Този кекс го правих доста отдавна. Вчера обещах на моя приятелка да напиша рецептата. Както се очаква банановите кексове при мен са нещо нормално. Този стана много вкусен. В оригиналната рецепта, а и в сайта в който я видях кекса е изпечен в правоъгълна форма за хляб, но точно в онзи момент бях изхвърлила старата ми (вече имам нова! Половинката ми ме изненада с трите форми за печене, които бяха пуснали в Лидл наскоро. Много ме зарадва. И по този случай нямам търпение да укрепна още малко за да го изненадам с любимия му солен кекс!) и го направих в кръгла форма. Не, че формата има някакво значение де.

И така... за любителите на силния вкус на шоколад в комбинация с един от най-вкусните плодове (за мен) - този кекс ще ви хареса.

Продукти: 1 ч.ч. пюре от банани (това са около 3 средни, добре узрели банани, намачкват се с вилица докато се пюрират и количеството трябва да е около 1 ч.ч.), 115 г разтопено масло, 150 г кафява захар, 1 голямо яйце, ванилия, щипка сол, 1 ч.л. бакпулвер, 1/2 ч.л. канела, 1/2 ч.ч. хубаво тъмно какао, 125 г брашно, около 150 г нарязан на дребни парченца шоколад по избор
Пудра захар за поръсване

Фурната се загрява на 180 градуса. Форма за кекс с диаметър 22 см се намаслява и поръсва с брашно (излишното брашно се изтупва). В рецептата са използвали правоъгълна форма с размер 23/13.

В купа се изсипват намачканите банани и към тях се добавят разтопеното масло, яйцето, захарта и ванилията. Разбърква се добре. Отделно се пресяват сухите съставки - брашното, бакпулверът, солта, канелата и какаото. Сухите съставки се добавят към влажните и се разбърква добре с дървена лъжица докато двете смеси се обединят. Накрая се добавя и нарязания на дребно шоколад и се обърква.

Тестото се изсипва в намаслената и набрашнена форма и се заглажда отгоре.

Кексът се пече около 50-60 минути или докато забита в средата клечка излезне суха без полепнали трохички по нея. Изважда се от фурната и се оставя за 10-тина минути и се обръща върху поднос. След като изстине се поръсва с пудра захар.

Този ябълков сладкиш го знам от моя приятелка. След като тя го сподели го направих 4 пъти като последния удвоих дозата защото много им беше харесал.
Хубавото при него е, че може да се импровизира много с основната рецепта като се добавят допълнително продукти, но дори да си остане основната си е прекрасен и много вкусен. Другото хубаво нещо е, че е икономичен сладкиш и е с продукти, които обикновено имаме вкъщи.
А най-хубавото нещо е, че ако ни дойдат непредвидени гости можем да го спретнем за нула време и да ги впечатлим с простотата му, но прекрасния вкус.

Благодаря, Спаси, че го сподели!

Продукти: за тестото: 100 мл прясно мляко, 2 яйца, 130 г кафява захар, 60 мл олио, 2 - 3 ябълки, 150 г брашно, щипка сол, 1 пак. бакпулвер, канела
за крема: 1 яйце, 100 г кафява захар, 80 г разтопено масло
пудра захар за поръсване

Фурната се загрява на 180 градуса. Форма за торта/тарта се постила с хартия за печене - 20-22 см диаметър.
Брашното баклулветър и солта се пресяват в купа. Към тях се добавят яйцата и захарта, прясното мляко и олиото и се разбърква с лъжица докато се получи кексово тесто.

Тестото се изсипва в застланата с хартия тавичка. Ябълките се почистват от семенниците и обелките и се нарязват на едри парчета, които се подреждат върху сладкиша като лекичко се натискат. Сладкишът се поръсва с канела и се слага да се пече. Повтарям с канела! Не като мен с куркума!:D Както се вижда от снимката (само нея имам в суров вид) лекинко съм ръснала с куркума, веднага се усетих и взех правилното пакетче. На това му се казва заплес! :D
За щастие беше съвсем малко и не се отрази по никакъв начин :)

Сладкишът се пече около 30-40 минути или докато клечка забита в тестото излезне суха без полепнали трохички по нея.

Докато сладкиша се пече се приготвя крема. Всички съставки се разбъркват добре докато стане еднородна смес. Аз лично първоначално разбих с тел яйцето със захарта за да стане по кремообразно и добавих разтопеното, но поизстинало вече масло.

