Здравейте, приятели!

Желая ви светли и спокойни празници! Бъдете здрави и се пазете! Ще бъдат малко по-различни празници за всички ни, някои от нас разделени от близките си заради ситуацията. Но пък вярвам, че е важно, че в душата сме заедно. 

Тази година боядисах много малко яйчица. Реших, че няма нужда да прекалявам. От месеци приготвям яйцата си на пара, когато ни се ядат варени. Реших, че и тези за боядисване ще приготвя така. И от 17 яйца нямам нито едно пукнато. Този път грабнах първите бои, които видях в магазина. бяха от най-евтините, а се оказаха много хубави. Вижте какви са ми ярки яйцата, а не бяха бели.

Искам да ви призная, че се влюбих в това оформяне на козунака от снимките. То даже си имало и тренд миналата година. Аз тогава по Великден бях на работа и съм го пропуснала. Тогава даже не месих май... нямам спомени вече. В този пост няма да пиша рецепта.

Първо направих кулич кръфин с шафран и портокалов сок, с пълнеж от шоколад, портокалови корички, микс от стафиди и печени орехи. Направих го за брат ми. Ухаеше вълшебно. Вдъхнових се от на Катето рецептата, нямах обаче вино и веднага го замених с каквото имах под ръка - портокалов сок (прясно изтискан). Брат ми още не е ял от него, но съм сигурна, че ще му хареса щом е пълен със стафиди. Аз да си призная попрекалих с плънката. Шафранът придава един прекрасен фин аромат. Задължително ако имате под ръка опитайте тази рецепта от линка, който съм споделила.

Двете снимки, които следват са на този със шафрана. Не са особено хубави, защото са от телефона ми.

Много ми допадна това оформяне, защото аз най-много обичам кората на козунака. Обичам я с много захар и да е хрупкавка. А тук става просто вълшебно. За съжаление не заснех етапите на оформлението. Мноиго е лесно обаче и може да надникнете в оригиналната рецепта, Катето го е илюстрирала прекрасно. 

Днес правих козунак за нас и замесих ей това тесто със заквасена сметана, което съм използвала за козуначения венец. Разделих го на две. Едната част си я направих на обикновена плитка без даслагам пълнеж, защото моят мъж обича без нищо. И другата част я оформих като кулич крафина. И уж щяхме да го ядем утре, но го изядохме половината. Много вкусно. Пълнежът отново беше с прясно изпечени орехи, шоколад и микс от стафиди и червени боровинки, отново поръсих щедро със захар.
След Великден ще пазя диета 😅😅😅 Защото реших, че ще си похапна доволно козунак. 

Сега ви оставям още малко снимки на тези красоти, а аз отивам да сложа агнешкото да се пече. С картофи и бяло вино. По поръчка на брат ми. Даже тази вечер като се чухме ме попита дали съм сложила много картофи. Естествено, че съм сложила. Утре ще му занеса една кутия пълна с малко агнешко и много картофи. За картофения човек в нашето семейство.

Знаете ли какво се замислих... тази година няма да ядем торта от изостанал козунак 😆😆😆

Хубава вечер от мен!

Здравейте, приятели!
Знам, че предвеликденско по-скоро върви да пусна публикация за козунак, агнешко или някакви великденски курабийки, но реших да споделя опита си с тези меденки. Обещавам скоро да напиша публикация за един много вкусен козунак. Не е казано, че козунаци трябва да се ядат само на Великден, нали така?!

Тези меденки са най-вкусните, които някога съм яла. Честно ви казвам. Видях рецептата в блога My Cooking blog. Първоначално направих половин доза за да видя дали ще се харесат. Оооо! Харесаха се и още как! Аз лично не можех да спра да ям от тях. После ги правих още няколко пъти и никога не оставаха за повече от два дни в кутията. Точно такъв тип меденки съм търсила винаги, мекички.

