понеделник смятам да се опитам да си направя един 10 дневен детокс и ако я бях направила другата седмица щях да гледам жално към хладилника :D И щяха да са дъъъъъълги 10 дни (ако изобщо издържа толкова много).
Ненапразно след като Пепи я показа тази тортичка последваха толкова много похвали, заслужава си напълно да си подарите едно парченце сладост за някой празник на любим човек.


Ето я и моята версия!
Продукти: около 250-300 г обикновени бисквити. Аз използвах тип Petit Beurre на Лидл. Пакетът от Лидл е 450 г, аз използвах малко повече от половината.
1 бурканче сладко от череши (ако е гъсто е добре да се разреди с малко водичка защото трябва да е като сосче. Моето сладко е домашно и умишлено си го бях направила по рядко.)
около 200 мл подсладено прясно мляко за потапяне на бисквитите.
продукти за крема: 500 мл прясно мляко, 10 с.л. кафява захар, 2 жълтъка, 1 пак. ванилов пудинг (използвах на Йотис), 3 с.л. краве масло

500 г сирене маскарпоне, 350-400 г заквасена сметана (малко пудра захар ако случайно не ви е достатъчно сладък крема след смесване на всички продукти)


Първо си приготвяме млечния крем (който аз толкова много харесах с добавката от жълтъци). В тенджерка се слагат 400 мл от млякото и захарта. В купа се смесват двата жълтъка с нишестето и останалите 100 мл от млякото. След като млякото със захарта започне да кипи се добавя яйчената смес на тънка струйка и се бърка непрекъснато докато се сгъсти. Сваля се от огъня и се добавя маслото. Разбърква се докато се усвои напълно.
Кремът се разбърква от време на време докато изстине напълно.

Маскарпонето и заквасената сметана се разбъркват с виличка или лъжица. В никакъв случай с миксер защото може да се пресече маскарпонето и да развали крема. Когато двете части се смесят добре започва да се добавя млечния крем лъжица по лъжица като след всяка се обърква внимателно.
Кремът става изключително пухкав.

Видях в рецептата на Пепи, че процедира като мен при реденето на пластовете. Започва се с тънък пласт от крема на дъното на тавичка (моята е с размер около 20 на 35 см), който се разнася добре. отгоре се нарежда 1 ред от бисквитите, всяка от които напоена в подсладеното прясно мляко за кратко (не прекалявайте защото бисквитите бързо се разкашкват, достатъчно е няколко секунди). Следва крем, после пак ред напоени бисквити, ред крем, тук изсипах половината от бурканчето сладко, ред бисквити и накрая завърших с малко повече крем и залях с останалата част от сладкото.

Направих тортата вечерта и я оставих да престои цяла нощ за да омекнат добре бисквитите и да стегне крема. Може да я сервирате по такъв интересен начин като Пепи, с лъжица за сладолед на топки или да си я нарежете на квадрати. Това със сигурност няма да се отрази на изключителния й вкус.

АМи това е!
Благодаря ти Пепи, за страхотната рецепта!













Днес искам да ви представя едни невероятни палачинки. Предварително се извинявам за ужасните снимки, но тогава когато ги правих беше изключително мрачно, не беше спирало да вали няколко дни и нищо не се получи. Но пък рецептата си заслужава. Брат ми много им се зарадва и ме помоли пак да му направя и тогава ще направя нови снимки и ще заменя старите и грозни.
Палачинките са със солен пълнеж, заляти с постен сос бешамел и запечени.
Ако искате да не са съвсем постни бихте могли върху бешамела да настържете някакво жълто сирене или кашкавал или пък моцарела.


Продукти: за палачинките: 500 мл соево мляко - натурално и неподсладено, половин пакетче бакпулвер (5 г), 1/2 ч.л. сол, 1-2 с.л. зехтин, брашно колкото сместа да стане с гъстота на боза
за соса бешамел: 500 мл соево мляко - натурално и неподсладено, 2 и 1/2 с.л. брашно, 60 мл зехтин, сол, черен пипер и индийско орехче на вкус
за пълнежа: 500 г кралски печурки, 2 глави коромид лук, 2 шепи замразен или пресен грах, 1 голям домат - настърган, сол на вкус, зехтин, черен пипер, червен пипер

Смесват се съставките за палачинките и сместа се оставя за 15-20 минути да отпочине.

