Честита Нова Година!

Източник на изображението.

Честита Нова Година, мили приятели!

Желая ви 2016 година да е изпълнена само с положителни емоции или ако не то поне да са преобладаващи. Бъдете много здрави, много щастливи, обичани, заобиколени от уют и прекрасни приятели!

Вчера блогът ми имаше рожден ден. Стана на цели 7 години. Направо не мога да повярвам колко бързо се изнизаха... все едно беше вчера като започнах да пиша. Беше като на шега, някаква идея хрумнала ми къде от мързел да пиша в тефтерите, къде от интерес да опитам нещо ново.
Благодаря на всички, които бяха до мен през тези години, които ме подкрепяха, които ме четяха(нищо, че каквото и да напиша е сухо като суха паста Балкан), които ме вдъхновяваха.
Покрай блога срещнах приятели с които имаме еднакви интереси, покрай него също вдъхнових приятелки, които не можеха да готвят да се научат и да го правят с удоволствие. Покрай него научих нови неща. Много съм радостна, че не се отказах да пиша.

Бъдете здрави!

Празниците ми минаха бързо и някак не ми бяха особено празнични. С нетърпение очаквах само Бъдни вечер. (Той ми е любимият от всички дни до края на годината!)

Покрай болежките ми в последно време не съм и правила кой знае какви засукани софри. На Нова година се събрахме в един приятел, аз опекох в йенската пържоли с бира (Обикновено, но вкусно.), имаше мезенца и така. Пих невероятно вкусно червено вино от нар. Полусладко, разкошно беше. Имам си една бутилка и вкъщи и макар да не съм особено голям пияч на алкохол ще й се насладя с удоволствие.

А на 1 януари се събрахме семейството у дома. Макар да се прибрахме в 4 часа сутринта рано станах в 8 часа за да подредя капамата в гърнето и да я сложа да се пече. Нямаше кога да я снимам, а пък после като я разпределих в чиниите... ами бях си забравила фотоапарата и бяхме и изгладнели. Сложих на дъното постни сармички. Бяхме поканили у дома за обяд и един приятел, който не може да яде месо в момента и реших да ги направя постни заради него. Сложих също свински пържоли, пилешки и един пуешки бут, страхотна наденица, картофи нарязани на едро (почти винаги слагам, защото всички вкъщи са големи почитатели на картофите) и сложих бяло винце. Замазах капака с тесто и първо пекох 40 минути на 220, а след това на 150 за 4 часа. Всичко вътре беше мозък както се казва. Разкошотия за който обича месце.

И една снимка от 31-ви да ме видите как съм се увила като зелка :D

Поздрави от мен! :)

П.П. В момента у дома ухае на прясно изпечени бананови ( :) ) сладки с бял шоколад, които се надявам да мога да споделя тези дни. Може би с грозни снимки защото тези дни времето е едно такова мрачно..., но все пак ще се постарая :)