Бях болна още и много ми се дояде нещо сладко и си купих едно пакетче меденки от магазина до вкъщи. Струваше 2.70 за нямаше и 200 грама. Не бяха лоши, но аз винаги съм предпочитала да си направя вкъщи. Още повече, че в купените имаше цяла менделеева таблица.

Тези станаха 200 пъти по-вкусни и като цена сигурно излязоха и доста по-евтини. Ароматни, вълшебни. Да не ви казвам баба колко много омете. 😁😁😁

Не съм променяла нищо в рецептата. Единствено всъщност замених содата с бакпулвер, защото само това имах. После правих и със сода, но без да я гася в оцет. И добавих малко карамфил. Съветвам ви да запретнете ръкави и да си ги направите. Най-хубавото е, че не ви трябват коооой знае какви умения за месене. Буквално всичко се бърка.

Аз не съм слагала орехи, защото нямах никой от пътите в които ги правих. Но съм сигурна, че ще станат много вкусни и с орехи.

Продукти:

2 яйца,

180 гр. захар,

150 гр олио,

110 гр мед,

14 гр канела,

щипка карамфил,

470 гр брашно,

1 пак бакпулвер (или 12 гр. сода бикарбонат)

Яйцата се разбиват със захарта, добавят се меда, олиото. Към тази смес се добавят сухите съставки и се оформя тесто. Хубаво е да оставите тестото да почине малко за да поеме всички аромати.

Фурната се загрява на 170. Тавичка се постила с хартия за печене. От тестото се откъсват парченца по около 20-22 грама и се оформят на топчици, които се приплескват малко. Редят се на разстояние една от друга. Пекат се за 10-15 минути. Не ги препичайте за да не станат твърди. Трябва да са приятно запечен. Сладките се напукват при печенето.

След като изстинат може да ги натопите в разтопен шоколад. 

Добър вечер от мен!

Цял ден се каня да запиша тази рецепта. Любовта ми към патладжаните е скорошна. Преди ги ненавиждах, а сега имам чувството, че мога само това да ям. Рецептата днес е подходяща за постите и е голяма вкусотия. Също предвид ситуацията в момента е и подходяща, защото е нискобюджетна.

Аз по принцип изключително рядко ям пържено. Ако не консумирате изобщо пържена храна можете да изпечете патладжаните на грил тиган. Също ще стане вкусно.

Продукти:

3 патладжана,

брашно,

сол,

олио запържене

за соса: 1 консерва домати,

настъргани 4 бр пресни домати,

1 л. захар,

сол на вкус,

2 скилидки чесън - настърган,

половин връзка магданоз

Първо измийте и нарежете патладжаните на колелца. Осоляват се и се поставят в гевгир за да се отцеди горчилката. Аз ги сложих предната нощ. В тиганче се загрява олио.

Патладжаните се измиват добре от солта. Те са поели от нея и не е нужно да се осоляват допълнително. Всяко парченце се потапя в брашното и се изтръсква добре от излишното брашно преди да се сложи в тигана.

Докато се пържат се приготвя соса. Като цяло можете да използвате и 2 консерви домати или да направите соса само с пресни. Аз разполагах с това в момента, затова и направих така соса. Ние не ядем много солено затова и в соса не съм и слагала сол. От захарта за намаляване на киселинността стана приятно сладникав сос, който перфектно се върза с патладжаните.

 В тиганче се поставят консервата домати, настърганите пресни домати, настъргания чесън и захарта на тих огън да се редуцира до желаната гъстота. Минута преди да се свали от огъня се слага в соса нарязания магданоз.

Патладжаните се сервират заляти с доматения сос.

Здравейте, хора!

Първо честит празник на всички прекрасни цветя! Носете с гордост красивите си имена и бъдете много здравии щастливи!