През това време се нарязват лука и гъбите на дребно. Загрява се малко зехтин и гъбите и лука се готвят докато станат златисто кафяви на цвят. Добавя се и граха и се готви докато омекне. Добавя се настъргания домат, солта, червения и черния пипер. Сместа се оставя настрани да поизстине докато приготвяме палачинките.

Загрява се тиган и се намазва с малко зехтин. Изсипва се от сместа за палачинки и се пече от двете страни до готовност. Така се процедира и с останалите палачинки.

В касерола се загрява зехтина за соса. Изсипва се брашното и се запържва докато замирише приятно. Внимавайте да не го прегорите. Прибавя се соевото мляко и се бърка докато добие гъстотата, която желаете. Добавя се солта, черния пипер и индийското орехче.

В тавичка се постила хартия за печене (поне аз така процедирам, може и без нея). Сместа се разпределя за толкова палачинки колкото сте направили. Слага се от сместа в средата на палачинката и се навива на рулце. Подреждат се едно до друго и се заливат със соса бешамел.

Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна докато станат златисти отгоре.

*Ако няма да ги правите за постите може да направите бешамела с мляко и масло и да добавите и разни сирена към пълнежа.

От тези продукти аз направих 4 порции с по 2 палачинки на човек.

Днес ще ви представя едно от най-любимите ястия на моя любим. Това ястие го знам от баба му, преди да се запозная с нея той ми беше разказвал за боба с ориз, но честно казано не можех да си представя "що за ястие е това". Даже си мислих, че няма и да ми хареса. Това обаче изобщо не се оказа така. Страшно много ми хареса и има защо да му е любимо на мъжа ми.
За Димитровден когато празнува имения си ден бях намислила да направя някакви глезотийки, някакви сладкишчета, засукани неща, НО той си пожела това простичко ястие. Естествено нямаше как да не изпълня желанието му, а и за него имаше и малко екстрички. Когато не го ядем за пости той много обича да си го хапва с луканка. И така на 26-ти нарязах и една вкусничка луканка и всички бяхме много щастливи макар и с толкова скромно ястие на трапезата.
Мислех още на 26-ти да напиша рецептата, но не ми остана време. И така, ето как я приготвям


Продукти: 1 и 1/2 ч.ч. боб, 2/3 ч.ч. ориз, 1 глава лук, 50 мл олио, сол на вкус

Бобът се накисва за няколко часа. Най-добре за цялата нощ. Измива се и се налива вода в тенджерата. Щом кипне се изсипва водата, налива се нова колкото малко да покрие боба, добавя се нарязаната на дребно 1 глава лук и се вари до почти пълна готовност. Прибавя се ориза и се наливат около 2 и 1/2 ч.ч. вода. Вари се докато ориза омекне и поеме цялата вода. Ако има нужда може да се налее още малко вода. Това зависи от това колко е била водата при вече сварения боб.
След като ориза и боба са добре сварени се осоляват. В тиган се загрява олиото и след това врящо се добавя към боба с ориз и се разбърква много добре. Оставя се за малко да почине и се сипва топъл. Може да се поръси с магданоз, с черен пипер или защо пък не и с някое кюфтенце или луканка ако не постите в момента :)

Моят ориз е по-разварен защото у дома така го предпочитат.

Няма много вид на най-апетитното ястие, но ви уверявам, че е много вкусно. Някак като се прибави накрая това олио става едно такова ароматнооо.