След като сладкишът е изпечен се изважда и залива хубаво с крема. Пече се още десетина минути. Отгоре се получава една много приятна коричка. Ако се пече повечко може да се изсуши.
Изважда се от формата (хартията се оставя по-дълга отстрани за да е удобно да се извади като се хване в двата края) и се оставя да се охлади върху решетка. Поръсва се с малко пудра захар след като е изстинал.

* Някои идеи за разнообразяване на този сладкиш:
- Веднъж сложих нарязан на дребно шоколад в тестото
- Може да се сложат сушени червени боровинки или стафиди върху сладкиша заедно с ябълките или пък в тестото
- Може да се добавят към тестото някакви нарязани ядки
* Когато правих двойната доза използвах форма за торта с диаметър 26 см. 26-28 е идеална.
Направете го както ви хареса :)

Най-накрая да публикувам и тази рецепта.
Обещах си, че от днес ще започна постепенно да си нанасям рецептите, които правих през ноември. Много ми е сдухано напоследък, но в крайна сметка ако се сдухвам нищо няма да променя. Нито ще ме боли по-малко, нито нищо. А трябва да се разсейвам с нещо през деня защото го изкарвам главно в леглото и... ами доскучава.

И така... този вкусен тарт правих за рождения ден на мама, който беше на 22 ноември. Беше много вкусен.
От една книга за рецепти с шоколад е, която брат ми ми подари малко по-рано. Книгата се казва "Шоколад - 50 лесни рецепти"
Много красив есенен сладкиш е. Единствените промени, които съм направила са, че използвах сух джинджифил защото от пресния ми се повдига, сложих маааалко повече захар и вместо десертно желе направено със желатин намазах крушите с желето ми от дюли.(имам 5-6 дюли вкъщи и като мога повечко да се движа вече ще направя и тях на желенце).

Продукти: за масленото тесто: 165г брашно, 100 г краве масло, 100 г кафява захар, 1 яйце, 1/4 ч.л. бакпулвер, ванилия, щипка сол
за пълнежа: 5о г масло, 80 г кафява захар, 1 яйце, 70 мл прясно мляко, 100 г брашно, 20 г хубаво какао на прах, 2 ч.л. бакпулвер, 2 круши, джинджифил на прах, щипка сол
за отгоре: 2-3 с.л. затоплено желе от дюли и пудра захар

Първо се приготвя масленото тесто. Размекнатото масло се разбърква със захарта, солта и яйцето. Към брашното се добавя бакпулвера и се омесва гладко тесто. Увива се в свежо фолио и се прибира за около час в хладилника.

Фурната се загрява на 170 градуса. Форма за тарта с размер 20-22 см се намазва с масло и се поръсва с брашно. Тестото се разточва на тънка кора и се разстила по формата за тарта.

Размекнатото масло и захарта за пълнежа се разбъркват. Към тях се добавят яйцето, млякото, щипка сол и сухият джинджифил (количеството е по желания, аз сложих 1 ч.л.). Към тази смес се добавят сухите съставки и се разбърква добре.

Сместа се изсипва във формата и се заглажда.
Двете круши се почистват от семенниците и се обелват. Разрязват се на половинки и всяка половинка се нарязва на филийки като ножът не се докарва докрай. Поставят се върху тартата и леко се притискат.

Тартът се пече за около 30тина минути. Оставя се да изстине и след това крушите се намазват със затопленото желе от дюли и се поръсва с пудра захар.

Ето ме! Не съм писала от 20-ти ноември. Първо не ми беше писателно, бях притеснена от предстоящото влизане в болница и предстоящата операция, след това няколко дни след като ме изписаха ми беше депресирано, но снимките се трупат и реших да започна да си ги вписвам отново от днес най-малкото за да се разсейвам с нещо. Започвам месеца с една топла и вкусна крем супичка, която ми стопли душата днес. Известно време трябва да съм на течно-кашава диета и повярвайте ми - ужасно е! Толкова съм гладна, по цяла нощ сънувам ребърцааа, пържолки, пици, торти... и телевизията и интернет не са с мен и постоянно показват някакви вкусотии. Да не говорим за страхотните блогърки и блогъри и кулинарната групичка във Фейсбук в която членувам. Направо фантазия!
В неделя си поръчахме храна за вкъщи защото ме болеше доста и не ми се готвеше, а трябваше да се яде все пак.
На половинката ми поръчах суши защото много обича, а аз си взех две крем супички със сирене от Хепи. И оттам днес реших да си направя подобна. Стана много вкусна макар, че нямах лук и я правих само с моркови и картофи.