Еклерът е едно от най-любимите ми сладки неща за хапване. Честно ви казвам има ли една купа с еклери, хапна ли един просто не мога да се спра докато вече не ми стане лошо. Колкото и да обичам сладко не се случва с друг сладкиш да имаме такива взаимоотношения. Ноооооо аз досега не бях приготвяла. Обикновено баба ги правеше, аз само се наслаждавах. Преди няколко дни обаче реших, че е време и аз да се пробвам. В една кулинарна група "Сол и пипер" във Фейсбук пуснаха нещо като предизвикателство и аз реших да предизвикам себе си. Винаги ми се е струвала много трудна и пипкава работа. Не било точно така обаче.

Снимките ми не са нищо кой знае какво, даже са в графа лоши, но не разполагам с други. не разполагах и с нищо за глазура, а избягвам да ходя за всяко нещо в магазина в момента. Затова и просто ги поръсих с малко пудра захар. Някой ден ще показвам по-хубави кадри.

Реших да се доверя на рецептата от един огробен и дебел учебник* по сладкарство и пекарство който имам. преди няколко години си го поръчах от Амазон и мога да кажа, че за мен е като пръстена за Амгъл... спокойно бих изсъскала "Май преееешшъсссссссс агггггрррррр" 👀😆😆😆 Тя е над 1000 страници и е на английски, та само 1 час я издирвах... ахахха, но намерих я и е меко казано сполучлива. Еклерите оцеляха около 20 минути след като ги напълних. 

В книгата имаше рецепта за доза за цял отряд и аз си я преизчислих. Също в оригинал се използва два видабрашно, такова за кекс и за хляб. Аз разполагах само с обикновено. Не мисля, че има кой знае какво значение. Също към рецептата имаше добавка - амониев бикарбонат. Ами пропуснах го. Такова чудо в нас почти никога няма. А и не помня баба някога да е слагала. Станаха си чудни и без него. 

И грешката, която си отчитам е, че така без да искам направих креа по-рядък. исках да е с този крем, но използвах нишесте, което не бях ползвала досега. И уж го приготвих по указаните количества пък стана леко рядък. Но това не беше болка за умиране.

Трудната част беше пълненето. Имах перфектни кухи еклери и шприц от 200 години, на който му липсваха накрайниците. Използвах каквото намерих занай-подходящо и се омазах до ушите. От всички процепи на шприца излизаше крем... Понеже искам да правя още и още еклери мисля за рождения си ден да сиподаря един хубав шприц. И да правя много еклери с различни кремчета и т.н. :) Зарибих се яко както се казва.

Казвам си аз да преминавам към рецептата вече, а?! 😃 Не е толкова трудно да кажа. Да не се отказвате при дългия текст. нямаше начин да не разтегна няколко локума днес.

Хубав ден ви пожелавам да имате. Не съм излизала още на двора, но е доста слънчево. :) Спокойна неделя от мен!

Продукти:

за тестото:

135 гр. брашно,

240 мл. вода

85 гр. краве масло,

240 мл. яйца (броят зависи от големината им, при мен бяха 5)

1/4 ч.л. сол

за крема:

1 бр. нишесте ванилия,

прясно мляко - количеството е според указанията на опаковката, но със 100 мл. по малко-за да не стане рядко,

15 с.л. захар,

50 гр. краве масло,

200 мл. заквасена сметана,

ванилия

Първо се приготвя крема за да може да изстине.  Нишестето се приготвя според указанията на опаковката. Намалете количеството със 100 мл. за да не стане твърде рядък. След като кремът се свари добавете бучката масло и разбъркайте докато се усвои. Оставете крема настрани и разбърквайте периодично за да не се образува коричка. След като изстине се добавя заквасената сметана и се разбърква добре докато стане хомогенна смес. 

В тенджерка се поставят водата, солта и маслото. Когато тази смес започне да ври се добавя пресятото брашно и се бърка 1-2 минути докато тестото започне да се отделя от дъното. Тенджерката се дърпа настрани и тестото се премества в купа. Добавят се яйцата едно по едно като след всяко се разбърква добре докато се усвои напълно. Сместа трябва да е достатъчно гъста за да може да си стои както я оставите.