* чаените чаши, които използвам са с вместимост 250 мл

За тази баница знам отдавна. За първи път я видях в една групичка във ФБ в която сме се събрали няколко приятелки. Даже вчера я търсих из старите постове, но не я открих. Така и не се престраших да я опитам тогава.
В събота вечерта посетих Блоговодител... ей така да разгледам какво ново е качено и попаднах на рецептата за тази баница в блога "Ухае на..."
Сетих се, че имам в хладилника един пакет кори за баници и попитах половинката дали иска да пробвам да направя такава баница за вечеря. Показах му снимките в блога. Съгласи се.
Имахме излизане у един приятел вечерта и решихме да хапнем преди това вкъщи вместо да си поръчваме за вкъщи.
Запретнах ръкави... иииии първият ми опит не беше много успешен. В смисъл... успешен си беше, но примерно попрепеках малко повечко едната страна защото не уцелих на колко градуса трябва да е... ииии тиганът ми е доста голям - та стана малко по-тънка. Обаче на вкус беше великолепна. Не мога да ви опиша възхищението си от една толкова простичка, лесна и бърза рецепта. Невероятно мека, сочна и най-важното липса онова "глетавото", което се получава понякога като правим баница с готови кори на фурна.
Реших, че ще направя още една баница за закуска с останалите кори. Направих я, използвах повече кори за пълнеж заради големия ми тиган и пеках на 2-ра степен на котлона (при мен са общо 9). Стана перфектна и си облизахме пръстите за втори път в рамките на няколко часа. Получих много похвали за нея. И така... направете я и няма да сбъркате!


Продукти: за 1 баничка (трима човека си хапнахме добре от нея) в тиган с 24 см диаметър: 6 кори за баница, сирене - тук бих казала, че е на вкус. В рецептата на Петя пише 150 г сирене. Вкъщи не обичат да има много сирене в баницата и аз сложих по една "кибритена кутийка" на ред, общо 3-4 кубчета с такъв размер
олио за намазване на тигана
за яйчената смес: 1 яйце, 50 мл олио, 100 мл прясно мляко, 100 г кисело мляко, 1/2 ч.л. сода за хляб

Яйцето, прясното мляко, олиото и киселото мляко със загасената в него сода се разбъркват добре.
Отделя се една кора и другите се накъсват на парчета като едно от парчетата трябва да се остави по-голямо - около 20/20 см. То ще служи за нещо като капаче.

Тиганът се намазва с олио и отгоре се постила голямата кора. Парченцата накъсана кора се натопяват едно по едно в яйчената смес и се подреждат върху кората. Отгоре се поръсва със сирене. След това се процедира по същия начин като се редуват напоени кори и сирене докато свършат корите. Най-отгоре се поставя по-голямото парченце напоена кора и след това краищата стърчащи от тигана се загъват навътре за да стане като пакетче.

Едва тогава се пуска котлона. Аз пекох моята баница на степен 2. Моите котлони са на 9 степени. Няма представа колко градуса е това, но не е силен котлон, а по-скоро слаб. Пече се докато стане приятно златисто кафява. Поставя се голяма чиния отгоре и се обръща върху чинията след което се плъзва в тигана откъм неизпечената част. Пече се и от тази страна докато стане златисто кафява.

Сервира се топла по желание с топло прясно мляко или айрянче.





Продукти: 6 големи картофа
за маринатата: 1/2 ч.ч. зехтин, 1 равна ч.л. стрит риган, сокът от половин лимон, 1 ч.л. червен пипер, щипка-две черен пипер, 1 ч.л. сол (или на вкус), 1 голяма скилидка чесън нарязана на дребно, 1 с.л. горчица по избор (аз използвах една горчица с балсамов оцет, риган и мащерка)


Картофите се обелват, измиват и режат на осминки. Всички продукти за маринатата се смесват добре в купа и към тях се добавят нарязаните картофи. Объркват се добре така, че маринатата да обвхване добре картофите.
Картофите се подреждат в тавичка и се заливат с останалата марината. В тавичката се налива малко вода, но не много. Да покриват 1/3 от тях.


Пекат се в предварително загрята на 200-220 градуса фурна около час - час и малко - докато картофките се запекат и омекнат, водата трябва да се изпари.

Стават леко киселички от лимоновия сок, може да се пропусне ако не обичате. Аз си ги хапнах като основно, но са идеални за гарнитура.

Картофите може и да се подварят за 10-15 минути преди да се нарежат и сложат да се пекат.


Адаптирано от IcookGreek.