Пожелавам на всички един страхотен декември, изпълнен с много хубави емоции, с много вкусотии напояващи домовете ви с аромати на празници. Аз тази година за първа година няма да успея с традиционните подаръци за приятелите ни (коледни сладкиши), но... какво да се прави... ще има и други Коледи, други години в които да ги правя. Oставям си идеите за другата Коледа. А за тази година може би към края на декември ще забъркам само една доза курабиедес. Колкото да имам поне някакви коледни сладки вкъщи.

Но стига съм бърборила. Сега покрай търкалянето ми по почти цял ден из леглото ще мога да споделя няколко рецептички, които забавих. Една много хубава тарта с круши, която правих за рождения ден на мама, сочен ябълков сладкиш по рецепта на моя приятелка, двойно шоколадов бананов кекс (кой ли ще се учуди тук с тия моите бананови страсти) и така :)

Продукти: 7 средни по големина картофа (мисля, че бяха около килограм, използвах червени картофи), 1 голям морков, 2 с.л. сушени зеленчуци (при липсата на лук вкъщи и съответно невъзможността ми точно сега да отида и да купя реших да сложа от сушените зеленчуци, които винаги слагам в супичките, в тях има и лук), 200 мл животинска сметана, 2 с.л. краве масло, 8 триъгълничена натурално топено сирене, сол на вкус, биволско (или по избор) саламурено сирене за сервиране.

Картофите и моркова се белят и нарязват на едри парчета, заливат се с вода, прибавят се малко сол и сушените зеленчуци и се варят до пълно сваряване. Супата се пасира с пасатор така направо в тенджерката. Налива се сметаната, прибавят се маслото и топеното сирене и се минава още 2-3 пъти с пасатора. Връща се на огъня и се оставя да поври още няколко минутки. Ако гъстотата не е желаната се добавя още малко водичка. Посолява се ако е необходимо. Сервира се поръсена с хубаво натрошено сирене.

Да ви е сладко и топло :)

Цялото слънце събрано в бурканче :) Така определям аз вида на това невероятно ароматно и вкусно желе. За първи път го опитах не толкова отдавна. Преди няколко години си купих няколко бурканчета домашни сладка от една баба в Копривщица. Сред тях имаше желе от дюли. Беше малко бурканче, от бебешко пюре та много бързо си замина. Желето от дюли е най-добрия приятел на палачинките да ви кажа!

Миналата седмица на баба й дали няколко дюли и ми ги даде защото нямало какво да ги прави. И така... веднага се сетих за това желе отпреди няколко години и реших да опитам. Не съм мерила колко тежат дюлите защото все още нямам кантарче. Трябва най-накрая да си взема едно, че така ми е много трудно. Хайде за сладко как да е, но за сладкишите си трябват точни мерки.

По принцип за да не хабя плодовете трябваше да използвам плода за някакво сладко или мармалад, а обелките и семенниците за желето, но нямах време и ги използвах целите.

Опитайте да си направите това прекрасно желе и няма да сбъркате. Ако искате съчетайте правенето на сладко и желе за да не похабявате като мен хубавия плод. За мен това е най-ароматното желе, което може да съществува. По-ароматно от него не съм хапвала, а съм яла от какво ли не.

Продукти: 5 големи дюли, захар, вода, 1/4 до 1/2 ч.л. лимонтузу

Дюлите се измиват и се нарязват на кубчета. Поставят се в тенджера и се заливат с вода така, че да ги покрие напълно. Така се варят около половин час. Сокът се прецежда и се връща в тенджерка като се измерва преди това. На 500 мл сок се слагат 200-250 г захар. Вари се на умерен огън до сгъстяване. Процедира се по познатия начин за всички сладка като се капне капчица върху чиния не трябва да се разлива. Добавя се лимонтузуто и се разбърква още минутка. Насипва се в сухи бурканчета, затварят се капачките и се обръща с капачката надолу за 15-20 минути.

От това количество ми излезнаха 3 малки бурканчета и половин за консумация сега :)

Много е лесно. И наистина си заслужава.

* Може да си направите сироп от дюли по този начин като варите сока със захарта около 15 минути защото при повече ще стане на желе. Четох, че е много полезен.
* Също може да си направите и желе от ябълки и дюли смес по същия начин.
*Може и да се добавят някакви любими аромати, но според мен са излишни тъй като самите дюли са достатъчно ароматни.