Премествате готовото тесто в пош. Аз нямам и трябвае да използвам торбичка и да й срежа върха. Малко в полеви условия беше моето приготвяне, но въпреки всичко не се отрази.

Всичко при еклерите за мен е в печенето. Загрявате фурната на 210 градуса. Постилате тавичка с хартия за печене и шприцовате еклерите. Трябва да оставите разстояние между тях защото се надуват. Аз лично направих един пробен еклер за да видя как да ги шприцовам и достатъчно добър отворли съм направила в импровизирания ми пош. Можете да ги направите и кръгли и малки катопрофитероли. изборът си е ваш.

Еклерите се пекат 10 минути на 210 градуса, след това температурата се намалява на 190 и се пекат още 10-15 минути. Не отваряйте фурната преди да сте ги изпекли, защото рискувате да спаднат и да не се изпекат добре. Оставете ги да изстинат и след това с помощта на шприц и подходящ накрайник ги напълнете със студения крем. Ако нямате шприц или пош можете да ги разрежете в средата и така да ги напълните.

Както споделих нямах нищо подходящо за украса и ги поръсих с пудра захар. Но вие можете да ги залеете с разтопен шоколад или да направите някаква захарна глазура, карамелена. Да поръсите с кокос, ядки... Оставям го на въображението ви.

Ако ги приготвите ще се радвам да споделите как са се получили. 

Може да ме последвате в Инстаграм - @petkovagal, там често споделям неща, които не качвам в блога. Може да видите и кучето ми :) Добрякът Минчо.

 

* Слагам линк към "май прешъс", можете да си я поръчате ако ви допадне. Преди две години новами излезе около 120 лева заедно с доставката и пристигна за под месец от Щатите. Наистина си заслужава парите. Аз тогава си я подарих за рождения ден.

Здравейтееееееее!

Снощи заспах много рано и днес станах с кокошките. Бях много продуктивна през целия ден и сутринта като напече едно хубаво в двора. Като гущер се препичах на слънце два часа. Много добре ми подейства това. 

За днешната рецепта нямам кой знае какво да кажа. До съвсем скоро неядях особено много тиквички. Но реших, че е време да им дам шанс. На тях и на патладжаните. Интересното е, чепреди ядях тиквичките повече от патладжаните. Тиквичките на кюфтенца от тиквички и пържени с чеснов сос. От пълнените изяждах само пълнежа. А патладжаните ядях само пържени. Сега обаче патладжана ми харесва повече. 

За тези тиквички мога да кажа само, че се правят лесно, доста бюджетно ястие са и някак напомнят за топлина, за слънчево време. 

С идването на пролетта всичко някак става по цветно в чиниите. Абсолютна красота и свежест. Не можеш да спреш да се любуваш на всички тези цветове. Не, че не обичам есенната и зимна храна. Всяка си има своето настроение, но някак пролетта и лятото е различно... 

Продукти: 

3 тиквички,

3 яйца,

около 200 гр. краве сирене,

пресни магданоз и копър на вкус,

около 100 гр.  настърган кашкавал

Тиквичките се измиват, обелват и разполовяват. Издълбават се като лодчици. Ако са твърде големи може всяка тиквичка да се разреже на две и така ще излязат по 4 лодчици от една.

Вътрешността на тиквичките се настъргва и се смесва в купа заедно с яйцата, сиренето и зелените подправки. В тавичка се подреждат лодчиците и се пълнят със сместа за пълнежа. Налива се малко водичка в тавата. Колкото да покрие леко дъното.

Тиквичките се пекат на 200 градуса до готовност. Поръсват се с настъргания кашкавал и се пекат за още десетина минути докато кашкавалът се разтопи и зачерви.